Върховни съдии за отстраняване от длъжност

[hidden]

Аз лично съм твърдо срещу заплащане на каквито и да е такси с пощенски запис. причината е в самия механизъм на паричния превод - пощенската станция изпраща известие до получателя да отиде и да си вземе парите. Ако имаш седемдневен срок за внасяне на някаква такса, как ще се разбере дали е спазен срокът и кога? А ако никой от администрацията не отиде да вземе записа, същият редовно внесен ли е?
Не. Защото има текстове от закона, които указват в кой момент е извършено плащането и е изпълнено задължението за заплащане на съответната такса. За банковите преводи - със заверяване на банковата сметка на кредитора - а държавата се явява кредитор в случая (чл. 75, ал. 3 ЗЗД).
При плащане на каса - издава се приходен касов ордер, който удостоверява датата на плащането.
При пощенските записи обаче няма никаква сигурност в кой точно момент е изпълнено задължението за внасяне на таксата - може записът да е изпратен в срок, но да е получен много след това, а може изобщо да не бъде получен, защото никъде в никой закон администрацията (вкл. и съдебната) няма задължението да ходи до пощата и да взема на ръка парите от записа, а и не е предвиден срок.

[hidden]

И за да налея още масло в огъня, ще кажа, че цялата тази дискусия, цялата тема е безсмислена. Има си изричен текст в закона, който сочи как точно се плащат публичните задължения, вкл. и държавните такси:

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово.

[todorb2000]

И за да налея още масло в огъня, ще кажа, че цялата тази дискусия, цялата тема е безсмислена. Има си изричен текст в закона, който сочи как точно се плащат публичните задължения, вкл. и държавните такси:

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово.

Така е "hidden", но практиката показва друго...... ограбват се обикновените граждани. Държавата дезертира от своите задължения-администриране на приходите в бюджета, и тази битка е от 14 години.

[hidden]

Така е "hidden", но практиката показва друго...... ограбват се обикновените граждани. Държавата дезертира от своите задължения-администриране на приходите в бюджета, и тази битка е от 14 години.

Точно обратното. Плащането чрез таксови марки не е равнозначно на "плащане в брой", нито на "безкасово плащане". Това в още по-малка степен се отнася до плащане чрез пощенски запис. ВАС погрешно се е позовавал в цитираната съдебна практика на подзаконови актове (действащи или отменени), като е следвало да се позовава на ДОПК!

[todorb2000]

Така е "hidden", но практиката показва друго...... ограбват се обикновените граждани. Държавата дезертира от своите задължения-администриране на приходите в бюджета, и тази битка е от 14 години.

Точно обратното. Плащането чрез таксови марки не е равнозначно на "плащане в брой", нито на "безкасово плащане". Това в още по-малка степен се отнася до плащане чрез пощенски запис. ВАС погрешно се е позовавал в цитираната съдебна практика на подзаконови актове (действащи или отменени), като е следвало да се позовава на ДОПК!

Закон за устройство на държавния бюджет
Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Органите, които администрират приходите в държавния бюджет, са Народното събрание, Висшият съдебен съвет и всички държавни органи и бюджетни организации, на които със закон или с акт на Министерския съвет е възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Държавните органи, разпоредители с бюджетни кредити, се определят от Министерския съвет и са първостепенни и второстепенни.

(3) Разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен се определят от министъра на финансите, когато това произтича от закон.

Чл. 29. (1) Държавният бюджет се изпълнява на касова основа.

(2) Касовото изпълнение на държавния бюджет се организира и осъществява от Българската народна банка по ред, определен в Закона за Българската народна банка.

(3) Касовото изпълнение на държавния бюджет, включително съхраняването на парични средства и ценности, се извършва безплатно, като се спазва поредността на плащанията към бюджета, установена със закон.

(4) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки.

Това е базовия закон за държавата.

[hidden]

Закон за устройство на държавния бюджет
Това е базовия закон за държавата.

Така ли? А аз мислех, че е конституцията...

[todorb2000]

Закон за устройство на държавния бюджет
Това е базовия закон за държавата.

Така ли? А аз мислех, че е конституцията...

Не е, имаш право. Чл.19 от Конституцията е базовия пункт в тази област.

