forum.lex.bg

Здравейте.
От 23.12.2021 г. е в сила едно допълнително изречение в чл 43, ал. 5 от ЗАНН:

...При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

Търсих, но не намерих нито едно съдебно решение срещу НП въз основа на АУАН, издаден след влизане в сила на тази промяна, в която да е коментирано спазването или не на тази разпоредба.

Някой да знае за решение в този смисъл, защото очаквам НП, издадено на база АУАН без такова писмено уведомление? Доколко липсата му е оправдание, че не съм упражнил това си право по вина на актосъставителя, съответно ще съм ощетен с по-голяма глоба? Доколкото съдът не може да измени глобата под минимума, защото това е право само на АНО при споразумение, би трябвало според мен да отмени НП само на това основание, стига да реши, че не съм знаел за правото на споразумение поради неизпълнението на новия текст. С други думи, въпросът се свежда до това, дали съм длъжен да знам за правото си на споразумение по подразбиране, независимо от разпоредбата на чл. 43, ал. 5. Струва ми се обаче, че ако беше така, нямаше да има нужда от тази разпоредба.

Според мен това е основание за обжалване - съществено нарушение на процесуалните норми. Винаги можеш да обжалваш и така да се появи практика.

Въпросът е дали съдът ще счете това нарушение за „съществено”. От личен опит с обжалване на глоба мога да споделя, че подобно нарушение не беше счетено за съществено и глобата бе потвърдена с абсурдни доводи. Конкретно за нарушението на АНО, според съда (касационна инстанция) изпълнението на задължението нямало да доведе до различен резултат. Което беше върховна глупост, но нямах право да обжалвам. Както и да е.

Та, дори да си бил уведомен и да си направил предложение за споразумение, няма гаранция, че АНО е щял да го приеме. Освен това, АНО също е можел да направи споразумение, така че би могло да се предположи, че вероятно АНО е нямало да приеме твоето.

Моето мнение е, че си струва да се обжалва, освен ако не решиш просто да платиш 80% от глобата веднага и да забравиш. Алтернативата е била 70% при прието споразумение. Ако АНО не е взел предвид, т.е. не е обсъдил нарушението на актосъставителя, съответно не е посочил защо няма да отправя предложение за споразумение, би следвало това да се счете за съществено процесуално нарушение. Хубаво ще е да се види самото НП, преди да се прецени как да се действа.

Здравейте,
По повод последните промени в ЗАНН, от миналата есен подготвям обширен материал (публкация – статия), който за съжаление на можах да довърша преди влизането им в сила. Но все пак ще го довърша и публикувам… някой светъл ден, надявам се...! Че нещо прокрастинацията не ми е чужда за съжаление…
За съдебна практика все още е раничко, макар, че би трябвало да има вече налице СА…?
В случай, че никъде в екземпляра на АУАН (писменото уведомление не е отделен лист, а обикновено е най-долу в самия екземпляр) не е упоменато, че в 14 дневен срок могат да се осъществят разписните в ЗАНН възможности от страна на нарушителя, то това е основание за неговото обжалване. Това основание се подкрепя и от разписаното в чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН, който определя, че наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта. Като изразът „може” законодателят е изключил от действията на АНО. Друг е въпросът, доколко текстът преди първата му запетая следва да се приема, като императивен или инструктивен, като аз смятам, че категорично е императивен. Относно това, дали сте длъжен да знаете за правото Ви на споразумение по подразбиране, независимо от разпоредбата на чл. 43, ал. 5. Принципно сте длъжен да познвате закона. Но както вече се подразбира от горното, законът не Ви вменява задължение за реализиране на правото Ви за предложение за споразумение, докато спрямо АНО такова задължение намирам, че има.

nikodim77 написа:Но както вече се подразбира от горното, законът не Ви вменява задължение за реализиране на правото Ви за предложение за споразумение, докато спрямо АНО такова задължение намирам, че има.

Вижте обаче чл. 58г, ал. 15 ЗАНН.
Касае се за акт и съответно очаквано НП от ИА "ЖА". Те съставят едва по около 50-60 акта и 150 НП годишно и не са свикнали някой да ги обжалва. Предвид, че вече 7-ми месец не са въвели допълнителен текст по чл 43, ал. 5 в бланките си за АУАН, не очаквам и предложение за споразумение от тях. Иначе, ако такова предложение дойде от тяхна страна, разбира се, спорът дали актът е нередовен заради липсата на писмено уведомление за това ми право става много по-съмнителен, защото няма как да претендирам, че не съм знаел за тази възможност.

doondie написа:Винаги можеш да обжалваш и така да се появи практика.

Принципно това ми е идеята... все някой трябва да се престраши да пробва първи.

doondie написа:От личен опит с обжалване на глоба мога да споделя, че подобно нарушение не беше счетено за съществено и глобата бе потвърдена с абсурдни доводи. Конкретно за нарушението на АНО, според съда (касационна инстанция) изпълнението на задължението нямало да доведе до различен резултат. Което беше върховна глупост, но нямах право да обжалвам. Както и да е.

Аз имам предишен опит с НП от същата институция, където не ползвах правна помощ, защото и актът, и НП бяха фрапиращо нередовни с по няколко грешки. Съдът отмени НП, но по една от точките, която според мен беше най-съществена, не сподели моите съображения - че правната квалификация на нарушението не може да е различна в АУАН и НП, а тя беше дори от различни нормативни актове (макар и в НП да беше също грешна, с което районният съд се съгласи).

И не на последно място, съдържанието на чл. 58г, ал. 16 така, както е написано, значи ли, че споразумението не е достъпно за физически лица, което прави дискусията безпредметна?

bdz43r написа:

Вижте обаче чл. 58г, ал. 15 ЗАНН.

Да, мой, при това съществен пропуск!
Но пък си мисля; Нима законодателят не можеше да добави едно „може” и в текста вменяващ на АНО да отправи предложение за споразумение, или просто текстът да бъде нещо от сорта на:
„Както наказващият орган, така и нарушителят могат да направят предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят в същия срок от връчването на акта.” А вместо това е сътворил ал. 15?! Тази ал. 15 е явен показател за стремежа на държавата да се отърси от множеството отменени НП поради съществени нарушения на процесуалните правила…! Хитро, а?!
Относно въпроса:

И не на последно място, съдържанието на чл. 58г, ал. 16 така, както е написано, значи ли, че споразумението не е достъпно за физически лица, което прави дискусията безпредметна?

Не, не значи! Достъпно е за всички лица, обект на АНП. Тук просто е пропуснато едно „и” след израза „съответно”, но волята на законодателя се подразбира, която е, че приложимостта не е само за физически лица, но и за юридически и ЕТ.

Когато в дадена норма пише "може" означава, "не губете време да го четете". "Може" в правото е "ако иска", а няма защо да се създава закон който да се спазва ако страните искат. В случая административния орган е задължен да го направи, а наказания, ако иска, може да си плати глобата или да се договаря, което е правилно.
Самата добавка в закона обаче е глупава, защото има определен размер на договарянето, доколкото разбрах 20% от наказанието. Законодателят е изперкал съвсем ако очаква, че някой ще губи време и ще плати адвокатски хонорар за да договоря дали да плати 96% или 82% от глоба от 200, 500 или 1000 лв.

Сега не живеем в демокрация като през 90-те, затова не правите нарушения, ако направите и ви хванат си платете глобата и забравете. Съдебната система е непробиваема, всичко за което се отменяха актове преди стана маловажно, не си струва нервите да се жалиш. Ако глобата е голяма или ви взимат много точки действайте по правилния начин - търсете хората в КАТ, които отменят тези постановления. Живееш ли сред вълци виеш като тях!

Видях темата още когато се появи, но ...

doondie написа:Според мен това е основание за обжалване - съществено нарушение на процесуалните норми. Винаги можеш да обжалваш и така да се появи практика.

То пък досега - все едно, не можеше да се обжалва?

bdz43r написа:Някой да знае за решение в този смисъл, защото очаквам НП, издадено на база АУАН без такова писмено уведомление? Доколко липсата му е оправдание, че не съм упражнил това си право по вина на актосъставителя, съответно ще съм ощетен с по-голяма глоба?

Досега не съм виждал бланка на АУАН - без текста за сроковете и начина на обжалване.

Както е казал ivanov_p - „може“ означава „а дано, ама ... надали“! Нарушителя има право да предложи, но НО не е длъжен да се съобрази.

Получих си НП по споменатия акт.
В него очаквано няма нищо по чл. 57, ал 1, т. 8 за отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, като в същото време глобата е по средата между минимума и максимума, а даденият срок за обжалване е 7-дневен, което не отговаря на новия 14-дневен такъв по чл. 59, ал. 2. Това мисля е достатъчно за обжалването му, но писах в жалбата и за липсата в АУАН на уведомление по чл. 43, ал. 5 да видя какво ще каже съдът и по този въпрос.

Добре си направил. Ще е любопитно какво ще реши съдът по въпроса - нарушено ли е правото ти на защита, валиден ли е формулярът, който е използван, нарушил ли е процесуалните норми наказващият орган.