РЕШЕНИЕ № 3389 ОТ 19.04.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 10604/2003 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС
Материя: Касационни жалби (протест)
Чл. 33 от ЗВАС
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
При секретар Илиана Иванова и с участието на прокурора Любка Стамова изслуша докладваното от председателя БИСЕРКА КОЦЕВА по адм. д. № 10604/2003 г.
Производството е по чл. 33 и следв. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по две касационни жалби - от Столичния общински съвет, както и от Илия Павлов Стефанов и Милен Стефков Михайлов, и двамата от гр. София, срещу решение от 27.01.2003 г., по адм. д. № 1700/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIб състав.
В касационната жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител, се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо. Алтернативно се сочи, че същото е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалноправни норми и административнопроцесуални правила, отменителни основания по чл. 218б, б. "б" и б. "в" от ГПК. Моли се съдът да отмени решението.
Касаторите Стефанов и Михайлов твърдят, че обжалваното решение е необосновано и противоречащо на материалноправни норми, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да прогласи за нищожна (евентуално да отмени изцяло) Наредба за превоз на пътниците и условия за пътуване на масовия градски транспорт на територията на Столична община или чл. 21 от същата наредба.
Ответниците по касационната жалба на Столичен общински съвет - Илия Павлов Стефанов и Милен Стефков Михайлов, намират същата за неоснователна.
Ответникът по касационната жалба на Илия Павлов Стефанов и Милен Стефков Михайлов - Столичен общински съвет - не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни.
Касационните жалби са подадени в срок, но по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С обжалваното решение Софийски градски съд, Административно отделение, IIIб състав, е обявил нищожността на чл. 17, чл. 21, ал. 3, изр. 2, чл. 22, ал. 1 на текста "се заставя да слезе на първата спирка по маршрута и", чл. 22, ал. 2, 3, 4, 5, 7, 8 на Наредба за превоз на пътниците и условия за пътуване на масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 36 по протокол № 8/14.03.2000 г., изменена с решение № 1 по протокол № 10/03.04.2000 г. на Столичния общински съвет, изменена и допълнена с решение № 3 по протокол № 11/27.04.2000 г., отменил е част от текста на изр. 2 от чл. 21, ал. 1 - "в размери утвърдени от Столичен общински съвет" от същата Наредба и е отхвърлил жалбата в частта за отмяна на Наредбата в нейната цялост и за прогласяване на нищожност в нейната цялост, както и в останалата й част.
Постановеното решение е правилно.
Неоснователен е посоченият в касационната жалба на Столичния общински съвет довод, че обжалваното решение е недопустимо. С оглед на това, че предмет на делото пред градския съд, е наредба на Столичния общински съвет, която е подзаконов нормативен акт, тоест с нея се засяга правната сфера на неограничен кръг адресати, то правен интерес от отнасяне въпроса за законосъобразността на същата имат широк кръг от лица. Съгласно чл. 6 от ЗВАС нормативните и общите административни актове на общинските съвети се обжалват пред съответния окръжен съд, какъвто в случая е Софийски градски съд, като жалбата или протеста се подават без ограничение във времето - чл. 13, ал. 1 от ЗВАС.
Що се касае до втория довод, наведен с касационната жалба на общинския съвет, а именно, че не е конституиран като заинтересована страна по делото СКГТ-холдинг, следва да се посочи, че обжалващият не може да изтъква като основание за отмяна неконституирането (непризоваването) на заинтересована страна. Ограничението следва от изискването обжалващият да има интерес от обжалването. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/2001 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд.
Правилно Софийски градски съд е приел, че чл. 17 от обжалваната наредба е нищожен. Този извод на съда е съобразен с материалния закон и се основава на факта, че по правната си същност покупката на превозен документ - абонаментна карта или билет - представлява гражданскоправна сделка - договор за покупко-продажба. Следователно, съдът като е формирал извод, че следва да намери приложение съществуващата нормативна уредба в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в Търговския закон (ТЗ) е постановил правилно съдебно решение, което в този му част следва да бъде оставено в сила.
Неоснователен е доводът на касатора Столичен общински съвет за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта му, с която е обявена нищожността на чл. 21, ал. 3, изр. 2 и на чл. 22, ал. 1 от Наредбата. За да приеме чл. 21, ал. 3, изр. 2 от горепосочения нормативен акт на общинския съвет за нищожен, градският съд се е позовал на чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която овластените органи могат да налагат глоби до размера, предвиден в съответния закон или указ и на тази база е формирал верния правен извод за липса на материална компетентност у общинския съвет да урежда размера на глобата с наредба. Състоятелни са и мотивите за нищожността на чл. 22, ал. 1 от Наредбата, които се основават на същата аргументация, а именно предвид това, че чл. 23 от ЗАНН регламентира видовете принудителни административни мерки да бъдат уреждани със закон или указ, правилно Софийски градски съд е приел, че общинският съвет не е компетентен с наредба да определя такива административни мерки.
Развитите от Софийски градски съд мотиви за наличието на материална компетентност у общинския съвет за създаване на регламентация на въпросите, свързани с обществения транспорт, са обосновани. Правилно съдът е отбелязал, че се касае за въпрос от местно значение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чието решаване не е предоставено на друг орган, поради което обосновано е приел, че горепосочената наредба като цяло е издадена от компетентен орган. Следователно Софийски градски съд, като е приел, че обжалваната заповед не е нищожна в нейната цялост, тъй като е приета от компетентен орган, е достигнал до верни правни изводи.
Неоснователно е твърдението на касаторите Стефанов и Михайлов за неправилност на решението в частта му, с която съдът е приел, че липсват основания за отмяна на чл. 21 от Наредбата в цялост. С оглед изложените от съда мотиви, че общинският съвет е компетентен да уреди въпроса за условията на обществения превоз с наредба, обосновани са и съображенията в обжалваното решение, че чл. 21 от Наредбата не противоречи на закона, тъй като по същество с него са предвидени административно регламентирани условия на договора за превоз, които са неизменна част от същия и които следва да бъдат спазвани от пътник, след като е приел сключването на договора.
По изложените съображения не са налице сочените касационни основания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - III отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.01.2003 г., по адм. д. № 1700/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIб състав.
Решението е окончателно.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")