dimitar_dimitrov написа:Но ако кредиторът е пропуснал да упражни това свое право ... и за да тормози...кредиторите
Това право на кредитора или на ЧСИ е?
Говоря за право на кредитора на предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. Разбира се, че ЧСИ няма никакви правомощия в това отношение.
dimitar_dimitrov написа:Говорих с една жена, която е ЧСИ. Тя ми каза, че по-принцип всичко зависи от конкретното ЧСИ, и че ЧСИ нямат никаква финансова облага от това да не махат дадедата възбрана. Но, имало някакво тълкувателно решение на Белазелков според което не трябва да се вдигат възбраните. Но лично тя махала възбраните, защото консултантите в банките не били достатъчно компетентни, че да разбират това тълкувателно решение и отказват да отпускат кредити на такъв имот.
Доколкото разбрах идеята на Белазелков била, че по този начин се предпазват кредиторите при обявяване на сделката за недействителна в бъдещ момент. Може ли някой да обясни повече за това тълкувателно решение?
Става въпрос за решение по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК:
http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osg ... shenie.pdfТълкувателното решение не е "на Белазелков", а на всички съдии във ВКС, а и докладчици са Емануела Балевска и Костадинка Недкова. И друг път съм го казвал: това решение, макар и формално правилно, създава големи проблеми в практиката. Изглежда съдиите от ВКС надценяват компетентността на юристите в страната, особено на юрисконсултите в банките. Вътрешните правила на банките за отпускане на ипотечни кредити /изискващи чисто УВТ/ няма да се променят заради тълкувателното решение. ЧСИ пък казват, че ТР им пречи да вдигат възбраните, дори и да искат.
Но тук става въпрос за друго нещо, не знам защо ги смесвате. Става въпрос за продажба по ТЗ, не по ГПК, съответно въпросът е как се урежда конкуренцията между двата закона. ТЗ ясно казва какъв е ефектът на възбраните по ГПК след откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, а именно - никакъв. Цитирах съответната норма, омръзнало ми да обяснявам как универсалното принудително изпълнение по ТЗ има предимство пред индивидуалното по ГПК. Нещо, което продължава да не се разбира /и признава/ от НАП, но за съжаление и от някои съдии.
ivanov_p написа:Синдиците не разполагат с правомощия да налагат възбрани. Съдът по несъстоятелността налага обща възбрана с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с решението за обявяване в несъстоятелност.
Абе живот ли е до го опишеш:
О Б Я В Л Е Н И Е
Подписаният ИВАН ХАДЖИИВАНОВ - ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ при Окръжен съд гр. Русе, обявявам на интересуващите се, че от 26.04.2022 г. до 26.05.2022 г. по изпълнително дело № 20208320400561 ще се проведе нова публична продан на следната движима вещ, собственост на „БИЛБОБУЛ” ЕООД /в несъстоятелност/, в качеството му на ДЛЪЖНИК, както следва:
- Токов трансформатор със сериен номер 23458.
Начална цена, от която ще започне проданта: 9 154.08 лв.
Тежести: Вписан особен залог № 2014110602702 в полза на взискателя /заложен кредитор/ „Прокредит банк /България/” ЕАД.
Определям време, през което вещта може да бъдат преглеждана: всеки четвъртък от 16.00 ч. до 17.00 ч., през време на проданта.
И? Нима синдикът е наложил възбраната? Възбраната я е наложил ЧСИ, а синдикът я е поискал, като представител на взискателя. Едно и правомощията на синдика е да събира вземания на длъжника и разбира се, че ще образува изпълнителни дела при ЧСИ и ще иска налагане на възбрани.
dimitar_dimitrov написа:Но какви "евентуални права" може да има взискателя при условие, че парите от продажбата вече са платени и разпределни към кредиторите в списъка от несъстоятелността?
Никакви. На основание чл. 688, ал. 1 ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред.
След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
С други думи - кредиторът, който е изпуснал срока за предявяване на вземанията си, няма възможност да го направи след това. В съдебната практика имаше спор към кой момент се погасяват вземанията - ВКС каза, че това е чак към датата на заличаване на търговеца след проведено производство по несъстоятелност. В периода между изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и заличаване на търговеца /в несъстоятелност/ вземанията на кредиторите не са погасени, но не могат да се съберат чрез ЧСИ, защото на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ всички изпълнителни дела се спират. Т.е. кредиторът е пропуснал да предяви вземанията си и не може да ги събере чрез синдика, изпълнителното дело е спряно и не може и чрез ЧСИ да си събере вземанията, но те са все още непогасени. Това създава напрежение. Кредиторът не се примирява със закона и се опитва да го заобиколи. Как? Като казва на ЧСИ /или ДСИ, защото и те го правят/ да не вдига възбраните, с надеждата да изнуди купувача на публичната продан да му даде някой лев, за да си вдигне възбраната.
А аргументите, че решението за откриване на производството по несъстоятелност е непротивопоставимо на кредитора, който е наложил възбрана чрез ЧСИ, показва или явна пристрастност на ЧСИ, или неговата некомпетентност в областта на несъстоятелността. Не вярвам да е второто, значи е първото. Точно това е основният проблем на частното съдебно изпълнение - законът не съдържа достатъчно гаранции за безпристрастност на ЧСИ.
ivanov_p написа:Продажба по 718 може да бъде всякак, за разлика от търговете по 717 и буквите по него, които са търгове са с точно определени правила и завършват с постановление за възлагане от съда, а вие отивате на продажба и изповядване пред нотариус. Синдика нито е длъжен да продаде на предложилия най-висока цена, нито въобще да се занимава с вас, а да продаде имота на бадженака, даже и той може да не го продаде, а да го даде за продажба на някой друг.
Това е вярно само, ако няма изрично решение на събранието на кредиторите относно процедурата за продажба по чл. 718 ТЗ, ако кредиторите не са взели такова решение, решава синдикът.