Конкурс за мл. магистрати - лекции и материали

[sladkische]

Колега, само търсех съмишленици относно решаването на казуси и на изясняване на шекотливи въпроси, но не се престраших да отворя нова тема и като чели все още не се престрашавам да отворя такава. А самия казус е страшно интересен, въпреки "решаването" му в предишни форуми, за това си позволих да го пейстна, защото един свеж поглед според мен може да се отрази добре и мислех, че този форум под материали се разбира и това. Аз лично разбрах, че само с четене на лекции и учебници без вникване на особеностите не става, а точно те се изискват като знания на такъв конкурс.

[DEKAH]

Колега - няма проблем... не е нужно да отваряте тема. Пускайте и тук. Макар, че няма да има голям интерес към казусите ви в момента. На колегите им е далечен изпита все още.

Ще се включа в решаването на този казус утре.

[sladkische]

Радвам се, че бихте се включили в решаването на казуса и не само на този и не само Вие надявам се. Защото колкото и далечни да изглеждат датите за писмения изпит, времето е страшно малко, ако сега се почва четене на материал тепърва събиран натоварването ще бъде убийствено особено ако ходиш и на работа. А пък колегите твърдят, че с нетърпение са очаквали този конкурс т.е. материала не е нещо, което е непознато, пък в крайна сметка държахме държавни изпити върху тази материя, а някой и практикуват, явявали са се на конкурси.
Като преглеждам предишните форуми за конкурси за магистрати, те са доста позитивни и креативни, това ми се иска да се получи и сега. За това си позволих волността да пусна "казус" и то реален, такива трудни заплетени объркани с много хипотези ще бъдат и за този конкурс, ако и още по- по-. А колкото и да са нахвърляни коментарите по дадени казуси и разплитане на заплетени въпроси малко от малко ти се изяснява тази заплетена материя, която като прочетеш е кристално ясна и в един момен, като затвориш и трябва да пишеш от себе си се чудиш кое е правилното и как да го обсновеш.

[contralegem]

1. Как трябва да се квалифицира поведението на Драгоева ?
Чл. 195 ал.1, т.2 и т.4, пр.1 и пр.2 във вр. с чл. 194. От обективна страна Драгоева извършва деянието чрез посредствен извършител. Чрез него отнема павилиона – прекъсва фактическата власт на Станоева и установява своя. От субективна страна, относно присвоителното намерение – Драгоева се разпорежда фактически с вещта в свой интерес /премахва конкуренцията, като изоставя вещта пред дома на Шаламанов. Относно това, че не платила на Шаламанов – има неизпълнение на договор и отношенията им следва да се уредат по правилата на ЗЗД и ГПК.
2. Съставомерни ли са деянията на Шаламанов ?
Чл. 206 ал.1 – за това, че се разпорежда с вещта като я предава за скрап, макар че от договора му с Драгоева не следва да има такова право.
3. Установява ли се вещ, която подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на чл. 53 от НК и в случай, че отговорът ви е положителен-изяснете реда за това ?
Според мен не – автомобилът като че ли принадлежи на Шаламанов, а не на виновната. Иначе по чл. 53 съдът се произнася с присъдата, а ако пропусне -с определние по чл. 306 ал.1
4. Кой е органът и какъв е редът за образуване на досъдебното производство в конкретния случай ?
Производството е от общ характер. Следва да се образува с прокурорско постановление.
5. Законосъобразно ли е приобщен павилиона като веществено доказателство и може ли съставеният протокол за изземване да има значение за делото ?
Не, протоколът е нищожен, защото не е съставен от компетентен орган.
6. Кое от посочените в казуса лица може да се конституира в производството в качеството на пострадал, граждански ищец и частен обвинител и за какви вреди може да претендира обезщетението ?
Пострадал - Станоева; съответно на съдебното производство тя може да се конституира като граждански ищец /за пропусната печалба, докато павилионът не й бъде върнат и разходите да бъде превозен и ако има други някакви вреди/ и частен обвинител. Шаламанов не може, защото претенцията му произтича от договора с Драгоева, а не от деликт; може би може да води някакъв иск за неимуществени вреди за това, че извършителката го е използвала да извърши престъпно деяние.

