forum.lex.bg

Здравейте, искам да се допитам до Вас във връзка един наложен запор на наш служител. Ще цитирам и чл. 446 от ГПК Несеквестируем доход
Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

Също така бих желал да цитирам от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26 юни 2015 год на ВКС, а именно в частта от решенията: "3. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане."

Въпроса ми към вас се следния. Ако се приеме, че служителя получава 2 000,00 лв. нетен доход, т.е влиза в хипотезата на чл.446, ал.1 т. 2 и предвид тълкуването на ВКС, как е редно да се изчисли размера на запора, който трябва да се удържи и преведе на ЧСИ, т.е дали според тълкуването на ВКС от 2 000,00 лв. се изважда действащата МРЗ за страната в размер на 933 лв., така ще излезе 1067,00 лв. и ако приемем, че служителя има дете 1/3 от тази сума 355,66 лв. удръжка за запор или директно 1/3 на 2000,00 лв., т.е 666,66 лв. запор? Нарочно реших да се допитам, защото се оказва, че всеки по различно тълкува и действа, т.е едните се позовават на това решение на ВКС, че в изчислението МРЗ, като несеквестируем доход не се включва, а другите смятат, че се включва в нетната база. Дали има някакво становище на Министерство на правосъдието или съдебна практика за това и ако да, дали може да споделите линк или информация за това? Благодаря Ви предварително за отделеното време.

behroozwolf написа:Ако се приеме, че служителя получава 2 000,00 лв. нетен доход, т.е влиза в хипотезата на чл.446, ал.1 т. 2 и предвид тълкуването на ВКС, как е редно да се изчисли размера на запора, който трябва да се удържи и преведе на ЧСИ, т.е дали според тълкуването на ВКС от 2 000,00 лв. се изважда действащата МРЗ за страната в размер на 933 лв., така ще излезе 1067,00 лв. и ако приемем, че служителя има дете 1/3 от тази сума 355,66 лв. удръжка за запор или директно 1/3 на 2000,00 лв., т.е 666,66 лв. запор?

1/3 от 2000 лв.=666,66 лв.

А да попитам, има ли някаква съдебна практика за това, понеже всеки различно твърди. Едни колеги казват, че са питали ЧСИ и юристите им и те са казали ,че МРЗ се вади от нетното възнаграждение и се определя 1/2, 1/3 или 1/4. Другите твърдят обратното и е поне за мен доста объркана ситуацията и не виждам, защо до сега никой не е променил чл.446 с ясно и точен текст за това. Днес счетох стенограмите от 2017 г., когато са приемали новите прагове в чл.446 и е имало, такова предложение, но поради някаква причина не се е стигнало до гласуване.

Няма логика от толкова сложни гимнастики, защото идеята на несеквестируемия доход е, да остане един минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство! МРЗ + 1/3 не е малко!
От друга страна - интересите на кредитора също трябва да бъдат защитени.

1/3 от 2000 лева. Въпросото тълкувателно решение не е актуално, тъй като след неговото постановяване имаше изменения в чл.446 от ГПК.

behroozwolf написа:А да попитам, има ли някаква съдебна практика за това, понеже всеки различно твърди. Едни колеги казват, че са питали ЧСИ и юристите им и те са казали ,че МРЗ се вади от нетното възнаграждение и се определя 1/2, 1/3 или 1/4. Другите твърдят обратното и е поне за мен доста объркана ситуацията и не виждам, защо до сега никой не е променил чл.446 с ясно и точен текст за това. Днес счетох стенограмите от 2017 г., когато са приемали новите прагове в чл.446 и е имало, такова предложение, но поради някаква причина не се е стигнало до гласуване.

Няма никаква неяснота относно тълкуването на закона. Не знам кой Ви обърква главата.
Налага се запор върху 1/3 от нетното възнаграждение. Останалите 2/3 са разполагаеми на длъжника. Тези 2/3 от 2000 лв. са 1333,33 лв., която сума надвишава МРЗ (933 лв.).
Спор може да има само, ако разполагаемият доход (2/3) е под МРЗ. Идеята е, че разполагаемият доход не може да е под МРЗ. Но в случая това не е така.
Дори и да нямаше деца длъжникът и да се удържаше 1/2, а не 1/3, пак щеше да се удържа 1000 лв. и щяха да останат 1000 лв., която сума надвишава МРЗ=933 лв.
Както правилно отбеляза колегата ludi, тълкувателното решение, което четете, е преди изменението на закона (което изменение е именно в духа на тълкувателното решение 2/2013 г.). Преди 01.03.2018 г. нормата на чл. 446 ГПК беше друга и тогава несеквестируемият доход не беше обвързан като стойност с МРЗ.

Правилно ли да разбирам , че ако лицето работи на не пълен работен ден и взима по банка под минималната заплата не може да му бъде спряно нищо ?

