- Дата и час: 18 Дек 2024, 05:25 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
НОХД № 2 /2007 по описа на ЛЕКС БГ
|
|
64 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
НОХД № 2 /2007 по описа на ЛЕКС БГ
Колеги искам да ви представя следния казус, наглед лесен, но с няколко много големи подводни камъка струва ми се... Казуса е измислен от мен, в съавторство с един добър мой приятел, също курсантин АМВР-ец.
Ванко Мичев Мичев работел в автосервиз "БОЛИД-М", като автомеханик.
По характер Мичев бил необщителен и лесно раним. Същият бил станал обект на подигравки от страна на повечето си колеги, по повод лекото поведение на жена му Ася Асева Мичева, която работела в същия сервиз като приемчик и си позволявала да флиртува с много от колегите на мъжа си. По повод, нейното поведение и подигравките на другите Мичев не се позлвал с никакъв атворитет в колектива. Няколко пъти не издържал на подигравателното отношение на ралични свои колеги и стигал дори до бой, но винаги бил от победената страна.
На 17.06.2007 г. към 10 часа, Мичев ремонтирал автомобил, като бил легнал под автомобила. До автомобила застанали Петко Петков Петков, Стойчо Стоев Стоев и Сашо Сашев Сашев и започнали разговор.
В един момент Петков решил да подразни Мичев и казал на висок глас, така е да го чуе: "Ей, Ванка, жена ти може да е грозна баце, ама да знаеш само какви свирки прави...".
Тогава Мичев излязъл от под автомобила, и мислейки си, че репликата е направена от Сашо Сашев замахнал към главата му и го ударил силно с гаечен ключ номер 19 в областта на слепоочието. Сашев паднал оплискан с кръв и не помръднал.
Петков и Стоев се впуснали да окажат помощ на Сашев, а Мичев изпуснал гаечния ключ излязъл извън халето на сервиза, седнал на земята и се разплакал. Петков бил задържан от пристигналия на место автопатрул #310 без да окаже съпротива. Сашев починал в колата на БМП на път за болницата.
При проведения от дознател разпит Мичев обяснил, че ударил Сашев защото помислил, че именно той е автора на обидната реплика за жена му. Ванко Мичев обяснил, че не еискал да убива Сашев, а само "да му даде урок".
ДО МОМЕНТА ПО ДЕЛОТО Е СЪБРАНО:
1. Докладна записка от АП 310 за посетено местопроизшествие
2. Протокол за оглед на местопроизшествие, с направени снимки, иззети - гаечен ключ - 1 бр., снети от гаечния ключ дакт. следи, иззета от гаечния ключ червеникава течност.
3. Протокол за освидетелстване на Ванко Мичев, с иззет работен комбенизон със пресни пръски от тъмна течност по него.
4. Протокол за разпит на Ванко Мичев
5. Протоколи за разпит на Петко Петков, Стойчо Стоев, Ася Мичева
6. СМЕ - със заключение че смъртта на Сашев е настъпила от ЧМТ в следствие удар с или върху твърд тъп предмет в областта на лявото слепоочие. СМЕ заключва, че нараняването е възможно да е нанесено с представения за изследването гаечен ключ.
7. Съдебна криминалистическа експертиза, според която дакт. следи иззети от гаечния ключ са оставени от палец, показалец, среден и безимен пръст на дясната ръка на лицето Ванко Мичев Мичев.
8. Съдебна биологична експертиза, според която иззетата от г. ключ и от комбенизона на Мичев течност е човешка кръв, от същата кр. група и Rh каквато е кръвта на пострадалия Сашев.
------------------
До тук всичко е ОК. Сега обаче дознателят има сериозен проблем да квалифицира деянието. То е извършено в състояние на силно раздразнение, но това раздразнение de facto не е предизвикано от пострадалия, въпреки убеждението на дееца в противното. Лично на мен ситуацията ми е много интересна !
Ако някой друг има интерес: Моля - всички роли са свободни !
Ванко Мичев Мичев работел в автосервиз "БОЛИД-М", като автомеханик.
По характер Мичев бил необщителен и лесно раним. Същият бил станал обект на подигравки от страна на повечето си колеги, по повод лекото поведение на жена му Ася Асева Мичева, която работела в същия сервиз като приемчик и си позволявала да флиртува с много от колегите на мъжа си. По повод, нейното поведение и подигравките на другите Мичев не се позлвал с никакъв атворитет в колектива. Няколко пъти не издържал на подигравателното отношение на ралични свои колеги и стигал дори до бой, но винаги бил от победената страна.
На 17.06.2007 г. към 10 часа, Мичев ремонтирал автомобил, като бил легнал под автомобила. До автомобила застанали Петко Петков Петков, Стойчо Стоев Стоев и Сашо Сашев Сашев и започнали разговор.
В един момент Петков решил да подразни Мичев и казал на висок глас, така е да го чуе: "Ей, Ванка, жена ти може да е грозна баце, ама да знаеш само какви свирки прави...".
Тогава Мичев излязъл от под автомобила, и мислейки си, че репликата е направена от Сашо Сашев замахнал към главата му и го ударил силно с гаечен ключ номер 19 в областта на слепоочието. Сашев паднал оплискан с кръв и не помръднал.
Петков и Стоев се впуснали да окажат помощ на Сашев, а Мичев изпуснал гаечния ключ излязъл извън халето на сервиза, седнал на земята и се разплакал. Петков бил задържан от пристигналия на место автопатрул #310 без да окаже съпротива. Сашев починал в колата на БМП на път за болницата.
При проведения от дознател разпит Мичев обяснил, че ударил Сашев защото помислил, че именно той е автора на обидната реплика за жена му. Ванко Мичев обяснил, че не еискал да убива Сашев, а само "да му даде урок".
ДО МОМЕНТА ПО ДЕЛОТО Е СЪБРАНО:
1. Докладна записка от АП 310 за посетено местопроизшествие
2. Протокол за оглед на местопроизшествие, с направени снимки, иззети - гаечен ключ - 1 бр., снети от гаечния ключ дакт. следи, иззета от гаечния ключ червеникава течност.
3. Протокол за освидетелстване на Ванко Мичев, с иззет работен комбенизон със пресни пръски от тъмна течност по него.
4. Протокол за разпит на Ванко Мичев
5. Протоколи за разпит на Петко Петков, Стойчо Стоев, Ася Мичева
6. СМЕ - със заключение че смъртта на Сашев е настъпила от ЧМТ в следствие удар с или върху твърд тъп предмет в областта на лявото слепоочие. СМЕ заключва, че нараняването е възможно да е нанесено с представения за изследването гаечен ключ.
7. Съдебна криминалистическа експертиза, според която дакт. следи иззети от гаечния ключ са оставени от палец, показалец, среден и безимен пръст на дясната ръка на лицето Ванко Мичев Мичев.
8. Съдебна биологична експертиза, според която иззетата от г. ключ и от комбенизона на Мичев течност е човешка кръв, от същата кр. група и Rh каквато е кръвта на пострадалия Сашев.
