Несъстоятелност

[advokaat]

Историята е доказала, че всички събития, с особено значение за човечеството, имат своето циклично проявление. И,макар на модерния свръхтехнологичен свят да е трудно да повярва, че някога и някъде се е случвало същото, на което той е свидетел днес, неоспорим факт е, че новостите сега са всъщност добре забравено старо.
Световната икономическа криза от първото десетилетие на 21-ви век, започнала като вълна от фалити на банки от Източното крайбрежие на САЩ, е твърде подобна на кризата от края на 20-те години на 20 век, както и на много кризи преди нея. A причината съвременниците на Новата криза да са стъписани от случващото се с тях, е че те са изключително вглъбени в собствените си проблеми, като са забравили, че са преходно поколение между миналото и бъдещето и ако искат да са адекватни на предизвикателствата на днешния ден, трябва да знаят какво е било преди, за да могат да планират света утре.
Кога,все пак, е започнало всичко? Кризата в икономиката свързана ли е с модерните капиталистически общества или за първи път се е зародила със създаването на националните държави през 18ти и 19ти век, или, може би, е доста по-стара от това, което можем да си представим?
Дори и най-смелите не биха предположили, че първата икономическа криза се е случила в Древността.
Още по времето на Римската империя, търговците са изпитвали панически страх, че може би ще трябва „да разбият масата си“ и да бъдат поробени за своите дългове.
Независимо какъв термин ще използваме – „несъстоятелност“, „банкрут“, „фалит“, институтът на несъстоятелността възниква преди повече от 2000 години.
Римските юристи първи осъзнават необходимостта от регулация в областта на несъстоятелността.Те са тези, които поставят основите на законодателната уредба на материята.
Например, и до днес в наказателните кодекси на много държави невъзможността на длъжника да изпълни паричните си задължения към своите кредитори, се третира като престъпление, както първо са посочили римляните. Разбира се, понастоящем съставите са детайлизирани и далеч по-всеобхватни.
Още в Римската империя се заражда и идеята за определяне на обема на имуществата, които ще представляват масата на несъстоятелността, предвидена за удовлетворяване на кредиторовите вземания.
Първоначално, не само наличното към момента на откриване на производството по несъстоятелност имущество, но и в последвие придобитото, се прехвърляло върху кредиторите за цялостно погасяване на дълга. Длъжникът, същевременно, бил лишен от всичките си имуществени права.
Едва по-късно, с института cessio bonorum, се зародила идеята, че длъжникът трябва да запази минимално необходимо за преживяването си имущество, т.е. обособило се и несеквестируемо имущество.
През този период кредиторите за първи път придобиват активна роля в провеждането на производството по несъстоятелност. Те не просто разпродават имуществото на своя длъжник, но и го управляват и пазят преди това – missio in possessionem; функция, която днес се изпълнява от т.нар. Комитет на кредиторите (Комитет кредиторов; Creditors‘ Comitee) и от назначен с неговото одобрение синдик.
През следващите векове развитието на търговията е неотклонно следвано от развитие на института на несъстоятелността.
В Средновековна Италия дори е създаден първообразът на дрешните Съдилища по несъстоятелност, такива, каквито са предвидени и сега в САЩ.
В това време се регламентира и възможността процедурата по несъстоятелност да бъде инициирана не само от кредиторите, както е до момента, но и от съда, а дори и от неплатежоспособния длъжник.
Още в Средновековието се говори и за прототип на оздравителното производство, сега закрепено в Търговския закон на България, в Статута по несъстоятелност на Германия ( Insolvenzordnung) , в Акта за несъстоятелност на САЩ ( Bankruptcy Reform Act), във Федералния закон за несъстоятелността на Русия ( Федералный закон о несостоятелности) и в редица други.
В не толкова далечното минало, а именно, 16-18в., в Англия, вече законодателно се приема и критерият за определяне на един длъжник като изпаднал в несъстоятелност. Счита се, че длъжникът трябва да е преустановил плащанията си към кредиторите ( което е един от критериите за наличие на несъстоятелност и днес).
Освен това, юристите вече различават няколко вида банкрут, според причините, които са го породили. обсъжда се декриминализирането на несъстоятелността по непредпазливост. Говори се дори за „добросъвестен банкрут“, при който се опрощават несъбираемите вземания.
Едностранно и повърхностно би било настоящето изследване, ако се ограничи до анализа на развитието на несъстоятелността единствено в Западния свят.
Може и да прозвучи фрапиращо, но именно на Изток, в Русия, законодателството в областта на несъстоятелността има най-стари традиции като кодифицирана система от норми.
Първите в Русия данни за норми, регулиращи несъстоятелността датират от 11в. Посочени са в т.нар. Карамзински списък, в който се съдържат правила за личната отговорност на длъжника.Например, при умишлен банкрут, длъжникът се продавал в робство, а при непредпазлив- дългът му се преструктурирал.
През 13в. има поредица от договори на Русия с немските градове, относно материята на несъстоятелността.
Норми, относно несъстоятелността, се съдържат и в Псковската съдебна грамота ( Псковская судная грамота) от 1467г., в която се поставя въпросът за разделяне на имуществото на длъжника между неговите кредитори. Несъстоятелността е регламентирана последователно в още три законодателни сборника в периода от 15 до 17в.
Въпреки това, до времето на първия Устав за банкрута (Банкротский устав) се прилагало и чуждото законодателство, укази на Сената или обичаят.
През 1800г. пък се създава Устав за банкрутите, в който несъстоятелността се обособява в подвидове, според обстоятелствата, които са я предизвикали.Така има „нещастен банкрут“, който е вследствие на форсмажорни обстоятелства; „непредпазлив банкрут“, породен „от небрежност“; „умишлен банкрут“, породен „от пороците на длъжника“.
Последният акт, относно несъстоятелността, преди сегашно действащото законодателство, е създаденият през 1932г. Устав за търговската несъстоятелност, останал в сила до Октомврийската революция.
Докато Русия подлага на многобройни реформи своето законодателство за несъстоятелността, през 19в. две нови Велики сили правят първи, но за сметка на това, изключително успешни опити да регламентират несъстоятелността на своя територия.
Това са младата обединена немска държава, която едва 6 години след своето създаване, вече прави закон за несъстоятелността, наречен Konkursordnung и Съединените Щати, които десетилетие след Германия пишат своя Bankruptcy Аct.
Впечатляващо е колко общи черти имат законодателствата на трите държави, относно материята на несъстоятелността.
И в Германия , и в САЩ , и в Русия , несъстоятелността се определя като производство за универсално удовлетворяване на кредиторите, реализиране на длъжниковото имущество, за възможност „за нов старт на икономическата дейност на длъжника“ .
Общо е, че и трите производства се развиват пред съд – който в САЩ е специализиран федерален съд по несъстоятелността – Bankruptcy Court , в Германия е съответният първоинстанционен съд - Amtsgericht, а в Русия е съответният арбитражен съд. Местната компетентност и в трите държави се определя според седалището на длъжника.
Забележително в техните законодателства е още, че всяка от държавите предвижда провеждане на процедура по несъстоятелност не само по отношение на юридически, но и на физически лица, като в този случай производството има своите специфики.
Процедурата по отношение на ФЛ е по-опростена и стремежът е тя да бъде по-малко съдебно регулирана, за разлика от процеса спрямо търговските дружества, при който съдът играе центална роля. (Това не важи за руското законодателство).
И в трите държави – ФЛ, при съответни изпълнени от него условия, може да бъде опростено за част от вземанията на кредиторите. ( Restschuldbefreiung; Discharge of Debtor).
Процедурите навсякъде започват с подаване на молба до съда. Като, в зависимост от основанието и обекта на процедурата по несъстоятелност, тя може да се подаде от длъжника и кредиторите или само от длъжника.
В Германия и Русия основанията за откриване на производство по несъстоятелност са еднакви, като термините се покриват по съдържание – „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“. В законодателствата на двете държави се приема, че неплатежоспособността представлява състояние на длъжника, при което той не може да изпълнява ликвидните си и изискуеми парични задължения, а свръхзадължеността( само при ЮЛ) е дефинирана като липса на достатъчно имущество, което да „покрие“ задълженията при неговото реализиране.
В САЩ, пък, има презумпция за неплатежоспособност, която е същата като презумпцията, посочена в българския Търговски закон - неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията или когато може да плати частично или на отделни кредитори.
За разлика от редица от европейските държави, Съединените Щати считат за отделни процедури по несъстоятелност ликвидацията, оздравяването и разсрочването на плащанията.
В Русия и Германия оздравителното производство е етап от производството по несъстоятелност,а ликвидацията е отделно регламентирано производство.
Органите на производството по несъстоятелност и в трите държави са еднакви- съд и синдик (trustee – в САЩ; административен управител – в Русия; „силен“ и „слаб“ временен администратор в Германия).
Страните в процеса са длъжник и кредитори, които навсякъде образуват свой Комитет, имащ контролни по отношение на производството функции.Нормите, регламентиращи техните права в производството по несъстоятелност, са еднакви и се припокриват и с правомощията, които нашият Търговски закон им дава.
Вероятно, по-голям интерес за българския юрист представлява в частност универсалното производство по несъстоятелност по отношение на ФЛ и е добре, поради това, именно на него да бъде отделено особено място.
Последователно ще бъдат разгледани процедурите в Германия, САЩ и Русия.

В Новия статут на несъстоятелността в Германия ( Insolvenzordnung) от 1999г. за първи път е регламентиран институтът на несъстоятелността на физическите лица. С тази процедура се цели основно да се узакони извънсъдебното универсално принудително изпълнение по отношение на ФЛ и да се създаде опростена процедура по несъстоятелност, която да бъде последвана от процедура по частично опрощаване на задълженията.
