ЗАНН е противоконституционен закон?!

[Милко Митев]

Трудно се създава съдебен прецедент, след като главите на студентите са пълни с постановките от тоталитаризма.Второкурсникът добре структурира нещата, което ме кара да си мисля, че току виж съдът приел определение за недопустимост на Жалбата. Така ще се стегне до прецедент, защото ще последва жалба до ВАС. А там ще се иска стриктното прилагане на клетвата на съдията за спазване на конснтитуцията. А тя в последните разпоредби косвено анатемосва заварените закони, както този ЗАНН. Защото противоречи на трининстанционото обжалване.
нещо повече: ЗХ указва, че няма дажа втора инстанция. казано е, че обжалването не спира изпълнението на наложеното наказание. Именнно в този смисъл чл. 134 от КРБ трябва да се промени, като се каже, че ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Присъди или решения на съд се извършва след като са потвърдени от третата инстанция./ал.1/ В случаите, когато не е представена жалба, присъда или решение влизат в сила с изтичането на преклузивния срок за тяхното обжалване./ ал2/
После следва да се ситуира следващата глава там -Конституционен съд. Та нали ЗКС е поместен в Нормативни Актове "Съд и Прокуратура".

[6veda]

Не съм съгласна, че няма правораздаване. Напротив, наказващият орган решава "кой крив, кой прав" и налага наказания. За съжаление, често наказващият орган няма и понятие от право.

[Didide]

Браво! Наистина блестящо! Моите поздравления!

[Второкурсник]

Както вече казах обжалването на НП е пълна каша - едно заради самата сложност на материата (напр. налагането на адм. наказания на ЮЛ - нарушението трябва ли да е виновно? Ако не, то каква е тази безвиновна санкционна отговорност, ако да как ще се прецени вината на ЮЛ?).
Второ ЗАНН е ужасен закон - недостатъците му объркват далеч по-опитни и умели юристи от мен.
Трето - има съвсем малко правни изследвания в тази област, а наличните си имат достатъчно кусури.
Четвърто - няма единна практика по НАХД - касационните инстанции са 29, което значи 29 различни практики!
И пето - публикуваната съдебна практика по такива дела е съвсем малко - сещам се само за едно томче с решения на СРС и малко практика в Сиелата.

Така че, Господ да му е на помощ на човек когато тръгне да обжалва НП! Аз не съм врачка и не се наемам да предсказвам какво ще реши съответния ОС при касацията!

За щастие новия административно-наказателен кодекс се разработва усилено и догодина по това време може вече да е в сила, поне така ми каза преди седмица едни от хората, които го разработват (проф. Кино Лазаров имам пред вид ). Дано оптимизма му да е оправдан.

Колкото до правораздавателния характер на НП - това поне е безспорно положение в доктрината, а и в момента не ми се разясняват белезите на правораздаването като дейност. Мога да ви препоръчам "Административно право" на проф. К.Лазаров и "Българско гражданско процесуално право" на проф. Сталев, там правораздаването е достатъчно изяснено като понятие.

[Митлко Митев]

То и при всеки административен акт има някой да каже, тоз крив или тоз прав. По ЗАНН се създава задължението на някой да заплати някаква сума като глоба. Глобата е общо задължение по конституция.От друга страна ,актът указва, че държавата трябва да си прибере парите. За нея е създадено правото да вземе пари. Налице са всички признаци на адм.акт по смисъла на чл.2 от ЗАП.

[Митлко Митев]

Правилно намираш, че без вина, не може да има санкция.това е казано по Жалбата на Милко Митев. У нас, както се досещаш, административните наказания бяха самоцелни. Стои си някой шеф и нарежда за деня да се пробутат 20 фиша и един акт. Това е нормата за деня в МВР.
Колкото до правораздаването, то у нас този въпрос е пообъркан като изложение. Трябва да се изхожда от трите власти, не в смисъла на Монтескиьо, а по друг начин- съдебната е в същност изпълнителната власт. Републиканският Съвет/ МС /трябва да бъде правораздавателен орган, а НС-законодателен.
колкото до нов АПК, то няма нужда от подобно раздробяване на гражданската материя. Нужни са два закона- един за гражданската процедура и един за наказателната процедура. Именно там ще се унифицират всичси подробности по всичките тези 29 касационни инстанции. Професор д-р Кино Лазаров заслужава оценка Слаб/2/ по Основи на държавата и правото.Кодексът не е закон, нито пък Народното Събрание има правото да приема кодекси. Посочи, къде пише, че НС има правото да приема кодекси и аз ще целуна дупето на всеки народен представител...пардон за израза!~ Поздправи го от нас!

[Второкурсник]

Хехехе! Ти ме уби. Не виждам защо да си губя повече времето с твоите глупости.

[Иван]

Уважаеми г-н Митев!
Виждам че имате собствено мнение и добре изграден мироглед по отношение на теория на държавата и правото, същност на тривластието и изграждане на държавата според разделяне на властите в три-съдебна, изпълнителна, законодателна. Имате и по-особено становище относно редица законови положения, които считате за неправилни в своя генезис и като цяло във връзка със същото разделение на властите. Оспорвам!
1.Кодекса е закон. Чл.4 ал.2 ЗНА. Чл.86 КРБ-НС приема закони, респ.по силата на ЗНА ще може да приема и кодекси. Прав сте, че безспорно никъде не е записано изрично "кодексодателно" правомощие на народното събрание. Общоприето е обаче, че кодекса е закон.

2.Моите уважения, но наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗАП. НП е акт на държавен орган, с който този орган налага наказание на лице за извършено от лицето административно нарушение. Моля не се опитвайте да представите нещата опростено-задължение за глоба срещу право за сумата. Тогава и присъдата на наказателен съд за извършено престъпление също е административен акт, по силата на вашата логика, особено в случаите на наложено наказание "глоба".
Именно защото е правораздавателен акт, той е противоконституционен, както и целия ЗАНН, както съм се обосновал по-горе.

А на проф. К. Лазаров можете само шапка да му сваляте.

Смятам, че принципът за справедливостта, като основен принцип на правото, намира приложение по изграждането на държавата и позитивното право по различни начини. Трагедията на българското позитивно право произтича от това, че то е реципирано, и като такова не отговаря на българското правно, морално и религиозно съзнание. Разбира се с годините българската правна мисъл достатъчно е узряла и пригодила чуждото право към българските нужди. С оглед обаче глобализацията и европеизацията ни, предстои ново реципиране. Радостното е, че ще бъдат възприети признати в европейските страни правни ценности, които смея да твърдя са общочовешки, или поне общохристиянски.

[Imperator]

На глупости са те научили твоите преподаватели. Закон е едно, съвсем друго е кодекс. това опростенческо че врат и шия са едно и също е пригодено за такива умници като тебе, драги мой второкурсник! Дерзай...

[Imperato]

Защо четеш криво ЗНА? Там се казва косвено, че има разлика между кодекс и закон. Че било общоприето това становище, НС да приема кодекси, не е вярно. Защото народът не се е изказвал никога за това чрез реферундум. Казаното по ЗНА е само научен брътвеж на невежи даскали, искащи да се покажат новатори в правото и така да им се признае научна степен- кандидат я доктор на науките. Та това е Иване положението. По-моему, заради такива учени дойдохме до това битие, което не се нврави на повече от 95% от населението.

[Imperato]

Второкурсник!
След като едно наказателно постановление се издава от орган, за който се знае че е административен, както при Милко или както ти знаеш само при КАТ, то тогава как може да се окачестви това постановление?
Мисля, че първата му характеристика е административен акт. Само ако се издава от съд може да се каже, че е юрисдикционен. Не може да правиш аналогия без да отчиташ първата и най-важна характеристика на НП. Нещо повече: ЗАНН е по първи от ЗАП, който определя в чл. 2 що е това адм.акт. На Кино Лазаров ще сваля шапка, ако предложи да се премахне кодекс от негоия проект. Впрочем, той вероятно се е захванал с тази задача да твори нови тъпотии, поради факта, че има заделени пари по някаква международна програма. Само го попитай, защо при обжалване на индивидуален административен акт по административен ред се допуска атакуване по неправилност на акта/ в едно с незаконосъабразност/, а когато нещата опрат до съд, не се предполага атакуване на това основание-неправилност. Този въпрос е само косвено повдигнат от професор Добри Димитров, за твое сведение. А какво ще кажеш, за това, че едно НП по Закон за храните не се спира изпълнението му, дори да се обжалва пред първата инстанция. Че това е тоталитаризъм в синьо, драги мой студенте! Не виждаш ли какви каши творят нашите законотворци, като приказват само за триинстанционно обжалване, а на практика не го схващат като невъзможност за изплънение след като се потвърди НП от третата инстанция. Това са новите хитрости на червено-синия тоталитаризъм?!

[dimizz1]

Импеарторе, явно целта ти в тези форуми е не само да пповокираш дискусии, а и да задоволиш собствното си его във връзка с тази или онази правна тема, по която явно имаш начални, но не и задълбочени познания.
Само един пример от твоите твърдения:
"защо при обжалване на индивидуален административен акт по административен ред се допуска атакуване по неправилност на акта/ в едно с незаконосъабразност/, а когато нещата опрат до съд, не се предполага атакуване на това основание-неправилност"
Отговорът беше даден по-горе, това е логичен резултат от принципа на разделение на властите. Проблемите при обжалване са най-малко два:
1. Както един адм. орган не е компетентен да издаде присъда, така и един правораздавателен орган не може да се меси в компетенциите на един административен. Когато в един закон упълномощава администрацията с думичката "може", то парламентът по този начин предоставя на осмотрението на администрацията, дали да издаде АА. Не може съдът да отнеме тази компетенция на изпълнителната власт, която е упълномощена от НС, НС не е упълномощавало съдът.
2. Още повече, че съдъд няма и капацитета, и познанията, и компетентността в областта на хран.-вкус. промишленост например, за да издава той разрешителни. В този смисъл би било нарушение на конституцията, в частност на принципа на разделение на властите, ако се допусне обажалване за правилност.
Проблемът е другаде. Парламентът трябва да приема все по-малко закони, които да оставят възможност за осмотрение ("може"), а чрез императивно формулиране на зак. текст да задължава администрацията при наличието на определени изисквания да издава без осмотрение АА ("трябва", "се допуска", "се издава"). Писането на такива закони винаги е трудно, защото трябва да обхванат всички възможни ситуации, а законотворчеството не е най-силната страна на нашата държавна традиция. Дано поне директивите от ЕС създадат малко ред.

[dimizz1]

И още нещо, колкото и учебници да прочетеш, никъде не пише, че административното наказание е административен акт. Всички тук, заели това мнение, грешат генерално. Причината е, че ви липсва систематично правно образование. Не може правилта за АА да се прилагат за НП. Трябва стриктно да разграничават двата вида админитравни действия. При НП администарцията наистина действа като особена юрисдикция, затова само 2 пъти може да се обжалва НП. Първата инстанция е обжалването по административен ред.
Както бе споменато, така е и в други, нетоталитарни страни (Германия), така че спецификите не едно адм. наказание налагат тази именно форма.

[Императорът]

Вярно е, че НС не е упълномощавало съда с отмяна по неправилност. Но този извод идва от идеологията на вносителите на законопроекта, за които органите на административната власт са непогрешими на ниво пред съд.може да се жалва някой от неправилен акт но само по административен ред, не пред съда. Няма предвидена подобна норма.А би било редно да се приложи аналогията от съда. Това е по същество догмата за непогрешимостта на папата, принесена на наша почва в законодателството.
Казах вече за обстойното изясняване на фактологията и мотивите при жалбите, на които съм автор. Имам за цел да науча хората, вместо да ги разтакавам по разни инстанции и да им дера кожата. Това аз нямам като намерение. Препоръчаха ми вече стил "телеграфически", но моето ЕГО на преподавател не ми разрешава да постъпвам така, драги мой Димитрий 1

[Императорът]

А нима не е административен акт наложеното наказание по ЗАНН? Да не би да е търговски акт, при който държавата търгува с административните си изисквания ? Май че такъв се явява всеки административен акт, с който се налага наказание без да има пострадал и без да има подадена поне жалба за пречинени вреди или щети. Тази самоцелност именно не се отчита по учебниците, понеже такава беше тоталитарната власт и нейната иделогоия. МС трябваше да бъде онзи орган, чиито Правлиници, Инсрукции или Наредби да определят стриктните задължения на длъжностните лица, вместо да определят нови задължения за гражданите. За жалост и при сегашното правителство си остана този напън да се фиксират нови задължения на гражданите и нови глоби с тези подзаконови актове. Един адм. акт трябва да се състави на място при сигнал за нанесени щети. А не да се съставя по планова проверка, кой какво не е свършил. Тези пропуски ще са именно основанието да се наложи справедливо наказание, поради неизпълнеие на предписание в специалния закон. Наложеното наказание се извършва от административен орган и това е още едно оснавание да се счита този акт като администрагивен акт. Както казах, не може да се окачестви като търговски акт. Вероятно не допускаш, че теоритиците ни пишеха под диктовката на партийните изисквания, като от Конгрес на конгрес внасяха промени по своите иначе последни постановки. Та това учени ли са, които чакат някой да им спусне темата "от горе" Как мислиш, това ме интересува. мисля, че професор Добри Димитров правилно подвига въпроса за неправовостта на всеки администрагивен акт, даже извежда няколко критерия за неправилност, невлизащи в никаква норма по ЗАП или ЗВАС. Аз само горещо го подкрпепям, дори с риск да ме нарекат какво ли не.

[dimizz1]

Извинявам се за израза "его", целта на този форум все пак не е да си отправяме взимни нападки, а да разменяме конструктивни мнения. Прави ви чест, Императоре, че ми оговорихте, въпреки моя не дотам конструктивен тон в началото. Въпреки това имам още няколко забележки.
1. Съгласявам се, че адм. наказание е АА, въпреки че стриктното разграничаване между забраната за извършване на дадена дейност и санкцията би могло да отдели поседната като особен вид адм. действие. Налагането на санкция създава правно оношение и регулиращ характер.
Факт е наистина, че обжалването на този особен вид АА е извадено от общия ред на обжалване и се третира по различен начин(двуинатанционно обжалване).
Искам само да повторя, че така е и в други държави, нетоталитарни и не виждам защо всички тези разпоредби се разглеждат в свтелината на тоталитарното ни минало, а не се отчита, че може би, след като и в Германия уредбата е същата като тук, са резултат на на практическа необходимост за ефективност на административните действия. Ще препратя към моя по-горен постинг за обжалването на наказателно постановление (Bussgeldbescheid) в Германия, където то също е извадено от общия ред и регулирано в отделен закон, предвиждащ само 2 инстанции. Аргументът, че ЗАНН е плод на тоталитаризма увисва...
2. Относно обжалването за неправилност (целесъобразност) на АА пред съда бих също се съгласил, че на съда би могло да се даде известна възможност за контрол. Ще представя отново на кратко, как стоят нещата в Германия.
Там съдът също може да се произнася само по законосъобразността на АА. Обаче е въведено задължание на администрацията, когато й е предоставена възможност за усмотрение при взимане на решение ("може"),, да прилага това усмотрение при определени правила. 4 са основнотите изисквания:
а) Да няма т.нар. дефицит при вземането на решение по усмотрение. Това означава, че администрацията няма право да пропуска дадена гледна точка или интерес, която е от значение в конкретния случай.
б) Противоположните гледните точки и интереси трябва да бъдат съпоставени правилно и без очевидно несправедливо подценяване на някоя от тях
в) Не трябва да се прекрачва предвидената от закона рамка, в която може да бъде упражнено усмотрение.
г) За грешка се счита също, когато администрацията в своите мотиви не изхожда от възможността да се възползва от усмотрението("може'), а от задължението си да вземе даденото решение ("трябва"). Т.е. отсъства изобщо съпоставка на инетереси и гледни точки.
Всичко това жалбоподателят може да го прочете в мотивите на АА и да прецение, спазени ли са правилата за взимане на решение по усмотрение. В Германия е задължително всеки АА да има мотиви именно за да се види как администарцията е упразнила усмотрението си и ако липсват мотиви, то актът е директо незаконосъобразен и съдът го отменя при обжалване.
Каква беше целта на представянето на правилата за прилагане на усмотрение: според § 114 VwGO (немският адм.-процесуален закон) съдът има право да провери, дали администрацията е упражнила правилно усмотроние, като има право да търси само тези 4 грешки. НО ПО ПРАВИЛНОСТ В ДРУГ АСПЕКТ НЯМА ПРАВО ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ, КОМПЕТЕНТНОСТТА ПО ПРАВИЛНОСТТА, ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА Е КОНСТИТУЦИОННА ПРЕВИЛГИЯ НА АДМИНИСТАРЦИЯТА. В Германия проверката от съда относно правилното упражняване на усмотрението дори се определя като проверка по законосъобразност, а не по целесъобразност, тък като тези 4 изисквания са записани изрично в закона. При установяване не нарушение по тези изисквания съдът връща АА за преразглеждане в администрацията, която трябва правилно да приложи усмотрение.
Изводът е: и в Германия не може да се обцалва за целесъобразност пред съда, само по законосъобразност. Аналогичното положение в България не е плод на тоталитаризма, а на конституционализма и разделение на властите.
Какви мерки могат да се приематв България:
1. да се въведе задължително мотивиране на ААе, в което органът да опъсва, защо е защитил тези или онези интерси.
2. Да се предвидят в закон изисквания към решенията по осмотрение, които могат да се котролират от съда.
Така всичко ще е в рамката на конституцията.

[richter]

Четейки въведението на жалбата на Милко Митев, оставам с впечатление, че този, който му я е писал, няма понятие от основни правни принципи и не прави разграничение между отделните правни институти и категории.
По-нататък просто не ми се чете, защото ще бъде загуба на време.

[Стефан Кънев]

Може да изброите основните принципи от конституцията, нали. Е и кое не е правилното тук по жалбата?

[Imperato]

Не Ви се сърдя за някаква некоструктивност в началото. Специално ще отделя време да се запозная с целия текст, за да можем да бъдем полеезни в една бъдеща редакция на точните принципи на административното производство.поне това да направим ще е достатъчно добре, нали.

[richter]

Надявам се в близките дни да мога да отговоря по-подробно. Трябва ми повече време, за да се обоснова убедително.