------------------
До тук всичко е ОК. Сега обаче дознателят има сериозен проблем да квалифицира деянието. То е извършено в състояние на силно раздразнение, но това раздразнение de facto не е предизвикано от пострадалия, въпреки убеждението на дееца в противното. Лично на мен ситуацията ми е много интересна !
Ако някой друг има интерес: Моля - всички роли са свободни !
Qui parcit nocentibus, innocentes punit.
Който щади виновните, наказва невинните.
Който щади виновните, наказва невинните.
- kursant_amvr
- Потребител
- Мнения: 265
- Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03
Силното раздразнение как е установено. Гледам, че няма експертиза...
Мичев може да "обръгнал" на пиперливите шеги?
Мичев може да "обръгнал" на пиперливите шеги?
- Clavdivs.
- Потребител
- Мнения: 639
- Регистриран на: 17 Апр 2007, 13:20
В помощ на дознателя
РЕШЕНИЕ № 336 ОТ 30.05.1969 Г. ПО Н. Д. № 261/1969 Г., I Н. О.
ПОГРЕШНАТА ПРЕДСТАВА У ДЕЕЦА ЗА ЛИЦЕТО, ВЪРХУ КОЕТО СЕ ПОСЯГА - ГРЕШКАТА В ЛИЦЕТО, - Е НЕИЗВИНИТЕЛНА, ЗАЩОТО ИСКАНИЯТ ОТ ДЕЕЦА РЕЗУЛТАТ И ДЕЙСТВИТЕЛНО НАСТЪПИЛИЯТ ТАКЪВ ЗАСЯГАТ ЕДИН И СЪЩ ОБЕКТ НА ЗАЩИТА И СЪДЪРЖАТ ПРИЗНАЦИТЕ НА ЕДИН И СЪЩ ПРЕСТЪПЕН СЪСТАВ.
ЧЛ. 14, АЛ. 1 И ЧЛ. 115 НК.
РЕШЕНИЕ № 336 ОТ 30.05.1969 Г. ПО Н. Д. № 261/1969 Г., I Н. О.
ПОГРЕШНАТА ПРЕДСТАВА У ДЕЕЦА ЗА ЛИЦЕТО, ВЪРХУ КОЕТО СЕ ПОСЯГА - ГРЕШКАТА В ЛИЦЕТО, - Е НЕИЗВИНИТЕЛНА, ЗАЩОТО ИСКАНИЯТ ОТ ДЕЕЦА РЕЗУЛТАТ И ДЕЙСТВИТЕЛНО НАСТЪПИЛИЯТ ТАКЪВ ЗАСЯГАТ ЕДИН И СЪЩ ОБЕКТ НА ЗАЩИТА И СЪДЪРЖАТ ПРИЗНАЦИТЕ НА ЕДИН И СЪЩ ПРЕСТЪПЕН СЪСТАВ.
ЧЛ. 14, АЛ. 1 И ЧЛ. 115 НК.
РЕШЕНИЕ № 336 ОТ 30.05.1969 Г. ПО Н. Д. № 261/1969 Г., I Н. О.
ПОГРЕШНАТА ПРЕДСТАВА У ДЕЕЦА ЗА ЛИЦЕТО, ВЪРХУ КОЕТО СЕ ПОСЯГА - ГРЕШКАТА В ЛИЦЕТО, - Е НЕИЗВИНИТЕЛНА, ЗАЩОТО ИСКАНИЯТ ОТ ДЕЕЦА РЕЗУЛТАТ И ДЕЙСТВИТЕЛНО НАСТЪПИЛИЯТ ТАКЪВ ЗАСЯГАТ ЕДИН И СЪЩ ОБЕКТ НА ЗАЩИТА И СЪДЪРЖАТ ПРИЗНАЦИТЕ НА ЕДИН И СЪЩ ПРЕСТЪПЕН СЪСТАВ.
ЧЛ. 14, АЛ. 1 И ЧЛ. 115 НК.
РЕШЕНИЕ № 336 ОТ 30.05.1969 Г. ПО Н. Д. № 261/1969 Г., I Н. О.
ПОГРЕШНАТА ПРЕДСТАВА У ДЕЕЦА ЗА ЛИЦЕТО, ВЪРХУ КОЕТО СЕ ПОСЯГА - ГРЕШКАТА В ЛИЦЕТО, - Е НЕИЗВИНИТЕЛНА, ЗАЩОТО ИСКАНИЯТ ОТ ДЕЕЦА РЕЗУЛТАТ И ДЕЙСТВИТЕЛНО НАСТЪПИЛИЯТ ТАКЪВ ЗАСЯГАТ ЕДИН И СЪЩ ОБЕКТ НА ЗАЩИТА И СЪДЪРЖАТ ПРИЗНАЦИТЕ НА ЕДИН И СЪЩ ПРЕСТЪПЕН СЪСТАВ.
ЧЛ. 14, АЛ. 1 И ЧЛ. 115 НК.
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
Да съгласен съм. Но в този казус нещата не стоят точно така... Ако съм искал да убия Киро Марула, защото ми пречи на бизнеса, но се окаже че съм гръмнал Пешо Моркова - то тогава грешката ми няма да е извинителна. Действително аз съм си мислел че убивам Киро Марула, но така или иначе като съм умъртвявал ( defacto Моркова), то аз съм действал също със съзнанието, че умъртвявам човешко същество.
Обаче, ако увреждам някого в състояние на силно раздразнение, със съзнанието че точно ТОЗИ човек, който увреждам е ме е обидил, ( а не че увреждам човек, който не ме е засегнал по никакъв начин), то законодателя е предвидил привилегирован член, с оглед това ми състояние на физиологичен афект, което намалява когнитивната регулация на поведението за сметка на емоционалната такава.
Следователно трябва да ми се търси отговорност по този привелигирован състав ( 1-8 г), а не по общия (10-20 г). Както виждате разликите в режима на наказване са чувствителни....
Е.... да де, ама привилегировния състав изисква ОБЕКТИВНО увреждането да е нанесено на лицето нанесло обидата.... А обективно увредата е нанесена на друго лице... Тоест съзнавал съм че нанасям увреда на един обект ( живота на лице, което ме е предизвикало), но това е било заблуждение, дефакто съм нанесъл увреда на друг (живота на лице, което не ме е предизвиквало)...
Желал съм настъпването на последиците на един престъпен състав (по-лек), а осъществил друг престъпен състав (по-тежък). Сега по кой от двата трябва да е квалификацията ?
Обаче, ако увреждам някого в състояние на силно раздразнение, със съзнанието че точно ТОЗИ човек, който увреждам е ме е обидил, ( а не че увреждам човек, който не ме е засегнал по никакъв начин), то законодателя е предвидил привилегирован член, с оглед това ми състояние на физиологичен афект, което намалява когнитивната регулация на поведението за сметка на емоционалната такава.