[ppetkov]

С риск да се изкажа некомпетентно по казуса защото за съжаление наказателното ми куца доста - дали Драгоева не е осъществила и състава на чл.209 НК възбуждайки и поддържайки у Шаламанов заблуждението че павилионът е неин и по този начин той увреждил чуждо имущество

[sladkische]

Колега много благодаря за включването за казуса, ще се спра само на квалификацията на деянията, защото там аз се колебая и за друга квалификация и това идва от един много прост факт, който е от сферата на гражданското право- възлагането на Драгоева за превоз на движима вещ(касателно настоящия казус-пваилиона) на Шаламанов по своята същност е договор за превоз, който е уреден като наименован в ТЗ ,а има и специален Закон за автомобилните превози, ако превозвачът е търговец, но в случая Шаламанов не е такъв и договорът ще се урежда по правилата на ЗЗД- като договор за услуга (неформален, консенсуален, възмезеден). От което следва, че между Драгоева и Шаламанов възниква правоотношение по повод и в изпълнение на договореното. В случая с оглед действията по време на деянието и в последствие може да се установи, че Драгоева възбужда у Шаламанов заблуда - създава невярна представа чия е собствеността върху павилиона и че извършва правновалидни действия по сключения договор, с цел да набави за себе си имотна облага - да увеличи актива печалибете от търговската си дейност или да намали пасива загубите от същата и не е необходимо веднага да възникне за да е осъществен престъпния състав. Съгласно трайната съдебна практиката на ВС и ВКС, тъй като особента цел е специален субективен признак, достатъчно е целта да е поставена, не е нужно тя да бъде обективно постигната. Обективно трябва да са възнинала имотната вреда за да се осъществи състава на резултатно пресъпление измама, при която както и при едно посредствено извършителство има своеобразен посредник, за разлика от посредственото извършителство при измамата посредничеството не е възможно (случайно), а е необходимо (задължително) това е становище на Гергинов. Освен всичко, като изследваме субектвната страна на извършените деяние при Драгова липсва умисъла за своене на веща. В нито един от моментите описани в казуса тя няма намерение противозаконно да присвои веща, за нея предмета е пречка и следва да бъде отстранен, след което същия няма никаква стойност за нея и тя не се разпорежда с предмета нито в свой нито в чужд интерес "До 19.05.2006. Драгоева не се поинтересувала за павилиона и не се разплатила за услугата, въпреки че Шаламанов многократно я издирвал, а тя се укривала". С оглед на изложеното Драгоева от обективна и субективна страна е осъществила състава в реална еднородна съвкупност на чл. 209, ал.1, предл.1 и чл. 216, ал.4 от НК
Относно Шаламанов преимайки, че има договор за услуга, съгласно същия е следвал да отчете резултатите, в случая имаме и упълмомощаване за съхраняване на веща "Около 6.30 ч. Шаламанов заедно със двама свои приятели, пристигнали на адреса, натоварил показания му от Драгоева павилион в ремаркето на автомобила и го откарал, пак по молба на Драгоева пред дома си" за този вид правоотношения не се изисква форма за упълномощаване, а преимането е осъществено чрез конклудентни действия с оглед на което от обективна и субективна страна Шаламанов е осъществил състава 206, ал.1, предл. 2 от НК.

[contralegem]

Колега, не разбрах защо договорът за превоз ви обърква в квалификацията на деянията. Относно измамата – престъплението има два предмета – въведеното в заблуждение лице и ощетеното имущество. Механизмът е следният – деецът въвежда в заблуждение едно лице, мотивирано от неправилната си представа лицето се разпорежда с едно имущество, от това настъпва вреда за имуществото на лицето или на някой друг. В казуса има и заблудено лице, и ощетено имущество, но механизмът е друг – лицето е заблудено не за да извърши то самото акт на имуществено разпореждане, а за да се осъществи изпълнителното деяние на кражбата.
Драгоева не осъществява престъпление по чл.216 /освен ако нямате предвид счупената верига/ нито от обективна, нито от субективна страна /най-малкото защото павилионът е намерен съвсем цял./. Присвоително намерение означава, че тя желае да се разпореди с вещта в свой или чужд интерес. Разпореждането може да е юридическо или фактическо. Фактическо разпореждане означава, че тя може да желае да повреди, унищожи, изостави вещта, както и е направила. За разлика от повреждането и унищожаването на чужда вещ, където задължително трябва да има резултат повредена или унищожена вещ, при кражбата има отнемане /както и в случая/ и едва след това се осъществява присвоителното намерение, което, както правилно сте отбелязали, дори не е необходимо да е осъществено, за да има кражба.
И последно да ви попитам за реалната еднородна съвкупност – такава няма ли само при престъпленията от един и същ вид – например няколко кражби или няколко ТП?

[sladkische]

Договорът ме обърква защото, ако приемем че е налице- ще има измама и увреждане на чуждо имущество в маловажен случай относно катинара и веригата, а ще е налице и обсебването, това е съгласно Търлкувателно решение на ВС от '71, ако примем че не е налице този договор, то ще сме в хипотезата на кражба с посредствено извършителство квалифициран състав откраднатата вещ не е под постоянен надзор, чрез разрушване, повреждане или преодоляване на прегради здраво направени за защита на лице или имот и използване на МПС, в последствие кражба на МПС квалифицирана-вещ без постоянен надзор, а не обсебване защото няма да се намира веща в следствие на някакво правно действие или на определено правно основание, което Стойнов дава за същрствена разлика между обсебване и кражба, за която той определено набляга че трябва да има "своене" на веща и то обективно изразено, не само да има отнемане, примера който дава е за кражба на МПС и отнемане на МПС с цел ползване като престъпление по транспорта, друга е хипотезата ако поради независещи от дееца причини той реално не бе могъл да се разпореди с веща.
Относно еднородната реална съвкупност, тука е водещ родът на извършените престъпления, а престъпленията против собствеността имат един родов обект-защита на правото на собственост. Телесните повреди също има един родов обект защита на човешкото здраве, както и престъпленията против транспорта.

[RinTimTim]

Да, казусът действително е готин и сме го решавали

Сладкишче, не може да е измама, защото се е приело трайно от теорията и практиката и не подлежи на съмнение (макар и да не следва пряко от прочита на 209), че измаменият трябва да е този, който упражнява фактическа власт върху имуществения предмет на престъплението, бил той негов или нечий друг, с който се разпорежда вследствие отказаното му въздействие от дееца и нанася имотната вреда някому. Когато обаче имущественият предмет е във фактическата власт на друго лице и "измаменият" се ползва именно като оръдие от извършителя, за да се прекъсне тази фактическа власт, то тогава е налице кражба при посредствено извършителство, ако са налице и останалите признаци от състава, разбира се. Ключът за правилното отграничаване на престъпленията против собствеността е именно у кого е фактическата власт върху предмета към момента на извършване на деянието. Ако точно си отговориш на този въпрос, натам е лесно.

За да има своене на вещта, съвсем не е нужно деецът да иска да я ползва по предназначение. Да се разпореждам като със своя вещ напълно означава и след като съм я взел, да я зарежа, понеже примерно не ми е харесала или съм преценил, че не ми е нужна. Защото и това се прави с вещите, които третираш като свои собствени - зарязваш ги.

Между другото при решаването на прокурорските казуси не навлизайте много в ГП материя, само ненужно ще се объркате... все пак те ще са измислени вероятно от прокурори от ВКП, които са доста, доста по-далече от гражданското право или правото изобщо от един наскоро завършил юрист

[imperia_1]

ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА!!!!
_______________________
moderator

[imperia_1]

Eto o6te edin kazus:
Минков извършвал джебчийски кражби. На този занаят той научил и племенника си Колев - 17 годишен. На 17.08.2004 г. на пазара в кв. "Илиянци" непълнолетният Колев успял да измъкне портмоне с 300 лв. от джоба на Кирова и незабавно го предал на Минков. Действията им били забелязани от двама граждани, които уведомили Кирова. Тримата се насочили към Минков. Кирова успяла да го хване за якето. Минков се обърнал и я ударил силно по лицето. От удара Кирова паднала на земята. През това време Минков избягал. Непълнолетният Колев, прикрит зад вратата на склад, наблюдавал случилото се. При приближаването на Минков отворил вратата на склада и му помогнал да се скрие. Вследствие на удара на Кирова били счупени два предни зъба и костта на носа.
В хода на предварителното разследване се установило, че Минков е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на 3 години за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 НК и е освободен от затвора на 15.12.2000 год. За квалифицирана кражба непълнолетният Колев е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца и е освободен от поправителния дом в Бойчиновци на 16.02.2004 год. Срещу Минков и Колев прокурорът внесъл обвинителен акт в съда.


