Председателите на Съдилища в България, избор ?

[Гост.]

Пак е станала седянка, `начи.

отказва да подпише съдебното решение, като е постъпил самоотвод от същия след произнасяне на съдебния състав, изготвяне на съдебното решение и подписването му от 2-ма от членовете на състава.

Повечко четене си трябва .
Възможни две хипотези- да се отмени или да се потвърди( ако само това е основанието пред петчленката).
Съществува практика, при това не само на ВАС по адм. дела за сходни хипотези( както казах повечко четене е винаги от полза), та ако магистратът е участвал в изготвянето му( за което нямаме данни ), то актът си е валиден и допустим. Тук самоотводът е след изготвяне и подписване на двамата членове, еми... ако не е бил съгласен с крайните изводи просто е могъл да изрази мотиви "против" ( такива Р съм чела и по мои дела). Пак агнето щеше да е цяло.

ВКС пък е постановил, че невъзможността да се подпише, ако е отбелязана, какъвто е този случай, не се отразява на законосъобразността му.

Да, тази отметка след диспозитива категорично пречи да се отмени като нищожно.

[lexy21]

То е ясно какво е било редно да направи, ако не е съгласен, въпросът е какво реално е направено. И лично аз не знам за практика при "сходен" случай, а именно така и тук "кацналият" самоотвод и отказ да подпишеш на това основание. Не знам защо отбелязването е на основание препращащата разпоредба и ГПК при наличие на аналогичен текст в АПК /издребняване/, но така или иначе считам, че и двата текста визират невъзможност, а не нежелание да подпишеш на някакво си основание. Ако си участвал в постановяване на решението - подписваш /особено - неособено - твоя работа, законът задължава съдиите, участвали в постановяване на решението да го подпшат/, ако откажеш - плачеш си за дисциплинарка, но не влечеш нищожност на акта след себе си.

[mi_lena]

Нищо му няма на решението.
Не казвам нищо ново, но това не е отвод.
Отвод е когато се отвеждаш от разглеждане на делото и не участваш в процесуалните действия. След като делото е вече разгледано, остават само действията по чл.21 ГПК. Отказът да се подпише решението може да се квалифицира всякак, но не и като отвод.

[lexy21]

Нищо му няма на решението.

И аз така мисля. Чуденката ми дойде от това как би следвало да се отрази подобен отказ /няма отношение по съществото на темата, извинявам се за оф топика, в който я вкарах, сигурно аз бих го отразила по сходен начин, ако ми се налагаше/

[Melly]

Аз в случая, като "малко бавен реотан" моля за разяснение.
Добре, съгласих се, че решението е валидно от гл. точка на формирано мнозинство по съществото на спора (чл.21, ал.5 ГПК), но пък как да си обясня липсата на подпис от член на състава. Това не е пропуск, а съзнателен отказ да подпише съдебния акт.

(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

Разсъждавам чисто формално.

[Гост.]

..... а когато не го подпише- поради отказ или друго- поставя се забележка под диспозитива за това обстоятелство и Р е валидно и допустимо.
Което малко обезмисля принципа за нечетен брой на състава- ами ако двете му колежки не бяха на единно мнение, м? Малей, колегата Лулчева ще го мисли.
И ВСС трябва да помисли, ама пък е заинтересована страна, та мисъл няма да има, според мен.
То, и без подпис е налице мнозинство на съгласието за крайния резултат, но били възможни и "фасони" или, не дай Боже- заболяване.


Всъщност, в страни от шегата и защото смятам за некоректно това ми отношение към магистратите, горното идва да покаже, че наистина има проблем с матрицата- ако това е прецедент смятам за уместно да се търсят механизми за потушаване на евентуалното бъдещо "явление" още в зародиш.
Законосъобразно, не по целесъобразност.

п.п. Мели, разсъждавай в посока ал.1 до ал.5 на чл. 21. Едва след тях идва подписа визиран в ал.6.

[Melly]

Ама нали това си бая още от началото.
Какво ни казва чл. 21, ал.2 ГПК - "Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване", н`ъл тъй. Без значение е дали е съгласен с мнозинството или не.
Стъпка първа: Законът го задължава да гласува.
Стъпка втора: Законът го задължава да подпише съд. акт - може да е с особено мнение, но следва да изложи мотивите си за това (чл.236, ал.3, предл. Първо).
Вярно е, че в отметка след диспозитива на решението е посочено основанието, поради което "липсва" подпис на член от състава, но не мога да приема, че "невъзможността" е еднозначна на "нежеланието" съдия да подпише съдебния акт.

П.П. Разсъждавам аз, разсъждавам, Поли.

[mi_lena]

Ще си кажа мнението по въпроса "Каква е квалификацията на отказа да се подпише решението?".

Мотиви:

Тук има 2 елемента:
1. Обективен - липса на подпис
2. Субективен - причината за тази липса

Законът (ГПК) сочи какво трябва да се направи при предпоставката по п.1, изхождайки от презумпцията, че предпоставката по п.2 е в рамките на чл.3 вр.чл.2 ГПК. Процесуалният закон (граждански, наказателен, административен) предвижда хипотеза, в която член на състава (съдия или съдебен заседател) обективно е възпрепятстван да подпише. Т.е. изхожда от презумпцията за правомерни действия.
Председателят на състава е приложил закона буквално и правилно, тъй като чл.236 ал.3 предл.2 ГПК го задължава да посочи причините, независимо какви са. Т.е. нормата не се прилага избирателно в зависимост от това дали причините са уважителни или не.

Диспозитив:

Отказът на член на състава да подпише решение по дело в разглеждането и произнасянето на което е участвал, се нарича "к..венски номер" и като процесуално действие не се обхваща от никоя от хипотезите на ГПК.
Субективната простотия си е простотия и няма какво да и се търси удобна законова квалификация.

