Едно доста обективно мнение за работата на съда

[hidden]

Претоварена била съдебната система...ами да назначат нови съдии или да прехвърлят от други съдилища с по-малка натовареност....

Малко ми звучи като "Ако нямат хляб - да ядат пасти".

Разбрах сарказма. Ще се радвам, ако споделите Вашите идеи за повишаване ефективността на съдебната система. Ако имате такива, разбира се.

[portokal]

Един лек офтопик: имам смътното подозрение, че търсенето може и да не действа съвсем добре.
Казвам го по повод други мои търсения, при които съм се опитвала да търся по всички въведени думи, а наизскачат купища резултати, за които подозирам, че съдържат само по една от въведените думи.

[hidden]

Ще се радвам, ако споделите Вашите идеи за повишаване ефективността на съдебната система. Ако имате такива, разбира се.

Пуснах темата, предлагайки за обсъждане не моите идеи, а идеите на адвокати за промяна на системата. Моите виждания за промени толкова пъти съм сподеделяла в този форум, че не бих ги натрапвала отново. Особено при добре работещ бутон за търсене.

"Бутонът за търсене" посочи, че имате почти 1000 мнения в този форум. С удоволствие бих ги изчел всичките, стига да съм сигурен, че си заслужава и че бих имал полза от това. Саркастичната Ви забележка спрямо моето мнение обаче няма как да ме мотивира да отделя толкова много време да изчета всички. Затова бих се радвал да го споделите отново, в синтезиран вид. В противен случай не виждам смисъл да пускате тема, в която и без това не желаете да участвате, а и спокойно можете да се запознаете с предишните мнения на участниците чрез "бутона за търсене"
Никъде в началото не сте посочили целевата група на темата - адвокати. Очевидно това трябва да са и адвокати, които до този момент не са споделяли мнения във форума, щом за Вас най-удобният начин за комуникация е чрез "бутона за търсене". Това значително стеснява обхвата на целевата група, а след като и мнения на лица, които отговарят на посочените от Вас критерии, не се толерират (т.е. моето), то не виждам изобщо смисъл от тази дискусия

[GeorgiKERELOV]

Току-що се връщам от едно десетдневно посещение в зоопарка, където множество оригинални екземпляри ме изумиха за пореден път с номерата си и ми привлякоха цялото внимание, та не ми остана време дори да хвърля едно око на форума тук. Хубава тема, хубави мнения, но защо само бай Гъдьо не прескочи най-важния въпрос, този за ре-подбора ? То е ясно, че от голямата маса сегашни дървета свирки не стават и няма никога да станат. Което, разбира се, ни най-малко им пречи да се обожествяват, в съдебните зали и извън тях. Да давам ли примери ?

[Pink_Floyd]