Следователно трябва да ми се търси отговорност по този привелигирован състав ( 1-8 г), а не по общия (10-20 г). Както виждате разликите в режима на наказване са чувствителни....
Е.... да де, ама привилегировния състав изисква ОБЕКТИВНО увреждането да е нанесено на лицето нанесло обидата.... А обективно увредата е нанесена на друго лице... Тоест съзнавал съм че нанасям увреда на един обект ( живота на лице, което ме е предизвикало), но това е било заблуждение, дефакто съм нанесъл увреда на друг (живота на лице, което не ме е предизвиквало)...
Желал съм настъпването на последиците на един престъпен състав (по-лек), а осъществил друг престъпен състав (по-тежък). Сега по кой от двата трябва да е квалификацията ?
Qui parcit nocentibus, innocentes punit.
Който щади виновните, наказва невинните.
Който щади виновните, наказва невинните.
- kursant_amvr
- Потребител
- Мнения: 265
- Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03
Квалификацията е с оглед настъпилия краен резултат - смърт. Трябва да е по непредпазливост, не умишлена (обвиняемият е целял евентуална телесна повреда, "да даде урок", а по отношенвие на настъпилата смърт - е бил длъжен да я предвиди, но дали е могъл?). Необходимо е назначаване на псих.е-за заустановяване на степента на физиологичния афект.
Дай направо обвинителен акт, с квалификация, пък ще го нищим. Предлагам да е по 124, избери алинеята
Дай направо обвинителен акт, с квалификация, пък ще го нищим. Предлагам да е по 124, избери алинеята
"Говори кратко, искай малко, тръгни си бързо"
Петър І
Петър І
- uvella
- Потребител
- Мнения: 206
- Регистриран на: 08 Ное 2006, 13:31
Умисъла на извършителя е нанасяне на телесна повреда - проникване в черепната кухина - чл.129-средна(грешката в обекта на посегателство ще нищим по-късно). Пострадалия е бил жив, макар и в безсъзнание след удара - починал е по пътя за болницата. Значи - 124, ал.1 ,предл.2-ро до тук.
Следва псих.експертиза. Макар и не в момента, все пак пострадалия в някакъв минал момент се е подигравал на обвиняемия (Мичев често се е сбивал, затова в момента на предизвикателството към него, е решил, че Сашев е отправил обидите). Ако психиатъра даде заключение, че причината за афекта е миналото поведение на пострадалия, а конкретен повод - присъствието на Сашев при обидите, то някак си може да се върже ал. 2 на 124(от адвоката, не от психиатъра).
Следва псих.експертиза. Макар и не в момента, все пак пострадалия в някакъв минал момент се е подигравал на обвиняемия (Мичев често се е сбивал, затова в момента на предизвикателството към него, е решил, че Сашев е отправил обидите). Ако психиатъра даде заключение, че причината за афекта е миналото поведение на пострадалия, а конкретен повод - присъствието на Сашев при обидите, то някак си може да се върже ал. 2 на 124(от адвоката, не от психиатъра).
"Говори кратко, искай малко, тръгни си бързо"
Петър І
Петър І
- uvella
- Потребител
- Мнения: 206
- Регистриран на: 08 Ное 2006, 13:31
Не искам да вземароля в този казус, за д ане смесвам две процесуални качества във форума.
Че ще е чл. 124 е ясно, но солта на казуса за мен е да се определи първата или вторавт алиния и да се мотивара решението с оглед направената квалификация от обективн аи субективна страна.
Аз имам мнение по въпроса и ако желаете мога на по-късен етап да го споделя, но за сега не желая да сугестирам форумците, защото ми е интересно как ще разсъждават те.
Че ще е чл. 124 е ясно, но солта на казуса за мен е да се определи първата или вторавт алиния и да се мотивара решението с оглед направената квалификация от обективн аи субективна страна.
Аз имам мнение по въпроса и ако желаете мога на по-късен етап да го споделя, но за сега не желая да сугестирам форумците, защото ми е интересно как ще разсъждават те.
Qui parcit nocentibus, innocentes punit.
Който щади виновните, наказва невинните.
Който щади виновните, наказва невинните.
- kursant_amvr
- Потребител
- Мнения: 265
- Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03
Обвинението, ако съм прокурор, бих повдигнала по ал.1 на 124, предл.ІІ-ро. Но не се "закрепостявам" за ролята на прокурора. Айде, включвайте се - имам чувството, че си говоря сама.
"Говори кратко, искай малко, тръгни си бързо"
Петър І
Петър І
- uvella
- Потребител
- Мнения: 206
- Регистриран на: 08 Ное 2006, 13:31
Казусът е интересен и налага малко повече разсъждения от гледна точка на връзката между обективните и субективните признаци на престъплението. Ако приемем , че обвинението ще бъде по чл.124 , ал.1 , се изправяме пред една рядко срещана форма на вина-смесената , защото са налице два резултата , при които отношението на дееца към всеки от тях е различно.В тази насока , ако деецът , причинявайки умишлено телесна повреда , е предвиждалнастъпването на смъртта и е искал или допускал нейното настъпване , този състав ще бъде неприложим , защото ще бъдем изправени пред деяние , което следва да се квалифицира като УМИШЛЕНО УБИЙСТВО. Деянието няма да може да се квалифицира по чл.124 , ал.1 и , когато причиняващият телесната повреда НЕ Е ПРЕДВИЖДАЛ НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА И НЕ Е МОГЪЛ , НИТО Е БИЛ ДЛЪЖЕН ДА Я ПРЕДВИДИ - в този случай всеки адвокат ще изгради непробиваема защита във връзка със случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК , а това води до квалифициране на деянието като вид телесна повреда-в случая -СРЕДНА.
В този ред на мисли стигаме до евентуалното приложение на ал.2 на чл.124 от НК-да , ама афектът е налице тогава , когато е предизвикан от пострадалия с тежка обида ,клевета и т.н....От римското право знаем за т.нар."АБЕРАЦИО ИКТУС"-грешката в причинно-следствената връзка , която обаче не се отчита от текста на закона , защото това , че си сбъркал личността , нанесла обидата и довела до състоянието на афект , който от своя страна е довел до нанасяне на средна телесна повреда и настъпила в по-късен етап смърт , не изключва умисъла за престъплението , а оттам и вината за него. Изправени сме пред т.нар.идеална съвкупност-с едно деяние се стига до два престъпни резултата-средна телесна повреда и смърт.Но по-важно е докъде се простира умисъла на извършителя-дали е целял само телесната повреда , или е нанесъл телесна повреда с цел да предизвика смърт.В случая - едва ли е второто!? Изниква въпросът , дали в случая ще бъде приложима ал.2 на чл.124!?
