forum.lex.bg

Здравейте,казуса ми е следния:баба ми почива,наследници сме аз и чичо ми,понеже майка ми не е жива.
Искам да оспоря дарение което,той си е направил сам на себе си с пълномощно от баба ми преди години.
От смъртта на баба ми са изминали 2 години.
Въпросът ми е 5г.давностен срок се брои от смъртта на починалото лице нали така?

Здравейте!

За запазената част

Чл. 30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

За пълномощното - то трябва да е изрично за дарение на недвижимия имот. В него трябва да се изброят всички данни, индивидуализиращи предмета на сделката, които се посочват и в договора за прехвърлянето му и които са вписани в акта за собственост на продавача. Имотът трябва да бъде надлежно описан, да бъдат посочени границите му, неговите съседи и т. н. Това пълномощно е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
Но това е за дарение към трето лице. Дарение „сам на себе си с пълномощно“ противоречи на

Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

За давността - иск за нищожност на договор не се погасявана по давност - тя, нищожността е изначална и на нея може да се позове всеки и по всяко време.

Наемете си адвокат. Така или иначе ще Ви трябва. Нека да даде становище.

Иначе нищожност на договора е едно, отмяна на дарение е друго, възстановяване на запазена част е трето. Това са три различни иска. Аз лично не вярвам да успеете по първите два, но за третия - знае ли се.. Много зависи от фактическото положение. Мисля, че може да имате шансове по третия, но след успешното му провеждане... Ще станете съсобственици с чичо Ви - тоест дарението ще се "отмени", ама не изцяло.

Нека адвокатът да Ви консултира и да Ви разясни кое какво е и как е. За да Ви се отговори по-точно е необходимо да се знае точната фактическа обстановка.

Не знам какво визирате, като казвате "оспорване". При всичи случаи, е важно да се разтълкува какво питате, а не както е направил горният - предположил е какво питате и Ви е дал 1/3 от отговора.

Та, така. Адвокат.

hristev написа:Наемете си адвокат. Така или иначе ще Ви трябва. Нека да даде становище.

Ако бяхте спрели дотук - щях да се съглася на 100%!

Но не с идеята, че трябва да се създава работа на адвокатите. А защото ще трябва да се прегледат много документи - съдържащи лични данни и непредставени тук - и да се анализира всеки детайл.

Ето подобен случай - Решение по дело №5574/2018 на Районен съд - Сливен, потвърдено с Решение по Гражданско дело 604/2019г. - Окръжен съд - Сливен

Здравейте,
И аз да се включа…:
Няма да влизам в алибализми, така или иначе питащият е извел един основен въпрос, на който търси отговор и този въпрос е: „…5г.давностен срок се брои от смъртта на починалото лице нали така?” Да, Дори той почти сам е отговорил с - „нали така”. Ми, да, така е.
Вече отговорът на hristev, е бонус за питащия, като аз също подържам игорещо съветвам задължителна среща (консултация) с адвокат, на когото да се представят наличните писмена и хартии, и подробен очерк на обстоятелствата.

Докато съм писал предходния си пост, виждам, че guest1 – формният трол е изтипосал две СР, нямащи общо с темата. Те са за дарения, осъществени на осн. пълномощни, след смъртта на упълномощителя. А доколкото се подразбира, в наст случай на stelli_777 дарителят (упълномощител) е бил все още жив…

Благодаря за отговора,исках потвърждение, защото адвокат ми казваше че се брои давността от акта .
Ще си искам възстановяване на запазената част,първо с нотариална покана и после ще видим дали ще стигнем до съд.

Правото на иск по чл. 30 от ЗН - за възстановяване на запазена част, се погасява с 5 годишна давност от смъртта на наследодателя - тоест от откриване на наследството.

Запазената част и разполагаемата част съставляват парични стойности. Запазената част е правото на наследника да получи от наследството имущество на определена стойност. Стойността се определя към момента на откриване на наследството от стойността на останалите в него парично оценими активи, от които се изваждат задълженията и се прибавя стойността на всички извършени от наследодателя завещания или дарения /чл.31 ЗН/ и чрез прилагане към така получената парична сума на математическата дроб, определена съобразно правилата на чл.29 ЗН.

Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е по-висока или равна на стойността на запазената част на съответния наследник, то запазената му част е накърнена. Стойността на накърнението е разликата между стойността на запазената част и стойността на останалите в наследството и получените от наследника парично оценими активи, от които са приспаднати задълженията /чист актив/. Когато при приложението на чл.36 ЗН са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижим/и имот/и, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението, но според цената по време на намаляването.