Предвидено е, че при неуспешно провеждане на процедурата по извънсъдебно удовлетворяване на кредиторите, в 6-месечен срок да започне съдебна процедура по несъстоятелност, като актът , с който ще бъде сезиран съдът е т.нар. сертификат, издаден от адвокат (или от друг компетентен орган), удостоверяващ неуспешно приключилите преговори между кредиторите и длъжника за уреждане на задълженията му.
Друга възможност за откриване на производство по несъстоятелност, е по молба на длъжника. Той трябва да представи пред съда сертификата, план, по който кредиторите ще бъдат удовлетворени, данни за своето имущество и приходи, както и списъци на кредиторите и дълговете.
Законът допуска планът, представен пред съда да бъде идентичен с „извънсъдебния“ план. Немските съдилища дори приемат „нулев план“, представен от длъжник, който не притежава собственост, няма приходи и дори не предлага на кредиторите да удовлетвори вземанията им. В този случай, с изтичане на 6 години от подаване на плана пред съда, длъжникът се счита освободен от дълговете си.
Изисква се планът да бъде одобрен и от по-голямата част от кредиторите. Ако това не се случи, вече официално се открива производството по несъстоятелност.
Процедурата срещу ФЛ пред съда е същата като тази срещу ЮЛ. Особеността настъпва именно след приключване на производството, с т. нар. „освобождаване от дълг“. То е предвидено само за „честните длъжници“, а това са всички, които не са извършили престъпление срещу кредиторите; не са извършили злоупотреби, за да получат субсидия от обществени фондове, както и не са били освободени от дълг през последните 10 години.
В САЩ процедурата по несъстоятелност срещу ФЛ се открива с „доброволна молба“ (voluntary petition) от длъжника или с „недоброволна молба „ (involuntary petition) от неговите кредитори.
Процедура по несъстоятелност в Съединените Щати и по отношение на съпрузи длужници с подаването на Joint Petition (Обща молба) от тях.
По отношение на физическите лица също е в сила презумпцията за неплатежоспособност.
В САЩ, както и в Германия, е предвидено длъжникът да представи план, според който ще погасява задълженията си, но в Щатите планът е допустим единствено ако длъжникът има регулярно получавани доходи, а самият план не поражда никакво действие до одобряването му от съда, т.е. в САЩ е недопустимо извънсъдебно удовлетворяване на кредиторите, според процедурата по несъстоятелност.
Но, като цяло, съдържанието на плана в Щатите се покрива с плана, предоставен от длъжника в Германия.
Приложението на института на освобождаване от дълг в Съединените щати е ограничено. Освобождаването се прилага единствено за длъжник, който е изплатил всички вземания, посочени в съдебно одобрения план.
В Русия, още в дефиницията на термина „несъстоятелност“ , се посочва, че процедура по несъстоятелност се провежда и по отношение на физически лица.
Съществена разлика между производството, провеждано в Русия и това в Германия и САЩ е, че в руското няма специални норми, регламентиращи процедурата по несъстоятелност ,ако се провежда по отношение на ФЛ.
Няма други разлики между трите процедури.Основна цел на производството по несъстоятелност и според руския закон също е да бъдат удовлетворени вземанията на кредиторите, като в последствие бъде възстановена платежоспосонбостта на длъжника.
Историческото и сравнителноправното изследване на несъстоятелността има за главна цел да провокира съвременния човек към по-комбинативно мислене, така че той по-адекватно да приеме новите събития в заобикалящия го свят.
Световната икономическа криза днес е факт, както са факт и стотиците фалирали предприятия и изпаднали в неплатежоспособност лица.
Но колкото по-бързо държавите се оттърсят от страха от несъстоятелността, от ужаса да не бъде „разбита масата им“ , осъзнавайки, че несъстоятелността е всъщност част, неразривно свързана с развитието на икономиката, толкова по-правилно и пълноценно ще бъдат приложени световният опит и законодателството за несъстоятелността.
В Китай казват, че йероглифът за думата „криза“ неслучайно съвпада с йероглифа за „шанс за промяна“.
И както историята в последните над 20 века е доказала, несъстоятелността е много повече оздравяващ стопанството процес, отколкото летална диагноза.




SUMMARY
Insolvency as a Civil law institute is much more ancient than the idea of the modern man about it. It was first mentioned by the Roman jurists, who 2000 years ago investigated the relation between economics, business and law. Insolvency law is, and has always been”, more “universal”, than “territorial”, which is profoundly prooved by the resemblances, noticed in the legislature of Germany, Russia and USA. Which is easily explained by the fact of common origin of all the three.
Insolvency law during the ages deeply influenced the international allocation of capital. That’s why it’s far from being surprising that the Great powers, then and now, have had highly developed Trade Law and, in particular, Insolvency law.
A basic comparison between the legal systems of Germany, Russia and the United States, can only give a faint example about how interconnected they actually are. But it’s also good enough to convince the people living nowadays that their fear of bankruptcy exists worldwide and has accompanied the mankind since its dawn.