АЛГОРИТЪМ С ЕФЕКТ НА ТАМЯН

[лунатик]

От днешния печат:
Бавното и мудно правораздаване може да разруши държавността и да накара хората да решават споровете си не в съдебните зали, а с бухалки.
Тези думи не са на някой новопръкнал се политик, търсещ атрактивна изява. Не са част и от нечия предизборна платформа. Пише ги в отчет на Върховния съд, направен пред Висшия съдебен съвет още през 1994 г. от тогавашния председател на съда и настоящ конституционен съдия Румен Янков.
10 години по-късно мудното правосъдие е на път да взриви държавата. То предизвиква постоянно явни и подмолни междуинституционални спорове, битки и дори войни, обърква понятията на чуждестранните дипломати и инвеститори, на евроекспертите и задокеанските им колеги. Българските граждани и фирми вече са абсолютно несигурни дали могат да получат справедливост в съдебната зала. А щом сме стигнали дотам, трудно можем да говорим изобщо за държава.
В момента правосъдната ни система, колкото и да не иска да си признае,
изживява една от най-големите си кризи
Наистина крайно време е нещата да се погледнат в очите, а не да замазват и да се оправдават единствено с обективни причини, с конституционни несъвършенства и други подобни.
Вярно е, има няколко повече от очевидни неща, които подкопават цялата съдебна система. Основното е, че България прие повсеместно триинстанционното съдебно производство, когато немалко държави започнаха да се отказват от него.
Така и най-малкият, и най-простият съдебен спор трябва да мине през цели три съдебни инстации. Едва преди три-четири години се направи плах опит поне част от гражданските дела да се гледат в двуинстанционно производство. Но законодателят се ограничи само с някои от трудовите дела, с брачните дела, с исковете за издръжка и с тези за парични вземания до 5000 лв. Всичко останало пак се гледа на три инстации.
Истина е, че има и аргументи за това всички дела да стигат до Върховния касационен съд (ВКС) - съдиите са по-опитни, дава се още една възможност за преглеждане на материалите, могат да се отстранят субективни решения на районни, окръжни или апелативни съдии. В същото време обаче цялата тази процедура, при която най-често ВКС просто връща за ново разглеждане делото, без да се произнася окончателно, прави нещата да изглеждат просто плачевни. Защото, примерно, първо делото се гледа от районния съд, после от окръжния и накрая от ВКС - в добрия случай това отнема три-четири години. После ВКС казва, че е допуснат процесуален проблем и връща делото, и така следват още 3-4 години, докато делото пак стигне при върховните съдии, които могат пак да го върнат.
Затова трябва да се помисли дали да не се ограничат до минимум делата, които се гледат на три инстанции - например, да останат само наказателните. И да се върне прегледът по реда на надзора, при който присъдата или решението влиза в сила след втората инстанция, а при нови данни или мотивирани жалби се намесва Върховният касационен съд, който се произнася окончателно. Не е ясно защо сега ВКС да няма възможност и дори задължение да издава окончателна присъда или решение, а съответният подсъдим, ищец или ответник трябва пак да бъдат връщани в районния, окръжния или апелативния съд. От тази усложнена процедура се получава едно истинско претакане в българското правосъдие. Да не говорим какви вратички към корупция отварят тези по 6-7 и дори 10 години точещи се дела.
Сериозен проблем е и обстоятелството, че българското законодателство предполага субективизъм в правораздавателната система. Особено що се отнася до съдийските решения и процесуално поведение. Включително и във върховните съдилища. Как може да се коментира, да речем, обстоятелството, че при обжалване на административен акт тричленен състав от върховни административни съдии отказва да допусне предварително изпълнение, а само седмица по-късно петчленен състав - пак от върховни съдии, отменя решението на колегите и го допуска. При това-с коренно различни аргументи. Това обективно правосъдие ли е? А примерът е съвсем невинен.
Изобщо да не говорим за десетките буквално абсурдни съдебни решения. Те обаче по някакъв странен принцип дори не могат да се коментират, защото щял да се накърни авторитетът на системата.
Или какво да кажем за обстоятелството, че на един върховен съдия му се падат за решаване по около 250-300 дела годишно. Тоест-по едно на ден. И той трябва да изчете поне 10-20 папки с по 200 страници материали. Ами той и да е магьосник не може да се запознае с всички данни по делото. Как тогава човек може да е сигурен в обективността му? Същото е положението и в районните, и в окръжните, а и в апелативните съдилища, където магистратите гледат стотици и дори хиляди дела годишно. Нещо повече. Публична тайна е, че има хора, които пишат типови решения и само сменят имената или фирмите в тях Заради цялото това затлачване, дела се насрочват понякога с година-две напред. Просто, защото няма свободни дати. Безспорен проблем е и подготовката на съдиите, които не могат да смогват да си напишат решенията, а камо ли да следят всички почти ежедневни промени в законодателството. А и субективизмът при назначаването на магистрати си продължава като добре изработена традиция. Отгоре на всичко в огромната си част магистратите са с имунитет. Но и да го нямаха, те са се превърнали в една затворена система, която дори няма и намерение да се самоочисти.