В този ред на мисли стигаме до евентуалното приложение на ал.2 на чл.124 от НК-да , ама афектът е налице тогава , когато е предизвикан от пострадалия с тежка обида ,клевета и т.н....От римското право знаем за т.нар."АБЕРАЦИО ИКТУС"-грешката в причинно-следствената връзка , която обаче не се отчита от текста на закона , защото това , че си сбъркал личността , нанесла обидата и довела до състоянието на афект , който от своя страна е довел до нанасяне на средна телесна повреда и настъпила в по-късен етап смърт , не изключва умисъла за престъплението , а оттам и вината за него. Изправени сме пред т.нар.идеална съвкупност-с едно деяние се стига до два престъпни резултата-средна телесна повреда и смърт.Но по-важно е докъде се простира умисъла на извършителя-дали е целял само телесната повреда , или е нанесъл телесна повреда с цел да предизвика смърт.В случая - едва ли е второто!? Изниква въпросът , дали в случая ще бъде приложима ал.2 на чл.124!?
- lawhope
- Потребител
- Мнения: 123
- Регистриран на: 09 Апр 2006, 10:25
- Местоположение: SOFIA
Пускам малко съд.практика - да се чуят и други, нови идеи.
РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 07.03.1996 Г. ПО Н. Д. № 323/1995 Г., I Н. О.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 124 НК СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА СЪС СЛЕДНИТЕ ОСОБЕНОСТИ: А) ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ ОБЕКТИВНО Е НАСОЧЕНО КЪМ ПРИЧИНЯВАНЕ НА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ТО ПОРАЖДА ДВА РЕЗУЛТАТА - ПО-БЛИЗЪК, НЕПОСРЕДСТВЕН (ТЕЛЕСНАТА ПОВРЕДА) И ПО-ДАЛЕЧЕН РЕЗУЛТАТ (СМЪРТТА); Б) ПРИЧИННАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ И СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ Е КОСВЕНА, ОПОСРЕДСТВУВАНА ОТ МЕЖДИННО СЪСТОЯНИЕ НА ПОСТРАДАЛИЯ ((ТЕЛЕСНАТА ПОВРЕДА); В) СУБЕКТИВНАТА СТРАНА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 124 НК ОБХВАЩА ДВЕ ФОРМИ НА ВИНАТА - УМИСЪЛ КЪМ ПО-БЛИЗКИЯ И ПО-ЛЕК РЕЗУЛТАТ (ТЕЛЕСНАТА ПОВРЕДА) И НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ КЪМ ПО-ОТДАЛЕЧЕНИЯ И ПО-ТЕЖЪК РЕЗУЛТАТ (СМЪРТТА).
РЕШЕНИЕ № 137 ОТ 30.05.1994 Г. ПО Н. Д. № 53/94 Г., I Н. О.
ПРИЧИНЯВАНЕТО ДРУГИМУ СМЪРТ ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА УМИШЛЕНО НАНЕСЕНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА Е ВЪЗМОЖНО И КОГАТО СМЪРТТА Е БИЛА НЕПРЕДОТВРАТИМА.
РЕШЕНИЕ ОТ 07.04.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 130/2002 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,РЕШЕНИЕ ОТ 08.05.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 431/2002 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,РЕШЕНИЕ ОТ 18.09.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 309/2003 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,РЕШЕНИЕ ОТ 23.10.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 293/2003 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РАЗЛИЧИЕТО МЕЖДУ УМИШЛЕНОТО УБИЙСТВО ПО ЧЛ. 115 ОТ НК И УМИШЛЕНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, В СЛЕДСТВИЕ НА КОЯТО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е ПРИЧИНЕНА СМЪРТ - ЧЛ. 124 НК Е НЕ САМО В ПСИХИЧЕСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ, НО И В ОБЕКТИВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ ПРИЧИНЯВА ТОЗИ РЕЗУЛТАТ.ПРАВИ СЕ ПРЕЦЕНКА НА СРЕДСТВОТО, С КОЕТО ДЕЕЦЪТ СИ Е ПОСЛУЖИЛ, НАСОКАТА И СИЛАТА НА УДАРА, РАЗСТОЯНИЕТО И ПОЛОЖЕНИЕТО, ОТ КОЕТО Е НАНЕСЕН УДАРЪТ И ЧАСТТА НА ТЯЛОТО, В КОЯТО Е НАСОЧЕН /ДАЛИ ТАЗИ ЧАСТ Е ОСОБЕНО УЯЗВИМА И ОПАСНА ЗА ЖИВОТА/.
РЕШЕНИЕ ОТ 05.11.2002 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 265/2002 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАЛИЧИЕТО НА УМИСЪЛ /БИЛО ПРЯК ИЛИ ЕВЕНТУАЛЕН/ ЗА ПРИЧИНЯВАНЕ НА СМЪРТ ИМА НЕ САМО МЯСТОТО НА НАНАСЯНЕ НА УДАРИ, А И ТЯХНАТА СИЛА, ИНТЕНЗИТЕТ, ПРЕУСТАНОВЯВАНЕТО ИМ ПО СОБСТВЕНА ПОДБУДА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО ИМ.
РЕШЕНИЕ № 146 ОТ 01.06.2001 Г. ПО Н. Д. № 65/2001 Г., III Н. О. НА ВКС
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ УМИШЛЕНОТО УБИЙСТВО И УМИШЛЕНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ОТ КОЯТО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е ПОСЛЕДВАЛА СМЪРТ, СЕ СЪСТОИ В РАЗЛИЧНОТО ПСИХИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЕЦА КЪМ СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ: В ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ ДЕЕЦЪТ ПРОЯВЯВА УМИСЪЛ, А ВЪВ ВТОРИЯ НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ КЪМ НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ.
РЕШЕНИЕ № 441 ОТ 25.10.2001 Г. ПО Н. Д. № 389/2001 Г., I Н. О.
УМИСЪЛЪТ ЗА ПРИЧИНЯВАНЕ КОНКРЕТНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ОТ КОЯТО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е ПОСЛЕДВАЛА СМЪРТ, СЕ ИЗВЛИЧА ЕДИНСТВЕНО ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕЕЦА, В КОЕТО СЕ ОБЕКТИВИРА ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ УВРЕЖДАНЕТО И ПОСЛЕДИЦИТЕ, А НЕ ОТ СУБЕКТИВНАТА МУ ПРЕЦЕНКА ЗА ДЕЯНИЕТО И РЕЗУЛТАТА.
РЕШЕНИЕ № 186 ОТ 17.04.1978 Г. ПО Н. Д. № 149/1978 Г., I Н. О.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 124 НК ИМА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ УМИШЛЕНО ПРИЧИНЯВА ТЕЛЕСНО УВРЕЖДАНЕ, А ДЕЙСТВУВА НЕПРЕДПАЗЛИВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВТОРИЯ РЕЗУЛТАТ - СМЪРТТА, Т. Е. НЕ Е ДОПУСКАЛ ДА НАСТЪПИ СЪЩАТА, А Е БИЛ ДЛЪЖЕН ДА СТОРИ ТОВА.
РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 07.03.1996 Г. ПО Н. Д. № 323/1995 Г., I Н. О.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 124 НК СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА СЪС СЛЕДНИТЕ ОСОБЕНОСТИ: А) ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ ОБЕКТИВНО Е НАСОЧЕНО КЪМ ПРИЧИНЯВАНЕ НА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ТО ПОРАЖДА ДВА РЕЗУЛТАТА - ПО-БЛИЗЪК, НЕПОСРЕДСТВЕН (ТЕЛЕСНАТА ПОВРЕДА) И ПО-ДАЛЕЧЕН РЕЗУЛТАТ (СМЪРТТА); Б) ПРИЧИННАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ И СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ Е КОСВЕНА, ОПОСРЕДСТВУВАНА ОТ МЕЖДИННО СЪСТОЯНИЕ НА ПОСТРАДАЛИЯ ((ТЕЛЕСНАТА ПОВРЕДА); В) СУБЕКТИВНАТА СТРАНА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 124 НК ОБХВАЩА ДВЕ ФОРМИ НА ВИНАТА - УМИСЪЛ КЪМ ПО-БЛИЗКИЯ И ПО-ЛЕК РЕЗУЛТАТ (ТЕЛЕСНАТА ПОВРЕДА) И НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ КЪМ ПО-ОТДАЛЕЧЕНИЯ И ПО-ТЕЖЪК РЕЗУЛТАТ (СМЪРТТА).
РЕШЕНИЕ № 137 ОТ 30.05.1994 Г. ПО Н. Д. № 53/94 Г., I Н. О.
ПРИЧИНЯВАНЕТО ДРУГИМУ СМЪРТ ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА УМИШЛЕНО НАНЕСЕНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА Е ВЪЗМОЖНО И КОГАТО СМЪРТТА Е БИЛА НЕПРЕДОТВРАТИМА.
РЕШЕНИЕ ОТ 07.04.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 130/2002 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,РЕШЕНИЕ ОТ 08.05.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 431/2002 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,РЕШЕНИЕ ОТ 18.09.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 309/2003 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,РЕШЕНИЕ ОТ 23.10.2003 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 293/2003 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РАЗЛИЧИЕТО МЕЖДУ УМИШЛЕНОТО УБИЙСТВО ПО ЧЛ. 115 ОТ НК И УМИШЛЕНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, В СЛЕДСТВИЕ НА КОЯТО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е ПРИЧИНЕНА СМЪРТ - ЧЛ. 124 НК Е НЕ САМО В ПСИХИЧЕСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ, НО И В ОБЕКТИВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ ПРИЧИНЯВА ТОЗИ РЕЗУЛТАТ.ПРАВИ СЕ ПРЕЦЕНКА НА СРЕДСТВОТО, С КОЕТО ДЕЕЦЪТ СИ Е ПОСЛУЖИЛ, НАСОКАТА И СИЛАТА НА УДАРА, РАЗСТОЯНИЕТО И ПОЛОЖЕНИЕТО, ОТ КОЕТО Е НАНЕСЕН УДАРЪТ И ЧАСТТА НА ТЯЛОТО, В КОЯТО Е НАСОЧЕН /ДАЛИ ТАЗИ ЧАСТ Е ОСОБЕНО УЯЗВИМА И ОПАСНА ЗА ЖИВОТА/.
РЕШЕНИЕ ОТ 05.11.2002 Г. ПО ВЪЗЗИВНО НОХД № 265/2002 Г. НА ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАЛИЧИЕТО НА УМИСЪЛ /БИЛО ПРЯК ИЛИ ЕВЕНТУАЛЕН/ ЗА ПРИЧИНЯВАНЕ НА СМЪРТ ИМА НЕ САМО МЯСТОТО НА НАНАСЯНЕ НА УДАРИ, А И ТЯХНАТА СИЛА, ИНТЕНЗИТЕТ, ПРЕУСТАНОВЯВАНЕТО ИМ ПО СОБСТВЕНА ПОДБУДА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО ИМ.
РЕШЕНИЕ № 146 ОТ 01.06.2001 Г. ПО Н. Д. № 65/2001 Г., III Н. О. НА ВКС
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ УМИШЛЕНОТО УБИЙСТВО И УМИШЛЕНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ОТ КОЯТО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е ПОСЛЕДВАЛА СМЪРТ, СЕ СЪСТОИ В РАЗЛИЧНОТО ПСИХИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЕЦА КЪМ СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ: В ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ ДЕЕЦЪТ ПРОЯВЯВА УМИСЪЛ, А ВЪВ ВТОРИЯ НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ КЪМ НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТНИЯ РЕЗУЛТАТ.
РЕШЕНИЕ № 441 ОТ 25.10.2001 Г. ПО Н. Д. № 389/2001 Г., I Н. О.
УМИСЪЛЪТ ЗА ПРИЧИНЯВАНЕ КОНКРЕТНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ОТ КОЯТО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е ПОСЛЕДВАЛА СМЪРТ, СЕ ИЗВЛИЧА ЕДИНСТВЕНО ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕЕЦА, В КОЕТО СЕ ОБЕКТИВИРА ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ УВРЕЖДАНЕТО И ПОСЛЕДИЦИТЕ, А НЕ ОТ СУБЕКТИВНАТА МУ ПРЕЦЕНКА ЗА ДЕЯНИЕТО И РЕЗУЛТАТА.
РЕШЕНИЕ № 186 ОТ 17.04.1978 Г. ПО Н. Д. № 149/1978 Г., I Н. О.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 124 НК ИМА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ УМИШЛЕНО ПРИЧИНЯВА ТЕЛЕСНО УВРЕЖДАНЕ, А ДЕЙСТВУВА НЕПРЕДПАЗЛИВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВТОРИЯ РЕЗУЛТАТ - СМЪРТТА, Т. Е. НЕ Е ДОПУСКАЛ ДА НАСТЪПИ СЪЩАТА, А Е БИЛ ДЛЪЖЕН ДА СТОРИ ТОВА.
"Говори кратко, искай малко, тръгни си бързо"
Петър І
Петър І
- uvella
- Потребител
- Мнения: 206
- Регистриран на: 08 Ное 2006, 13:31
lowhope,първото, за което помислих и аз снощи ,беше аберацио иктус, цитирам:"ако деецът умъртви или нанесе телесна повреда на другиго,няма да е налице грешка в обекта,а фигурата на аберацио иктус"т.е.по отношение починалия по-късно ще е 124НК/тъй като не попада под изрично изброените хипотези на ал.2,следователно е несъставомерна и силното раздразнение следва да се има предвид като смегчаващо вината обстоятелство /А по отношение нанеслия обидата и незасигнат пич,ще е опит за средна телесна или убийство както се докаже според конкретната преценка за сила ,място на удара и т.н. блябля ,да не се повтарям с колегата горе,че наизуст ги знаем. ако обаче някой има друго предложение,да го дава,че след малко ще режа салатата пък аз търся едно решение,ама де памет да записвам,пак ровя наново...