Дами и господа, желаете ли истинско правоСЪДИЕ? Риторичен въпрос ли зададох?! Може би. Желаете го! А какво бихте пожертвали за него - повече пари (данъци), по-близки съдилища, невъзможност вашите близки да влизат в съдебната система/да заемат високи постове в нея, защото са " от доброто семейство". Какво, моля!
Бихте ли отговорили на тези въпроси? Честно!
Аз мога да го изкажа - в България се разходват изключително много средства за съдебната система (в никакъв случай не казвам за правоСЪДИЕ), но ефективността е ниска. Има проблем - решението?! Окрупняване на съдилища - намалявене на разходите за издръжката им (помислете - всеки съд има поне двама съдии - към него прокуратура; съдебно-изпълнителна служба, съдия по вписванията - респ. деловодители към тези служби, секретари, домакини, шофьори, автомобили, системни администратори, пресаташета, чистачи, разходи за подръжка на сгради, консумативи и пр.). Готови ли сте да пропътувате още "цели" 15-на киломатра, за да достигнете до висшето благо на Цивилизацията - правосъдието. Ако да - тогава говорим на общ език - Окрупняване на съдебните райони.
Това първо.
Второ - Готови ли сте върховните съдии да получават по 9-10-хиляди лева месечно възнаграждение, а окръжните 6000 лв., а райнните - 4000 лв.?!
Трето - Готови ли сте членовете на ВСС да бъдат избирани само от национално Общо събрание на магистратите?!
Четвърто - Готови ли сте членовете на Инспектората да бъдат избирани от Общото съброние на магистратите?!
Ако да - магистратите трябва да са готови да бъдат стриктно контролирани и да се издигат само след конкурс, респ. след задълбочена атестация (зависи от предприетия подход).
И въпреки всичко, дори и да сте зад тези предложения - не можем да преодолеем т. нар. "човешки фактор". За това - готови ли сте да изисквате от властите - да спазват законността в държавата, т. е. да съдействате за разкриването на явни нарушения, но и вие да бъдете обект на ... критики. Следователно, готови ли сте да бъдете контролирани от съответните органи - дали всички ние заслужаваме да сме представители на Адвокатурата, Магистратурата, дали сме достатъчно подготвени да бъдем юрисконсулти...?! Имаме ли нужда да се образоваме и кой е този институт, който ще ни направи по-добри специалисти?!
Готови ли сме за това "преобръщане" или отново взаимно ще се обвиняваме?! Съдебната система, макар и трудно и вяло, се обновява, а Адвокатурата..., а съдебното изпълнение, нотариата..?
Мисълта ми е - да не влизаме в дребнавост, а да обобщаваме, когато даваме идеи. Конкретиката ще намери своето решение при създадени единни правила!
Поради тази причина, Керелов, давай примери, но си мери и думите! В противен случай изпадаме в дребнотемие. Аз мога да изброя магистрати, които "не стават", както и "адвокати", които провалят интереса на своите доверители или благодарение на "калпави" магистрати го защитават. Всички вие може да дадете същия пример, но това не решава глобалния проблем - начина на управление на съдебната система и "независимата" адвокатура.
Уморих се да говоря... Но дори и да се подмени настоящия ВСС, при тази конституционна уредба би се достигнало до поредния пародокс - едни креатури да се заменят с други, но вече от управляващата партия или близки до нея. Да чувате някаква дискусия по този въпрос?! Няма и да чуете, дори и при непосредствената подмяна на ВСС.

[plamen_penev]

GeorgiKERELOV каза:
Което, разбира се, ни най-малко им пречи да се обожествяват, в съдебните зали и извън тях. Да давам ли примери ?

Не е нужно GeorgiKERELOV! Всички си имаме достатъчно свои... примери

Pink_Floyd запита:
Дами и господа, желаете ли истинско правоСЪДИЕ? Риторичен въпрос ли зададох?! Може би. Желаете го! А какво бихте пожертвали за него - повече пари (данъци), по-близки съдилища, невъзможност вашите близки да влизат в съдебната система/да заемат високи постове в нея, защото са " от доброто семейство". Какво, моля!

Лично аз Pink_Floyd, с радост бих пожертвал надутите неграмотници сред съдиите, корумпираните сред прокурорите и мързеливите сред следователите и дознателите... Бих пожертвал с радост всички ония, които не отговарят на изброените от вас критерии!
Защото не съм съгласен с вас, че в България няма правоСЪДИЕ... Има! Има отговорни съдии, които съзнават важността на професията си за държавата и за хората в нея! Има прокурори, които преко сили се стремят да закарат престъпника в затвора! Има следователи и дознатели, които не претупват събирането на доказателства, въпреки че съзнават ясно, че някой прокурор след техните безсънни нощи "ще се споразумее" с престъника, обезсмисляйки труда им... Дори и името му знаят... Всички те са незабележими, защото просто си вършат работата... за 700, 1200 или 4000 лв. на месец... Но им пречат словоблудците. Да посочвам ли имена и никове?

[gudio]

Вашето високомерие също не е много мотивиращо, но в името на хипотетичната колегиалност, примерна представа (макар и не изчерпателна) бихте могли да придобиете от тази тема
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=15966
в която аз не съм изтрила мненията си, както направиха това някои други участници.

... ами изтриха си мненията, `щото, ако си спомняте, "личните им данни" бяха публично оповестени във форума... пък някои мнения бяха с твърде много... конкретика

[balance]

Но им пречат словоблудците. Да посочвам ли имена и никове?

Няма нужда, Пенев. Просто погледни в огледалото.

[hidden]

Вашето високомерие също не е много мотивиращо...