Субективизмът и магистратската "непоклатимост" се раждат и от обстоятелството, че върховните съдилища изключително рядко се събират, за да издават тълкувателни решения или постановления по казуси, по които има противоречива съдебна практика. И се получава така, че един съдия приема едно, друг - съвсем друго, трети - третои т.н.
И тук именно се ражда усещането за повсеместна корупция в системата. И атаките срещу нея. Защото всичко е в ръцете и на съответния съдия, на когото лесно може да се повлияе. Допълнителни проблеми създава обстоятелството, че подсъдимите по наказателни дела и страните по дадено гражданско, административно, търговско, трудово, брачно дело, за които съответният процес е неизгоден, както и
техните адвокати масово протакат делата с всевъзможни трикове
Неотдавна се стигна до пълния абсурд по дело срещу полицай, убил при катастрофа трима души, неговият адвокат да не се яви, защото бил в отпуск от 20 юли до 15 септември. Обвиняемият обяви, че държи точно на този адвокат и хоп делото се отложи чак за есента. Странно какви са тези отпуски в свободна професия като адвокатската. Да не говорим за хилядите случаи, при които или адвокат, или обвиняем, или страна по граждански спор си вади през заседание болничен лист. И съдът отлага ли, отлага.
В гражданския процес бе направен опит за пресичане на тази практика, като страните се глобяват сравнително солено, ако протакат и дадено дело се отложи заради тях. Но и там се измислят всякакви други варианти за отлагане - чрез всевъзможни искания за свидетели, експертизи и т.н. В наказателния процес обаче ползването на фалшиви болнични продължава да си е масова практика. Включително и по дела за налагане на мерки за неотклонение "задържане под стража". При това с абсурдни диагнози - например не можел да търпи затворено пространство, т.е. не може да стои в килия. Стигна се до това на подсъдим да му се вади медицинско, че не може да ходи, а в същото време той да ловува и да бяга като спринтьор от полицаи, опитващи се да го арестуват за бракониерство. Или пък подсъдими за педофилство се редуват да си вадят медицински, за да отлагат процеса - първо единият за силни болки в корема, на следващото заседание другият се оказва със спукана язва, на третото пък първият вече е с пневмония.
Тук прокуратурата и МВР са прави в атаката си срещу правосъдната система и законодателството, които позволяват това протакане в наказателния процес. Защото наистина има пълни абсурди, при които лица с доживотни присъди се разхождат на свобода, защото още не се е произнесла втора инстанция, или пък Върховният касационен съд. При това става дума за години непроизнасяне и фактически отказ от правораздаване.
В същото време обаче и прокурорите, и следователите, а и МВР (както заради своите дознатели, така и заради обстоятелството, че именно полицаите събират доказателства), са длъжни хубаво да се поогледат в собствените си къщи. Ето например случая с 18-годишния младеж, който наръга с джобно ножче следовател. Оказа се, че има цели 6 висящи производства за тежки престъпления като кражби и грабежи. И сега тепърва МВР, следствието и прокуратурата щели да погледнат, защо делата не са внесени в съда. Изобщо да не говорим за лицата, които са с по 20-30-40 до 60 висящи производства и се разхождат на свобода. И да приемем, че съдът е грешен, че не ги е задържал.
Ами дознателите, следователите и прокурорите?
Те защо не са внесли делата в съдебната зала. И на практика цялото общество е вкарано в един омагьосан кръг, в който се върти редом с цялата и масова, и организирана престъпност.
Отгоре на всичко на година се образуват по над 100 000 дознания и следствени дела за различни престъпления. Само домовите кражби са повече от 60 000. На практика дознателите, следователите и прокурорите не смогват да напишат материалите само за образуването на производствата, какво остава да разследват, доказват и да напишат обвинителни заключения или обвинителни актове. И така всяка година поне по 30-40 000 дознания и предварителни производства изостават - защото не са събрани доказателства, защото не е разкрит извършителят, защото са върнати за ново разследване. До съдилищата стигат още толкова. И познайте колко е наказаната престъпност в крайна сметка - има няма 20-30 процента.
И как няма да има корупция в целия този поток, в който обикновено оправданието е "няма сили, няма хора, няма технически възможности". Почвата е просто плодородна - така се "мачкат" веществени доказателства, подменят се кръвни проби, губят се протоколи, измислят се процедурни хватки за протакане на разследването, намират се основания за прекратяване, за слагане на делото "на трупчета", докато пострадалите забравят и т.н.
Всичко гореизброено води до едно: обществено недоверие към правораздавателната система.
Ако тази система и тези процедури, позволяващи корупция, не се променят, то следващата крачка ще е нейното отричане и "взривяване". Което по-простичко ще означава край на цивилизования начин за решаване на спорове и на наказване на престъпления, и начало на новото време на бухалките.

