forum.lex.bg

Често чуваме това понятие. "Неизвестен извършител". Аз ще разкажа един истински случай за един такъв... неизвестен. "Главните герои" в незавършилата сага са Пловдивска районна прокуратура и моя колежка.
Дамата сключва устен договор да й бъде извършен строителен ремонт на селският й имот. Договорката е на стойност към 7000 лв. и се признава от заподозрения. Строителят започва строежа и периодично иска още пари заради по-скъпите (според него по-качествени) материали и прочие, докато сумата достига 13000 лв. Там дамата спира да отговаря на постоянните изнудвания за пари, а строителят оставя строежа недовършен. Дамата подава жалба в прокуратурата "за измама". Посочва имената, адреса и телефоните на индивида. Представя и документ с подписите на лицето срещу получаваните от него суми. Саморъчни подписи! Прокуратурата образува прословутата (и със спорна законност!) предварителна проверка, установява достатъчно факти и законно основание да образува и образува стандартно по НПК досъдебно производство. Разпитва заподозряното в измама лице и свидетели. Снимки на обекта, фактури... Сроковете минават и подминават, докато един ден дамата получава постановление за спиране на ДП. Мотив: извършителят е неизвестен! Пострадалата обжалва моментално абсурдния мотив в съда. След време съдията прекратява делото поради "липса на правен интерес" - имало било друго, неизвестно на тъжителката (?!) прокурорско постановление за подновяване на производството... След няколко месеца ДП е прекратено "поради липса на престъпление". Доколкото спора по прекратяването не е завършил, а е и извън темата, ще го прескоча. Няма да засягам и "отмъщението" на прокуратурата срещу пострадалото лице - и това не е в темата. Но ми се ще да чуя какво мислят юристите във форума за формулата "неизвестен извършител".
На добър час!

plamen_penev написа:Аз ще разкажа един истински случай за един такъв... неизвестен... Но ми се ще да чуя какво мислят юристите във форума за формулата "неизвестен извършител".
На добър час!

Юристите не знам какво мислят, аз само да кажа, Пламене, че емоции и предубеждения са противопоказни когато се разглежда някой казус. И още нещо- просто трябва да се чете и чете... и закони и кодекси и практики

Заобикалянето на гражданско- правния способ за уреждане на спора и усукването към по- евтиния (и без такси) наказателно- правен подход е филм който са давали отдавна и на никой не му е интересен.

Хахах, това ли била фактологията на така често цитирания случай с колежката на Пенев, която не среща "разбиране" от лошата прокуратура

Пенев, производството в този случай на практика не е било спирано. Трудно е за проумяване, защото е поредното безумие на законодателя, касаещо процесуалния закон. България е сигурно единствената страна в света, в която полицията и прокуратурата трябва да съберат доказателствата за едно престъпление в срокове, различни от давностните за същото, иначе не могат да ги ползват пред съда. С думи прости (с цялата условност на този израз, когато се касае за досъдебната фаза на беге наказателния процес), ако срокът за разследване по едно досъдебно производство е изтекъл и не е поискано неговото надлежно удължаване, доказателства по него повече не могат да се събират. За да започне да тече нов срок, в който да могат да се събират нови доказателства, производството трябва да бъде "възобновено". А за да бъде възобновено, първо трябва да бъде "спряно" Това се е случило и с мега делото на твоята колежка. "Спряно" е съвсем не защото извършителят е неизвестен, а за да може да бъде възобновено и да започне да му тече новият срок. "Неразкриването на извършителя" е просто едно от основанията за спиране на едно дело (които не са много), по същата логика прокурорът можеше да го спре и на основание "продължително отсъствие извън пределите на страната на единствен свидетел - очевидец", но това щеше вероятно още повече да озадачи твоята колежка Съдията много точно е казал, че не може да се обжалва това спиране, тъй като с възобновяването на делото отпада всякаква възожност да се атакува спирането. Последиците от успешното атакуване на спирането се изразяват не в друго, а във възобновяване на делото, а след като то вече е възобновено, просто няма какво да се атакува. Постановлението за възобновяване е останало неизвестно на колежката ти, защото по закон прокурорът е длъжен да уведоми пострадалия за спирането на делото, но не и за неговото възобновяване. Затова целесъобразно е да се прати на пострадалия и препис от постановлението за възобновяване, наред с това за спиране, за да види той, че делото не си стои спряно, а по него се работи.

Колкото до това, което е "извън темата", а именно дали описаното съставлява престъпление - ами не, не съставлява. Твоята колежка трябва сама да се погрижи за интереса си в конкретния случай - като отнесе въпроса до гражданския съд, а не до полицията или прокуратурата, които не са компетентни да й решат проблема. Но както вече са ти казали, едното е свързано най-вече с разходи за правна помощ, а другото е безплатно и почти без усилия. Но, както е видно, и без резултат - за което обяснението в описания случай, колкото и да ти е странно, не е, че някой не си е свършил работата, а просто, че не му е работа да върши това.

doc03 каза:
Мой приятел, майстор, започна ремонт на едни баровци в центъра.

Не става дума за това, doc03. Мисля, че RinTimTim е схванал точно за какво говоря. Разбира се, че може да има разминаване между първоначалната договорка и крайния резултат. Разбира се, че зидарите не са професори и не всички могат да си направят сметката професионално преди да поемат ангажимент. Но този проблем лесно се отстранява! Разбира се, че сте чувал за фактури и други документи...
Защитната ви реч RinTimTim има голям резон! Тя може да послужи за обяснение на общия случай. Може би има такива заплетени от към събиране на доказателства казуси каквато е вашата хипотеза. Разбира се че има! Никога не съм твърдял, че нормативната ни база е идеална! Но тя е такава каквато е и думите в закона не бива да се "интерпретират", а още по малко да се търсят методи за заобикалянето на законовите текстове. Конкретния случай, обаче, не е нито сложен, нито заплетен, нито разследваното лице е било неоткриваемо. De fakto разследването е приключило на етапа на предварителната (наричана за да изглежда по-законна "прокурорска") проверка и нищо не е изисквало спиране и възобновяване на случая. Някои смятат, че спирането е било с цел изтичането на давностните срокове? Кой може да ми докаже, че не е било така? Кой може да твърди, че делото щеше да бъде възобновено, ако колежката ми не беше писнала в съда? И какво като беше възобновено?
Обаче с това не мога да се съглася:

Твоята колежка трябва сама да се погрижи за интереса си в конкретния случай - като отнесе въпроса до гражданския съд, а не до полицията или прокуратурата, които не са компетентни да й решат проблема.

