има ли противоречие?

[неюрист]

Има ли противоречие между чл4(1)от Закона за дискриминацията и чл.27(2) от ЗАНН относно частта за имотното състояние?

[Иван]

Извънредно интересен въпрос, поне за мен. Налагането на по-голяма санкция на по-имотно лице има в основата си идеята за превъзпитателното въздействие на санкцията /глобата/. Но все пак измерителят за стойностите е единен за всички, нали така? В какво се състои по-голямата вина на по-богатия? Неговото субективно отношение към извършеното административно нарушение е абсолютно съизмеримо с това на по-бедния. Аз наистина смятам, че е налице дискриминация. Ще се пробвам в съда. Пробвайте и вие!

А как ще коментирате този член от закона?

Чл. 24. (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност.
(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.

Считам, че това е норма с дискриминационен характер, която нарушава свободата на договаряне. Тя априори приема, че има дискриминирани лица, които следва да бъдат определени от работодателя като такива по посочените признаци, и дискриминацията да бъде компенсирана от него по описания в закона начин. Кои етнически групи са дискриминирани? Аз например смятам, че това е етническата група на българите. За сравнение-българите си плащат тока, ромите-не. Българите по принцип не получават помощи и сами се грижат за благосъстоянието си, че и за това на ромите; ромите получават помощи, почти не работят, и като цяло живеят на гърба на другите, като си раждат по пет и повече деца. В такъв случай работодателите ще трябва да имат по-благоприятно отношение именно към българския етнос.
В крайна сметка, в основата на дискриминацията между етносите е разликата между самите етноси по културни, морални, имотни, ценностносистемни признаци. Ако рома искаше, щеше да живее със стандарта на българина. Но той не иска. Това не означава , че е дискриминиран. Той просто е по-различен. Дайте на един ром 1000лева, дайте на един българин 1000лева. Ще видите, че ще бъдат изхарчени по съвсем различен начин.
БЪЛГАРИ! Сами си забиваме ножа в гърба! След 15 години ще бъдем циганска държава!

[неюрист]

Чл.24(1)-Врата в полето.Пълно безсмислие.Кандидатите за работа не са в правоотношения с работодателя.Не може да им бъдат вменени права и задължения един към друг.Всеки има право на избор.Този ,който е измислил тая глупост няма нито един ден практика от живия живот,а си мисля че не е чел и конституцията...

[Койка от Куково]

Въпросът за противоречията в законодателвството не са били никога предмет на научно изследване. Философията, обаче, трвърди, че си има основни, главни и неглавни противоречия. Основни могатг да бъдат онези по конституцията и то такива има бол.... Главни са тези между законите, какъвто е вашият случай , а неглавните са онези по другите подзаконови нормативни октове.Права е Доковска като каза съвсем наскоро, че у нас цари един нормативен хаос. Изглежда трябва някой научен кадър да се захване с тази изходна позиция и да подложи на безпощадна критика всичките извращения на правото у нас!!

[Койка от Куково]

Не схващате същността на ппроблечатиката. Съдебното решение по гражданско дело не е нито привилегия, нито ограничение на права. Само по отношение на привилегиите може да говорим за някаква диксриминация. Не така трябва да се поставя въпроса, следователно, съдът е този, който трябва да прецени имотното състояние на двамата нарушители при едно и също нарушение и да накаже с по-голяма сума по-богатия, за да усети наказанието наравно с по-бедния!! За тази теза ми писаха Мн.Добър по Административен Процес.

[отличник]

"$103 600 глоба за превишена скорост
15.01. 07:57
Толкова отнесе изпълнителният директор на Nokia - във Финландия глобите са порпорционални на заплатата, която получаваш

Изпълнителния директор на телекомуникационния гигант Нокиа бе глобен за превишена скорост с рекордната сума от 103 хил. и 600 долара. Това стана след като полицията залови Анси Ваньоки да кара любимия си мотоциклет Харли Дейвидсън из финландската столица Хелзинки със скорост от 75 км. ч, която е с 25 километра повече от позволеното в града. Ройтерс пояснява, че размерите на глобите във Финландия са пропорционални на доходите на нарушителя. Изпълнителния директор на Нокиа обаче бил решен да обжалва, защото доходите му значително намалели."

