forum.lex.bg

Здравейте, завърших право с голямо желание и си взех правоспособността преди 8 години. Няколко месеца си търсих работа в юридическата сфера и беше голям зор поради голямата конкуренция тогава, но все пак накрая започнах в една малка софийска кантора. Работих обаче само 4 месеца. Заплащането беше много ниско (500лв) и поради внезапно появили се финансови затруднения реших да напусна кантората и да започна работа във международна бизнес фирма, за да мога да оцелея финансово. След 8 години чудесни години в тази сфера обаче стигнах до ниво, от което не виждам перспектива за по-нататъшно развитие.

Чудя се дали си заслужава риска да зарежа настоящата си работата си и да се завърна успешно в юридическата сфера след вече 8 години изгубен юридически стаж?
Със сигурност ми трябват със сигурност 3-4 месеца сериозно четене да актуализирам знанията си и да погледна съдебната практика, като през това време смятам да стажувам в кантората при някой от моите колеги от университета.
Ще се радвам да споделите мнение.

Поставените въпроси са доста общи и изискват повече информация.
Първо - към коя юридическа професия сте се насочил/а? Адвокат, съдия, нотариус, прокурор, съдебен изпълнител...? Доколкото разбирам, сте се насочил/а към адвокатската професия?
Второ - в коя област на правото са Вашите интереси - гражданско, административно, наказателно...?
Трето - в кой град живеете?
Четвърто - какви доходи желаете да реализирате чрез съответната юридическа професия?

Здравейте Калахан,

Насочил съм се към адвокатската професи, тъй като нямам доверие в конкурсите.
Ще търся развитие в наказателното право, но не изключвам и развитие гражданското право, тъй като също ми е интересно.
Живея в София, но мога да живея в Пловдив или Стара Загора, тъй като разполагам с жилища в тези градове.
Доходите са относителни, но се надявам след 2-3 години в сферата да успявам да печеля повече отколкото в момента (малко над 3000лв нето).

Относно професията и конкурсите - за да станете адвокат, също трябва да издържите изпит (не конкурс).
Вярно е, че конкурсите имат спорна репутация, но и за адвокатския изпит има доста недоволни. Мисля, че в момента в София са вписани около 6000 адвокати, отделно има и още доста, които са вписани в близки адвокатски колегии (основно Кюстендил, Видин и др.), но също упражняват дейност в София. От друга страна от вписаните в София адвокати една малка част се занимават с процесуално представителство. Всъщност голямата част само са вписани като адвокати, но работят в по-големи адвокатски кантори и работят за други адвокати.
Има ли смисъл да се става адвокат? Много е относително. Няма нищо сигурно. Имате основно два пътя - или да работите за друг, или да работите за себе си. Ако работите за друг (в чужда адвокатска кантора), ще бъдете нещо като служител - кантората ще получава хонорарите от клиентите, а Вие ще получавате нещо като заплата. По-опитните и добри юристи може да работят и за по 5000 лв., но в общия случай адвокатите с опит работят за по 2000-3000 лв. Тези без опит - за 1000-2000 лв.
Ако сте самостоятелен адвокат, в началото ще е много трудно и дори ще сте на загуба - с разходите за наем и осигуровки. Постепенно ще придобиете клиенти и доходите ще се увеличават, но ще минат години, а успехът не е гарантиран. Възможно е за 2-3 години да надхвърлите доходите от 3000 лв., които получавате в момента, но със сигурност няма да стане веднага.
Много зависи и от Вашия морал - някои адвокати са склонни да свалят звезди от небето на клиентите си, обещавайки им всичко, само и само да си вземат хонорара, а след това прехвърлят вината за неуспеха на съда.
Като цяло, правната професия е свързана с много ядове и стрес и резултатите невинаги са задоволителни. Касае се за ежедневна борба с държавните институции и най-вече със съда, с ответните страни, с корупция, дори и със собствените клиенти, много от които са с психически проблеми и тръгват да съдят всички, вкл. и собствения си адвокат.
Ако искате динамика и шоу всеки ден, съчетани с ядове и нерви - адвокатското поприще е за Вас. В съда е като руска рулетка - може всички факти и доказателства да са на твоя страна и пак да загубиш, както и обратното. Ако искате спокойна служба - най-добре станете юрисконсулт или хич не се захващайте.
На теория минималните адвокатски възнаграждения по делата не са никак малки, но на практика са трудно постижими:
https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135488240
Общо взето - това е.

Всичко казано от колегата Калахан е точно така /Калахан, привет/.
Отделно ако нямате стаж, ще се наложи да стажуване като младши някъде. В този смисъл част от колегите предпочитат да се изявяват като юрисконсулти за известен пероид от време. Като натрупате 5 години юридически стаж можете да се впишете без изпит. Но пък таксите за вписване хич не са за подценяване.
Погледнете - има доста обяви за юрисконсулти.