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
Съдебната практика приема, че при наличието на аберацио иктус, деецът отговоря за опит към целения резултат, а по отношение на реализирания може да е налице престъпление при евентуален умисъл, непредпазливост или случяйно деяние, в зависимост от установеното:
РЕШЕНИЕ № 403 ОТ 29.06.1971 Г. ПО Н. Д. № 317/1971 Г., I Н. О.
ГРЕШКА ОТНОСНО ОБЕКТА ИМА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ ПОРАДИ ЗАБЛУДА НАСОЧВА СВОЕТО ПОСЯГАНЕ ВЪРХУ ДРУГ ОБЕКТ, А НЕ ВЪРХУ ТОЯ, КОЙТО ТОЙ МИСЛИ, ЧЕ НАПАДА.
КОГАТО ОТПРАВЕНОТО СРЕЩУ ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ОБЕКТ ПОСЕГАТЕЛСТВО ЗАСЯГА ДРУГ ОБЕКТ, Е НАЛИЦЕ ОПИТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ЦЕЛЕНИЯ ОБЕКТ ПЛЮС ИЗВЪРШЕНО УМИШЛЕНО ИЛИ НЕПРЕДПАЗЛИВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНО УВРЕДЕНИЯ ОБЕКТ, А МОЖЕ И СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ.
В тази насока са и Р. 31/77 -І и 169/79 - І
Така, че Мичев явно е осъществител пресътпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК по отношение на незасегнатия. Това е така, защото реално той е казал обидната фраза, която е афектирала Мичев и го подтикнала към това "да му даде урок", следователно точно на този, който я е казал, е искал да даде урок, но поради грешка в преценката си е решил, че другия я е казал.
По отношение на починалия обаче какво е престъплението - дали е при умисъл, непредпазливост или случайно деяние. Аз изключвам умисъла. Може би е с непредпазливост, по-точно небрежност, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди общ. опасните последици /въпреки, че май не може много да се определи защо е могъл и бил длъжен - в такъв случай - случайно деяние/.
Какво мислите, колеги - бил ли е длъжен и могъл ли е да ги предвиди?
РЕШЕНИЕ № 403 ОТ 29.06.1971 Г. ПО Н. Д. № 317/1971 Г., I Н. О.
ГРЕШКА ОТНОСНО ОБЕКТА ИМА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ ПОРАДИ ЗАБЛУДА НАСОЧВА СВОЕТО ПОСЯГАНЕ ВЪРХУ ДРУГ ОБЕКТ, А НЕ ВЪРХУ ТОЯ, КОЙТО ТОЙ МИСЛИ, ЧЕ НАПАДА.
КОГАТО ОТПРАВЕНОТО СРЕЩУ ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ОБЕКТ ПОСЕГАТЕЛСТВО ЗАСЯГА ДРУГ ОБЕКТ, Е НАЛИЦЕ ОПИТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ЦЕЛЕНИЯ ОБЕКТ ПЛЮС ИЗВЪРШЕНО УМИШЛЕНО ИЛИ НЕПРЕДПАЗЛИВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНО УВРЕДЕНИЯ ОБЕКТ, А МОЖЕ И СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ.
В тази насока са и Р. 31/77 -І и 169/79 - І
Така, че Мичев явно е осъществител пресътпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК по отношение на незасегнатия. Това е така, защото реално той е казал обидната фраза, която е афектирала Мичев и го подтикнала към това "да му даде урок", следователно точно на този, който я е казал, е искал да даде урок, но поради грешка в преценката си е решил, че другия я е казал.
По отношение на починалия обаче какво е престъплението - дали е при умисъл, непредпазливост или случайно деяние. Аз изключвам умисъла. Може би е с непредпазливост, по-точно небрежност, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди общ. опасните последици /въпреки, че май не може много да се определи защо е могъл и бил длъжен - в такъв случай - случайно деяние/.
Какво мислите, колеги - бил ли е длъжен и могъл ли е да ги предвиди?
Последна промяна dozn03 на 20 Юни 2007, 00:56, променена общо 1 път
- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
Директно на въпроса: според мене обвиняемият може да се ползва от привилегирования състав, независимо, че състоянието на силно раздразнение не е предизвикано от пострадалия и привилегированият състав от обективна страна не е осъществен. Изправени сме пред фактическа грешка, която може да се отнася до всеки от елементите. Не може да има грешка само относно противозаконния характер на действието на пострадалия, защото има необорима презумпция, че всеки познава закона. Т.е. действието задължително обективно трябва да бъде противозаконно, за да се обоснове приложението.
Но дали задължително трябва да е от пострадалия? Мисля, че имаше ТР в смисъла, че грешката има значение, когато деецът е действал с убеждението, че има реално посегателство от страна на пострадалия и не е съзнавал или могъл да съзнава погрешността на своите представи. Това трябва да се изследва в случая. Съзнавал ли е или могъл ли е да съзнава Ванко, лежейки под автомобила, погрешността на представата си, че именно Сашо от тримата, които стоели над него и той не е виждал, а само чувал, е изрекъл репликата, а всъщност бил Петко?
А за аберацио иктус не може да става въобще въпрос. Аберацио иктус щеше да има, ако Ванко целеше да удари Петко, но Петко се беше дръпнал и беше ударил Сашо. В случая той е искал да удари именно Сашо и него е ударил. Няма аберацио иктус.
Но дали задължително трябва да е от пострадалия? Мисля, че имаше ТР в смисъла, че грешката има значение, когато деецът е действал с убеждението, че има реално посегателство от страна на пострадалия и не е съзнавал или могъл да съзнава погрешността на своите представи. Това трябва да се изследва в случая. Съзнавал ли е или могъл ли е да съзнава Ванко, лежейки под автомобила, погрешността на представата си, че именно Сашо от тримата, които стоели над него и той не е виждал, а само чувал, е изрекъл репликата, а всъщност бил Петко?
А за аберацио иктус не може да става въобще въпрос. Аберацио иктус щеше да има, ако Ванко целеше да удари Петко, но Петко се беше дръпнал и беше ударил Сашо. В случая той е искал да удари именно Сашо и него е ударил. Няма аберацио иктус.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
RinTimTim написа: В случая той е искал да удари именно Сашо и него е ударил. Няма аберацио иктус.
Не, напротив - той е искал да удари този, който е казал репликата за жена му. А погрешно е възприел, че я е казал Сашо, а не Пешо.
- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
dozn03 написа:RinTimTim написа: В случая той е искал да удари именно Сашо и него е ударил. Няма аберацио иктус.
Не, напротив - той е искал да удари този, който е казал репликата за жена му. А погрешно е възприел, че я е казал Сашо, а не Пешо.
Неее, значи виж: при аберацио иктус имаме два предмета (старата съдебна практика малко бърка предмет и обект). Деецът цели да засегне един предмет, но поради отклонение на удара, засяга втори. В този случай по отношение на първия предмет имаме опит, защото него е целял да засегне деецът, а по отношение на втория евентуален умисъл, непредпазливост или случайно деяние.