Нямам какво друго да кажа, освен: "Каквото повикало, такова се обадило".
Но нека в името на тази "хипотетична колегиалност" с неясно съдържание да продължим дискусията, все пак, и да се придържаме към добрия тон.
Прочетох и двете дискусии, към които ме насочихте, бяха много интересни, емоционални, имаше наистина ценни (за мен) мнения, идеи, препоръчи. Имаше и патос, и огорчение, и гняв, и още много други емоции. Моето лично мнение е, че само емоции не достигат. Проблемът със съдебната система е прекалено сериозен, за да си позволяваме лукса да преливаме "от пусто в празно". Моето лично мнение е (с което не ангажирам никого другиго) е, че проблемът със съдебната система е само едно от проявленията на проблема с цялата правна система, не само съдебната, но и в областта на нотариата, съдебното изпълнение, държавната администрация, адвокатурата, дознанието, нормотворчеството и т.н. Просто проблемите на съдебната система са "върхът на айсберга", защото там е концентрирана същината на правната система, там е "последната инстанция", до която хората достигат, когато търсят имуществено и неимуществено удовлетворение на своите основателни и понякога неособено основателни претенции и въжделения.
Мисля, че е логично преди да тръгнем да търсим решения, преди това да сме наясно какви точно да въпросите. Добре зададеният въпрос съдържа наполовина в себе си и отговора.
Аз лично не съм имал възможност да чета съдебни решния на западноевропейски магистрати. Запознат съм единствено донякъде с практика на Съда в Страсбург и много малко с практика на Съда в Люксембург. Личното ми мнение, сравнявайки техните решения с тези на българските съдилища, е подробното изложение на фактическата обстановка и задълбочената и логична аргументация в тях. При анализа си личи как съдът разглежда и двете гледни точки, като посочва коя приема и коя отхвърля, както и поради какви съображения. Четейки подобно съдебно решение, дори и да не си съгласен с крайните изводи, логиката на разсъжденията всява доза респект, най-малкото към труда на съда. Като пример мога да посоча решението по делото ОМО Илинден с/у България - решението по мое лично мнение е неправилно, защото съдът не изхожда от конкретиката на казуса, с която явно не е чак дотам запознат, а от по-абстрактни принципи. Не всички решения на Съда в Страсбург са справедливи и правилни, но се вижда, че над тях е положен интелектуален труд и съдът е вложил творчество. Там няма да видиш неаргументирано и немотивирано съдебно решение.
Подобни съдебни решения се постановяват и от българските съдилища и е истинско удоволствие същите да бъдат четени. За съжаление има и голям брой решения, които са под всякаква критика. Разбира се, някой би възразил, че рангът на един РС и на Съда в Страсбург са съвсем различни и не можем да искаме същото качество. Подобни аргументи обаче ми звучат несериозно. Това е все едно да кажеш, че не гледаш български футбол, откакто по кабелната са пуснали английски футбол и можеш да направиш разликата. Не можем да се примиряваме с действителността и смирено да повдигаме рамене, оправдавайки се бездушно с българските реланости "Какво да се прави, все пак живеем в България".
Не е нормално едно съдебно определение да се състои от една страница, съдържащо една-единствена фраза: "Искът/жалбата е недопустима. Не е подаден от легитимирана страна/не е налице правен интерес/пропуснат е срокът за обжалване". И толкова. Без разглеждане на конкретния казус, без аргументация, без вникване в изложението и аргументите на страните. Нищо. оставаш с впечатлението, че съдът или го е домързяло да прочете молбата/жалбата, или не положил усилия да ги разбере и вникне в аргментите, или просто...не може. Поради некадърност, нежелание, липса на време дори. Нека молителят/жалбоподателят да си се бори по-нагоре по инстанциите. Съвсем естетвено е човек да си помисли, че възможна причина е и корупция, след като не може да има толкова неясно или безсмислено решение/определение на СЪД.
Не може да има съдебно решение без никакви мотиви и доводи в него. Или и да има, същите са "псевдомотиви", просто пълнеж, защото в действителност разсъжденията на съда нямат нищо общо нито с петитума, нито дори с конкретния казус, и това се вижда много ясно. Или другата крайност - обширно изложение на 10 страници, в които се вадят води от 10 кладенци, започва се от римското право, като се премине през каноническото право, наполеоновия кодекс, галактическия кодекс и т.н., за да се обоснове съществуването и същността на правния институт така, както го възприема съдията. Дори и да е в ярко противоречие с преобладаващата практика. Хубаво е съдията да разсъждава, стига обаче да е по същество. А от 10 страници ти още на втората изгубваш нишката и се чудиш дали съдът се опитва да назидава участниците в процеса за тяхното предполагаемо невежество, или просто обича да словоблудства. Малко фактология, много разсъждения, което води до минимална мотивировка на диспозитива.
Лесно е да прехвърлиш вината за загубеното дело на съда. По-доверчивите клиенти лесно се примиряват, че вината е в съда. Проблемите обаче много често са и у адвокатите, за съжаление - съдът не може да се произнесе по нещо, което не е искано в началото, не може защитата да се сети едва във втората инстанция за доказателства, които съгласно концентрационното начало е следвало да представи още в първата инстанция. Съдът няма как да уважи молба или жалба без аргументи, написана неграмотно и объркано, в която не става ясно нито какво се иска, нито какви доказателства се представят и каква е тяхната относимост към случая.
За съжаление в много от случаите вината е и у самите клиенти, сетили се да обжалват, след като са изтекли всички срокове, и очакват да направиш чудеса, а ако не успееш-вината естествено е у теб или у съда, а не у тях самите. Хората трудно проумяват, че правото не е пластелин или пластмаса и не можеш да го огъваш и нагласяш, както ти се иска, а си има строги принципи и правила. И макар и да съдържа и творчески елемент, то същият не е безкраен като величина. Невинаги има "вратички" и "членчета и алинейки". Просто невинаги адвокатът /а и съдът/ може да защити интереса на клиента си, след като същият е направил достатъчно, за да го увреди.
С две думи, да обобщя, че много се разпрострях /но и емоцията от онези дискусии ми повлия/ - ниска е правната култура на хората, които нито са наясно какви права имат, нито как да ги упражняват. Ниска е правната култура и на много от юристите, вкл. и на магистратите. Затова не бива да очакваме твърде много от правна система, в която навлизат хиляди неподготвени още от университета /а мнозина - и от училище/ хора, с неясни цели и мотивация и още по-неясни компетенции.