Въпроси:


1. Определете правната квалификация на извършените деяния от Минков и непълнолетния Колев и изяснете признаците на съставите.

2. Има ли квалифициращи обстоятелства и кои са те?

3. Действали ли са двамата в съучастие и под каква форма?

4. В каква форма да се проведе досъдебното производство по отношение на двамата и в какъв срок?

5. Необходимо ли е назначаване на експертизи и на какви?

6. Има ли съвкупност от престъпления и следва ли да се определи общо наказание? По кой член от НК и за кои престъпления?

[contralegem]

Колега Сладкишче, при цялото ми уважение към вас, предавам се. Какво общо има договорът за превоз с кражбата /още веднъж защо е кражба колегата по-горе е обяснил достатъчно подробно/, защо квалифицирате кражбата по чл. 195 т.3, като павилионът изобщо не е бил отварян, каква е тази “кражба на МПС-квалифицирана”, защо отграничавате обсебването от кражбата, като за разграничаването между тях спор никога не е имало? Обсебването Шаламанов го извършва по-късно – когато, след като не му се плаща, той закарва павалиона за срап, а не когато го товари . И за еднородната реална съвкупност, въпреки името й, значение има видът, а не родът на престъплението – не знам кое издание на учебника на Стойнов имате, при мен го пише на стр. 348.

[sladkische]

Колеги напълно съм съгласна за посредственото извършителство, когато деецът използва наказателно неотговрни лица, или такива които са в грешка или когато се е възползвал от заблуждението Решение № 160 от 29.II.1996 г. по н. д. № 929/95 г., II н. о., докладчик съдията Румен Ненков Кражба при посредствено извършителство, но субективнта страна е рапореждане с парите като свои. В нашия казус е много неизяснена субективната страна, но аз приемам че тя въобще не е има намерение да свои павилиона ( за нея той просто е пречка целта е друга) за това достигам до другата хипотеза иии за това задълбах за този договор, защото той навързва всичко, съгласна съм с колегата че фактическата власт е основния разграничителен критерий, но за съжаление има изключения видно и въпреки трайната практика. А относно обсебването аз презцялото време говоря за последвалите действия на Шаламанов, важното е дали са поверени вещите и на правно основание да владее и ползва, ако не са конкретно поверени, ще се осъществи състава на кражба ТП 6/71 т.е. Шаламанов ще е осъществил състава на кражба в последствие за да се удовлетвори, а е квалифицирана защото е чрез използване на МПС за превозването на павилиона до пункта за метални отпадъци, след като го е превозил пред тях. А за квалифициранта кражба имам предвид че тя е по точките на чл.195, ал.1 (това със сигурност са квалифициращи състави, обуславящи по висока степен на обществена опасност) и благодаря за корекцията кражбата на пваилиона чрез разбиване на катинар определно е чрез използване на техническо средство. А за реалната съвкупност мисля че вида на престъпленията по 194 и 216 от НК са престъпления против собствеността, еднакъв предмет на защита правото на собственост, за това приемам че са в еднородна реална съвкупнос, поне така го разбирам.

[contralegem]

Колега, радвам се, че ви разбрах, макар и от третия път. Аз понеже не съм се съмнявала, че между извършителката и Шаламанов има договор, затова не можех да ви разбера, сега ми стана ясно какво имате предвид. Иначе за камъка тъкмо почнах да се съмнявам, че съм се увлякла, защото все по-малко ми прилича на техническо средство – поне на тези, които обикновено се изброяват – отверка, чук, ключ. Но от друга срана и с камък могат да се извършват технически операции – примерно да се забие пирон или, ако има остър ръб – да се среже въже, а явно може да се счупи и верига.
За еднородната съвкупност аз си представям, че деецът осъществява престъпления от един вид, които показват склонност у него да върши точно тези престъпления – примерно квалифицирани и обикновени кражби, а ако върши кражби и грабежи съвкупността вече е разнородна, защото с грабежите се засягат по-широк кръг обществени отношения. Обаче може и да бъркам. Някой друг ще се включи по въпроса?