Няма как да заведе дело от частен характер при условие, че измамата не спада към тези дела! Измамата си таман работа за прокуратурата! Да не говорим, че измамниците са "обществено-опасно явление" и дълг на прокуратурата е да ни предпазва нас, гражданите, от такива хора.
Моля ви zidaromazach, не коментирайте повече в тази тема. Моля ви! Не ми се четат... как да се изразя... "демократските" ви представи за парите и за стиснатите хора, които гледат да прецакат държавните органи, които се издържат от данъците им!

Ей го и този... пак не разбрал... Има (имаше!) хора дето по време на стрелби в казармата куршумите им все в съседната мишена попадаха...

Но тя е такава каквато е и думите в закона не бива да се "интерпретират", а още по малко да се търсят методи за заобикалянето на законовите текстове

Боя се, че думите в закона винаги трябва да се интерпретират, иначе буквата може да се окаже без смисъл
Заобикалянето на закона не е добър подход, ако се прави от орган, длъжен да го прилага, но пак се боя, че понякога няма друг възможен път, освен страничния , даже и да си орган, ако законът не е в ред.
Факт е ,че нак.дела се развиват по-бързо , сравнено с преди 8-9-10 години, преди 5 години, резултатността-осъждаемостта - е друг въпрос.
Дали ще е понеже извършителят не е известен, дали ще понеже е установен, ама не е издирен, пък пречи на истината да се установи, дали ще е липсващ важен свидетел- текат нови срокове.И ако делото продължаваше, а не се прекратяваше, като "пострадал " щеше жалбоподателят да е доволен, че всички доказателства се събират в срокове за разследване, а не вън от тях, понеже последицата е неизползваемост в съд.
Болката тука е, че не е отказано образуване своевременно ли ?
Прокуратурата погрешно е образувала производство за несъставомерно деяние и нагло взела, че го спряла, а после и прекратила-поправила се е овреме .Създала е у пострадалия обосновано очакване, че ще се разкрива и наказва престъпление, каквото изначално няма.Тя,"вредата"е от загубата на време и илюзията за наказателно преследване.

Някои смятат, че спирането е било с цел изтичането на давностните срокове

Едва ли, доста са големи.

Няма как да заведе дело от частен характер при условие, че измамата не спада към тези дела!

Има "гражданскоправна " измама, уредена е в ЗЗД, води до унищожаемост на сделка и се претендира по гражданскоправен път.Гражданскоправната измама, за разлика от наказателната не е вредоносна.
От всеки недобросъвестен длъжник не става измамник, нито всеки неудовлетворен кредитор е пострадал.И без това измамите, когато такива очевадно има по твърдение на пострадалия, не са от простите за доказване случаи.Но като отправна точка, поне твърдението на жалбоподателя следва да е за съставомерно поведение.
Когато има договорна връзка, това не изключва априори измамата по НК, но за да се твърди измамно поведение следва деецът/ страна по договора/ по начало да не е имал намерение да се задължава или изпълнява.Най-просто е , ако поетото задължение е обективно / или за дееца/ неизпълнимо към момента на уговарянето.Но може и да е било изпълнимо, а деецът да е положил всички възможни усилия да направи обратното на договора, дето има сила на закон между страните/доказва, че не е искал да изпълнява/.
Защо всички граждани, увредени или застрашени, от по -дребни или по -едри тарикатлъци на своите съконтрахенти прибягват до полицията и прокуратура/ защо има толкова жалби за измама и обсебване/
1.няма такси и разноски
2.способ за мотивиране на длъжника, който не е за пренебрегване
3.това е може би за първа точка- ограниченията по доказването на договори над определена стойност със свидетелски показания по ГПК.Гражданския оборот, между обикновените хора, в значителна своя част/ дори и със значително материално изражение/ е устен.Наказателния процес няма ограничения в свидетелските показания.
4.последен пристан и заслона, след абдикацията на държавата отвсякъде, където трябва да я има, останаха органите по преследване, хубави или лоши, за добро или лошо, предвид по-високата си степен на достъпност.Ще "писна " в полицията и ще те "дам на прокурор" са изрази, които ще преживеят всякакви преходи , предполагам
5.От др.страна, НК от 1968 г не е в състояние да защити гражданския оборот в 2009 г, няма такава норма на предвидимост.Съставите не съответстват на действителността и гражданския оборот често е незащитен от некоректност, а тя може и да трябва да е укорима под страх от наказание понякога.
И вместо да се бори с вятърни мелници/ освен ако не е по занятие или като спортно постижение/, гражданката -поръчващ, следва да си заведе иск, както е писал huligan.А за да има някаква "файда" от цялата работа- от проверките и разследванията-

Договорката е на стойност към 7000 лв. и се признава от заподозрения

това признание, облечено в проц.форма на протокол за разпит, може да има стойност на подписан частен документ, признаващ неизгодни за ответника факти в гражд.процес

Да не говорим, че измамниците са "обществено-опасно явление" и дълг на прокуратурата е да ни предпазва нас, гражданите, от такива хора

От мотивиращи ни противоправно да сключваме договори, за да ни увредят- да , но от " приятелите си" -съконтрахенти е редно да се пазим сами

plamen_penev написа:Дамата сключва устен договор да й бъде извършен строителен ремонт на селският й имот. Договорката е на стойност към 7000 лв. и се признава от заподозрения. Строителят започва строежа и периодично иска още пари заради по-скъпите (според него по-качествени) материали и прочие, докато сумата достига 13000 лв. Там дамата спира да отговаря на постоянните изнудвания за пари, а строителят оставя строежа недовършен. Дамата подава жалба в прокуратурата "за измама".