Тук нямаме два предмета. Имаме един предмет. Деецът от самото начало цели да засегне Сашо, Петко той НЕ ИСКА да засегне, как може да има опит за засягане на него!? Засягането си е на Сашо и грешката е в това, че не Сашо е предизвикал състоянието на Ванко. Това е проблемът, че привилегированият състав от обективна страна не е осъществен, защото състоянието не е предизвикано от пострадалия, а от трето лице, но деецът МИСЛИ, че е от пострадалия.
Просто съвсем различни са хипотезите.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
RinTimTim написа: Мисля, че имаше ТР в смисъла, че грешката има значение, когато деецът е действал с убеждението, че има реално посегателство от страна на пострадалия и не е съзнавал или могъл да съзнава погрешността на своите представи.
Да, но тук става въпрос относно реалността на посегателството /например Сашо говорел за жената на Пешо, но Ванката понеже има комплекс относно неговата и решил, че репликата се отнася за него - реално няма посегателство към него, но той е бил убеден, че има/.
Говори се за грешка относно факта /наличието/ и характера / доколко поведението на пострадалия представлява насилие, тежка обида и клевета и т.н/, а вслучая считам, че не са налице такива обстоятелства. А решението, за което ти говориш е
ТЪЛКУВАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ № 15 ОТ 30.12.1980 Г. ПО Н. Д. № 7/1980 Г., ОСНК
НАСИЛИЕТО, ТЕЖКАТА ОБИДА ИЛИ КЛЕВЕТА И ДРУГИТЕ ТЕЖКИ ПРОТИВОЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В СЪСТАВА НА ЧЛ. 118 НК, СЕ ОТНАСЯТ ДО ЛИЧНОСТТА НА ВИНОВНИЯ ИЛИ НЕГОВИТЕ БЛИЖНИ, НО НЕ И ДО ДРУГИ НЕГОВИ ПРАВА ИЛИ ИМУЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ.
ГРЕШКИТЕ ОТНОСНО ФАКТА ИЛИ ХАРАКТЕРА НА НАСИЛИЕТО, ТЕЖКАТА ОБИДА ИЛИ КЛЕВЕТА ИЛИ ДРУГО ТЕЖКО ПРОТИВОЗАКОННО ДЕЙСТВИЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРИВИЛЕГИРОВАНИЯ СЪСТАВ НА ЧЛ. 118 НК САМО ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ВИНОВНИЯТ Е ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВОТО С УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ИМА РЕАЛНО ПОСЕГАТЕЛСТВО ОТ СТРАНА НА ПОСТРАДАЛИЯ, И НЕ Е СЪЗНАВАЛ ИЛИ МОГЪЛ ДА СЪЗНАВА ПОГРЕШНОСТТА НА СВОИТЕ ПРЕДСТАВИ.
- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
RinTimTim написа:Деецът от самото начало цели да засегне Сашо, Петко той НЕ ИСКА да засегне, как може да има опит за засягане на него!? Засягането си е на Сашо и грешката е в това, че не Сашо е предизвикал състоянието на Ванко. Това е проблемът, че привилегированият състав от обективна страна не е осъществен, защото състоянието не е предизвикано от пострадалия, а от трето лице, но деецът МИСЛИ, че е от пострадалия.
А защо според теб от самото начало ще иска да засегне не този, който е казал обидата, а трето лице?! Според мен целта му е да засетне този, който е казал обидата и понеже е решил, че е Сашо, се насочва към него, а понеже реално я е казал Петко /значи той е целения/, затова има опит по отношение на него.
- dozn03
- Потребител
- Мнения: 248
- Регистриран на: 17 Окт 2006, 00:16
В конкретния случай имаме налице типичната грешка в причинно-следствената връзка - причинилият обидата и довел до афект извършителя , е лице различно от потърпевшия/починалият/.Според мен е важно до каква степен се е простирал умисълът на извършителя и какво е целял в конкретния афектен момент на удара?Така , както е зададен казусът , ме навежда на мисълта , че вследствие многобройните шеги , откровени обиди и т.н по негов и на съпругата му адрес , у него се е натрупала достатъчно негативна енергия , която към момента на последното подмятане просто е отключила реакция , която от своя страна обаче далеч не може да се приеме като пряк умисъл за убийство- виждайки какво е направил , той изпада в другата крайност на депресивно състояние , започва да плаче , съжалява , не оказва никаква съпротива и т.н.Варианта да бъде обвинен за умишлено убийство отпада , отпада според мен и възможността да бъде подведен под отговорност по чл.124 , ал.1 , защото в случая , действайки в състояние на афект , натрупан през дълъг период от време и "избухнал" към дадения момент , той нито е могъл да предвиди , нито е бил длъжен да предвиди настъпването на вторичния от удара резултат-смъртта на колегата си!По всички правила на правораздаването , следва да говорим за случайно деяние по смисъла на чл.15/както бях написал и по-горе/ , но остава въпроса дали може да бъде подведен по по-лекия текст на чл.124 , ал.2!?- по мое скромно мнение отговорът на този въпрос се съдържа в това дали е съзнавал и дали е могъл да осъзнае ,че казалият обидата и този ,към който е насочил удара , са различни лица. Тук именно идва грешката , за която говорих , и която от своя страна би трябвало да изключва приложението на привилегирования състав на чл.124, защото законът не познава грешка в личността-има само онази идеална съвкупност от две изпълнителни деяния , довели до едно резултатно престъпление , в което обаче умисълът за по-тежкия резултат е изключен. Без да налагам собственото си мнение , считам , че обвинението трябва да се отнесе към обикновена телесна повреда , която в случая е средна - естествено в условията на чл.15 от НК.
- lawhope
- Потребител
- Мнения: 123
- Регистриран на: 09 Апр 2006, 10:25
- Местоположение: SOFIA
Здравейте ,
Доста интересен казус , ще си позволя и аз да изкажа мнението си.
Според мен деянието трябва да се квалифицира по чл.118 във връзка със чл.115 и чл.14 НК.
Наистина непосредствената цел на дееца не е била да умъртви пострадалия(а само да му даде урок , за да престанат подигравките).Той обаче не може да не е предвиждал принципната възможност да причини смърт, нанасяйки силен удар в областта на главата с метален предмет.За това говори и посткриминалната активност на дееца , той не е останал изненадан от резултата , не се е впуснал да помага ,за да предотврати смъртта ,а осъзнавайки конкретно настъпилия резултат се е разплакал(твърде вероятно от самосъжаление).Следователно е налице косвен умисъл-лицето е съзнавало принципната възможност да настъпят вредоносните последици , осъзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е въпреки това е останал безразличен , примирявал се е с резултата само и само да постигне целта си(да даде урок).