Офтопик.

В съда е като руска рулетка - може всички факти и доказателства да са на твоя страна и пак да загубиш, както и обратното.

Значи според съда не са били на твоя страна или обратното, което прави извода на чия страна са били субективен - според адвоката така, според съдията иначе.

Ееех, почти никой юрист не ще да става разследващ полицай например.
След 01 януари 2025 г. нетната заплата за тази длъжност със сигурност ще е повече от 3000 лева при десетина години стаж.

portokal написа:Офтопик.

В съда е като руска рулетка - може всички факти и доказателства да са на твоя страна и пак да загубиш, както и обратното.

Значи според съда не са били на твоя страна или обратното, което прави извода на чия страна са били субективен - според адвоката така, според съдията иначе.

По-скоро имах предвид друго - че е налице сериозна правна несигурност и непредвидимост.
По някои казуси има съдебна практика на ВКС, която долните инстанции и дори други състави на ВКС не признават или не приемат за относима.
Например - иск за заплащане на СМР, издадени са фактури, които са осчетоводени и е ползван данъчен кредит. Съдебната практика (вкл. и на ВКС) казва, че това представлява признание на задължението. Но накрая ВКС казва, че не е така.
Или: възражения, направени чак с въззивната жалба, се приемат от въззивния съд и той отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска. ВКС допуска до касация на това основание, но в открито съдебно заседание се явява съвсем друг съдебен състав и отхвърля касационната жалба с мотива, че това не било правоизключващо възражение, а такова възражение, което можело да се прави по всяко време на делото. Нищо че касае не/спазването на преклузивен срок по общите условия на банката-ответник.
Може още много да се говори на тази тема. Общо взето - руска рулетка /както казах/.

Изобщо не споря за непредвидимостта, съгласна съм. Била съм и съд, с който горната инстанция не е съгласна, та и страна.
Точно по делото ми като страна в лично качество първата инстанция реши в наша полза, втората отмени, ВКС допусна до касация (предстои заседание по същество), и то на основание очевидна неправилност, по която си мислиш, че няма как поне отчасти да не се отмени решението, то си следва от допускането на това точно основание, та по тоя повод си мислех точно същото - глей ся ако се смени съставът, какво хубаво потвърждаване на очевидно неправилното решение (което и според мен е неправилно, разбира се) може да стане.
Говорех по-скоро за изразните средства. Гледам понякога и в медиите или Ютюб адвокати да се изразяват така: "В ГПК / ЗЗД / еди-къде си пише Х, обаче съдът приема, че У" - не, бате, в закона пише нещо, което ти го тълкуваш като Х, а съдът като У, което на юристите ни е ясно, обаче публиката за себе си получава поредното потвърждение как съдът нарушава и извращава закона.

За тебе знам от форума, че си коректен и в час, обаче като за такава тема реших да се включа. По въпроса на автора щото нямам какво да добавя, всичко е така.


Обаче за възражението за преклузивния срок ми звучи като да е прав вторият състав - ако е имало още в първата инстанция данни (събрани доказателства) за този срок в общите условия, първоинстанционният съд е трябвало да го приложи и без изрично позоваване на него, съответно ми се струва, че при изрично възражение във въззивната жалба правилно въззивният съд го е взел предвид и правилно е постъпил вторият състав на ВКС. Всъщност ако първият го е допуснал на основание да отговори на въпроса за възражението, а не очевидна неправилност примерно, не е 100% ясно и той какво е имал предвид.

-----
А да си разследващ полицай, е гадно, затова. Също и съдебен изпълнител, публичен изпълнител (ама бях преди 20 години такъв и аз) и т.н.

portokal написа:Говорех по-скоро за изразните средства.

За съжаление езикът не е най-силната ми страна и невинаги успявам да съм докрай прецизен в изказа си.
Като цяло избягвам да водя дела, които могат да бъдат загубени, или пък изрично го казвам на клиентите, че най-вероятно ще бъде загубено и оставям сами да си решават. Някои настояват, други се отказват. Неприятното е, когато се случи така, че дори неща, за които си твърдо убеден в правотата си, става въпрос за "азбучни истини" от университета, биват разколебани от мнението на съда.
Ето сега например попаднах на противоречива практика по въпрос за недействителност на ипотеката, който наистина ме изненада как е решаван от повечето състави на ВКС. Касае се за въпроса дали е недействителна ипотеката, ако е учредена от лице, което е придобило имота въз основа на покупко-продажба, която е обявена от съда за нищожна. Аз си мислех, че ако ипотеката е вписана преди исковата молба за обявяване на нищожността на покупко-продажбата и ако ипотекарният кредитор не е бил страна по делото за нищожност на покупко-продажбата, продавачът по нищожната покупко-продажба няма никакви шансове да спечели срещу банката-ипотекарен кредитор. Оказа се обаче, ВКС си е създал някаква трайна съдебна практика за недействителност на ипотеката, която отказа банката да се бори по делото и банката директно призна иска за недействителност на ипотеката, което особено много ме изненада. Намерих едно решение на ВКС (на Белазелков) в обратния смисъл - взема предвид реда на вписването и неучастието на ипотекарния кредитор, но изглежда е изолирано. И въпросът е сега - какво ще се случи като краен резултат. Защото е непредвидим. А клиентите разчитат на мен да им дам прогноза. Но такава е напълно невъзможна.