[kontrol]

Мда, разпали огъня:
Да не би специалният закон (чл. 2 ЗДТ за таксовите марки) да се явява дерогиран от общия (при това съмнително приложим в тази част от съдилищата) закон (ДОПК)?

За преводите си имаше отделна тема и някак не е добре инфото да се разпръсква, но все пак:
Плащането и на каса да е, пак може да не го приемат, ако решат. При изплащане на превод пощите поставят датни клейма - 77 ЗПУ.

(4) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, установили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
(5) Безкасовото плащане чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.
(6) Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор.

В случая изглежда това е невъзможно, доколкото някой писа, че не можело да се плаща с пощенски запис на юридическо лице (не се предоставяла услугата /което ми изглежда дискриминативно/). Ако е така, или най-малкото доколкото Тодор не е адресирал правилно записа, не мисля, че плащане на ДТ с ПЗ е възможно. Както и продължавам да не виждам нарушение на чл. 19 КРБ.

Но най ме зарадва, че и АС-Хасково приема (като мен) че И 6 е отменена.

[hidden]

Да не би специалният закон (чл. 2 ЗДТ за таксовите марки) да се явява дерогиран от общия (при това съмнително приложим в тази част от съдилищата) закон (ДОПК)?

Аз мисля, че тъй като ДОПК е доста по-нов от ЗДТ, то чл. 178 ДОПК мълчаливо е отменил приложението на чл. 2 ЗДТ в частта относно плащането на публични задължения-държавни такси, чрез ДТМ.
ДОПК е приложим, тъй като:
Чл. 162. (2) Публични са държавните и общинските вземания:
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон

[kontrol]

И що МП (дето предполагам е инициатор на ДПК, ДОПК и тн.) продължава да издава ДТМ?

По-новият общ закон не отменя по-стария специален, ако не е изрично посочено. (Lex posterior generalis non derogat lex priori speciali. Да не говорим, че ЗНА не говори за мълчалива отмяна и някои състави на ВАС приемат, че нямало. По други причини - и Ив. Русчев. )

Мисля, че няма да се оспори, че категорията 'публични вземания' е генерална спрямо ДТ.

[hidden]

И що МП (дето предполагам е инициатор на ДПК, ДОПК и тн.) продължава да издава ДТМ?

Не знам, питайте ги тях.

По-новият общ закон не отменя по-стария специален, ако не е изрично посочено.

По-новият закон отменя по-стария, независимо дали е специален или не, ако по нов начин преурежда правоотношенията във връзка с промените в обществените отношения.
Нали няма да спорим, че е допустимо мълчаливо отменяне на по-стар закон с по-нов от същия ранг (тук няма да спорим дали закон и кодекс са от един и същи ранг, според мен са), въпреки че ЗНА забранява подобна законодателна техника?

[kontrol]

И що МП - да се чете: МинФин - (дето предполагам е инициатор на ДПК, ДОПК и тн.) продължава да издава ДТМ?

Не знам, питайте ги тях.

И аз не знам със сигурност, но предполагам, че целокупният състав смята, че ЗДТ не е отменен и затова. (наистина лъжеаргумент ad populum или ad verecundiam)

По-новият закон отменя по-стария, [...] ако по нов начин преурежда правоотношенията във връзка с промените в обществените отношения.

Това не го разбрах: "преуреждане" предполага да е "по нов начин", под "по-нов" се има предвид винаги "който преурежда", ОО се променят с преуреждането на правоотношенията; да не би да се има предвид такава ярка промяна в обществото, която да инвалидира възможността дори за плащане с марки?

По-новият закон отменя по-стария, независимо дали е специален или не[...]

Не съм чувал/чел такова нещо: в кой нормативен акт/ книга го пише?

Нали няма да спорим, че е допустимо мълчаливо отменяне на по-стар закон с по-нов от същия ранг (тук няма да спорим дали закон и кодекс са от един и същи ранг, според мен са), въпреки че ЗНА забранява подобна законодателна техника?

Аз лично няма да споря, макар че, както посочих, има различни мнения в практиката, като ВАС указва винаги да се търси специалното правило. (ЗНА не забранява изрично.)
Даже пак ще поспра да пиша.

[hidden]

да не би да се има предвид такава ярка промяна в обществото, която да инвалидира възможността дори за плащане с марки?

ЗДТ (обн. 1951г.), ДОПК (обн. 2005г.) - за половин век доста са се променили обществените отношения.
Ако тълкуваме буквално закона (както Вие го правите), излиза, че законът (ЗДТ) забранява плащането на държавните такси...по банков път!
Защото чл. 2 ЗДТ изричо пише, че се заплащат "с държавна таксова марка или в брой." Никъде не е допусната възможността да се плащат по банков път! Как ще обясните това, освен с промяната в обществените отношения за близо половин век? Затова мисля, че приложимата норма е в ДОПК, а не в ЗДТ, защото ЗДТ е безкрайно остарял в тази му редакция.

По-новият закон отменя по-стария, независимо дали е специален или не[...]

Не съм чувал/чел такова нещо: в кой нормативен акт/ книга го пише?

Вижте какво, тези неща се учат по ОТП, изобщо не мога да Ви цитирам книги, учебници и тям подобни неща. Най-малкото защото съм ги учил доста отдавна. Правилото, което Вие цитирахте (По-новият общ закон не отменя по-стария специален, ако не е изрично посочено) също не го пише в нито един нормативен акт, възможно е да го е пишело в учебника по Римско право, помня ли и аз от преди толкова години, но Вашият аргумент "това в коя книга го пише" ми звучи...некоректно. Моля, спазвайте културата на воденето на дискусия.

[kontrol]

ЗДТ (обн. 1951г.), ДОПК (обн. 2005г.) - за половин век доста са се променили обществените отношения...
Вашият аргумент "това в коя книга го пише" ми звучи...некоректно. Моля, спазвайте културата на воденето на дискусия.

Мисля, че е напълно в реда на водене на дискусия да се искат проверими и независими източници на оспорвани твърдения.
Искането да се посочи нормативен акт/ книга не е аргумент. Просто аз не съм учил такова нещо по ОТП. Затова попитах и за "книга" в смисъл: ако не следва от закона, кой точно автор (печатна теоретична разработка) изрично изключва значението на това, дали законът е общ или особен, когато няма изрична разпоредба.

Когато говоря за ЗДТ, имам предвид в редакцията му, новелизирана с ДВ от октомври 2009 г. В нея няма разпоредба, която изрично да забранява безкасово плащане.

Не разбрах кое конкретно е направило невъзможно плащането с марки, чекове, купони, билети и тн.
Не разбрах и "не е равнозначно на "плащане в брой", нито на "безкасово плащане". Това в още по-малка степен се отнася до плащане чрез пощенски запис" как следва да се разбира в контекста на ал. 4 и сл. ДОПК?

Приятна вечер.

[hidden]

Мисля, че е напълно в реда на водене на дискусия да се искат проверими и независими източници на оспорвани твърдения.

Ако са нормативно регламентирани - да. Ако са от някакъв учебник по ОТП, изучаван преди десетилетия - не.
И тъй като има google вече, а Вие използвате латински правлила ("Lex posterior generalis non derogat lex priori speciali"), то аз в източника на право гугъл открих "Lex posterior derogat legi priori" (ето, вече звучи достоверно, защото е на латински )

Когато говоря за ЗДТ, имам предвид в редакцията му, новелизирана с ДВ от октомври 2009 г.

Само че редакцията точно на чл. 2 ЗДТ не е от 2009г., а от 1951 г.
В законът лимитативно са изброени начините за плащане на държавни такси. Ако ЗДТ е приложимият закон, то всяко безкасово плащане няма да е съобразено с чл. 2 ЗДТ и съдилищата и администр. органи следва да отказват извършването на съотв. услуга. Разбира се, може да се разсъждава и в насока, че изброяването не е лимитативно, а законът позволява държавните такси да се плащат и с посочените от Вас начини - купони, чекове, в натура (примерно 2 кокошки и 3 яйца, за по-малките районни съдилища), може и с прихващане срещу други публични задължения (напоследък е модерно държавата да забавя връщането на ДДС на фирмите), има всякакви способи да се плаща, защо ще да е само с ДТМ, банкови преводи, пощенски записи?
Предлагам да посочите кое точно тълкувание на закона да приемем - че може да се плаща кой както си иска (изброяването в чл. 2 ЗДТ не е лимитативно) или кой както трябва (лимитативно-ДТМ и на каса). Предлагам да посочите тогава защо може да се плаща по банков път, а не, както законът изисква - само с ДТМ и на каса. Защото аз не виждам друга законова опора освен чл. 78 ДОПК, може пък и да намерите Вие, може и в някой от десетките учебници да го пише, не знам, аз си чета закона, нали съм си малко прост, не ги разбирам тези работи...учебници...латински...