Пенев, не ти говоря за наказателно дело от частен характер, а за граждански иск. Измамата най-често действително е престъпление от общ характер, което се преследва наказателно от прокуратурата, но в случая просто не става въпрос за измама по смисъла на НК. За да е налице престъплението измама, а не обикновено неизпълнение на договор, още изначално, към момента на сключване на договора, страната по него трябва да е имала намерението да не го изпълнява, което обстоятелство се доказва най-вече от последващото й поведение. След като строителят реално е започнал изпълнението, това е доста сигурен белег, че към момента на сключване на договора той не е действал с умисъл за измама. Т.е. престъплението "отпада". Противното ще ни докара абсурдния извод, че всяко едно неизпълнение на договор трябва да бъде измама.

РЕШЕНИЕ № 404 ОТ 19.09.1995 Г. ПО Н. Д. № 300/1995 Г., I Н. О.

ДЕЕЦЪТ ПО ЧЛ. 209 НК, КОЙТО ИЗПОЛЗУВА ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ С ИЗМАМЛИВА ЦЕЛ, ПОНАЧАЛО НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ПО ТЯХ.
КОГАТО СКЛЮЧВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕН ДОГОВОР Е ИНКРИМИНИРАНО КАТО СПОСОБ ЗА ИЗМАМА, ОСНОВАТЕЛНОТО ОСПОРВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРА ВИНАГИ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗМЕРА НА ЩЕТАТА ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, НО МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ И КАТО КОСВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЛИПСАТА НА УМИСЪЛ.

Чл. 209 НК

докладчик съдията Пламен Томов
Допусната е непълнота на доказателствата (чл. 328, т. 3 и чл. 331 НПК). Районният съд е упрекнал подсъдимия, че не е доказал основателността на възражението си, във връзка с дължимата от него престация по договор с бившето ТКЗС. По този начин съдът, от една страна, е нарушил чл. 83, ал. 3 НПК, а от друга - не е изпълнил собствените си задължения за осигуряване разкриването на обективната истина (чл. 12, ал. 1 НПК).

Подсъдимият М. е твърдял, че цялата документация за пет от предадените му и след това умрели телета се намира при ветеринарния лекар Г. Б., но нито последният е разпитан като свидетел, нито пък е направено необходимото за издирване на копия от документите от съответните издатели, които М. също е посочил - ВДСК гр. С. и екарисажа гр. П. Районният съд е приел че такава документация липсва, щом не се представя от подсъдимия.

1. Бездействието по отношение на част от доказателствата, проявено по-късно и от окръжния съд, въпреки че пред него подсъдимият е представил документ в подкрепа на възражението си, се дължи и на неправилно разбиране за значението на обстоятелствата, които е следвало да се изяснят. Ако подсъдимият като купувач на телетата е имал основание да оспори размера на задължението си за плащане на цената им, това поставя под въпрос неговия умисъл да измами продавача, дори оспорването да не е извършено по правилата на сключения договор. Деецът по чл. 209 НК който използува договорните отношения само като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. От тази гледна точка основателното оспорване от страна на длъжника по договора може да послужи като косвено доказателство, че при сключването му той не е имал за цел да ощети кредитора. Разбира се, доколкото все пак става дума за обстоятелство, последващо изключването на договора, т.е. момента от значение за умисъл, при това с косвено доказателствено значение, то не може да бъде единственото за определяне субективната страна на деянието на подсъдимия.

2. Размерът на действителното задължение на подсъдимия по сключения с бившето ТКЗС договор винаги е от значение за причинената на продавача щета. Дори и да е действувал измамливо, М. не би трябвало да носи отговорност за пълната равностойност и на тези животни, предадени му с недостатъци, за които съобразно договорните правила отговорността се носи от продавача.

РЕШЕНИЕ № 728 ОТ 30.01.2003 Г. ПО Н. Д. № 612/2002 Г., I Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2003 г.
ПРИ НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА ИЗМАМА ДЕЕЦЪТ ИЗПОЛЗВА ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ЗАДЪЛЖИ ПО ТЯХ.

РАЗМЕРЪТ НА ПРИЧИНЕНАТА ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ИМОТНА ВРЕДА СЕ ИЗЧИСЛЯВА С ОГЛЕД РЕАЛНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА АКТИВИТЕ НА ИЗМАМЕНИЯ, А НЕ ДОГОВОРЕНАТА ЦЕНА ПО СДЕЛКАТА.

Чл. 209, ал. 1 НК

Докладчик съдия Ружена Керанова
Прието е от въззивния съд, че вследствие деянието, извършено от подсъдимата Н., у пострадалата Б. се формирала неправилна представа относно условията, при които се извършва акта на имуществено разпореждане и че имотната вреда за Б. е настъпила, като пряко следствие от това имуществено разпореждане. А вредата е определена като неизплатената престация по договора за покупко-продажба, в размер на 644 лева.

Когато договорните отношения се използват с измамлива цел, деецът по чл. 209 НК няма изобщо намерение да изпълни задълженията си. Имотната вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане. Вредата вследствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите (патримониума) на измамения. Размерът на същата следва да се определи при остойностяване на предмета на имущественото разпореждане, в конкретния случай предаденото животно, а не договорената цена, както е прието от предходните инстанции.

plamen_penev написа:De fakto разследването е приключило на етапа на предварителната (наричана за да изглежда по-законна "прокурорска") проверка и нищо не е изисквало спиране и възобновяване на случая. Някои смятат, че спирането е било с цел изтичането на давностните срокове? Кой може да ми докаже, че не е било така? Кой може да твърди, че делото щеше да бъде възобновено, ако колежката ми не беше писнала в съда? И какво като беше възобновено?

