forum.lex.bg

Въпроса е по повод на спор за законосъобразността за четене на служебна кореспонденция.
Казуса е следния:
Лицето Х работи като служител във фирма. Отговаря за продажбите. Задължението му е подготвя оферти, консултира клиентите и т.н. Приблизително половината от тази кореспонденция се извършва чрез електронна поща /e-mail/,, другото е чрез факс и писма.

Управителя на фирмата поисква от служителя да му представи цялата входяща кореспонденция, вкл. и тази от електронната поща, както и отговорите, които служителя е подготвил и изпратил на клиентите.

Служителя се бави и не ги предава.
Управителя разпорежда на друг свой служител, който отговаря за работата на компютрите във фирмата и му разпорежда да направи архив на цялата входяща и изходяща кореспонденция, който да се съхранява в главния компютър на фирмата. Управителя същи иска да има достъп до тоя архив за да може да чете от служебения си компютър. Информацията да бъде надлежно защитена от неоторизиран достъп.

Тези искания на управителя са изпълними от техническа гледна точка и са реализирани.

Служителят иска увеличение на заплатата.
Дава да се разбере, че ако това му желание не бъде изпълнено, ще уличи управителя в престъпление поради това, че ще чете неговата кореспонденция. Твърди, че това е противозаконно и наказуемо, защото макар и служебна, тя е адресирана до служителя, а не до управителя.

На бюрото на секретарката е намерен НК с подчетран текст, цириран по-долу.

Раздел V
Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията
Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., изм.-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно:
1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа, пакет или други подобни;
2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.
3. (Нова-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение.
(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Текста звучи стряскащо.

Въпроса е дали управителя е пътник към затвора.
Или да вземе да забрави за архивиране на електронната кореспонденция и възможността за контрол върху нея. Да вдига заплатата на служителя и да му е мирна главата.

Става въпрос за служебна кореспонденция ,кореспондинция на фирмата ,с която управителя има пълното право да бъде запознат ,на какво основание служителя отказва да я представи ,това не е негова лична кореспонденция , фирмата не е на служителя , този служител е пътник за дисциплинарно уволнение .
И явно чете НК както дявола евангелието .

Нормално е лицето което отговоря за продажбите да кореспондира с други фирми това е в кръга на задълженията му , но то не кореспондира за себе си ,а за работодателя си .

Нищо не пречи и управителя да кореспондира с доставчиците ,тогава в какво още го обвинят тоя управител.

Е дин съвет
уволнете го дисциплинарно , преди това му поискайте писмените обяснения ,поискайте ги пред свидетели /може и да откаже или да даде устни такива / и го уволнявай веднага .

Защо ли си мисля ,че вашият служител се е облагодетелствал от тия си правомощия .

На служителя обеснете ,че няма проблем управителя да поиска кореспонденцията и от контрагентите си . И нека го направи ,защото оня ако е изтрил писмата нищо няма да разберете ,а кой знае какво е надробил и какво е договарял/обикновенната електрона поща също е електронен документ и може да бъде изолзвана като доказателство /.
Чудя се зящо ли държите на работа все още такъв човек!

Допълнение - ако това има някакво значение:

Фирмата има сайт, примерно така - http://www.firma.bg
E-mail-те на служителите по продажбите са 3 бр. и са такива:
sales1@firma.bg
sales2@firma.bg
sales3@firma.bg

Всички разходи са патени от фирмата /за сайта, за всички е-майли, трафика и т.н./ и за тях има договор с доставчика и ежемесечни фактури ...
Работи се във офис на фирмата, не от домашни компютри .

При прегледа на кореспонденцията на въпросния служител се установи, че към някой клиенти е предложил доста по-високи цени от тези, на които сме продавали до момента. Не е имало указания или основания за повишаване на цените. Нещо повече - с единия от клиентите сме имали няколко сделки на обичайните сени.
Естествено, след тези оферти, никой от тези фирми не се обърнал към нас с каквото и да е запитване.

Ако поискаме писменно от служителя обяснение за случая, не става. Щял да ни съди, защото ще е видно, че сме свалили тази кореспонденция от служебния компютър, на който той работи.

Та както и да е.
Моля за вашето мнение по казуса ... за случилото се до момента.
Как ще се решим въпроса в бъдеще време е ясно.