portokal написа:Обаче за възражението за преклузивния срок ми звучи като да е прав вторият състав - ако е имало още в първата инстанция данни (събрани доказателства) за този срок в общите условия, първоинстанционният съд е трябвало да го приложи и без изрично позоваване на него, съответно ми се струва, че при изрично възражение във въззивната жалба правилно въззивният съд го е взел предвид и правилно е постъпил вторият състав на ВКС. Всъщност ако първият го е допуснал на основание да отговори на въпроса за възражението, а не очевидна неправилност примерно, не е 100% ясно и той какво е имал предвид.

Казусът е: иск по чл. 55 от ЗПУПС за непозволена банкова операция - лице без пълномощно (адвокат с ограничено във времето пълномощно) тегли пари от сметката на вложителя. На първа инстанция съдът уважава иска и приема, че е налице непозволена банкова операция, но в мотивите ни в клин, ни в ръкав коментира един срок по общите условия на банката за предявяване на претенция за връщане на парите по непозволената банкова операция, че бил спазен, като съдът прави изчислителна грешка. Банката се плесват по челото и казват с въззивната жалба - ама срокът (45 дни) е изпуснат, значи парите не трябва да се връщат. Нищо че в чл.51, ал.1 ЗПУПС е предвиден 13-месечен срок, т.е. 45-дневният срок в общите условия противоречи на закона. Апелативния съд отменя решението на първата инстанция именно заради този срок. Решението е написано на пишеща машина, някои от нас знаят кой съдия в апелативния съд пишеше решенията си на пишеща машина.
Решението е обжалвано във ВКС, като състав на II т.о. допуска касация заради противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК /за преклузията/. Съдията от апелативния съд, чийто акт се обжалва, междувременно е командирована във ВКС и си право отвод. Председателят на състава, който постановява определението за допускане (II т.о.), по незнайно какви причини бива заменен от председателя на другото търговско отделение (I т.о.), който по принцип правораздава в състав заедно със съдийката, чието решение се обжалва и която е командирована във ВКС. I т.о. на ВКС на практика прави завой на 180 градуса спрямо определението по допустимост на II т.о. и потвърждава решението на апелативния съд с мотива, че "разпоредбата на чл. 133 ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално в смисъл, че пропускането на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска, тъй като такова тълкуване несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на защита на ответника и до създаване на недопустима процесуална привилегия за ищеца, който само поради липсата на своевременно направено от ответника оспорване на иска ще бъде освободен от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си претенция." Както и: "Доводът за неспазване на срока за оспорване на платежната операция и за фингираното й одобряване от страна на титуляра на сметката няма характера на правопогасяващо възражение."
За мен това си е правопогасяващо възражение от всякъде, но...за ВКС не е.
Та това е казусът. Аз лично като юрист съм объркан и от този (както и от няколко други) казуса от този сорт съм се убедил, че на съдебната система не може да се има пълно доверие. Около 50% от съдиите си гледат делата по съвест и дори да сгрешат, не го правят нарочно, а от невнимание или бързане. Това си лични. Но по някои от делата е ясно, че има нещо странно и мотивите на съда са неубедителни. За теб например не се и съмнявам, че си гледаш съвестно делата. Както и за много други съдии. И такива съдии като теб аз уважавам. Но уви, не всички са като теб.

По някои казуси има съдебна практика на ВКС, която долните инстанции и дори други състави на ВКС не признават или не приемат за относима.

Баш! За съжаление вече не само четенето на законите, но и на съдебната започва да губи смисъл и нещата се пренасят в сферата на хазарта.
Между другото какво стана с онова тълкувателно за давността по кредитите и вноските по тях?

ivanov_p написа:Между другото какво стана с онова тълкувателно за давността по кредитите и вноските по тях?

Отклониха го:
https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-os ... elenie.pdf

Не се занимавайте с право. Не се шегувам. Недейте.