Какво се случва ако има запор на всички сметки , а трябва да си получи заплатата все някъде

arizona написа:Правилно ли да разбирам , че ако лицето работи на не пълен работен ден и взима по банка под минималната заплата не може да му бъде спряно нищо ?

Какво се случва ако има запор на всички сметки , а трябва да си получи заплатата все някъде

Няма значение
Както по-горе са ви обяснили - до размера на МРЗ (933 лева в момента) дохода е несеквестрируем.
ЧСИ си налага запора, но когато той бъде уведомен за произхода на парите - е длъжен да върне несеквестируемата част.

От работодателя ли трябва да бъде уведомен или от длъжника ? Аз мисля , че преди да направи запор от работна заплата трябва да изпрати и писмо с което да уведоми работодателя за действията си ?

arizona написа:От работодателя ли трябва да бъде уведомен или от длъжника ? Аз мисля , че преди да направи запор от работна заплата трябва да изпрати и писмо с което да уведоми работодателя за действията си ?

Тук зависи от това - какъв запор е направен.
Ако е върху трудово възнаграждение е по-лесно. Работодателя (респективно счетоводителя) уведомява ЧСи за размера на трудовото възнаграждение, несеквестируемата част и разполагаемия остатък.
Ако е върху банкова сметка - тогава банката или длъжника трябва да уточнят, кои средства са от текущия месец (заплата)и кои - остатък от предишни месеци. Средства, които са стояли в сметката повече от месец, не са защитени - без значение колко са.

Става въпрос за празна сметка , която ще бъде получавана заплатата , би трябвало както чси така и банката да имат комуникация и да няма неща от типа теглене на всичките пари от получената заплата и чакането да се върнат обратно с месеци?!

arizona написа:Става въпрос за празна сметка , която ще бъде получавана заплатата , би трябвало както чси така и банката да имат комуникация и да няма неща от типа теглене на всичките пари от получената заплата и чакането да се върнат обратно с месеци?!

Би трябвало, но ЧСИ като види сметка - запорира, като види пари вътре - прибира.
Банкатй или длъжникът трябва да го уведомят да източника на дохода.

guest1 написа:

arizona написа:Става въпрос за празна сметка , която ще бъде получавана заплатата , би трябвало както чси така и банката да имат комуникация и да няма неща от типа теглене на всичките пари от получената заплата и чакането да се върнат обратно с месеци?!

Би трябвало, но ЧСИ като види сметка - запорира, като види пари вътре - прибира.
Банкатй или длъжникът трябва да го уведомят да източника на дохода.

Е той нали източника на дохода до разбира изпращайки писма до самата фирма където лицето работи

arizona написа:Е той нали източника на дохода до разбира изпращайки писма до самата фирма където лицето работи

По-рано казах за двата варианта:
- запор на заплата при работодателя - тогава в сметката ще постъпи само несеквестируемата част. Удръжките са месец за месец - от всяка заплата;
- запор на банкова сметка, в която може да има всякакви пари - както от последната заплата, така и от предишни. От предишните не са защитени.

guest1 написа:

arizona написа:Е той нали източника на дохода до разбира изпращайки писма до самата фирма където лицето работи

По-рано казах за двата варианта:
- запор на заплата при работодателя - тогава в сметката ще постъпи само несеквестируемата част. Удръжките са месец за месец - от всяка заплата;
- запор на банкова сметка, в която може да има всякакви пари - както от последната заплата, така и от предишни. От предишните не са защитени.

Така е благодаря за информацията.

Може въпроса да има изменения последните години , но ако един човек е длъжник не живее на адреса си по лична карта , а да кажем под наем в друг град в България , след направата на запор на заплатата му работодателя има ли право да предаде на чси адреса за коренспонденция на работника, където вече чси може да го преследва за опис на дрехи и всякакво имущество независимо че е само под наем и няма никаква кола , техника и т.н ?

arizona написа:след направата на запор на заплатата му работодателя има ли право да предаде на чси адреса за кореспонденция на работника

Адрес за кореспонденция ли? Нали работникът ходи на работа! Защо му е на работодателя друг адрес?

Ако например го търси чси или колекторската фирма и не е на адреса си по лична карта може да питат работидателя ?

arizona написа:Ако например го търси чси или колекторската фирма и не е на адреса си по лична карта може да питат работидателя ?

ЧСИ/Колекторската фирма просто се свързва с работодателя и работника получава известие - каква сума от заплатата му ще се удържа. Присъствието му не е необходимо.

arizona написа:Ако например го търси чси или колекторската фирма и не е на адреса си по лична карта може да питат работидателя ?

Да това е така, но нали има доста статии където хората получават притесняваме и по домовете

Мнението на Калахан е точно, прецизно като икономическа сметка, изслушайте го.

Тука и една "перемция" може да се дръпне, има и печалба.