[Melly]

.......... Моето лично мнение е (с което не ангажирам никого другиго) е, че проблемът със съдебната система е само едно от проявленията на проблема с цялата правна система, не само съдебната, но и в областта на нотариата, съдебното изпълнение, държавната администрация, адвокатурата, дознанието, нормотворчеството и т.н. Просто проблемите на съдебната система са "върхът на айсберга", защото там е концентрирана същината на правната система, там е "последната инстанция", до която хората достигат, когато търсят имуществено и неимуществено удовлетворение на своите основателни и понякога неособено основателни претенции и въжделения.
Мисля, че е логично преди да тръгнем да търсим решения, преди това да сме наясно какви точно да въпросите. Добре зададеният въпрос съдържа наполовина в себе си и отговора.
Аз лично не съм имал възможност да чета съдебни решния на западноевропейски магистрати. Запознат съм единствено донякъде с практика на Съда в Страсбург и много малко с практика на Съда в Люксембург. Личното ми мнение, сравнявайки техните решения с тези на българските съдилища, е подробното изложение на фактическата обстановка и задълбочената и логична аргументация в тях. При анализа си личи как съдът разглежда и двете гледни точки, като посочва коя приема и коя отхвърля, както и поради какви съображения. Четейки подобно съдебно решение, дори и да не си съгласен с крайните изводи, логиката на разсъжденията всява доза респект, най-малкото към труда на съда. Като пример мога да посоча решението по делото ОМО Илинден с/у България - решението по мое лично мнение е неправилно, защото съдът не изхожда от конкретиката на казуса, с която явно не е чак дотам запознат, а от по-абстрактни принципи. Не всички решения на Съда в Страсбург са справедливи и правилни, но се вижда, че над тях е положен интелектуален труд и съдът е вложил творчество. Там няма да видиш неаргументирано и немотивирано съдебно решение.
Подобни съдебни решения се постановяват и от българските съдилища и е истинско удоволствие същите да бъдат четени. За съжаление има и голям брой решения, които са под всякаква критика. Разбира се, някой би възразил, че рангът на един РС и на Съда в Страсбург са съвсем различни и не можем да искаме същото качество. Подобни аргументи обаче ми звучат несериозно. Това е все едно да кажеш, че не гледаш български футбол, откакто по кабелната са пуснали английски футбол и можеш да направиш разликата. Не можем да се примиряваме с действителността и смирено да повдигаме рамене, оправдавайки се бездушно с българските реланости "Какво да се прави, все пак живеем в България".
Не е нормално едно съдебно определение да се състои от една страница, съдържащо една-единствена фраза: "Искът/жалбата е недопустима. Не е подаден от легитимирана страна/не е налице правен интерес/пропуснат е срокът за обжалване". И толкова. Без разглеждане на конкретния казус, без аргументация, без вникване в изложението и аргументите на страните. Нищо. оставаш с впечатлението, че съдът или го е домързяло да прочете молбата/жалбата, или не положил усилия да ги разбере и вникне в аргментите, или просто...не може. Поради некадърност, нежелание, липса на време дори. Нека молителят/жалбоподателят да си се бори по-нагоре по инстанциите. Съвсем естетвено е човек да си помисли, че възможна причина е и корупция, след като не може да има толкова неясно или безсмислено решение/определение на СЪД.