Не разбрах кое конкретно е направило невъзможно плащането с марки, чекове, купони, билети и тн.
Не разбрах и "не е равнозначно на "плащане в брой", нито на "безкасово плащане". Това в още по-малка степен се отнася до плащане чрез пощенски запис" как следва да се разбира в контекста на ал. 4 и сл. ДОПК?

Аз пък изобщо не разбрах какво общо има чл. 4 ДОПК.
Вечерта няма да е никак приятна, особено с такава безобразна игра на "Левски", но все пак - благодаря.

[kontrol]

Не мога да се съглася. Точно обичайното право подлежи на доказване . Учебници по ОТП има и сега. Вярно, има и из интернет (някои български списания, редица чужди).
Допускам (само предполагам), че цитираното от мен на латински е по-късно дефинирано съчетание на цитираното от Вас и на пропуснатото от Вас, но особено важно: Lex specialis derogat legi generali (не и обратното; линк към теория). Предполагам, че само една педя нагоре или надолу от мястото, откъдето сте откопирал първия принцип, е бил поместен и вторият. Те действат едновременно и взаимно се ограничават.
Доколкото не бяха посочени такива източници (които изрично да сочат, че няма значение специален/ или общ е новият закон при мълчалива отмяна; а няма и да бъдат посочени), за мен няма смисъл да споря, че това Ваше схващане (даже не вярвам, че сериозно го мислите) било изконен правен принцип.

Ако са нормативно регламентирани - да. Ако са от някакъв учебник по ОТП, изучаван преди десетилетия - не.
...
може и в някой от десетките учебници да го пише, не знам, аз си чета закона, нали съм си малко прост, не ги разбирам тези работи...учебници...

Никак не мисля, че сте прост, но пък ми се вижда противоречиво хем да се настоява на позитивното право и да неглижира теорията, хем обаче да се прави позоваване на правила, които дори и в теорията и практиката ги няма.

Да, формулировката на ЗДТ е от 1951 г. (хехе, значи е съвременник на ЗС и ЗЗД), но е гласи така и след последните изменения през 2009 г. А ЗДТ не е останал извън полезрението на законодателя. Актуализирал го е, както е намерил за добре: след 1990 г. е бил променян около 27 пъти, някои от тях - след ДОПК.
Цитираната от Вас ал. 1 от ДОПК всъщност е била във същия вид в чл.148 ДПК от ДВ. бр.103 от 1999г., преди това в ЗСДВ от ДВ бр.26 от 1996г, приблизително и в чл. 7 ЗСДВ от 1989 г. и т.н - преди промените, преди множеството банки... в тази си част ДОПК не е толкова нов закон, със ЗДТ са от една епоха. С ДОПК са променени около 78 закона, с ДПК ок. 12 ... Ако искаше, законодателят не би се посвенил да измени и ЗДТ през тези 20 и кусур години.

а законът позволява държавните такси да се плащат и с посочените от Вас начини - купони, чекове, в натура (примерно 2 кокошки и 3 яйца, за по-малките районни съдилища)

Възможност за плащане на публични вземания с купони няма предвидена в никой закон (или поне не ми е известна). "В натура" дори не съм и споменавал. Твърдя, че такъв тип плащане (чрез билети и др. ценни книги) не е напълно непознато на съвременните обществени отношения, не е несъвместимо с публичния ред или каквото там (не беше уточнено) се домогва да се докаже. А не твърдя, че е предвидено за публични вземания (извън чл. 2 ЗДТ).

Твърдя и, че ЗДТ е специален закон спрямо ДОПК (и предшествениците му) и възможността за плащане с ДТМ не е дерогирана. Чл. 163. (1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Или пък ДОПК се "самодерогира"?