По нататък , въпреки че пострадалият не е лицето ,чието поведение е предизвикало афекта , то в случая Мичев действа при фактическа грешка относно това лице.Тя е извинима , защото се отнася до обективната страна от състава на 118(следователно е извинителна) и същевременно е и привилегироващо обстоятелтво.Според мен сме в хипотеза , когато от една страна няма покритие между умисъла и обективно осъщественото , тъй като дееца е във фактическа грешка(измислил е привилегироващо обстоятелство, което не съществува) , а от друга имаме пълно съвпадение между умисъла и обективно оъщественото по чл. 118.Затова смятам , че престъплението трябва да се квалифицира по 118 НК.Така и съдебната практика например:
РЕШЕНИЕ № 43 ОТ 28.01.1977 Г. ПО Н. Д. № 654/1976 Г., I Н. О.
ГРЕШКАТА, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО СА ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, Е ИЗВИНИТЕЛНА. ТОВА Е ОСОБЕНО ВЯРНО, КОГАТО ОБСТОЯТЕЛСТВОТО Е ИЗДИГНАТО ОТ ЗАКОНА В ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА, КОЙТО ПРАВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО-ТЕЖКО ИЛИ ПО-ЛЕКО, КАКЪВТО Е И СЛУЧАЯТ С ЧЛ. 118 НК.
ГРЕШКАТА НА ДЕЕЦА, КОЙТО Е ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВОТО В СЪСТОЯНИЕ НА СИЛНО РАЗДРАЗНЕНИЕ, ОТНОСНО ЛИЦЕТО, КОЕТО Е ПРЕДИЗВИКАЛО ТОВА СЪСТОЯНИЕ ПО УКАЗАНИЯ В ЧЛ. 118 НК НАЧИН, Е ИЗВИНИТЕЛНА И ЗАТОВА ДЕЯНИЕТО БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ КВАЛИФИЦИРА ПО ЧЛ. 118 НК.
ЧЛ. 115 И 118 НК.
Доста интересен казус , ще си позволя и аз да изкажа мнението си.
Според мен деянието трябва да се квалифицира по чл.118 във връзка със чл.115 и чл.14 НК.
Наистина непосредствената цел на дееца не е била да умъртви пострадалия(а само да му даде урок , за да престанат подигравките).Той обаче не може да не е предвиждал принципната възможност да причини смърт, нанасяйки силен удар в областта на главата с метален предмет.За това говори и посткриминалната активност на дееца , той не е останал изненадан от резултата , не се е впуснал да помага ,за да предотврати смъртта ,а осъзнавайки конкретно настъпилия резултат се е разплакал(твърде вероятно от самосъжаление).Следователно е налице косвен умисъл-лицето е съзнавало принципната възможност да настъпят вредоносните последици , осъзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е въпреки това е останал безразличен , примирявал се е с резултата само и само да постигне целта си(да даде урок).
По нататък , въпреки че пострадалият не е лицето ,чието поведение е предизвикало афекта , то в случая Мичев действа при фактическа грешка относно това лице.Тя е извинима , защото се отнася до обективната страна от състава на 118(следователно е извинителна) и същевременно е и привилегироващо обстоятелтво.Според мен сме в хипотеза , когато от една страна няма покритие между умисъла и обективно осъщественото , тъй като дееца е във фактическа грешка(измислил е привилегироващо обстоятелство, което не съществува) , а от друга имаме пълно съвпадение между умисъла и обективно оъщественото по чл. 118.Затова смятам , че престъплението трябва да се квалифицира по 118 НК.Така и съдебната практика например:
РЕШЕНИЕ № 43 ОТ 28.01.1977 Г. ПО Н. Д. № 654/1976 Г., I Н. О.
ГРЕШКАТА, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО СА ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, Е ИЗВИНИТЕЛНА. ТОВА Е ОСОБЕНО ВЯРНО, КОГАТО ОБСТОЯТЕЛСТВОТО Е ИЗДИГНАТО ОТ ЗАКОНА В ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА, КОЙТО ПРАВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО-ТЕЖКО ИЛИ ПО-ЛЕКО, КАКЪВТО Е И СЛУЧАЯТ С ЧЛ. 118 НК.
ГРЕШКАТА НА ДЕЕЦА, КОЙТО Е ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВОТО В СЪСТОЯНИЕ НА СИЛНО РАЗДРАЗНЕНИЕ, ОТНОСНО ЛИЦЕТО, КОЕТО Е ПРЕДИЗВИКАЛО ТОВА СЪСТОЯНИЕ ПО УКАЗАНИЯ В ЧЛ. 118 НК НАЧИН, Е ИЗВИНИТЕЛНА И ЗАТОВА ДЕЯНИЕТО БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ КВАЛИФИЦИРА ПО ЧЛ. 118 НК.
ЧЛ. 115 И 118 НК.
- legenora
- Потребител
- Мнения: 115
- Регистриран на: 25 Сеп 2006, 16:33
dozn03 написа:RinTimTim написа:Деецът от самото начало цели да засегне Сашо, Петко той НЕ ИСКА да засегне, как може да има опит за засягане на него!? Засягането си е на Сашо и грешката е в това, че не Сашо е предизвикал състоянието на Ванко. Това е проблемът, че привилегированият състав от обективна страна не е осъществен, защото състоянието не е предизвикано от пострадалия, а от трето лице, но деецът МИСЛИ, че е от пострадалия.
А защо според теб от самото начало ще иска да засегне не този, който е казал обидата, а трето лице?! Според мен целта му е да засетне този, който е казал обидата и понеже е решил, че е Сашо, се насочва към него, а понеже реално я е казал Петко /значи той е целения/, затова има опит по отношение на него.
Петко не е целен, целен е Сашо, защото деецът е в грешка Малко в затворен кръг влязохме
Представи си го така: ако примерно Ванко мислеше, че Сашо вчера е изнасилил жена му, а всъщност я беше изнасилил Петко, и беше отишъл и убил Сашо, а Петко въобще го нямаше там по времето на убийството, по твоята логика излиза, че пак трябва да има опит по отношение на Петко? Защото Ванко е искал да убие тоя, който е изнасилил жена му, а той е Петко, нали така? Няма никакво значение дали Петко е присъствал там или не е присъствал, неговата личност не е целена от дееца, целена е личността на нанеслия обидата, която обективно е личността на Петко, обаче в представите на дееца е сашо. И затова той е целеният.
Да ТР-то, кеото си пуснала, е точно това, което имах предвид. Явно там се обсъжда само грешката по отношение на действието на пострадалия, но не вижам пречки да се приложи и в нашия случай. А това, което казва за "други права или имуществени интереси", е отречено с по-ново ТР. Може и посегателство срещу имуществени права да оправдае афекта.
цитираното от легенора решение, че грешката е извинителна винаги, е преди тълкувателното. То е издадено именно защото е имало противоречива практика кога е извинителна и кога не.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
64 мнения
• Страница 1 от 4 • 1, 2, 3, 4
Назад към Виртуално деловодство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта