Референдумът – действителност или фикция
Публикувано на: 05 Яну 2013, 21:22Референдумът – действителност или фикция
Чл.10 от КРБ посочва, че изборите, националните и местните референдуми се провеждат въз основа на общо, равно, пряко избирателно право с тайно гласуване и още – чл.84 гласи, че НС приема решение за провеждане на национален референдум, а в чл.102, ал.3, т.6 се казва, че президентът насрочва избори и референдум.
И нито на едно място не се дефинира какво е референдумът, кога, по кои въпроси, от колко хора трябва да се инициира. Да, Конституцията не е тълковен речник, но подхвърлянето на думата „референдум“ без да се изясни нейната специфика, говори за липсата на всякакво желание референдуми действително да бъдат провеждани в България.
Какво всъщност представлева референдумът? Той е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване, трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. Въз основа на така даденото определение, възникват редица въпроси, а именно – компетентни ли са всички граждани по специализирани теми, например, какво знае баба Пенка за шистовия газ и неговия добив и не е ли референдумът израз на колективната безотговорност на цялото общество и прехвърлянето от отговорността на властимащите върху гражданите, с цел да се харесат на мнозинството от тях; освен това, кой ще определи „важните“ теми, за които да се проведе референдум?
Въпросите по отношение на референдума са много, но фактите са повече от красноречиви.
В България има два проведени референдума – първият през 1946г., с който при условията на нечуван терор е променена формата на държавно управление и през 1971г., когато се провежда референдум за нова Конституция, чийто чл.1 гласи, че „комунистическата партия е ръководна сила на държавата и обществото“.
В България няма нито един демократично проведен референдум. Няма нито политическата воля, нито сила и желание от страна на гражданското общество референдум да бъде проведен.
Докато се преместшат тетрадки с подписи в пространството и референдумът е само символ на политическа саморазправа, той ще остане единствено много красиво пожелание за демократизъм.
Референдумът не е действителност. Референдумът у нас е учебникарски пример за дефиниция на думата „фикция“ –„ на факти и явления от действителността се придава определено качество, което те нямат, за да се приравнят правните последици на едни несъществуващи факти с тези на други факти, които съществуват“.
Референдумът е фикция, с която се приема, че макар да не вярваме в честните избори, демокрацията мигновено ще се съживи, ако всеки от нас казва „ да“ или „не“ на всичко.
А дали това е така – двата български референдума показва
Чл.10 от КРБ посочва, че изборите, националните и местните референдуми се провеждат въз основа на общо, равно, пряко избирателно право с тайно гласуване и още – чл.84 гласи, че НС приема решение за провеждане на национален референдум, а в чл.102, ал.3, т.6 се казва, че президентът насрочва избори и референдум.
И нито на едно място не се дефинира какво е референдумът, кога, по кои въпроси, от колко хора трябва да се инициира. Да, Конституцията не е тълковен речник, но подхвърлянето на думата „референдум“ без да се изясни нейната специфика, говори за липсата на всякакво желание референдуми действително да бъдат провеждани в България.
Какво всъщност представлева референдумът? Той е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване, трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. Въз основа на така даденото определение, възникват редица въпроси, а именно – компетентни ли са всички граждани по специализирани теми, например, какво знае баба Пенка за шистовия газ и неговия добив и не е ли референдумът израз на колективната безотговорност на цялото общество и прехвърлянето от отговорността на властимащите върху гражданите, с цел да се харесат на мнозинството от тях; освен това, кой ще определи „важните“ теми, за които да се проведе референдум?
Въпросите по отношение на референдума са много, но фактите са повече от красноречиви.
В България има два проведени референдума – първият през 1946г., с който при условията на нечуван терор е променена формата на държавно управление и през 1971г., когато се провежда референдум за нова Конституция, чийто чл.1 гласи, че „комунистическата партия е ръководна сила на държавата и обществото“.
В България няма нито един демократично проведен референдум. Няма нито политическата воля, нито сила и желание от страна на гражданското общество референдум да бъде проведен.
Докато се преместшат тетрадки с подписи в пространството и референдумът е само символ на политическа саморазправа, той ще остане единствено много красиво пожелание за демократизъм.
Референдумът не е действителност. Референдумът у нас е учебникарски пример за дефиниция на думата „фикция“ –„ на факти и явления от действителността се придава определено качество, което те нямат, за да се приравнят правните последици на едни несъществуващи факти с тези на други факти, които съществуват“.
Референдумът е фикция, с която се приема, че макар да не вярваме в честните избори, демокрацията мигновено ще се съживи, ако всеки от нас казва „ да“ или „не“ на всичко.
А дали това е така – двата български референдума показва