[Юлиян Чолаков]

Това е положението. В централната и местните администрации е същата боза.

[Юлиян Чолаков]

Когато говорят аргументите и фактите, съм търпелив и сговорчив. dimizz1 обърна внимание за нещо важно и предложи в ал.3 да се добави “или подзаконов нормативен акт”. Все още питам, искам и се моля за чужди мнения по ал.3. Изнервям се, когато в сериозен разговор се заобикаля проблемът, който уж се обсъжда. На кафе, на биричка с приятели не се изнервям. Може да проверите.

Президентската институция е нещо много отговорно. Недопустимо е мълчание и “No comment”, когато упорито се предлага нещо съществено за обществото.
“Мълчанието е злОто”, Радой Ралин

Г-н Тонев, кажете ми честно, чели ли сте жалбата срещу акта на президента и съображенията за нейната допустимост? Мога да я предложа за обсъждане.

[alexander_tonev]

Прочетох я и затова смятам, че е недопустима. Вижте чл. 2 и чл. 3, т. 1 от Закона за административното производство и чл. 5, т. 1 от Закона за ВАС. Но дори и да не се прочете, от Вашите обяснения за всеки юрист е ясно, че жалбата е недопустима - макар, че по нея следва да се образува дело (както е сторено) - съдът следва да разгледа всяка подадена до него "молба", с която се търси защита или съдействие за упражняване на права.
С най-добри пожелания

[Юлиян Чолаков]

Лунатик е поместил част от статията на Емил Райков “Мудното правосъдие е на път да взриви държавата”, вестник “СЕГА”
http://www.segabg.com/23082004/p0050005.asp
Моля, цитирайте и други заглавия на материали, в които се прави критичен анализ на функционирането на съдебната и изпълнителната власт във функция от нормативната уредба. Нека се събере база данни с такава литература.