Ако има проблем в казуса, описан от тебе, е, че дело въобще е било образувано за нещо, което не съставлява престъпление. В конкретния случай просто няма престъпление, което РП гр. Пловдив да се опитва да "прикрива" със спирането и "забутването" на делото, как да ти го обясня по друг начин!? Иначе теории на конспирацията можеш да си намериш всякакви.

Опитах се да отклоня разговора от обсъждане на казуса "договор-изпълнение-неизпълнение" съвсем съзнателно, но явно безуспешно... Тъй като знам за този "договор" без съмнение доста повече подробности от уважаемите му коментатори тук, то знам, че този "договор" е под всяка критика от гледна точка интересите на моята колежка. Това не е рядко случващо се явление в страната! Това неглижиране на законосъобразността от хората е и средата, в която виреят измамниците. Защо сега да се опитваме да ги галим по главицата, обвинявайки "неграмотника", че не си е сключил договора като си му е редът и така е "превърнал" един почтен човечец в измамник?

kpavlova каза:
Прокуратурата погрешно е образувала производство за несъставомерно деяние и нагло взела, че го спряла, а после и прекратила-поправила се е овреме .Създала е у пострадалия обосновано очакване, че ще се разкрива и наказва престъпление, каквото изначално няма.

Как така "погрешно? Какво ви кара да мислите, че един прокурор не може да различи "измама" от "недобросъвестно изпълнение"? По-внимателен прочит на написаното от мен по-горе ще ви увери, че вече съобщих немаловажния за темата ни факт, че ДП не е образувано по НПК веднага след подаването на жалбата (въпреки наличието на достатъчно основания и законен повод!), а след извършване на процесуално-следствените действия, които се полагат по НПК за приключване на ДП с мнение за прекратяване или с обвинителен акт! След като са били събрани практически всички свидетелства за измама, прокурорът ги е прочел и е решил, че е налице престъпление и едва тогава е образувал стандартно по НПК ДП. Погрешно? Няколко месеца по-късно, при същите тези доказателства (нови няма!), прокурор спира ДП поради това, че извършителят бил неизвестен... Неизвестно е кой е бъркал вар и редил тухли. Неизвестно е кой е подписвал получените суми. Неизвестно е кой е признал самото съществуване на устния договор! Неизвестно е кой в края на крайщата е признал, че договора не е ... е, да кажем: довършен, ама не защото не е смятал предварително и преднамерено да не си изпълни задължението! Н-е-е-е. Ами ... ей така... не знам защо така стана. В търсене на това "неизвестно лице" прокурорът прилага... чл. 244, алинея, точка от НК...
Това е казусът! Не как да заведе иск дамата, не какво е пропуснала да направи или не е направила при сключване на договора или как сама да разкрива, установява, осъжда и наказва измамника... в полза роду. Въпреки юридическата си неграмотност тя се е насочила към правилната институция в една правова държава. Както и да приключи тази история, никой вече не може да я убеди тази жена, че това което е видяла не го е видяла и че живее в правова държава, защото юридически неграмотен още не означава умствено недоразвит... А аз четох постановленията на РП и знам какво пише в тях... Четоха ги и половината й приятели и роднини...

Пенев,
По твоята логика изобщо следва да бъде премахнат гражданския процес - защо са ни нужни граждански съдилища, щом като прокературата следва да разреши всеки един гражданскоправен спор - за пълно, лошо или забавено изпълнение на договор...
Няма читав прокурор, който при посочения казус да образува досъдебно производство...
Това може да ти го каже всеки средностатистически юрист -

zidaromazach написа:И още нещо- просто трябва да се чете и чете... и закони и кодекси и практики

Правилно ,трябва да се чете , обаче ПРАКТИКИТЕ на "Клатикуратурата" през последните 10-15 години хич не са за четене .

plamen_penev написа:Заобикалянето на гражданско- правния способ за уреждане на спора и усукването към по- евтиния (и без такси) наказателно- правен подход е филм който са давали отдавна и на никой не му е интересен.

А това е типичният рефрен на българските магистрати-клатикури за да оправдаят безхаберието си и да докажат безсмисленото си получаване на заплата . Впрочем ,подобна песен са запяли и редица полицаи и дознатели . Накои от тях дори не правят разлика между престъпление и деликт - но бързо се учат от старшите "братя" магистрати как да не работят.

doc03 написа:Колкото до това, което е "извън темата", а именно дали описаното съставлява престъпление - ами не, не съставлява. Твоята колежка трябва сама да се погрижи за интереса си в конкретния случай - като отнесе въпроса до гражданския съд, а не до полицията или прокуратурата, които не са компетентни да й решат проблема. Но както вече са ти казали, едното е свързано най-вече с разходи за правна помощ, а другото е безплатно и почти без усилия.

Браво , още едно категорично становище .Има обаче и нещо вярно - в полицията и прокуратурата кометентността наистина много липсва .

plamen_penev написа:Договор за изработка като слънце - чл.258 и сл.ЗЗД. Вместо да губи времето и своето и на прокуратурата и да пълни папките с ненужна хартия - иск за реално изпълнение или обезщетение за неизпълнение или обезщетение за вреди от договорно неизпълнение - каквото и душа иска на дамата. Ама подозирам, че някой "специалист" и е дал акъла да тича по грешната пътека и сега прокуратурата е виновна

Хулиган , оставам с впечатлението ,че в съд не си влизал и нито един от трите посочени иска не си предявявал. Щото казуса не дава основания за нито един от трите.

kpavlova написа:Прокуратурата погрешно е образувала производство за несъставомерно деяние и нагло взела, че го спряла, а после и прекратила-поправила се е овреме .Създала е у пострадалия обосновано очакване, че ще се разкрива и наказва престъпление, каквото изначално няма.Тя,"вредата"е от загубата на време и илюзията за наказателно преследване.