От горното правя извод, че без да се провери стойността на наследствената маса ПРЕДИ дарението - оценена в пари, то изпращането на нотариална покана е безпредметно. Това считам, че е така, защото не виждам какво искане ще формулирате в поканата ? Какво поведение очаквате от надарения ?

1. Да Ви прехвърли запазената част от имота ?
2. Да Ви заплати левовата равностойност на запазената част от имота ?
3. Да получите повече от остатъка от наследствената маса ли ?

Дори да успеете да формулирате искане към надарения... То.. Как ще го мотивирате ? Та няма ли искането Ви, независимо как изберете да го формулирате, да бъде лишено от всякакво основание, доколкото нямате яснота за цената на наследствената маса в пари?

Не разбирам. Ако това е само обстановката и няма други факти считам, че чепът за зеле прилича с нотариалната покана, която искате да изпратите - съществува, иска си работа да се отреже, ама от него полза няма.

Hristev разсъждавате умно,но все пак аз не получих зелки от баба ми и тук не става въпрос само за имоти ,а за това кой какво заслужава.Нот.покана е вид психологическа атака,която някои я ползват за лошо,а аз за добро.

Нотариалната покана е нищо повече от искане и евентуално предупреждение за определени действия от Ваша страна. Тя дава време на другата страна да предприеме действия.

Тези действия могат да бъдат във ваша полза - да ви се удовлетвоеи искането.

Могат да бъдат и във ваша вреда - да се затрудни реализирането на Вашите права.

Нотариалната покана е за Ваша сметка.

Ако обаче директно пуснете искова молба, то тя се вписва и Вие ще се ползвате от защитното й действие. Тоест няма как другата страна да Ви затрудни да си реализирате правата.

Ако другата страна не успее да докаже, че с поведението си не е била повод за завеждане на иска, дори да го признае, пак ще Ви дължи разноски. Психологическият ефект на исковата молба е много по-силен.

Вие преценете кое е по добре. Исковата молба или зелето.

Изпращането на нотариална покана има смисъл, ако искате да накарате чичо Ви да сключи споразумение с Вас относно запазената част.
Правилно Ви каза hristev, че особен смисъл от нотариална покана няма /освен да сключите споразумение, което е много съмнително/. Според мен нищо няма да постигнете, освен да го мотивирате в обратната посока - да отчужди наследеното имущество. И тъй като е минала повече от 1 година от смъртта на баба Ви, дори и да спечелите делото за запазената част, ще получите само паричната равностойност на имотите, а не идеална част от имотите.

Чл. 37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
(3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.

Ако сте доволна и на парично обезщетение, определено от някакво вещо лице, което парично обезщетение може и никога да не съберете от чичо Ви - добре, изпращайте и пет нотариални покани, ако искате (всяка по около 100 лв.). Но ако аз съм Ваш адвокат, бих Ви посъветвал това, което Ви каза hristev - завеждайте си иска за запазената част, пък после винаги можете да се спогодите в хода на съдебния процес, ако искате. Просто е важно да впишете исковата молба, преди чичо Ви да прехвърли имотите. Ако това не Ви притеснява - ами пращайте нотариални покани, не пречи.

Здравейте,

в допълнение към горните съображения по въпроса за извънсъдебното възстановяване на запазена част бих искал да отбележа и следната възможна хипотеза:
Ако Вие изпратите поканата на чичо си и той се съгласи да Ви дари идеална част от имота, съответстваща на Вашата запазена част, не е изключено в бъдеще в зависимост от имущественото състояние на чичо Ви неговите наследници да искат отмяна на това дарение поради същите причини - защото с него той е накърнил техните идеални части.
Като алтернатива може да се мисли за сключването на договор за съдебна спогодба. Може би е малко неортодоксално, но според мен е за предпочитане пред договора за дарение. Тази възможност трябва да се обсъди много внимателно.
Най-сигурната опция е, разбира се, възстановяването на запазена част по съдебен ред.

errant_lawyer написа:Ако Вие изпратите поканата на чичо си и той се съгласи да Ви дари идеална част от имота, съответстваща на Вашата запазена част, не е изключено в бъдеще в зависимост от имущественото състояние на чичо Ви неговите наследници да искат отмяна на това дарение поради същите причини - защото с него той е накърнил техните идеални части.

Много екзотично, с това дарение! Напомня ми родовите вендети. Един отмъщава на друг, че е убил някого, когато той е отмъщавал за друг ... и така до безкрай.