Ще се блъскате 5-6 години и само АКО имате къстмет, ще печелите МАЛКО повече от сега, само че ще се събуждате в 5 часа сутринта и ще се чудите, дали това което сте входирали оня ден е правилно, можеше ли да го напишете по-друг начин, дали е получено, дали няма съдебна практика друга, дали колегата с който сте обсъдили казуса не Ви е подвел, дали в онази община/съд/нотариус/следствие така процедират, или не... все ще има за какво да се будите, все ще е често....

И за капак - като дойдат двама клиенти с противоречиви интереси, ти спреш консултацията, обясниш им, че интересите са им противоречиви - те рахатясат, тръгнат си, след което единия се върне сам, наема те само той, ти кандисваш... Пуснеш делото за делба - другият ти се обажда и започва да те пита въпроси, които не трябва да му отговаряш, защото са между теб и клиента ти и дори се чудиш от къде знае, обаче вторият ти завява, че с първия клиент си били разделили парите за хонорара ти и затова съм бил и негов адвокат.... После пък първия спре да ти вдига от срам.... Смисъл... Това ми кажете... горното.. в коя друга професия го има ?

Здравейте, понеже виждам, че темата е зарязана от питащия, искам аз да попитам как стои работата при публичните изпълнители в НАП, дали е добре, дали има много работа и нерви или е същото като при адвокатите?

Ако имате възможност - не се захващайте - трудно се прави "клиентела", хората нямат и толкова проблеми, ако говорим за "масовите" граждани, всъщност - като самостоятелен адвокат е много трудно.

А по принцип адвокатите не обичаме да сме в "съюзи", работа има - ама е трудно - аз работя със хора, които ме "снабдяват" с клиентела и това правя - но е трудна рекламата.

Един вид - аз съм "мозъка", при това - се учудвам - че много добре се справям - не може винаги - да "побеждаваш", ако сте млад "гладиатор", трябва да имате "реклама".

На математически (тоест във физиката) се използва термина "V-o$ \Ве - нулево) тоест - "начална скорост".

Помислете - трябва да имате друг - сериозен приход, нещо - да давате под наем, някъде да сте на "абонамент".

berto написа:Здравейте, понеже виждам, че темата е зарязана от питащия, искам аз да попитам как стои работата при публичните изпълнители в НАП, дали е добре, дали има много работа и нерви или е същото като при адвокатите?

Работата с длъжници винаги е свързана с много ядове и нерви, независимо дали става въпрос за работа като ЧСИ, ДСИ или ПИ (публичен изпълнител).
Работа има за целия китайски народ, защото има много изп. дела.
Но благодарение на развитието на технологиите днес нещата са доста по-улеснени за публичните изпълнители в сравнение с времената, когато аз бях такъв. Тогава нямаше регистър на банковите сметки към БНБ и трябваше да се налагат запори на банкови сметки във всички банки, и то на хартия. Справки от Агенция по вписванията за имоти - пак на хартия. От ЦРОЗ - пак на хартия. От КАТ- на хартия. И т.н. Сега всички справки се правят електронно и дистанционно - и става много бързо.

Всичко казано по-горе е вярно, това е развитието на класическия адвокат - бавно, тромаво, поемат се почти всякакви казуси които се точат с години и 10 години след започването вече сме окей. В провинцията е още по-трудно. Има и изключения, но те са такива - изключения.

Истината е, че ако човек е достатъчно умен, находчив и комбинативен може да „адвокатсва“ из цялата страна с един лаптоп от каравана на морето и да утрои горецитираните доходи.
Естествено, необходим е малко „по-бизнес“ подход върху дейността, а не задълбаване в тежки и разточителни казуси които се влачат с години.
Сега като се замисля принтер не съм пускал от месеци, заседанията ми по график са през ден по няколко из цялата страна, а не съм ходил на нито едно. Такива ми делата, де...
Та, постижимо е, ако дооправят връчването чрез ЕПЕП - даже и караваната, просто трябва да се помисли малко по-разчупено, не да се влиза в коловоза, тъпкан десетилетия назад.

berto написа:Здравейте, понеже виждам, че темата е зарязана от питащия, искам аз да попитам как стои работата при публичните изпълнители в НАП, дали е добре, дали има много работа и нерви или е същото като при адвокатите?

Абе не са се скъсали от работа, но по принцип са изрядни, далеч над ЧСИ и безделниците синдици. Нямал съм проблеми с тях и ми е направило впечатление, че всички са любезни.

Има удоволствие, но това е по лична преценка - какво ти е интересно.

Нервите са в повече и няма такива пари - поне не са така регулярно - както при ЧСИ, нотариуси и държавните служби.

Ако си със семейство и - не ти се прави на Робин Худ - да се скиташ, не е за адвокатстване.

Имаше апогей на професията - сега е друго като епоха.