Има "гражданскоправна " измама, уредена е в ЗЗД, води до унищожаемост на сделка и се претендира по гражданскоправен път.Гражданскоправната измама, за разлика от наказателната не е вредоносна.
От всеки недобросъвестен длъжник не става измамник, нито всеки неудовлетворен кредитор е пострадал.И без това измамите, когато такива очевадно има по твърдение на пострадалия, не са от простите за доказване случаи.Но като отправна точка, поне твърдението на жалбоподателя следва да е за съставомерно поведение.
Когато има договорна връзка, това не изключва априори измамата по НК, но за да се твърди измамно поведение следва деецът/ страна по договора/ по начало да не е имал намерение да се задължава или изпълнява.

КПавлова , с цялото ми уважение към Вашата компетентност ще изразя твърдо несъгласие с тезата Ви.
Една добра измама предполага добро изпълнение .Няма луд "майстор" който да вземе пари и нищо да не свърши.Напълно естествено, че ще започне договореното изпълнение и ще похарчи малко пари и време за създаване на привидност / за "зарибявката" /и след това ще "издои" колкото може пари и ще изчезне.И като как решихте Вие ,че това измамно намерение липсва изначално ? Има едно принципно положение почиващо на нормалната човешка логика и то е "краят увенчава делото".А краят е известен - измамена жертва и обогатен престъпник .
И друго не е вярно - защо е необходим "изначален" престъпен умисъл. Ами той умисълът може и да е инцидентен и да му е дошъл на акъла на майстора по време на изпълнението - видял, че жената е кротка и дава допълнително пари "при поискаване" и той решава да се възползва от наивността й. Обаче найвността на жертвата не отрича умисъла и наличието на престъпление - щото крайният резултат сочи на това.
И гражданско - правната измама си е вредоносна отвсъкъде погледнато

.

kpavlova написа:5.От др.страна, НК от 1968 г не е в състояние да защити гражданския оборот в 2009 г, няма такава норма на предвидимост.Съставите не съответстват на действителността и гражданския оборот често е незащитен от некоректност, а тя може и да трябва да е укорима под страх от наказание понякога.
И вместо да се бори с вятърни мелници/ освен ако не е по занятие или като спортно постижение/, гражданката -поръчващ, следва да си заведе иск, както е писал huligan.А за да има някаква "файда" от цялата работа- от проверките и разследванията-

И ако НК не е в състояние да защити гражданско-правния оборот - тогава защо го има изобщо . Ами то в белите държави точно гражданско-правния оборот е най-защитен от наказателните закони щото от икономиката и стопанските отношения зависи всичко останало. За съжаление в БГ родните магистрати доста своеволно и в повечено случаи като най-добри адвокати на престъпниците решават ,че няма "изначален престъпен умисъл", че отношението е чисто "граждански-правно" макар и с "тарикатлък" от едната страна .Само дето "тарикатлъкът" ,макар и недефинирано от НК понятие е явление, съдържащо всички признаци на съвсем преднамерено хитруване ерго - измамно поведение .
А "файдата" от цялата работа ще дойде, когато клатикуратурата стане Прокуратура отнова и започне да предядява обвинителни актове след които да има присъди.Само след две-три години този вид измами просто ще изчезнат .И ще спечелят всички - и гражданските и наказателните съдилища и прокуратурата.

RinTimTim написа:РЕШЕНИЕ № 404 ОТ 19.09.1995 Г. ПО Н. Д. № 300/1995 Г., I Н. О.

ДЕЕЦЪТ ПО ЧЛ. 209 НК, КОЙТО ИЗПОЛЗУВА ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ С ИЗМАМЛИВА ЦЕЛ, ПОНАЧАЛО НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ПО ТЯХ.
КОГАТО СКЛЮЧВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕН ДОГОВОР Е ИНКРИМИНИРАНО КАТО СПОСОБ ЗА ИЗМАМА, ОСНОВАТЕЛНОТО ОСПОРВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРА ВИНАГИ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗМЕРА НА ЩЕТАТА ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, НО МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ И КАТО КОСВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЛИПСАТА НА УМИСЪЛ.

RinTimTim написа:РЕШЕНИЕ № 728 ОТ 30.01.2003 Г. ПО Н. Д. № 612/2002 Г., I Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2003 г.
ПРИ НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА ИЗМАМА ДЕЕЦЪТ ИЗПОЛЗВА ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ БЕЗ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ЗАДЪЛЖИ ПО ТЯХ.

И какво като ги има тези бих казал "срамно-некомпетентни " формулировки на български съдии. Те да не би да създават трайна практика и да са образец на правната мисъл и соломонова мъдрост . И жалко за всички папагали ,цитиращи подобни решения без да помислят самостоятелно .Именно заради такива решения българското правосъдие е станало за посмешище по света.А сега във Франция се канят да проведат паралелен наказателен процес и да осъдят двама от нашите оправдани "неубийци".

И си прав напълно Пламене - измама е това за което пишеш -отвсякъде погледнато.
Ама да се радва твоята позната .Щото аз знам един друг случай ,където строителят не само ,че не довърши строежа /платен му авансово / но дори се върна и свали цялата металната ограда /трайно закрепена и платена от собствениците/ на двора. Българската клатикуратура и тук реши , че няма престъпление / влизане в чужд имот и отнемане на трайно закрепена вещ/. Било "гражданско-правно" и " било възможно оградата да е на строителя ,направена с рекламна цел " -защото той бил така обяснил на дознателя.

karlson написа:Пенев,
Това може да ти го каже всеки средностатистически юрист -

А той умствено развит ли е, за разлика от средностатистическия физик ?

Тук се отвори темата не защо наказателното производство за "измамата" е било образувано, а защо е било спряно. Темата за образуването на наказателното производство беше за "кражбата" на кебапчето в Благоевград, май.

Но като че ли някои реотани много бавно загряват, или, може би, грамофонната плоча се е издраскала и иглата върти все на една и съща песен.

Съвсем точно сте описал конкретния случай geovan! Като да го познавате! Изглежда сте се нагледал на такива почтени "бизнесмени", а и те едва ли са чак толкова "изобретателни". В използвания от мен като базов случай наистина присъстват всички елементи на измамническо поведение, разгледани от вас: и "зарибяването" и пращането на работник да симулира уж че се работи по градежа... абе всичко!
Но аз исках да заостря вниманието на участниците в този форум върху хаотичните реакции на прокурорите, които реакции създават (да се надяваме грешно?) впечатление, че между образуването на ДП и спирането му, се е случило нещо неясно, нещо, за което не се издава постановление, което нещо при едни и същи данни е довело до драматични промени в становището на този или тези прокурори. Аз съчувствам на колежката си - тя не е богаташка и "бизнесмена" е спрял "работа" едва когато е разбрал, че са свършили всичките й спестявания, но за мен това не е важно! За мен е важно как и защо така работи нашата прокуратура. Защо дори тук в този форум има толкова много "адвокати" на прокурорите? За мен, казвам, обществено значима е именно дейността на прокурорите, не на измамниците, защото тази им дейност наистина бързо може да изчезне като обществено явление, ако спрямо тях просто се прилагат действащите към момента на измамата закони.

Абе приятелю doc03! Верно е, че geovan малко е пообъркал имената. И моето е сложил над чужди текстове, но аз не се нервя. Все пак становището му е ясно определено, нали! Стават грешки...

Искаш да ти дадем камъни, които да хвърлиш по прокуратурата.

Избягвам да ви коментирам huligan не само заради ника ви и не за това, че ви липсват първите 7 години, та си позвлявате да ми говорите на ти без да ме познавате... Просто освен да обиждате и се заяждате друго не правите тук...
Колкото до камъните: не е нужно да ми ги давате! Дава ми ги, и не само на мен, самата прокуратура... при това в изобилие. Нали помните онези 700000 забутани дела? Там трябва да е било пълно с "неизвестни извършители" и "временно" спрени ДП.
Да ви имам самочувствието, "миличък"!

Споко, споко,
форума си изпълнява функциите...
Само да не се взимаме много на сериозно.
Някои ще си поплюят, ще покажат колко са по-напред, други ще си разнообразят скуката, трети ще си ъпгрейдват пропуснатото от студентската скамейка и квазистажа и прочи...
Пък и тоз интернет как ни намира съмишленици разни! Ето аз за първи път да чуя някой (Гео... дано не бъркам някоя от буквичките) да тегли една ...... на това вредно явление- робуването на т.нар."практики" вместо да се ползва собственото съдържание на черепната кутия. Наистина адмирирам. Даже бих почерпил :mrgreen

Една добра измама предполага добро изпълнение .Няма луд "майстор" който да вземе пари и нищо да не свърши.Напълно естествено, че ще започне договореното изпълнение и ще похарчи малко пари и време за създаване на привидност / за "зарибявката" /и след това ще "издои" колкото може пари и ще изчезне.И като как решихте Вие ,че това измамно намерение липсва изначално ? Има едно принципно положение почиващо на нормалната човешка логика и то е "краят увенчава делото".А краят е известен - измамена жертва и обогатен престъпник .
И друго не е вярно - защо е необходим "изначален" престъпен умисъл. Ами той умисълът може и да е инцидентен и да му е дошъл на акъла на майстора по време на изпълнението - видял, че жената е кротка и дава допълнително пари "при поискаване" и той решава да се възползва от наивността й. Обаче найвността на жертвата не отрича умисъла и наличието на престъпление - щото крайният резултат сочи на това.
И гражданско - правната измама си е вредоносна отвсъкъде погледнато