Юристите познавате личностите в правото, подходящи за “доказателство на авторитета”. Избройте имената им, да ги помолим да кажат тежката си дума.

[Юлиян Чолаков]

Изброените от г-н Тонев разпоредби не отменят действието на КРБ, на чл.92(1)и чл.93(1) ГПК, но ВАС е недостижим по недопустимостите и нищо чудно съдбата на АД4015 /2004 да е такава.
Циганчето прогнозира времето така: Или ще вали или няма. И все познава. ВАС и други съдилища не само прогнозират, а направо управляват времето. Защото празноти, противоречия и разтегливи понятия позволяват “по пътя на логиката” да се докаже, че Бойко Борисов не е орган на изпълнителната власт, а разбиранията на г-н Сакскобургготски за обещаните на 06.04.2001 “нов морал в политиката” и “незабавни промени в политическата система” не са обществена информация, жизнено засягаща интересите на българския народ.

Смешни и същевременно натъжаващи са някои определения, с които уважавани съдии от ВАС са “принудени от обстоятелствата” да мотивират недопустимост, в случая на жалба срещу акт на Бойко Борисов:
“На първо място следва да се посочи, че главният секретар на министерство не е орган на изпълнителната власт - арг. от чл.19 на Закона за администрацията. А според чл.120,ал.2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват административните актове, т.е. действията на администрацията, като с понятието "администрация" законодателят е означил административните органи, т.е. органите на изпълнителната власт.” (АД 9679 /2002)
Интересна подробност е, че ч.ж. срещу това определение “изчезна” от ВАС, а служителка от МВР, с разплакан от унижение и безсилие глас ми съобщи, че не й позволяват да ми даде информация дали “изгубената” жалба не е попаднала случайно там.

Базирайки се на скапаната нормативна уредба, ВАС успешно е защитил дори “новия морал” на царя (АД 11434 /2002), а от преписката по АД 10111 /2002 става ясно, че гл. секретар на президента не е длъжен да докладва на шефа си за глупави граждански инициативи с претенции да оправят държавата и че шефът (главата на българския народ) стои високо над ЗПСЖМ, над ЗДОИ, над всички закони и дори над КРБ.

Ето до това води неоспоримото право на съда да тълкува законите: Когато законите са неясни и противоречиви, те не постигат целта си. Затова, нека се върнем на темата. Помагайте с критични бележки. Имате ли някакви опасения, какви са, може ли нещо (по-)лошо да ни се случи?

[alexander_tonev]

Г-н Чолаков, прочетох определението по посоченото от Вас дело АД 11434 /2002. Наистина (според мен), има противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Мотивите на ВАС не обсъждат недопустимост, а неоснователност на жалбата, защото приемат, че не е налице обществена информация. След като ВАС приема, че министър-предстедателят е задължен субект по ЗДОИ, жалбата Е допустима, но може да бъде неоснователна (ако наистина в случая не става въпрос за публична информация). Според мен съдът е търсил как да оправдае решението си, поставили сте го пред изпитание на "логическо мислене"!!!:)))

[sui]

Ами предложи я.Нека да се обсъждат конкретните юридически постановки,а не някакви юридически измишльотини,при това от областта на правото и философията,а не от областта на високите технологии и инженерни постижения,в които Вие безспорносте голям специалист.Според мене обаче горко на тази държава,където могат да бъдат допускани такива лапсуси.Виждам,че проблемите на престъпността ,корупцията идруги такива Ви вълнуват като човек и гражданин на тази държава.Добре тогава,нека да обсъдим въпроса,какво всъщност е корупцията /юридическото и понятие/,оттук с помощта на философските послания,ще и бъде дадена юридическата формула като понятие,която пък формула да бъде включена в инженерния Ви алгоритъм.А така въпреки,че всички говорим за демократични права,но всъщност излизат права които са не ДЕМОКРАТИЧНИ,а си е чиста победа на ОХЛОКРАТИТЕ,а от нея страдат както Държавата така и нейните обикновени граждани.