Аз пък изобщо не разбрах какво общо има чл. 4 ДОПК.

Питах за "ал.", а не за "чл." 4 (с "ал." съм съкратил "алинея"). Става дума за алинеята, цитирана по-горе, от члена, цитиран по-горе. Не съм посочил неговия номер, тъй като си говорим основно за един член от ДОПК тук - сто седемдесет и осми.

Моля да не се разглежда като акт на лично неуважение, ако не отговарям по-нататък.

[hidden]

Твърдя и, че ЗДТ е специален закон спрямо ДОПК (и предшествениците му) и възможността за плащане с ДТМ не е дерогирана. Чл. 163. (1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Или пък ДОПК се "самодерогира"?

Чл. 163 няма никакво отношение, той касае процесуалния ред на събиране на публичните задължения, а не начина на плащане (предмет на тази тема). Такъв специален ред на събиране на публ. вземания е предвиден например в чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, който посочва, че когато местните данъци се събират от СИ, същите се събират по реда на ГПК, а не ДОПК. Не разбирам какво отношение има чл. 163.
Не съм видял, че е ал., а не чл., грешката е моя, очевдино ДОПК счита за безкасово плащане и такова, извършено чрез пощенски запис, но това няма отношение към въпоса за ДТМ.
ЗДТ: Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой.
ДОПК: Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.
- ал. 5 - Безкасовото плащане чрез банка
- ал. 6 - Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор
- ал. 7 - Плащане в брой

От анализа на двете разпоредби аз лично достигам до следните изводи:
1. ЗДТ прави разлика между плащане в брой и плащане с ДТМ.
2. ДОПК говори само за плащане в брой
3. Безакасово е плащането, което е извършено чрез пощенски запис или с банков превод.
4. Тук спорът е коя норма е приложима - тази от ДОПК или ЗДТ
5. Затова можем да приложим само една от двете, но не и двете едновременно
6. Ако е приложим ЗДТ, то тогава плащането на ДТ може да се извършва само в брой или с ДТМ, но не и безкасово
7. Ако приложим ДОПК, то тогава плащането може да е по 3 начина - в брой, с пощенски запис или по банков път, но не и чрез ДТМ
8. Т.е. имаме общо 4 начина на плащане, като по ЗДТ са 2, а по ДОПК-3, като само единият - в брой, се припокрива и в двете разпоредби.
9. Единственият компромисен вариант е да приемем, че се прилагат и двете разпоредби кумулативно, но не виждам на какво основание
10. Ако ги прилагаме алтернативно, то трябва да изключим или ДТМ, или безкасовото плащане (с банков превод или с пощенски запис).
11. Та въпроса ми беше - как прилагаме двете норми - алтернативно или кумулативно?
12. Изброяването в двете норми лимитативно ли е или не?

Моята теза е, че не можем да прилагаме нормите кумулативно, а само алтернативно; освен това изброяването е лимитативно. От тук правя извода -> (10). Ако стигнем до (10), то тогава с оглед доста по-модерния начин на плащане (по безкасов път, не ми се навлиза в разяснения защо да се плаща чрез банка е по-модерно, отколкото да се плаща чрез ДТМ) в сравнение с този с ДТМ, следва да достигнем до извода, че плащане чрез ДТМ не следва да се приема, а следва да се приема по безкасов път.
Единственият друг възможен вариант е, както казах, да приемем, че двете норми не се изключват взаимно, но не намирам принцип, на който да стъпя.

[todorb2000]

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски/ но не и държавни такси, които не са публични държавни или общински вземания/, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.

А със ЗДТ се урежда материята, свързана с държавните такси, които се заплащат на държавата, а същата се ангажира да извършва административни услуги, нали? Или същата има изключителното право да извършва определен вид административни услуги.

[ykovachev]

Брях, че не били публични
ДОПК написа:
"Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
и т.н."

[todorb2000]

Брях, че не били публични
ДОПК написа:
"Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
и т.н."

Къде в ЗДТ са посочени видовете държавните такси, като изключим чл.4, който се отнася за Министерският съвет?
Държавните такси са установени в тарифи с постановление на МС, а не в закон.