Разбира се , че може да не съм права, колега
На пръв поглед така ми изглежда в казуса на човека.Защо – по женска интуиция/универсален способ за доказване /- някъде да се твърди, че пари за материали са взети, а материалите не са купени, че са купени, ама не са вложени, че са вложени, ама в друг строителен обект....Напротив – има начална груба сметка за една сума на разходите /явно без труда/, устна и друга крайна сметка, после стискането на ръцете.А по каква логика решихме, че е измама по 209?
Значи договаряме се аз и майстора, че ще строим завод, огромен завод, с големи бетонни стени...както и да е – договаряме строежа – аз казвам, че имам еди колко си и тая сума на разходите ме устройва, той потвърждава, че около толкова ще излезе... стискаме си ръцете...Излиза да е повече- ама ако ми го е казал своевременно аз можеше да ида при друг майстор, или да се откажа да ремонтирам.Възможно ли е ? Измама ли е ?
Пишещият беше възмутен от спирачката, която естестевно, че е безсмислена и безпредметна, някой е искал някак си да си оправи сроковете преди да реши какво да го прави делото, предполагам .
Пострадалият, реално увреденият, жертвата на измамата, би се възмущавал различно - от твърдението , че престъпление няма, когато се чувства реално ощипан, би казал – парите съм ги дал, материалите ги няма...краят на делото би го възмутил повече, а не неговото спиране...та за това ми изглежда житейски неправдоподобно.Би се възмутил от избягването на преследването, а не от неговото спиране.Може да бъркам, разбира се, не твърдя съм добър „ психолог.”Или просто се подразних на насоката на възмущението.Като измамен бих се вбесила от прекратяването, по друг начин бих изложила фактите.Въпрос на гледна точка.
Една добра измама предполага добро изпълнение, значи и добър измамник .
Възможно е това със зарибявката- при добре премерена сметка да се създаде фактическа привидност - като изпълнението да се случва.Искам да те измамя с 1000 евро примерно, ни повече, ни по-малко, ще взема от теб 1000, ще строя известно време с твоите пари и така докато те накарам да ми дадеш още хиляда, след които да потъна в ..неспособност да достроявам, дето предварително съм я решил,че ще настъпи..Какъв е смисъла, когато мога да си тръгна с твоите 1000 евро и да не строя нищо.Има смисъл, ако така те стимулирам към по –голямо разпореждане, все по –голямо срещу минимум усилие от моя страна.Зависи от количеството усилие, за да се създаде привидност и от интелигентността на майстора.Заслужава ли си "масрафа"?
Пък и винаги може да се сметне/ сигурно има експертиза по делото – какво е вложено, извършено, колко е цената..нали така ? а може и да не е така, понеже няма известен извършител /
Спомням си още като студентка не можех да проумея на Таджер разграничението, че гражданската измама се различава от наказателната, обратното, втората се различава от първата, по това че 209 и всичко що е измама се извършва с користна цел.
Та тогава ми се струваше нелепо да се твърди, че каквото и да е въвеждане в заблуждение се извършва с безкористна цел, по алтруистични подбуди ли е ?Нали това е тарикатлъка?
Простичко си я представям аз измамата по НК – липсва реална насрещна облага срещу имотното разопреждане на пострадалия/ независимо от качеството и сложността на инсценировката/.Ако жената е давала пари за материали срещу липса на материали, може да има измама, като тя не е в договорната връзка, а в последващо поведение.Пари / имотно разореждане/ срещу обещание за нещо, което аз си знам че ще е нищо.
Има и един текст за измамата на купувач.Твърди се да е специален по отношение на измамата, би следвало да е субсидиарен- ако има вреда, да е 209.
За да не кривне всяко неизпълнение към 209 трябва да се установи манипулативно поведение на дееца с насоченост към създаване на невярна представа у постр.и впоследствие поддържането му, добре е и изначална невъзможност за изпълнение на поетия от дееца ангажимент, изначална липса на предмет на „сделката”/тогава е най-просто/ или възможност за изпълнение, което не се е превърнало в начало на реално изпълнение/ ако е симулация на изпълнение ще трябва по –деликатна преценка – струва ли си театъра, има ли пречки от обективен характер или субективен такъв, но не с користно обяснение, дето пречат на изпълнението да се случи/.Така ли е в казуса?
И успоредно с това най-често версии на дееца, свързани с „неочаквани” пречки за реализацията му именно с цел мотивиране на пострадалата да продължи да извършва актове на имуществено разпореждане.Цялостна насоченост на поведението на дееца с користна цел – обогатяване за сметка на пострадалия. Не просто заблуда колко ще са разходите, а заблуда, че разходи се извършват, заблуда, че строим завод .
А най-добре е измамникът да има и други висящи дела, ако е осъждан - още по -добре.
Може и да тълкувам ограничително нормата на закона.
Пък и имам склонност горчиви опити да пренасям върху чужди казуси, това е погрешно.Понякога, горе –долу на третия път се отказваш да сезираш със сложни гражданско-правни отношения и правиш каквото можеш/ та за това ви разбирам много добре несъгласието/, за да не се получи след 7-8 – 10 г условна присъда или оправдателна поради несъставомерност с изтекла давност за гражданския иск.Или парите някога били като за къща, сега са за трета ръка лек автомобил.
Прокуратурата трябва да се оправи с очеизвадностите и преднамереностите на този етап .И с ръка на сърцето не мога да укорявам никого по принцип, понеже не съм безгрешна, т.е. за дереджето няма невинни, най-малкото съм съпричинител на състоянието.А практиката на ВКС не мога да я изправям понеже не се преценявам като можещата и знаещата в достатъчната степен, най-малкото на възраст не го докарвам.
Един колега, гражданскоправник, казваше, че зад всеки невъведен в експолатация строеж се крие едно голямо престъпление.Но пък може и да е злополучен бизнес .

Само след две-три години този вид измами просто ще изчезнат

Боя се, че ще изчезнат не по -скоро от толкова време, колкото съзнателно или безгрижно са толерирани.
В резюме, просто не повярвах на версията за измама на пишещия, като може да съм предубедена и изкривена.

kpavlova каза:
Една добра измама предполага добро изпълнение, значи и добър измамник

Без съмнение! Но дали в една нефункционираща съдебна система могат да възникнат условия за селекция на добри измамници? Дали не вменяваме висока интелигентност на нашите дребни по душа мошенници?
Уважаема kpavlova и всички останали! Отново ще направя жалък опит да върна темата в основното й русло. Моля ви! Тя не е за това има ли или няма измама по смисъла на чл 209 от НК в използвания от мен случай! Та аз не съм го представил дори и в 1/10 част, как може да бъде коментиран? Този въпрос е по същността на казуса и процедурата не е приключила! Тя е за това, не уронвали престижа на институцията прокурор, който спира ДП при отдавна събрани данни вместо да напише ОА или постановление за прекратяване. И най-вече защо го прави... И изолиран случай ли е такава мярка или има нещо общо с практиките на 90-те?
Моля ви да не се разсейвате в страни

plamen_penev написа:не уронвали престижа на институцията прокурор, който спира ДП при отдавна събрани данни вместо да напише ОА или постановление за прекратяване. И най-вече защо го прави... И изолиран случай ли е такава мярка или има нещо общо с практиките на 90-те?

Отговорът на това горе не е труден.
-Не може да се урони неща , което липсва / като цяло за институцията / а на конкретния прокурор никой "копче" няма да му каже щото те са безкрайно независими . Този конкретния е постановил "спиране" ,защото е преценил, че така най-лесно ще "смачка" преписката и ще се отърве от нея. Последното се случва в над 60-70% от досадните за магистратите преписки и защото жалбоподателите рядко реагират адекватно на такива решения. В случаят обаче е сезиран съда ,прокурорът е научил и е възобновил производството по преписката .Логично след това е прекратил поради "липса на престъпление" .Магистратът си е имал мнение и е направил каквото е решил - като не е по заобиколния - по прекия начин .И без друго му е станало ясно , че решенията му ще се обжалват.
И това няма нищо общо с практиките от 90-те. Тогава имаше огромно текучество и смяна на кадри в следствието,прокуратурата и съда а и съвсем обективно работата им си беше доста натоварена .

kpavlova ,изкушавате ме пак да коментирам .

kpavlova написа:Напротив – има начална груба сметка за една сума на разходите /явно без труда/, устна и друга крайна сметка, после стискането на ръцете.А по каква логика решихме, че е измама по 209?
Значи договаряме се аз и майстора, че ще строим завод, огромен завод, с големи бетонни стени...както и да е – договаряме строежа – аз казвам, че имам еди колко си и тая сума на разходите ме устройва, той потвърждава, че около толкова ще излезе... стискаме си ръцете...Излиза да е повече- ама ако ми го е казал своевременно аз можеше да ида при друг майстор, или да се откажа да ремонтирам.Възможно ли е ? Измама ли е ?

Винаги съм твърдял, че съдиите-пеналисти и прокурорите /поне те ако не и следователите и дознателите/ трябва първо да са били или да са и добри цивилисти и житейският им опит да не се определя само от чутото в съдебните зали.
Защото основните принципи на които се крепи гражданско-провния оборот са добросъвестност и почтеност .Всяко отклонение от тях превръща договорната отговорност в престъпление.И тук няма място за сложни психоанализи и изследване или гадаене за субективната съставомерност .
Договаряме се да строим завод - да ,обаче цената е съществен елемент на договора и изпълнителят /строителят е задължен след като приема работата да представи една достоверна предварителна сметка - и за материалите и за труда. Цените последните години са устойчиви и няма място за промени по-големи от 10-15 % в крайната цена.По време на изпълнението - също се дължи сметка и доказване от страна на изпълнителя - за направени разходи , оскъпявания и пр.При това ,според принципите "добросъвестност и почтеност" това трябва да се прави и без поискване от възложителя .И още повече като се искат пари допълнително.Дали има умисъл за измама ако всичко това не е правено ?

kpavlova написа:Възможно е това със зарибявката- при добре премерена сметка да се създаде фактическа привидност - като изпълнението да се случва.Искам да те измамя с 1000 евро примерно, ни повече, ни по-малко, ще взема от теб 1000, ще строя известно време с твоите пари и така докато те накарам да ми дадеш още хиляда, след които да потъна в ..неспособност да достроявам, дето предварително съм я решил,че ще настъпи..Какъв е смисъла, когато мога да си тръгна с твоите 1000 евро и да не строя нищо.Има смисъл, ако така те стимулирам към по –голямо разпореждане, все по –голямо срещу минимум усилие от моя страна.Зависи от количеството усилие, за да се създаде привидност и от интелигентността на майстора.Заслужава ли си "масрафа"?

Смисълът е, че луди измамници няма и даже на доста от тях съветници са им самите магистрати .Като си тръгне със 1000 евро без нищо да свърши - сам си пише присъдата. Като симулира "изначално желание за изпълнение" - вкарва поредния магистрат в една "странна и нерешима дилема" дали има престъпление или няма "поради липса на изначален умисъл" и прочие сложни съждения и умозоключения. Резултатът е, че като потъне в дебрите на сложната си мисловна дейност магистратът сам себе си надхитрява и накрая решава ,че нищо не може да реши и се измъква от ситуацията с "гражданските правоотношения".
А "масрафа " определено си заслужава - известни са ужилвания от сорта за доста крупни суми и а има и някои доста бити и даже поубити по този повод. И последното се случва точно поради отказа от провосъдие по тези казуси.

kpavlova написа:Простичко си я представям аз измамата по НК – липсва реална насрещна облага срещу имотното разопреждане на пострадалия/ независимо от качеството и сложността на инсценировката/.Ако жената е давала пари за материали срещу липса на материали, може да има измама, като тя не е в договорната връзка, а в последващо поведение.Пари / имотно разореждане/ срещу обещание за нещо, което аз си знам че ще е нищо.

Простичко си е представяте ама понятието "насрещна облага" хич не простичко понятие. Има доста различни по вид и качество облигационни "неизпълнения" и всяко едно от тях е или пълна или частична липса на насрещна облага. А нормалната логика показва , че дори и частичното неизпълнение , при липса на обективни оправдателни причини за него, може, и в голяма част от случаите си е преднамерена измама.Иначе няма разумно обяснение защо един изпълнител ще вземе авансово пари и ще остави работата наполовина .

kpavlova написа:Понякога, горе –долу на третия път се отказваш да сезираш със сложни гражданско-правни отношения и правиш каквото можеш/ та за това ви разбирам много добре несъгласието/, за да не се получи след 7-8 – 10 г условна присъда или оправдателна поради несъставомерност с изтекла давност за гражданския иск.

Мисля ,няма нищо сложно в договорите за изработка и преценката относно наличието на симулация и манипулация а от там и за престъпен умисъл.
Впрочем наскоро в САЩ гръмна една милиардна пирамида -на Мадоф май беше.
Тамошните магистрати не затъват в сложни разсъждения за умисъла - отрязаха му главата точно за 2-3 месеца и тръгнаха да обезщетяват ужилените от имуществото му. При нас - сложно мислещи и още по-сложно действащи магистрати протакаха с години процесите срещу измамниците с пирамидите и май пропуснаха доста от тях.

А за ВКС ще си спестя коментарите - не от уважение а от отвращение щото и там "свестните смятат за луди" доколкото са останали такива.

Критичният ви анализ върху становището на уважаемата госпожа kpavlova, е превъзходен geovan. Подкрепям го напълно!
Особено ми хареса идеята ви за "сложните разсъждения за умисъла". Ще отбележа единствено, че въпросът със сложността на тези разсъждения е доста спорен. Може ли да се говори за разсъждения там къде предварително е приета презумпцията за невинност? Може ли, казвам, да се говори за "сложност" на мисловния процес на човек, който нарича в официален документ, издаден по повод и в изпълнение на служебните му задължения "неизвестно" отвдякъде известно лице? Според мен този "мислител" разчита само и единствено на юридическата неграмотност на жертвата и на нейния страх от отмъщението на измамника или институциите.