Стефанов написа:

> Въпроса е по повод на спор за законосъобразността за четене на
> служебна кореспонденция.
> Казуса е следния:
> Лицето Х работи като служител във фирма. Отговаря за
> продажбите. Задължението му е подготвя оферти, консултира
> клиентите и т.н. Приблизително половината от тази
> кореспонденция се извършва чрез електронна поща /e-mail/,,
> другото е чрез факс и писма.
>
> Управителя на фирмата поисква от служителя да му представи
> цялата входяща кореспонденция, вкл. и тази от електронната
> поща, както и отговорите, които служителя е подготвил и
> изпратил на клиентите.
>
> Служителя се бави и не ги предава.
> Управителя разпорежда на друг свой служител, който отговаря за
> работата на компютрите във фирмата и му разпорежда да направи
> архив на цялата входяща и изходяща кореспонденция, който да се
> съхранява в главния компютър на фирмата. Управителя същи иска
> да има достъп до тоя архив за да може да чете от служебения си
> компютър. Информацията да бъде надлежно защитена от
> неоторизиран достъп.
>
> Тези искания на управителя са изпълними от техническа гледна
> точка и са реализирани.
>
> Служителят иска увеличение на заплатата.
> Дава да се разбере, че ако това му желание не бъде изпълнено,
> ще уличи управителя в престъпление поради това, че ще чете
> неговата кореспонденция. Твърди, че това е противозаконно и
> наказуемо, защото макар и служебна, тя е адресирана до
> служителя, а не до управителя.
>
> На бюрото на секретарката е намерен НК с подчетран текст,
> цириран по-долу.
>
> Раздел V
> Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията
> Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.,
> изм.-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно:
> 1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма,
> запечатани книжа, пакет или други подобни;
> 2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да
> узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму
> чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до
> една година или с глоба от сто до триста лева.
> 3. (Нова-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него
> съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата
> му такова съобщение.
> (2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е
> възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване
> от свобода до две години, като съдът може да постанови и
> лишаване от право по чл. 37, точка 6.
> (3) (Изм.-ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на
> специални технически средства противозаконно узнае неадресирано
> до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез
> компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се
> наказва с лишаване от свобода до две години.
>
> Текста звучи стряскащо.
>
> Въпроса е дали управителя е пътник към затвора.
> Или да вземе да забрави за архивиране на електронната
> кореспонденция и възможността за контрол върху нея. Да вдига
> заплатата на служителя и да му е мирна главата.

И още нещо нека работодателя да издаде вътрешна заповед с която да забрани
ползването на служебната електронна поща за лични кореспонденции/с оглед някой хитрец да не твърди че има такава и ЛИЧНА между служебната ,нея/личната/ нямата право да четете и т.н./ .
В СЪЩАТА заповед нека бъдат изброени служебните ел. пощи на служителите
И за да не се стига до такива случаи в заповедта изрично да се запише ,че служителите са длъжни да представят копие от служебната кореспонденция било на управителя ,било на горестоящият им началник /вярно ,това е мудно още по-вече при големи фирми / ,но няма да изпадате в такава ситуация и едно непредставяне би довело до много бързо и лесно дирене на дисциплинарна отговорност .
Заповедта връчете срещу подпис на съответните служители .
Добре е ако имате правилник за вътрешния трудов ред да запишете това и там.
Така всекий ще знае ,че ако не изпълни го грози дисциплинарно наказание .

Направите ли това за което ви писах ГОРЕ няма да имате проблеми с такива субекти .

аз също имам служебна ел. поща ,на нея кореспондирам служебно ,фирмата има и сървър , вашият служител е "сгазил лука" , притеснява го уволнението предполагам
работодателя има право да му иска обяснения и да го уволни

кореспонденцията не е лично негова ,а на работодателя му , това че е натоварен да кореспондира ,не означава ,че кореспондира за себе си

след като по негова вина сте изгубили клиенти тоя е за пълна имуществена отговорност/тя се реализира през съда /.

не виждам какво ви притеснява
ел. поща е служебна на фирмата ,кореспонденцията той не води за себе си ,а за фирмата ,тя не е лична негова ,а на фирмата .
Аз лично не виждам проблем за управителя той има пълното пправо да разполага с документите касаещи юридическото лице .
Служителят заплашва , помислете има ли друг избор.

Изритай го веднага, защото ако му простиш- ще те изнудва занапред , какво чакаш?/?

Според мен служебната кореспондеция, независимо от факта, че е писана на служебен компютър, се ползва от така цитираната защита на НК. Проблемът е дискутиран в Европа от години. Европейският Съд по правата на човека, в решенията Halford v UK и Niemitz v Germany признава неприкосновеността на кореспонденцията (и въобще на личността и личния живот - privacy) на служители на работното им място. Да, управителят има право да въвежда дисциплина на работното място, но това се прави без да се накърняват основни права и свободи на работниците. В този смиъл, предложената от донна2 инструкция за вътрешния ред би трябвало много сериозно да се обмисли преди да се приложи на практика. A как, донна2, смятате че е възможна изрична забрана за ползване на служебния мейл за лични цели? В цитираните по-горе решения изрично се сочи, че служителите имат пълно право да развиват лични връзки с други служители и външни на работното място лица.

Интересно как органите на държавата следва да имат специално разрешение за подслушване на телефонни разговори / отваряне на емейли/, а работодателя е може да прави същото без да се изисква каквато и да специална процедура? Това, че съществувало някакво съмнение по отношение това, как служителя е изпълнявал трудовите си задължения, не оправдава посегателството върху кореспонденцията му. Както забелязвате - НК не прави разлика между служебна и неслужебна кореспонедция (каквато има при чужди законодателства). Така че не виждам причина слжителят Ви да потърси правата си. Интересно би било да се види каква ще е доказателствената стойност на емейл, получен по такъв начин.

Въпреки изложеното по-горе, смятам че ако покажете, че отворените от вас е-мейли съдържат в полето "Относно" (Subject ) думи и изрази, които ги идентифицират като служебни. В края на краищата, не мисля че някой ще успее да ви осъди дори и формално да е налице престъпление. :-) За друг път - ако имате съмнения, извикайте служителя, накарайте го пред вас сам да отвори електронната си поща и установявайте кой какво. Уведомете служителите ви, че им следите пощата, да маркират е-мейлите служебни/лични, и при никакви обстоятелства не отваряйте лични съобщения.

а ако това е обикновенно писмо или факс това лична кореспонденция ли е ....,а
не не е

нека да видим какво представлява едно ЮЛ- това е искуствен субект на правото

кои са неговите характеристики :
1. организационно единство -органи за управление
2.имущество -
3.самостоятелна отговорност ;
4.наличие на правна норма ,която го урежда
5.участва в правните отноишения от свое име
благодарение на това то е самостоятелен субект на правото
кой е работателя -юридическото лице , чрез кого то реализира правомощията си чрез органите за управление
за да работи това юл. то какво наема работници ,как по трудов договор , изпълнявайки своите задължения те какво изпълняват трудовите си задължения
служителят в кръга на трудовите му задължения кореспондира с други лица
било то чрез ел. поща ,писма ,телефон , факс и т.н. тая кореспонденция на кого е
на ю. лице ,не е на служителя тя не е лична негова не е чужда кореспонденция
управителя предстявлявайки юл има пълното право да я чете и т.н.
Служителя няма никакво право да не представя на управителя ,още по-вече ,че е нарушил и задълженията си по КТ
Прочете какво гласи НК
давам пример :

Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

писмото е адресирано до определен служител ,а е адресирано до него защото в задължения му е да организира продажбите ,води преговоир пр. и т.н.
но той -кореспондира в кръга на служебните си задължения ,а те са такива защото има скл. тр. договор с работодателя , тая кореспонденция чия е .............

НИМА СМЯТАТА ЧЕ Е СЪСТАВОМЕРНО И Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ЕДНО ЮЛ ,КОЕТО Е И РАБОТОДАТЕЛ ЧРЕЗ ППРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ ГО УПРАВИТЕЛ ДА ИМА ДОСТЪП ДО СОБСТВЕНАТА СИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

та за каква неприкосновенност на личен живот говорим при изпълнение на ТПО
по тая логика служетелите ще правят каквото си иска ,а работодаетля ще моли да го информират какво се случва -звучи несериозно

2007 г. влизаме в Европа. Дотогава ще трябва да се променят и преосмислят много неща. Едно от тях е това катотова в поставения "казус". Май ще трябва да помислим върху казаното от SouthernQueen.
Ама все пак да видим какво казва закона:
"Чл. 171. Който противозаконно:.............узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение...."
Тук е важно да се знае кое е "противозаконното". Ако шефът няма право на достъп до служебна информация и все пак си осигури такъв достъп - такъв достъп ще е противозаконен. Но не мога да си представя, че шефът няма да има право на достъп до информация касаеща съдбата на управляваното от него учреждение (дружество). Все пак - шефът представлява например ю.л. ООД. Всяка информация изпратена по електронен път до отдел (дирекция, направление и пр.) е всъщност информация до това ООД. Та как представляващият това ООД да няма право на информация? Всъщност той има право на ВСИЧКАТА информация. Но поради големия й обем той е принуден да преразпределя ползването и обработката на тази информация между различни подчинени нему звена. Но когато му се наложи той ще ползва тази част която пожелае. Става дума за служебната информациия, а не за личната. Личната информация е защитена с пароли и няма начин как сисадмина ще бръкне в нея, ако ползващия е такъв баламурник че да не може да я защити.

Донна, права си що се отнася до служебна поща въпреки, че сравнението с факс и нормална поща не е уместно - ако служител получи писмо, адресирано до него на работното му място - практика ли е то да бъде отваряно от управителя? А какво ще се случи, ако то е от личен характер? Затова предложих работодатели да ползват система за маркиране на служебна/лична кореспонденция. Безспорно, работодателят има право да знае съдържанието на бизнес кореспонденцията. Проблемът е в това, че често преди да се прочете съдържанието на писмото (електронно или не) работодателят не може да знае дали то е свързано с работата или с личния живот на служителя.
Признавам си, че се отплеснах от казуса в предишния постинг - действително служителя не може да твърди, че защото е-мейлите били адресирани до него, и въпреки че са по повод работата му - те са лична кореспонденция. Но същевременно, не мисля че е правилно работодателя да архивира цялата поща на въпросния служител - възможно е тя да съдържа и лична кореспонденция.
Ако следване логиката: работодателят е собственик на работното място, следователно може неограничено да налага правила и да инспектира всичко - може ли тогава работодателя да отвори и да прибере всички документи от заключеното чекмедже на служителя?
Не смятам че си права по отношение правото на неприкосновеност на личността на служителя при ТПО. Ако приложим генерализацията ти, следва че работника/служителя може да бъде тотално контролиран от работодателя при ТПО. Служителят има право на една лична сфера, която, евентуално и спорно, може да включи и един вид "оперативна самостоятелност" :-) при изпълняване на задълженията си. И да, работодателят обикновено следва да изиска от служителя информация, която да му бъде предоставена. Нормалната ситуация е тази, а не да се шпионира.

Благодаря ти за дискусията.

Извинявам се, че не съм юрист, а пиша в темата.

Постъпих в малка фирма.
Управителя заяви на и-нет доставчика да открие още един е-mail.
От фирмата му пратиха фактурата за услугата,, продружена с описание за настройките за и паролата за достъп до пощата.
Шефа ми настрои всичко и ми каза с коя парола мога да отварям пощата.
Запознаха ме с някакви "Вътрешни правила",, в който пише и че нямаме право да ползваме предоставените от фирмата e-mail-и за лични нужди.

Аз естествено не смея да пиша писма от тоя e-mail.
Но след време, когато стане известен на повече хора, възможно е някой да ми пусне ЛИЧНО писмо/
Шефа не ми е казал изрично, че ще ми контролира пощата, но на мен ми е ясно, че ще може да го прави. Знае паролата, предполагам че ще иска да вижда как се справям с работата. Тогава това незаконно ли ще е?

Ако видя, че такова писмо се е появило, ще го изтрия. До тоя адрес имаме достъп само от компютрите в офиса. Нещо било свързано с ай-пи, което е дадено за компютрите във фирмата.

Но шефа идва обикновенно поне един час преди началото на работното време и тогава си оправя бумащината, и предполагам, че ще хвърля и поглед не само на "книжните", а и на електронните писма.
Като отворя пощата, виждам датата и часа на последното влизане в нея. Ако шефа е влизал, ще знам.
Ако е незаконно, значи ще мога да докажа, че докато не съм бил на работа, той е влизаал. Следователно, аз ще може да го съдят по членовете на НК.
Аз няма да съм виновен в нищо, защото всеки може да ми прати писмо на този адрес.
Дори, ако искам, ще си регистрирам някъде e-mail с измислени имена и мога да пускам писма до "служебния". Мога да укажа при изпращане на писмото, че да получавам потвърждение, когато писмото е получено и прочетено и мога да отида до прокурора да подам жалба срещу шефа. Взимам си болнични, докато се провери, че в пощенската ми кутия е влизано по време, докато не съм бил на работа.

Ясно ми е, че такова поведение от моя страна е неетично, но въпроса е дали е законно това, че шефа ще рови в тая поща.
Не съм такъв човек, просто питам за казуса ... ;)

не е нарушение да получаваш писма от рода на разни рекламни и тем подобни неидентифицирани обекти ,но с това трябва да се занимае доставчика да не ги допуска , най-вече че много от тях са заразени с вируси

Разбирам, но ако например приятелката или съпругата ми изпрати писмо на 'фирмения' e-mail?
Вярно, че има Върешни правила и е разпоредено той да се ползва само по служба.
Но ако шефа отвори пощата, ще може да прочете и личната ми кореспонденция.
Това незаконно и подсъдно ли е?

личната кореспондинция няма право да чете ,а и ти можеш ли да разбереш дали я е чел

Да, възможно е.
Има пощи, при които при изпращане на писмо може да укажежеш, че искаш потвърждение, кога писмото е отворено. След като някой отвори писмото, което си изпратила, ти се връща автоматично писмо с дата, час и минута ...

Например: Приятелката праща писмо до 'служебния' и-мейл /примерно -че иска да се оженим и трябва да си взема отпуска/. Шефа го отваря, след което приятелката получава автоматично генериран и-мейл, че писмото е прочетено.
Аз не съм идвал във фирмата - командировка съм /или болен/....
Дали шефа ще ме уведоми по телефона за това писмо или не, това не променя нещата. Прочел е кореспонденцията ми.

При проверка, това може да се потвърди от доставчика на интернет - информацията трябва да се пази в сървъра му.
Ако по времето на изпращане на това писмо и след това не съм бил на работа, значи не може аз да съм го прочел.

Ако пусна жалба до прокурора /и той ме вземе на сериозно/, ... и последва цялата процесура, както си е закон... От доствчика на нет се изискават лог-файловете и от тях ще се потвърди, че писмото е било прочетено от комютър във фирмата по време, кагато не съм бил там
Следователно шефа ще има възможността да се запознае с НК ...

Помисли малко дали работодателя ще е осъществил състава на престъплението 1-во ти имаш изрична заповед да не ползваш за лични нужди пощата ,второ това е кореспонденция на дружеството , работодателят ти от къде да знае ,че отваря лична кореспонденция , ти си нарушил вътрешна заповед .
Така че деянието няма да осъществи състава на престъплението /нямаш умисъл/

За спора:

1. Според мен е спорно дали една подобна забрана в правилник за трудова дисциплина въобще може да бъде законна

Конституция:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

И единственото ограничение:

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Между другото, жалко, че нашата Конституция няма хоризонтален ефект ... не мога да намеря разпоредба, която да гарантира това право на гражданите (може би принуда?)


2. Разпоредбата в НК казва:

"Който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение."

Технически погледнато въпросният е-мейл ще бъде адресиран до служителя. Няма да бъде адресиран до "Фирма" АД. Работодатят не винаги ще може да знае дали е-мейла е пратен на служителя в качеството му на такъв.
А казуса ще е още по-лесен, ако се окаже, че работодаля би могъл да предположи, че изпращача не е клиент.

и как ще предположи

А дали управителят е вписал в длъжностна характеристика на служителя
като задължение извършваните от служителя действия и отчет пред длъжностно -
то лице - т.е.управителят? Цитираните от Вас членове не се ли отнасят до лична
кореспорнденция, а не до служебна? Защото в Кодекса на труда има санкции
за служители, ползващи за лични цели имуществото на фирмата без официално
разрешение /в писмен вид, както бихте се изразили Вие/.

За ДИДИ ...
Дори да има записно в длъжностната характеристика, че служителя трябва да се отчита пред някого - това не променя нещата. Заповеди може да има всякакви, но те не могат да бъдат в противоречие с Конституция, закон ...

Дори да има изрична заповед - служителя може да бъде наказан по КТ, макар че как ръководителят ще го обвини, че някой му е пратил на 'фирмения' e-mail любовно писмо. Това може да е примерно кака Пенка от Австралия. Това е случая, когато ръководителя чете изпратено за служителя писмо.

Ако служителят пише лични писма, тогава ще наруши заповедта /не коментираме дали е законна/. Но как ръководителят ще разбере, без да ги отвори и/или прочете?

Ръководителят е отворил 'фирмените' пощи да провери как върви работата и отваря писмо, което се оказва лично. Проблема е в това, че е отворил личната му кореспонденция ...

Ръководителя няма как да предположи, че писмото е от личен характер.
Например - фирмата се занимава и с електронна търговия и получва писма от всякъде.