- Дата и час: 18 Дек 2024, 11:28 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!
|
|
Сега видях, че си задал въпроси - след малко ще ти отговоря, че ме притискат да изхвърлям боклука. В буквалния смисъл на думата! Съпруги, може ли да им откажеш. Пък и тъщата е тук! Не трябва да се излагаме!
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
mitko6 е явно срещу всичко,което осигурява бързо приключване на гражд.спорове,както и срещу процесуалните възможноси въобще да се избегнат спорове.Май най-много го притеснява "непознатото", а именно:санкциите, които настъпват след бездействие на страната. На мен пък точно това ми харесва в новия ГПК. И тази санкция за бездействие съвсем не е нещо непознато.Давността какво е?
- ignatius
- Младши потребител
- Мнения: 76
- Регистриран на: 26 Юни 2006, 20:25
Момко, ignatius, твърде малко опит имаш, за да даваш твърде прибързани оценки. Не желая да те подценявам, но това, което се готви на гражданското съдопроизводство, е едно "ходене по мъките" - за граждани, юридически лица, съд. Но не само за "екстрасенсите" и пр. "велики" законотворци. По някаква случайност и аз имах "достъп" до австрийските другари и техния замисъл. Но, ах... , какво различие между техните схващания за бързина и обективното право, което ни очаква от 01.03.2008 г. Сами ще разбарете, що е това рИформа в гражданското съдопроизводство от качеството на съдебните актове и тогава не трябва да се сърдите нито на адвокатите, а още по-малко на съдиите. Макар че и днес нивото на съдиите е трагично, особено в местата, извън София.
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
ignatius написа:mitko6 е явно срещу всичко,което осигурява бързо приключване на гражд.спорове,както и срещу процесуалните възможноси въобще да се избегнат спорове.
Това е поредното доказателство за тоталното неразбиране на истината. До сега във всички постеве поставях основния проблем - новият ГПК носи само хаос, не и бързина. Но ето че ме заклемиха в противното. Но това е неизбежно, така както и неграмотни хора като Б. Б. ще бъдат министър-предсадетели. Неизбежно е, с тази журналистика и опозиция. Но и това ще преживеем.
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
enigma написа:Ти сигурно си от тези юристи!?
Ами точно това е смисълът от Зпроизводство - при неоспорване се формира СПН, ако не си възразил (арг. чл. 424, ал. 1 ГПК - нов) - и материално правната картина се стабилизира окончателно. Така отпада необходимостта от исково производство. ЗПр действа в чистат си форма по принцип там, където не се очаква да има оспоравне на вземането - за да не се карат страните да водят безсмислено дело.
Ако това е смсълът на новия ГПК, аз ще си захвърля дипломата, а тя ми е ценна - от СУ, не че има някакво кой знае какво значение за теб, но за мен - има, дори и сантиментално . А аз си мислих, че СПН се формира след един исков, състезателен процес, но ти ме разубеди, все пак ако не си варил манджата на ГПК, поне си слагал щипка сол в нея, а може би и малко мерудийка. Е... и рИформата! Но, честно да си кажем, enigma, язък за парите дето се хвърлиха (тази манджа струва твърде скъпо, а пък е и доста пре/солена , язък и за нервите на хиляди юристи, които ще се похабят. Но важното е купонот да тече!!!
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
enigma написа:Мога да ти посоча, такива недоразумения, че ум да ти зайде, а не само козметика - вж. чл. 396 и ще видиш, че при отказ от налагане на обезпечение и при обжалване се конститура и длъжника!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Това е истинско безобразие.
Напълно съм съгласен с теб, че е безобразие. Естествено е, че го забелязах още при първото четене на новата еклектика, но ми се стори толкоз безобидно при други отчайващи разпоредби. И защо ми се стори "нормално" - просто това е реминисценция на наложилото се схващане на няколко състава във ВКС, че при жалба срещу отказ за издаване на ИЛ следва на длъжника да се изпраща препис от ЧЖ. Инак щяло да му се накърни правото на защита, тъй като при евентуално уважаване на ЧЖ и издаване на ИЛ от въззивния съд, това определение не подлежало на обжалване пред ВКС и длъжникът не могъл да упражни правата си по чл. 244 ГПК. Така че щом за изпълнителното производство е допустимо да се връчва препис от ЧЖ, защо не и при обезпечителното производство?! Ето това е основанието, enigma, макар и да не съм участвал в създаването на "съвършенната" еклектика!
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
Това, че СПН се формира само след исков процес е новост. дори и в БГ това вече не е вярно - не само след влизането в сила на ГПК, но и при действието на някои от регламентите. А в световен план има сума ти модели на производства, завършващи със СПН, чиято цел е да се избегне исковия, там където не е необходимо да се води. Светът не започва и свършва с модела на на съдопроизводство, заложен от Сталев - все пак той е бил предвиден за едни много прости стопански отношения.
Относно обезпеченията - не е това основанието, а обстоятелството, че на ВКС (или поне на решаващите фактори в него) не му се работи по друго освен по големи искови дела - просто, ако се допускаше обжалване и на постановлението на въз. съд нямаше да има никакъв проблем, а и ВКС би си изпълнявал конституционната функция да уеднаквява практиката по обезпечителните производства.
Същото е положениет при обжалване действията на СИ. Тук, това, че приключват на окръжен съд е просто свинщина.
Относно обезпеченията - не е това основанието, а обстоятелството, че на ВКС (или поне на решаващите фактори в него) не му се работи по друго освен по големи искови дела - просто, ако се допускаше обжалване и на постановлението на въз. съд нямаше да има никакъв проблем, а и ВКС би си изпълнявал конституционната функция да уеднаквява практиката по обезпечителните производства.
Същото е положениет при обжалване действията на СИ. Тук, това, че приключват на окръжен съд е просто свинщина.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
enigma написа:Не коментирай съдиите, че ще развалиш достолука с Милена
А, няма, няма! За съдиите в София нищо лошо не съм казал. А пък на всякъде има достойни магистрати, но казах, че положението става неуправляемо, тъй като се назначаваха до май миналата година много връзкари, които хал-хабер си нямат от право, камо ли от съдийската професия. Проблемът на съдиите е също и натовареността, която не им позволява да се самообразоват. Проблемите са много и в никакъв случай едностранни, а както се казва - комплексни. Но в никакъв случай новият ГПК не решава тези проблеми; добро е, че се промени местната подсъдност за трудовите спорове - вече е изборна. И родовата подсъдндост е що-годе добре уредена, само съм скептичен по отношение на т. нар. търговски спорове - сега всички м-телки, глобулки и бтк-та ще минават през окръжните съдилища - и в 99,99% от случаите ще се постановяват решения в закрито заседания (с новото "особено" производство). Има и други добри попадения, но в общи линии философията е сбъркана.
Но наистина, направо съм потресен от СПН на актове извън състезателния процес - не зная как е в Америката, обаче това е твърде революционно за България. А и все още се питам това ли е била нормотворческата воля на законодателя, изразена в разпоредбите:
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В заповедното производство не виждам къде е това "съдебно дирене".
Можеши ли да пейстнеш мотивите към тази разпоредба, та да се ориентираме?
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
не само в Хамериката, в Пакистан и Индия, но и в целия Европейски съюз. Тия глупаци даже взеха, че приеха и регламент за европейската заповед за изпълнение, който ще се прилага от 2008 - просто ужас, к`во шъ прайм.
Относно СПН на ЗИ - не чл. 439, а чл. 423-424.
Нищо ново, както ти казах, ЗПр е имало и по ЗГС.
за да ти е още по-весело - ИЛ по чл. 624 също ще формира СПН - пак пряко съгласно изискванията на съответния регламент. Което пък са го преписали от австрийци и немци, където екзекватурата е под формата на издаване на ИЛ (пак нищо ново - така е било и по ЗГС).
Напълно ти разбирам страховете - много четене те чака.
Относно СПН на ЗИ - не чл. 439, а чл. 423-424.
Нищо ново, както ти казах, ЗПр е имало и по ЗГС.
за да ти е още по-весело - ИЛ по чл. 624 също ще формира СПН - пак пряко съгласно изискванията на съответния регламент. Което пък са го преписали от австрийци и немци, където екзекватурата е под формата на издаване на ИЛ (пак нищо ново - така е било и по ЗГС).
Напълно ти разбирам страховете - много четене те чака.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Не мога да повярвам колко приказки се изприказваха на празни обороти. То беше високоумствания, то беше чудо...
Относно чл. 622, ал. 2 от новия ГПК- какво очаквате- един вече решен казус в европейско съдилище, със сила на присъдено нещо, да се разглежда отново пред български съд? Айде, стига!
Относно чл. 622, ал. 2 от новия ГПК- какво очаквате- един вече решен казус в европейско съдилище, със сила на присъдено нещо, да се разглежда отново пред български съд? Айде, стига!
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Не съм сигурен какво точно искаш да кажеш, но да, би могло да се получи на практика, ака не се подаде искане за екзекватура - държавите в ЕС не са трансферирали суверенитет една към друга, а към ЕС и затова СПН в Испания например няма никакво действие в БГ, докато на чуждестранното съделно решение не се даде националната държавна санкция и не се формира национална СПН.
Затова дори и БГ съдът да знае за чуждестранното решение, той не ще може да направи отвод за СПН и ще даде ход на дублиращото дело по същество - освен ако не се направи искане за екзекватура от страните.
Затова дори и БГ съдът да знае за чуждестранното решение, той не ще може да направи отвод за СПН и ще даде ход на дублиращото дело по същество - освен ако не се направи искане за екзекватура от страните.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
А относно 622, ал. 2, ако беше почела внимателно щеше да видиш, че проблемът е в това, че съгласно Брюкселско Луганския режим на екзекватурите не се изисква решението да е влязло в сила и да е формирало СПН за да може да бъде признато. 622, ал. 2 иска точно обратното и така противоречи на ПЕС.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
enigma написа:
Нищо ново, както ти казах, ЗПр е имало и по ЗГС.
Сакън!Прието е точно по време на фашисткото робство в България. Тия направо ни връщат в гнилия капитализъм!
- ignatius
- Младши потребител
- Мнения: 76
- Регистриран на: 26 Юни 2006, 20:25
enigma написа:А относно 622, ал. 2, ако беше почела внимателно щеше да видиш, че проблемът е в това, че съгласно Брюкселско Луганския режим на екзекватурите не се изисква решението да е влязло в сила и да е формирало СПН за да може да бъде признато. 622, ал. 2 иска точно обратното и така противоречи на ПЕС.
Не противоречи, а засилва правната сигурност и интензитета.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Ще ме умориш - току що обори 50 години юриспруденция на СЕО относно противоречието между националното и общностното право и пряката приложимост на регламентите, както и относно приматът на ПЕС над националното законодателство.
Дори самото възпроизвеждане на текстове на регламент в национален закон се санкционира, а при разична уредба следва едно нещо наречено "иск за отговорността на държавата за вреди", ако националният орган приложи противоречащата на ПЕС национална норма.
Няма никакво значение дали е по-добра и разумна.
Дори самото възпроизвеждане на текстове на регламент в национален закон се санкционира, а при разична уредба следва едно нещо наречено "иск за отговорността на държавата за вреди", ако националният орган приложи противоречащата на ПЕС национална норма.
Няма никакво значение дали е по-добра и разумна.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Да те уморя? Хайде стига- та ти си достатъчно уморен и обременен от теорията си до степен да не виждаш нищо друго извън нея.
Чл. 622, ал. 2 от новия ГПК е във връзка с ал. 1 на същата разпоредба, която пък, е препращаща към чл. 623 ГПК- третира възможността и реда за изпълнение на влязло в сила съд. решение, постановено в друга държава- членка на Европ. съюз. Какво място може да има тука невлязло в сила съд. решение- какво изпълнително основание ще е то?
Ако пък имаш предвид, че цитираната разпоредба е обща за екзекватура на съд. решение- мисля че грешиш.
Чл. 622, ал. 2 от новия ГПК е във връзка с ал. 1 на същата разпоредба, която пък, е препращаща към чл. 623 ГПК- третира възможността и реда за изпълнение на влязло в сила съд. решение, постановено в друга държава- членка на Европ. съюз. Какво място може да има тука невлязло в сила съд. решение- какво изпълнително основание ще е то?
Ако пък имаш предвид, че цитираната разпоредба е обща за екзекватура на съд. решение- мисля че грешиш.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Хм, теория, каквото и да значи това за тебе. За мене това, което ти говоря си е чиста практика, само дето ти още не си я видяла, или чула.
Аз освен това вече водя две производство по част седма, така, че .............. .
Просто вземи прочети например Брюкселския регламент и тогава изобщо има смисъл да говорим. Част седма ГПК дава само връзката между регламентите и процесуалния закон - доколкото регламентите позволяват и известна дискреция на страната, но процедурата и предпоставките се уреждат от регламентите, а те като текстове са общо горе долу колкото целия ГПК. Без анексите.
Аз освен това вече водя две производство по част седма, така, че .............. .
Просто вземи прочети например Брюкселския регламент и тогава изобщо има смисъл да говорим. Част седма ГПК дава само връзката между регламентите и процесуалния закон - доколкото регламентите позволяват и известна дискреция на страната, но процедурата и предпоставките се уреждат от регламентите, а те като текстове са общо горе долу колкото целия ГПК. Без анексите.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Въпросът бе за чл. 439, ал. 2 ГПК, не ми излизай с номера по чл. 422-424 ГПК. Но наистина, като четеш чл. 424, ал. 1 ГПК, разбираш, че наистина на тази заповед е придадена е СПН. Та значи и производтсвото по заповедното производство си било "съдебно дирене". По-голяма дивотия не бях чувал. Съгласно уредбата на ЗГС няма подобна разпоредба като чл. 439, ал. 2 ГПК, а за Европейската заповед за изпълнение също трябва да прочетеш, защото има много неясноти по отношение на нейното правно приложение.А пък ако отклоняваш всъщината на поставените въпроси с това, какво било в Америката, в Танганайка и пр., аз се отказвам да водя сравнителноправни дискусии, защото малцина са вещи в това.
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта