Функционална безотговорност по конституцията?!
Публикувано на: 29 Окт 2003, 11:44Чрез МВР-РПУ
Свищов
до Министерство на Вътрешните Работи
С о ф и я
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
от Стефан Неделчев Кънев, ул.Кирил Д.Аврамов, № 10
5250 Свищов, ЕГН 4701231481,
тел. № 0631-2-24-53, E-mail: stevenson@abv.bg
ОТНОСНО: персонална награда за подполковник Милен Манолов по повод издаването на “Служебна Бележка” – чл. 2 от ЗАОЮФЛ
Уважаеми господин Петканов,
По временно входящ № 1200 от 20.10.2003 г. е замолен подполковник Манолов да разпореди издаването на искана “Служебна Бележка”, с която се потвърждава факта на изземването на задграничиня паспорт на Стефан Н.Кънев . Същата е трябвало да се представи по дело на ВтОС, предвидено за 18 декември 2003 г. Замолено е също така да се осигури един брой ксеропрепис от придружителното писмо до Паспортен отдел при ОУ на МВР във В.Търново, чрез което писмо е изпратен този личен задграничен паспорт. В една обстановка на административна реформа, подполковник Манолов е имал пълното право да подходи по добре познатия ни метод ”Входящ кошче, изходящ –комина”. Но това не е станало, понеже и видимо от изпратения бърз отговор, респективен входящ номер на исканата справка е даден на 24 октомври 2003 г. - №4785. Именно тук подполковник Манолов е постъпил правилно!! Предложението е, да му се даде парична награда в размер на 50 лв./педседест лева/!!Забележка:Съобразно с изискванията на чл. 7, ал.2 от Закон за администрацията, т.7. се въвежда задължението за функционалното съществуване на “Информационно обслужване и технологии” при административното обслужване на гражданите и юридическите лица - аргумент ал.1.
Само бегло си разрешаваме да споменем нещо по отношение на една “хвърчаща книга”, играеща ролята на входящ регистър при всички РПУ. Или по-точно става дума за един предизвестен и ненаказуем отказ от правото на достъп до административно звено. Специално по отношение на МВР, тази липса на респективното звено ” информационно обслужване и...” – по чл.7, ал.2, т.7 - е възложена на една фирма, която се шири не само из МВР, но също така из съдебната власт и то така, че постовя в безотговорно положение републиканските служители. По-всяка вероятност “другарите от СДС” са решили да облагодетелствуват тази фирма, оставена им в наследство от другаря Андрей Луканов. Ето защо не бива да се отминава с мълчание следната законова ситуация. Тя си следва от по-долу цитираните разпоредби.
Освен конкретния повод, вземаме актуален повод и от днешното събитие, за което вече ни информира вестник “24 часа”, бр. 297/4374/ от 28 октомври 2003 г., статията на Антоанета Никова, стр.2 : “Днес в НДК започва кръгла маса “Конституцията, външната политика и дипломация” под патронажа на главнокомандиващият българската армия.” Вижда се, че там ще присътвува една добре подбрана аудитория, която за жалост няма да има възможността да се информира по тук наведените основания за умишлено въведена порочност в Основен Закон, за една регенерирана административно командна система,?!
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.
А върху въпроса, как се осъществява вътрешната политика е забранено да се мисли. Този косвен извод се налага от съпоставителният прочит на следните законови текстове. Първо по Чл. 21: “ (1) Жалби могат да подават заинтересуваните граждани и организации. 2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и правилността на административния акт.”, Второ по Чл. 3. Разпоредбите на закона не се прилагат за актовете: чл.3 (изм. - ДВ, бр. 19 от 1992 г.):1. на президента на републиката; 2. на Министерския съвет; 3. по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени; 4. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта. Трето по Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 19 от 1992 г., изм. и доп., бр. 70 от 1995 г.) Когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет, от централно ръководство на обществена организация или от областен управител, компетентен да разгледа жалбата или протеста е Върховният административен съд, а в останалите случаи - окръжният съд, като за кмета на Столичната община това е Софийският градски съд. 2) Върховният административен съд разглежда и жалбите и протестите срещу административни актове, които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет. Четвърто по Чл. 7. Не подлежат на разглеждане от Върховния административен съд актове, с които:1. се упражнява законодателна инициатива;2. се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната;3. се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акт а. Пето по Чл. 12. Основания за отмяна на административните актове са:1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма;3. съществени нарушения на административнопроизводствените правила; 4.противоречия с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Това обжалване пред ВАС е само по незаконосъобразност. Това са така наречените ПЕТ основни пункта за нищожност.
От очевидна по-очевадна е липсата на клауза, разрешаваща на гражданите и на прокурора да атакуват някои актове по НЕПРАВИЛНОСТ. Специално се подчертава “противоречия”, още и защото да се противоречеше на орган на изпълнителната власт през онези 45 години беше равносилно на осъждане?!
А ето как неправилността на някой просубектен или общ административен акт не е подсъдна на ВАС. Чл. 20. (1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане: 1. когато са неподведомствени или неподсъдни на Върховния административен съд;2. когато са подадени след срока по чл. 13, ал. 2;3. когато подателят няма интерес от отмяната на обжалвания акт;4. когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста;5. когато са налице други основания, предвидени в закон. Извод. Никой закон не разрешава поставянето под съмнение актовете , издадени от цитираните органи по неправилност. С други думи казано, успешно е проведен принципа на безотговорност на изпълнителната власт, познат на тоталитарните режими. Подведомственост има по отношение съдебното обжалване, но тази подведомственост е изведена от задълженията на ВАС и е делегирана на по-долустоящото ниво – Окръжният съд – и то само ограничително, за актовете на кмет или Областен Управител. С което се казва в контекст, че те, като органи на “по-горестоящата власт” могат да грешат без страх от отговорност.
В същото време, обаче, решенията на Окръжния съд могат да бъдат обжалвани пред ВАС като неправилни по смисъла на наведените основания в ГПК – по субсидиарното приложение не на чл. 11. от ВЗАС:” По въпросите, които не са уредени в този закон, се прилагат Законът за административното производство и Гражданският процесуален кодекс. Неправилните решения на тричленен състав също се атакуват по неправилност. Пита се оснаователно, защо липсва подобна задължителност по отношение на актовете на изп.власт. За всички “по-долу” стоящи има предвидена защитна санкция, а за изрично “по-горе стоящите – НЯМА? ” Чл. 23. Жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на нормативни актове на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, се разглеждат от петчленен състав. От петчленен състав се разглеждат и касационните жалби срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване. Този последен текст, отново потвърждава тезата ни, че ВАС се занимава само и единствено по касационен мотив за “ незаконосъобразност”, т.е. нищо което може да съставлява фактическото, а мотивът за касация по неправилност съсем е изключен от компетенцията на ВАС. Не бива да забравяме също така конкретното наставление в тази насока- чл.120, ал.2 от конституцията: ”Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон”. Тоест, да се криткикува изпълнителната власт, че ни ръководи неправилно, е основен принцип. Въведоха го 313 “народни представители” . И като се вземе предвид факта, че този принцип не е искан по референциален път, то е напълно оправдано заключението, че прозрачност, принципност, гласност и отговорност при вътрешната политика са само добри теоритични пожелания?!
Свищов,
28 Октомври 2003 г. Благодарим предварително !
С почитания :
Стефан Н.Кънев
Свищов
до Министерство на Вътрешните Работи
С о ф и я
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
от Стефан Неделчев Кънев, ул.Кирил Д.Аврамов, № 10
5250 Свищов, ЕГН 4701231481,
тел. № 0631-2-24-53, E-mail: stevenson@abv.bg
ОТНОСНО: персонална награда за подполковник Милен Манолов по повод издаването на “Служебна Бележка” – чл. 2 от ЗАОЮФЛ
Уважаеми господин Петканов,
По временно входящ № 1200 от 20.10.2003 г. е замолен подполковник Манолов да разпореди издаването на искана “Служебна Бележка”, с която се потвърждава факта на изземването на задграничиня паспорт на Стефан Н.Кънев . Същата е трябвало да се представи по дело на ВтОС, предвидено за 18 декември 2003 г. Замолено е също така да се осигури един брой ксеропрепис от придружителното писмо до Паспортен отдел при ОУ на МВР във В.Търново, чрез което писмо е изпратен този личен задграничен паспорт. В една обстановка на административна реформа, подполковник Манолов е имал пълното право да подходи по добре познатия ни метод ”Входящ кошче, изходящ –комина”. Но това не е станало, понеже и видимо от изпратения бърз отговор, респективен входящ номер на исканата справка е даден на 24 октомври 2003 г. - №4785. Именно тук подполковник Манолов е постъпил правилно!! Предложението е, да му се даде парична награда в размер на 50 лв./педседест лева/!!Забележка:Съобразно с изискванията на чл. 7, ал.2 от Закон за администрацията, т.7. се въвежда задължението за функционалното съществуване на “Информационно обслужване и технологии” при административното обслужване на гражданите и юридическите лица - аргумент ал.1.
Само бегло си разрешаваме да споменем нещо по отношение на една “хвърчаща книга”, играеща ролята на входящ регистър при всички РПУ. Или по-точно става дума за един предизвестен и ненаказуем отказ от правото на достъп до административно звено. Специално по отношение на МВР, тази липса на респективното звено ” информационно обслужване и...” – по чл.7, ал.2, т.7 - е възложена на една фирма, която се шири не само из МВР, но също така из съдебната власт и то така, че постовя в безотговорно положение републиканските служители. По-всяка вероятност “другарите от СДС” са решили да облагодетелствуват тази фирма, оставена им в наследство от другаря Андрей Луканов. Ето защо не бива да се отминава с мълчание следната законова ситуация. Тя си следва от по-долу цитираните разпоредби.
Освен конкретния повод, вземаме актуален повод и от днешното събитие, за което вече ни информира вестник “24 часа”, бр. 297/4374/ от 28 октомври 2003 г., статията на Антоанета Никова, стр.2 : “Днес в НДК започва кръгла маса “Конституцията, външната политика и дипломация” под патронажа на главнокомандиващият българската армия.” Вижда се, че там ще присътвува една добре подбрана аудитория, която за жалост няма да има възможността да се информира по тук наведените основания за умишлено въведена порочност в Основен Закон, за една регенерирана административно командна система,?!
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.
А върху въпроса, как се осъществява вътрешната политика е забранено да се мисли. Този косвен извод се налага от съпоставителният прочит на следните законови текстове. Първо по Чл. 21: “ (1) Жалби могат да подават заинтересуваните граждани и организации. 2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и правилността на административния акт.”, Второ по Чл. 3. Разпоредбите на закона не се прилагат за актовете: чл.3 (изм. - ДВ, бр. 19 от 1992 г.):1. на президента на републиката; 2. на Министерския съвет; 3. по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени; 4. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта. Трето по Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 19 от 1992 г., изм. и доп., бр. 70 от 1995 г.) Когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет, от централно ръководство на обществена организация или от областен управител, компетентен да разгледа жалбата или протеста е Върховният административен съд, а в останалите случаи - окръжният съд, като за кмета на Столичната община това е Софийският градски съд. 2) Върховният административен съд разглежда и жалбите и протестите срещу административни актове, които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет. Четвърто по Чл. 7. Не подлежат на разглеждане от Върховния административен съд актове, с които:1. се упражнява законодателна инициатива;2. се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната;3. се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акт а. Пето по Чл. 12. Основания за отмяна на административните актове са:1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма;3. съществени нарушения на административнопроизводствените правила; 4.противоречия с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Това обжалване пред ВАС е само по незаконосъобразност. Това са така наречените ПЕТ основни пункта за нищожност.
От очевидна по-очевадна е липсата на клауза, разрешаваща на гражданите и на прокурора да атакуват някои актове по НЕПРАВИЛНОСТ. Специално се подчертава “противоречия”, още и защото да се противоречеше на орган на изпълнителната власт през онези 45 години беше равносилно на осъждане?!
А ето как неправилността на някой просубектен или общ административен акт не е подсъдна на ВАС. Чл. 20. (1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане: 1. когато са неподведомствени или неподсъдни на Върховния административен съд;2. когато са подадени след срока по чл. 13, ал. 2;3. когато подателят няма интерес от отмяната на обжалвания акт;4. когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста;5. когато са налице други основания, предвидени в закон. Извод. Никой закон не разрешава поставянето под съмнение актовете , издадени от цитираните органи по неправилност. С други думи казано, успешно е проведен принципа на безотговорност на изпълнителната власт, познат на тоталитарните режими. Подведомственост има по отношение съдебното обжалване, но тази подведомственост е изведена от задълженията на ВАС и е делегирана на по-долустоящото ниво – Окръжният съд – и то само ограничително, за актовете на кмет или Областен Управител. С което се казва в контекст, че те, като органи на “по-горестоящата власт” могат да грешат без страх от отговорност.
В същото време, обаче, решенията на Окръжния съд могат да бъдат обжалвани пред ВАС като неправилни по смисъла на наведените основания в ГПК – по субсидиарното приложение не на чл. 11. от ВЗАС:” По въпросите, които не са уредени в този закон, се прилагат Законът за административното производство и Гражданският процесуален кодекс. Неправилните решения на тричленен състав също се атакуват по неправилност. Пита се оснаователно, защо липсва подобна задължителност по отношение на актовете на изп.власт. За всички “по-долу” стоящи има предвидена защитна санкция, а за изрично “по-горе стоящите – НЯМА? ” Чл. 23. Жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на нормативни актове на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, се разглеждат от петчленен състав. От петчленен състав се разглеждат и касационните жалби срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване. Този последен текст, отново потвърждава тезата ни, че ВАС се занимава само и единствено по касационен мотив за “ незаконосъобразност”, т.е. нищо което може да съставлява фактическото, а мотивът за касация по неправилност съсем е изключен от компетенцията на ВАС. Не бива да забравяме също така конкретното наставление в тази насока- чл.120, ал.2 от конституцията: ”Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон”. Тоест, да се криткикува изпълнителната власт, че ни ръководи неправилно, е основен принцип. Въведоха го 313 “народни представители” . И като се вземе предвид факта, че този принцип не е искан по референциален път, то е напълно оправдано заключението, че прозрачност, принципност, гласност и отговорност при вътрешната политика са само добри теоритични пожелания?!
Свищов,
28 Октомври 2003 г. Благодарим предварително !
С почитания :
Стефан Н.Кънев