[Melly]

Благодаря, колега Милена.
По-скоро ме притесняваше формалната страна на въпроса, дали липсата на третия подпис няма да се окаже предварително заложена "бомба" от съдия Х, чиито подбуди в случая са ни ясни.

[mi_lena]

Формалната страна (чл.236 ал.3 предл.2 ГПК) е спазена, и от гледна точка на процесуалния закон, решението е действително. Независимо какви са били подбудите на г-н Раденков.
Ще видим преценката на 5-членния състав на ВАС.
Топката е у тях и произнасянето ще е мнооооого отговорно. Защото вече не иде реч за простия казус "Янева", а за тълкуване на основния процесуален закон. Което е доста различно от произнасянето ad hoc по предл.2-ро от ал.16 на чл.8974 ЗУТ (например).

[Melly]

Силно се надявам здравият разум на 5-членката да надделее над угодничеството на някои лица. Достатъчен бе резилът на съдия Раденков.

[portokal]

Добре, де.
А ако преди произнасянето на решението, но след последното заседание, на един член на състава му хрумне да се отведе, има ли пречка за това? Аз не виждам. Може да не съм права, но ми се струва, че тогава би трябвало да се отмени ходът по същество и да се проведе още едно заседание в нов състав.

[Melly]

Съгласно чл.23 ал.2 ГПК само съставът на съда разглеждал даден спор единствен може да реши въпроса с отвод на съдия от този състав, но личното ми мнение е, че това трябва да стане докато делото е висящо.
Някакси ми се вижда твърде "изкуствено" причините за самоотвод на съдия от състава да са "възникнали" изведнъж след даване ход по същество и най-вече, след оттегляне на състава за тайно съвещаване.

Трябва си Тълкувателно решение по въпроса, до кой момент в производството по даден спор съдия от състава може да си направи самоотвод?

[mi_lena]

Добре, де.
А ако преди произнасянето на решението, но след последното заседание, на един член на състава му хрумне да се отведе, има ли пречка за това? Аз не виждам. Може да не съм права, но ми се струва, че тогава би трябвало да се отмени ходът по същество и да се проведе още едно заседание в нов състав.

Не само няма пречка, а и се случвало нееднократно.
Пример: Дело във ІІ-ра или ІІІ-та инстанция. Страните не се явяват и то приключва в 1 заседание. Съставът започва да се произнася. И докато съдията Х разказва/произнася едно от своите дела, съдията Y се плесва по челото и казва "Бе ситуация по твоето дело ми е позната отнЕкъде. Има ли данни как се казва жена му на ищеца? Драганка? Ми т`ва е бившата ми жена, бе. Разказвала ми е преди няколко години подобна история и сега при произнасянето разпознах ситуацията".
Ето ти го основание за действия при следната поредност: 1. Отмяна на хода по същество; 2. Отвод на съдията Y; 3. Определение за приемане на отвода; 4./ Изпращане на делото до председателя на отделението/колегията за определяне на нов член; 5./ Насрочване на ново заседание по делото с новия член на състава.

Няма такова чудо "Не желая да участвам ей тъй нА"", а пък за "Участвал съм, но не желая да подпиша" да не говорим.

[lexy21]

Аз нещо май в ролята на клакьорка на mi_lena ще го раздам, което сигурно ми обезсмисля включването , но наистина не виждам никаква пречка, напротив, обратното, считам, че съдията, който при съвещанието установи, че за него е налице основание за отвод, е длъжен да го обективира и т.н. описаното / с тази разлика, че не е задължително определението да е за приемане на отвода, може пък да не е , но пък няма ли отмяна на хода и произнасяне по отвода, каквото и да е то, /
Ходът по същество може да се отмени при оттегляне на съвещание и по други причини... но не и след като си "гласувал" и постановил решение. Мелка, що ни е тълкувателно решение?

[Melly]

Ей така, Лекси, за всички "недисциплинирани". Да си знаят.

П.П. Моите уважения към останалите магистрати, и то на всички нива.

[lexy21]

Абе, аз съм "дисциплинирана", ама пак не си знам Давай да има...
П.П. Някой да не ме помисли за магистрат, та и аз с моите мнения да хвърлям петно върху презумптивно опетнените Че е модно да се плюят напоследък, да не давам повод...

[portokal]

А, да - за "ей тъй на" не съм казала, че е основание за отвод, основание ще се измисли някакво, предполагам; по-скоро си мислех какво му пречи на отвелия се член да каже: ми аз когато поисках да се отведа, не се бяхме произнесли още. Ако се е почнало наистина с номера, защо да не се продължи така...

[lexy21]

А аз да попитам за конкретното решение... Що така подлежи на обжалбане? Какво им е на чл. 194б вр. 187 от ЗСВ дето си казват, че решението на тричленката е окончателно, освен, че самата тричленка си е записала, че решението й подлежи, че и в 14 дневен срок?

[Гост.]

Кофти номер, но мисля, че няма да мине, защото двама магистрати твърдят обратното.

По-скоро се замислих дали не е имало някакъв нерегламентиран натиск по отношение вътрешното му убеждение във връзка с взимане на решение, в края на спора, засилен към дата на постановяване на СР.
Не е като да си против, защото трябва да мотивираш тезата си с пълното съзнание, че си четен от колеги, но и не е като да си съгласен с крайния акт и просто абдикираш.
Някак бих повярвала на това, не че е просто хрумка.

Що така подлежи на обжалбане? Какво им е на чл. 194б вр. 187 от ЗСВ дето си казват, че решението на тричленката е окончателно, освен, че самата тричленка си е записала, че решението й подлежи, че и в 14 дневен срок?

уместно...