Не може да има съдебно решение без никакви мотиви и доводи в него. Или и да има, същите са "псевдомотиви", просто пълнеж, защото в действителност разсъжденията на съда нямат нищо общо нито с петитума, нито дори с конкретния казус, и това се вижда много ясно. Или другата крайност - обширно изложение на 10 страници, в които се вадят води от 10 кладенци, започва се от римското право, като се премине през каноническото право, наполеоновия кодекс, галактическия кодекс и т.н., за да се обоснове съществуването и същността на правния институт така, както го възприема съдията. Дори и да е в ярко противоречие с преобладаващата практика. Хубаво е съдията да разсъждава, стига обаче да е по същество. А от 10 страници ти още на втората изгубваш нишката и се чудиш дали съдът се опитва да назидава участниците в процеса за тяхното предполагаемо невежество, или просто обича да словоблудства. Малко фактология, много разсъждения, което води до минимална мотивировка на диспозитива.
Лесно е да прехвърлиш вината за загубеното дело на съда. По-доверчивите клиенти лесно се примиряват, че вината е в съда. Проблемите обаче много често са и у адвокатите, за съжаление - съдът не може да се произнесе по нещо, което не е искано в началото, не може защитата да се сети едва във втората инстанция за доказателства, които съгласно концентрационното начало е следвало да представи още в първата инстанция. Съдът няма как да уважи молба или жалба без аргументи, написана неграмотно и объркано, в която не става ясно нито какво се иска, нито какви доказателства се представят и каква е тяхната относимост към случая.
За съжаление в много от случаите вината е и у самите клиенти, сетили се да обжалват, след като са изтекли всички срокове, и очакват да направиш чудеса, а ако не успееш-вината естествено е у теб или у съда, а не у тях самите. Хората трудно проумяват, че правото не е пластелин или пластмаса и не можеш да го огъваш и нагласяш, както ти се иска, а си има строги принципи и правила. И макар и да съдържа и творчески елемент, то същият не е безкраен като величина. Невинаги има "вратички" и "членчета и алинейки". Просто невинаги адвокатът /а и съдът/ може да защити интереса на клиента си, след като същият е направил достатъчно, за да го увреди.
С две думи, да обобщя, че много се разпрострях /но и емоцията от онези дискусии ми повлия/ - ниска е правната култура на хората, които нито са наясно какви права имат, нито как да ги упражняват. Ниска е правната култура и на много от юристите, вкл. и на магистратите. Затова не бива да очакваме твърде много от правна система, в която навлизат хиляди неподготвени още от университета /а мнозина - и от училище/ хора, с неясни цели и мотивация и още по-неясни компетенции.

Подкрепям напълно анализа, предложен ни от hidden. Истината е някъде по средата, както мъдро е казал народът. Неработещото ни правораздаване е следствие на много други причини, дълбоко вкоренени в манталитета ни като нация.
Бъгаринът по презумпция разбира от всичко. В този ред на мисли, немалко искови молби, жалби и тъжби се "изготвят" от страната в процеса и естествено е да има недоволни от съдебния акт - ами на такива самодейци не само съдът, а и Космосът им е крив - не са разбрани правилно. От всички, включително и от съда.
При адвокатите положението е същото. Истина е, че се наблюдава пренасищане на пазара за правни услуги от този кадър, да го наречем така. Какво обаче се случва. И тук се наблюдава дефицит на морални качества, които също по презумпция би следвало да притежава всеки един от нас. И става манджа с грозде - юруш на маслините (да ме извинят останалите, извън тази категория лица). Наскоро една колега сподели огорчението си от друг наш колега, който освен, че е взел срещу "гаранцията за по-добър изход" тлъста сума като хонорар, си е позволил да опетни името й пред клиента. Естествено, че клиентът е останал само с надеждата си, без гарантирания от него самия резултат. Срамота. И това е един малък щрих от пъстрата картинка...

Голяма част от нетипичните проявления се наслояват по нива и достигайки до магистратите, нека не си кривим душата, положението става неудържимо. Някъде по веригата "бушонът" гърми. И напълно подкрепям hidden в това, че сме се вторачили само в съдебната система, както сам той я оприличи - върхът на айсберга. Нещата са комплексни. Да се огледаме и да си направим изводите обективно и безпристрастно. Не съм оптимист, че скоро нещата ще тръгнат по-цивилизовано, поне в близкото бъдеще. Нужно е да се смени поне едно поколение, за да реанимира ценостната ни система. Там е проблемът на обществото ни като цяло.

[plamen_penev]

Melly каза:
Подкрепям напълно анализа, предложен ни от hidden.

И аз го подкрепям! Не си мислете че ние, които не сме юристи и гледаме отстрани не ги виждаме тези работи!
Но дали само смяната на поколенията е достатъчна да оправи работата Melly? Като гледам какво "балансовско" поколение расте... и аз не съм оптимист...

[portokal]

Не е нормално едно съдебно определение да се състои от една страница, съдържащо една-единствена фраза: "Искът/жалбата е недопустима. Не е подаден от легитимирана страна/не е налице правен интерес/пропуснат е срокът за обжалване". И толкова. Без разглеждане на конкретния казус, без аргументация, без вникване в изложението и аргументите на страните. Нищо. оставаш с впечатлението, че съдът или го е домързяло да прочете молбата/жалбата, или не положил усилия да ги разбере и вникне в аргментите, или просто...не може.

Не разбрах нещо (това не е същината на мнението на hidden, но нищо). Защо е пропуснат срокът, може да се каже с две думи, а и поначало се вижда с просто око. Това за легитимирана страна / правен интерес, предполагам, може да се мотивира с пет думи. Оттам нататък, ако искът / жалбата наистина са недопустими, няма какво да се вниква в изложението на страните по същество. Или не това имаш предвид?

[hidden]

Не разбрах нещо (това не е същината на мнението на hidden, но нищо). Защо е пропуснат срокът, може да се каже с две думи, а и поначало се вижда с просто око. Това за легитимирана страна / правен интерес, предполагам, може да се мотивира с пет думи. Оттам нататък, ако искът / жалбата наистина са недопустими, няма какво да се вниква в изложението на страните по същество. Или не това имаш предвид?

Разбира се, че не следва да се вниква по същество. Но например: жалбата е просрочена, но по обективни причини, подробно изложени в жалбата. Иска се възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК, представени са доказателства. Съдът не анализира тези доказателства, просто казва, че жалбата е просрочена и недопустима, без да се аргументира. Това имах предвид в общи линии.

[balance]

plamen_penev се изплаши:
Като гледам какво "балансовско" поколение расте... и аз не съм оптимист...

Такива като теб създадоха такива като мен, Пенев. Трепери сега. Защото много скоро такива като мен скропостижно ще изпратят теб и подобните ти там, където ви е мястото - в психиатрията.

[Гост.]

8) Адвокат пише до Барозу за опасни пътни знаци
http://www.monitor.bg/article?id=218857
22 Октомври, 2009
Пазарджишкият адвокат Георги Керелов е изпратил писмо до председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, в което го сезира за опасни пътни знаци, монтирани в родния му град и застрашаващи живота на хората. Адвокатът, който е специализирал европейско право и държи кантора и в Париж, е подал жалба и в местната районна прокуратура и настоява магистратите да разследват община Пазарджик за престъпна небрежност. Повод за протеста са пътни знаци, поставени на възлови кръстовища в Пазарджик, които са с остри ръбове, режеща ламарина и са окачени на 1,5 метра от земята. Така указателните табели вместо да са в услуга на гражданите, крият риск за живота им, защото пешеходците масово се удрят в тях, пресичайки улиците или минавайки по тротоарите.

Нямаше да пиша в тази тема, но този ти пост ще изчезне ( неведоми са пътищата...) и за това. Извинете ме за спама.

Увеличението на възнаграждението на магистратите ще им реши ли проблема с делата?!? Не разбрах, как се породи тази корелация- по-голямата заплата гарантира( някаква фикция?!?), освен липса на корупционни практики , и по качествено, и дай боже, по -бързо правораздаване. Не ми бе ясно, че проблема се свежда до възнаграждението.

в интерес на истината тези, които вършат най-много работа - първоинстанционните съдилища взимат точно три пъти по-малко от върховните,

самата истина.
А относно базата- няма да напомням, че има и по-лоши условия за работа. Ала хората работят- някак( разследващите са за оплакване) и създават голяма част от работата на съда.
Нормите не били подходящи( то не че може да се вмени във вина някому...), но се питам- ние с какво работим? С по-добри? Правим, каквото можем с наличното, както и магистратите.

Атестация- без остатък... и всеки да тръгне по "богатите" пътеки на адвокатлъка.

п.п. допълвам, за квесторите ми- знам, че пак не съм разбрала, ала и вие знаете, че ми е простено.

[gudio]

Атестация- без остатък... и всеки да тръгне по "богатите" пътеки на адвокатлъка.

При по-дълго "присъствие на пазара" се наблюдават "приливи и отливи" в съотношението на доходите на гилдиите В някакви бегли и мимолетни периоди (обикновено при икономическа криза и неадекватна бюджетна политика) на моменти дори средна ръка адвокат докарва повече от върховен съдия ( рушветите, ако ги има, не се броят ). Предвид професионалните ми занимания забелязвам подобна тенденция понастоящем - при относителна предходна стабилност и (отминала) предвидимост, много магистрати са се "набутали" с кредити, поръчителства и пр. и затова изведнъж се заговори за ниските им, видиш ли доходи и високите адвокатски такива . Факт е, че адвокат по "нормалния" начин (броейки задължителното укриване на доходи ) достъп до сериозен кредит няма, а ако е разумен - няма и да иска кредит, в момента наблюдавам "набутвация" сред магистрати, и естествен просперитет (повишение на оборота) при адвокати. Не се повтаря точно ситуацията от 1996 г., но доста прилича.
И това за моята приятелка portokal : "Те ("бюджетните") имат стабилност (преходна), ние ("частниците") имаме свобода (въображаема)"

[kostadin.iordanov]

Все пак, основна причина за задръстването на съдебната система с толкова дела остава възприетото правило за юридическата сила на съдебните актове да бъде ограничена единствено за страните по съответния спор и само по отношение на даденото дело. Виждате какво става -- появява се например казус с 'Топлофикация', който е идентичен за всички потребители, но всеки трябва да подава отделна жалба и т.н., докато междувременно 'Топлофикация' продължава да си издевателства върху останалите, които все още не са предприели обжалване по съдебен ред. При положение, че иначе би било достатъчно просто едно лице да ги осъди и съдебния акт да влезе в сила, за да бъде ясно какво е правото по конкретния казус

Промяната на подхода в това отношение естествено ще разтовари съдебната система от огромно количество излишна работа, която тя върши заради претенциите и комфорта на политическите представители, което съответно ще позволи да се осъществят и останалите важни реформи, необходими за авторитета на Съда в България

[kalahan2008]

Във връзка с казуса "Топлофикация" бих желал да заявя публично, че "Топлофикация София" образува изп. дела въз основа на ИЛ, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена от СРС и влязла в сила. Едно сигурно към 50% от длъжниците, които идват в кантората, твърдят, че никога не са получавали въпросните заповеди за изпълнение.
Ако има някой от СРС, който може да ми обясни как се случва това, ще съм много благодарен.

[Гост.]

Във връзка с казуса "Топлофикация" бих желал да заявя публично, че "Топлофикация София" образува изп. дела въз основа на ИЛ, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена от СРС и влязла в сила. Едно сигурно към 50% от длъжниците, които идват в кантората, твърдят, че никога не са получавали въпросните заповеди за изпълнение.
Ако има някой от СРС, който може да ми обясни как се случва това, ще съм много благодарен.

Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.
(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.

Е, ето ти разковничето- в ал.7, особено след измененията.
От как е промяната не се назначават и особени... ама и ние с тези норми пак се мъчим. Протокол, че е залепено уведомлението... и това е. Свят широк и пъстър. Ние сме зависими и от призовкарите- едната брънка някаква.. дори не във веригата.

[plamen_penev]

Ами и това е "едно обективно мнение за работата на съда" - могат да те осъдят без да имаш представа, че се е водило дело срещу теб. И май не са криви призовкарите...