[alexander_tonev]

Аналогично като с данъците - всеки е длъжен да плаща данъци съобразно своите доходи и имущество - чл. 60 (1) КРБ. Не че глобите и данъците са едно и също. Но справедливостта налага "посягането" върху имуществото на правните субекти от държавата да бъде съобразена с неговия размер.

[alexander_tonev]

А чл. 24 (1) наистина е безсмислица, опитваме се да имитираме американските стандарти /създадени от тяхната съдебна и конституционна практика/ за positive action - поради минали злини, причинени на един етнос, да бъде компенсиран в настоящето, вкл. с по-благоприятно третиране, т.е. привилегии. Да, ама къде е историческата неправда в българската история?? Доколкото си спомням, не беше свързана с експлоатация от страна на българския етнос, а с едно чуждо нашествие, погълнало Балканите и достигнало чак до портите на Виена... Не виждам обаче positive action от наследниците на нашествениците - макар да "дадоха" някакви права на кюрдите - истинските пострадали етноси не са почувствали нищо...

[донна2]

Здравей императоре

И какво ще постигне тоя научен кадър след като направи критика на огромното ни законотворчество мисля нищо ,нито ще отмени закона ,нито някой ще реши да го променя защото Х написал книга .
Разковничето мой е другаде !

[Koika]

Закон все пак може да се отмени след една здрава критика.Без нея е само нагласа за получаване на някакви дивиденти- морални или парични.Нали им плащат за прокаран законопроект.Аз само трасирам параметрите на една научна работа, от която ти също така можеш да се възползваш. Вземи и направи тази критика и предложи респективната промяна на научния съвет.Нали искаш да се пробваш на научното поприще, още по-добре, че имаш вече една възможност за разработка. А беседите ти с мен може да допринесат за откриването и на някои други пропуски в законодателството. Дерзай.

[Imperator]

Правилно е позоваването на конституцията от Отличник.

[Иван]

Ще поставя тезата си по друг начин: Трябва ли по-богатия да бъде по-солидно наказан за същото нарушение само за това, че е бил по-способен /по-умен, по-работлив/ от по-бедния? Наистина по-богатия не би усетил с такава сила тежестта на глобата, която е ниска в сравнение с имуществото му, и висока, в сравнение това на бедния. Но както писах по-горе, измерителя на стойностите-парите, е еднакъв за всички, и за това именно има по-богати и по-бедни. Не трябва да вменяваме на съда социалната функция на преразпределител на блага! Ами дайте да направим за по-богатите по-високи цени за същите услуги, които се предлагат на по-бедните, за да има справедливост! Не ме интересува, че във Финландия това също е така! Според мен тази норма е чиста форма на дискриминация.

[аз]

Колета Иван, цените на стокиге и услугите нямат наказателен характер (макар, че понякога наистина изглежда така), а се определят най-общо казано от свободния пазар. Налаганото от държавата наказание е нещо съвсем различно. Една от основните му цели е да повлияе именно на нарушителя (съответно престъпника), т.е. на конкретна личност съобразно спецификите й. Познавам хора, които при глоба от 100лв. остават на хляб и сол в края на месеца и биха направили всичко това да не се случи. Познавам и хора, които при вече отнета книжка продължават да си карат както си искат, плащат си глобите и не им пука. Дали ще е така ако глобите са като във Финландия ? Не знам дали имате малки деца, но наистина е много страшно по улиците. Струва ми се, че наистина глобите и имуществените санкции трябва да са в такъв размер, че ефективно да защитят обществото от личността, склонна да го поставя в риск.