[sladkische]

Колега сколонноста да върши определен вид престъпления е от сферата на отегчаващите вината обстоятелства, то ще има значение и когато разглеждаме повторността и рецидива. При изписване на ОА винаги се коментират смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и са важен елемент от квалификацията на деянието.
Като преглеждам постовете отново се върнах към отговорите на въпросите иии наистина съм съгласна с вас, но последния мисля че проспускате факта чия е собствеността на павилиона, а тя е на ЕТ то е пострадалото лице по смисъла на НПК - въпреки че то е физическо лице по смисъла на ТЗ е с качества на юридическо лице и практиката е приела, че такова не може да бъде частен обвинител, относно пропуснатие ползи при деликт, какъвто е непозволеното увреждане независимо, че искът е предявен в наказателен процес могат да се обещетят само в действителност възникнали вреди, които са намалили имуществото на пострадалото лице, но не и пропуснати ползи, иии такъв може да се предяви само до размера и за деянието което е повдигнато обвинението с ОА ии в същия е посочен размера на вредите.
Виждам че друг колега е пейстнал нов казус и предлагам да му обърнем внимание, за него аз ще се включа по късно, предлагам да разискваме въпросите един по един за да си изясняваме същността. Само в спора се раджа истината !

[contralegem]

Съгласна, но ми се струва че въпроси 1,2,3 и 6 са свързани с квалификацията, затова ми е трудно да ги разделя съвсем. Предлагам два варианта:
1. Определете правната квалификация на извършените деяния от Минков и непълнолетния Колев и изяснете признаците на съставите.
І. Колев – чл. 195 ал.1 т.4, пр. последно, т.5 и т.7, вр. чл.194, вр. чл.28 в разнородна реална съвкупност с чл. 294 ал.1 /задето укрил Минков в склада/
Минков –чл. 199 евентуално т.3, т.4, вр. чл. 198 ал.3, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.а. Минков действа в условията на ексцес – двамата предварително са се сговорили да извършат джебчийска кражба, като Колев отнеме портмонето, а Минков участва при установяването на тяхната фактическа власт върху него, но за да я запази, Минков използва сила и така кражбата за него прераства в грабеж.
ІІ. Минков – чл. 199 евентуално т.3, т.4, вр. чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б.а.; Колев – чл. 198 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 63 ал.1.Двамата извършват грабеж в условията на съизвършителство при разпределение на ролите. Цялата им дейност – от отнемането на портмонето до укриването в склада представлява осъществяване на едно престъпление, при което всеки от двамата върши нещо съществено от гледна точка на общия замисъл – единият осъществява отнемането, другият осъществява принудата, след това, за да запазят властта върху вещта, Минков дава възможност на Колев да се скрие и след това Колев скрива Минков.
Мен вторият вариант повече ме кефи.

[yakovchev]

Колега конспекта, който сте предоставали в началото на темата не е ли конспект за първоначално назначаване на магистрати. За мл. магистрати дали ще е същия и дали е актуален като цяло?

[RinTimTim]

contralegem, абе малко си е жесточко Колев да го натовариш чак с грабеж... Все пак човекът свил едно портмоне и го предал на патрона си, оттука насетне действията на последния трудно могат да се вкарат в някакъв общ умисъл. Разпределение на ролите, което да включва и евентуално принудата, ако е станала необходима - ок, обаче трябва да е видно отнякъде. В случая от малкото информация става ясно, че двамата по принцип са си вършили джебчийски кражби, но в конкретния случай нещо се объркало и Минков трябвало да реагира на момента. Че Колев е скрил впоследствие колегата си, също много трудно може да е индиция, че упражнената принуда се обхваща и от неговия умисъл.

И в този казус между другото пак централен е въпросът за фактическата власт - кога се прекъсва чуждата, кога се установява своя. Май е от прокурорския конкурс от 2005г.

[DEKAH]

yakovchev, не мисля че има различни конспекти. Този конспект беше меродавен и на предния устен изпит.

[contralegem]

А, не - виж го, че е изтърпявал ефективно 1 г. и 2 м. ЛС за квалифицирана кражба и хич не се е поправил, превъзпитал и подготвил за общественополезен труд. Съвсем друга тема е дали това наказание изобщо е подходящо...
Значи казваш няма общ умисъл относно принудата...може да е неопределен умисъл - двамата предвиждат и целят да отнемат вещи без конкретно да предвиждат дали това ще става с принуда, по специален начин или някак си; не предвиждат докъде ще стигне в конкретния случай въздействието върху жертвата. Но и за това няма данни в казуса.
А ти изглежда си доста в час с материята, та какво се циганиш, ами не напишеш цялата квалификация?