[Юлиян Чолаков]

Нека обсъждаме самите технологии и инженерни постижения в друг форум, а тук - как да се създадат предпоставки за инженерни, спортни и всякакви достижения. Не разбрах кои допуснати в нашата държава лапсуси визираш, тъй като (образно казано) самата тя е един голям лапсус. Ако тук потърсим общоприемливо определение за популярния термин корупция, ще се разфокусира обсъждането на основната тема. Прецизно определение за всеки термин е необходимо при влагането му в нормативен акт. За формулата и алгоритъма “с достатъчна за инженерната практика точност” може да се приеме, че КОРУПЦИЯ(лат.corruptio) - поквара, подкупничество на държавни служители и обществени дейци. Термини като демокрация, социализъм, комунизъм, капитализъм, монархия, република, ляво и дясно ще придобият смисъл и съдържание в устата на политиците, ако същите престанат да лицемерничат, ако бъдат принудени да правят това, което говорят. Търсените с алгоритъма промени в законодателството биха осигурили ясни правила и осъществяване на реална ДВУПОСОЧНА отговорност на участниците в обществения договор. А за да не страдат обикновените “ляво” или “дясно” ориентирани граждани, както и целият “електорат”, ИСКАМ ДА ПРЕЦАКАМ(Е) НЕДОБРОСЪВЕСТНИТЕ ПОЛИТИЦИ, настоящите и бъдещите уравляващи, с носене на отговорност за неспазване на правилата, с осигуряване върховенството на закона.

Жалбата не съм я предложил досега, защото АД 4015 /2004 не е цел, а средство за постигане на целта, заложена в алгоритъма. И защото я има в сайта на ВАС. Но няма проблем, ето я, заедно с приложените към нея писмо, придружаващо предложения алгоритъм и една нестандартна молба до КС. Молбата до КС е писана по друг повод (АД 2041 /2004, целящо "извоюване" на свободен достъп в интернет до нормативната база и до ДВ), но е приложена и към АД 4015 /2004:



Първанов, Герджиков и Сакскобургготски да не издърпват обратно всеки, подал глава от казана посредственост и лицемерие; да не мълчат като със сливи в устата, криейки двегодишна българска идея за самостоятелно излизане от блатото корупция, престъпност и бедност. За да имаме българите повод и основание за достойно присъствие в ЕС и по света.

Конкретност, градивност, духовност

ДО ВАС
ЧРЕЗ президента на РБ

Ж А Л Б А
От инж. Юлиян Атанасов Чолаков
Бул.“Владислав Варненчик” №133, бл.40, вх.А, ап.43, 9004 Варна
Телефони: 052 637480, 0888 491445

СРЕЩУ мълчалив отказ на президента да се произнесе с решение по предложение от 22.03.2004 за преодоляване проблемите корупция, престъпност и бедност чрез промяна в КРБ.

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Жалбата е на основание чл.120 ал.2 КРБ и чл.4 ал.1 ГПК. Иска се отмяна на мълчалив отказ за решение по базирано на чл.45 КРБ предложение с искане за действия по чл.154 ал.1 КРБ.
Основанията за отмяна са противоречие с целта на чл.45 и на чл.120 ал.2 от КРБ и изключителната обществена значимост на предмета и целта на предложението.

ОБСТОЯТЕЛСТВА. Предложението е на основание чл.45 КРБ. Озаглавено е “Алгоритъм с ефект на тамян”. Адресирано е до президента като орган с правомощие по чл.154, ал.1 КРБ. Предхождано е и от други аналогични предложения. Искат се действия по чл.154, ал.1 КРБ. Налице е бездействие и мълчалив отказ за решение.
Преди да се произнесе с решение ЗА или ПРОТИВ, в правомощията на президента е да ангажира за консултации юристи и експерти по конституционно право, НС, МС, МВР, прокуратурата, политици, политолози, социологически агенции, журналисти, цялата общественост. Да, ама не. За г-н Първанов липсва такова задължение по закон и на него по му е кеф да си бездейства.
Страшно е държавният глава да предаде интересите на собствения си народ, само защото законът му позволявал да се ослушва.
Страшно е, базирайки се на закона, държавният глава да крие двегодишна българска идея за самостоятелно излизане от блатото корупция, престъпност и бедност.
Едва ли външни доброжелатели ще измъкнат страната ни безкористно от това блато, а повечето от действащите ни политици са насрани задници, чакащи някой да изрине лайната им. Силно се моля поне някои от тях да престанат да пречат. Г-н Първанов, бездействайте си, но така, че поне да не пречите! Моля Ви!

ПРАВНИЯТ МИ ИНТЕРЕС е чрез отмяна на мълчаливия отказ на президента да се предизвика обществен дебат по предложените промени в Конституцията, българите сами да отстраним проблемите корупция, престъпност и бедност, и ефективно да реформираме съдебната система, за да имаме повод и основание за достойно присъствие в ЕС и по света.

ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ за допустимост на жалбата. За ВАС липсва пряко законово правомощие и задължение да проверява за законосъобразност актовете на президента. Жалбоподателят е адресирал жалбата до ВАС, базирайки се на чл.5 ал.2, чл.45, чл.120 ал.2 от КРБ, на чл.4 ал.1 ГПК, на общия разум на всички действащи закони, на обичая и основните начала на правото и справедливостта и на значимостта на проблемите корупция, престъпност и бедност, далеч надхвърлящи границите на страната.
За настоящия казус няма ясен процесуален ред, но при наличие на специалния текст на чл.154 ал.1 КРБ е недопустимо, поради липса на процесуален ред, която и да е част от българския народ да бъде дискриминирана и ограничавана за участие с идеи и предложения за промени в основния закон, които да бъдат разгледани от институцията на президента. Дори и при липса на закон, правосъдие не може да бъде отказано при застрашени конституционни права и интереси на суверена на властта. Обстоятелството дали ВАС е компетентен да проверява законосъобразността на атакувания акт на президента не е основателна причина безучастно да се наблюдава как един или група корумпирани или посредствени български политици и законодатели се гаврят с обществото чрез недоносените си или липсващи закони. Когато е сезиран, призваният да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване ВАС не може безучастно да наблюдава как случайно избраният за президент г-н Георги Седефчов Първанов, погазвайки конституционните норми, старателно парира всеки смислен опит на обществото само да се измъкне от капана, в който сме набутани всички, но най-вече измамените избиратели на самоназовалия се социален президент, уж коректив на изпълнителната и законодателната власт.
След образуване на административното дело, на основание чл.125 ал.1 КРБ и чл.10 ЗВАС, във връзка с чл.45, чл.120 ал.2, чл.150 ал.2 КРБ и чл.4 ГПК, ВАС може да сезира КС по реда на ЗСВ, а КС да се произнесе относно констатираната противоконституционност или противоконституционна празнота в законодателството, както и с тълкувателно решение дали от чл.45 и чл.120 от КРБ за президента произтича задължение за разглеждане и произнасяне с мотивирано писмено решение по предложение, базирано на чл.45 от КРБ.
ИСКАНЕ за сезиране на КС. Към настоящата жалба е приложена молба до КС с дата 16.03.2004. С цел оперативност и за икономия същата молба е приложена по вх.№ 3076 /18.02.2004 и по вх.№ 3640 /31.03.2004 на ВАС.
В случай, че изложените по-горе аргументи се окажат недостатъчни за ВАС да отмени атакувания мълчалив отказ на президента,
МОЛЯ ВАС по реда на ЗСВ да внесе в КС исканията, изброени в приложената молба до КС и най-вече искането за тълкуване дали от чл.45 и чл.120 ал.1 и ал.2 от КРБ за всички държавни органи, включително за НС и президента, произтича задължение за разглеждане и произнасяне с мотивирано писмено решение по сигнали, молби, жалби, предложения и петиции и дали чл.2 и чл.14 ЗАП са в съответствие с чл.45 КРБ, свеждайки до голяма степен правото на сигнали, предложения и петиции до ситуацията “Катo си пееш, Пенке-ле ... “? Искането е на основание чл.150 ал.2 КРБ, чл.10 ЗВАС и чл.13 ЗСВ, а също и чл.56 от КРБ. Всеки правен субект има право на защита на своите субективни права, включително по реда на Закона за Конституционен съд.

ПРИЛАГАМ копие от предложението до президента, от разписката за доставянето му на 23.03.2004, от молбата с искания до КС, документ за внесена държавна такса и препис за ответника.

Забележка. Напомням на често разсеяните чиновници, че за президента е преписът, а оригиналният екземпляр на жалбата с документа за ДТ, както и цялата преписка, в тридневен срок се изпращат във ВАС, за което следва да бъда уведомен.

Гр.Варна, 14.04.2004 . . . . С уважение: ( . . . . . . ) инж.Чолаков




Конкретност, градивност, духовност

ДО ПРЕЗИДЕНТA НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

От инж. Юлиян Атанасов Чолаков
Бул. “Владислав Варненчик” №133, бл.40, вх.А, ап.43, 9004 Варна,
Телефони: 052 637480, 0888 491445

Относно решаване проблемите корупция, престъпност и бедност

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Предложението е на основание чл.45 КРБ. Искането е за действия по чл.154, ал.1 КРБ. Прилагам текста със заглавие “Алгоритъм с ефект на тамян”.

Гр. Варна, 22.03.2004 . . . . . . . . . С уважение: ( . . . . . . ) инж.Чолаков



Конкретност, градивност, духовност

ДО Конституционния съд
Чрез Върховния административен съд
По вх.№ 2041 /2004 на ВАС

М О Л Б А
От инж. Юлиян Атанасов Чолаков
Бул.“Владислав Варненчик” №133, бл.40, вх.А, ап.43, 9004 Варна
Телефони 052 637480, 0888 491445

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Молбата е на основание чл.45 и чл.150, ал.1 от КРБ с искания за:
1. Задължително тълкуване на чл.45, чл.120 ал.1 и ал.2, чл.149 ал.1 т.2, чл.19 ал.2, чл.153 от КРБ и отговор на тълкувателни въпроси.
2. Установяване противоконституционност на чл.3 и чл.5 ЗВАС, чл.2 и чл.14 ЗАП, чл.13 ал.1 и ал.2, чл.15 ал.1 и ал.3 и чл.16 от ЗДВ, чл.59 ал.3 ЗАНН.

Въпроси за чл.45 КРБ:
Определянето допустимостта на настоящата индивидуална молба е свързано с тълкуване на този член, съдържащ понятието петиция, т.е. групова писмена молба. Иска се тълкуване дали е конституционно потвърдено правото на един единствен гражданин на молба до държавните органи и дали за тях произтича задължение за разглеждане и произнасяне с мотивирано писмено решение по сигнали, молби, жалби, предложения и петиции. В този смисъл в съответствие ли са чл.2 и чл.14 ЗАП с чл.45 КРБ, свеждайки до голяма степен конституционното право на сигнали, предложения и петиции до ситуацията “Като си пееш, Пенке-ле ... “.

Чл.120 КРБ:
Кои актове са административни по смисъла на чл.120 КРБ? Допустими ли са според КРБ ситуации, в която административен акт - нормативен, общ, индивидуален или друг, може да се обжалва само по реда на ЗКС, при което се засягат субективни права или законни интереси на граждани и юридически лица? Кои са тези ситуации? Посочени ли са такива ситуации в действащото законодателство?
Кои от актовете на председателя на НС (ПНС) са административни, но не подлежат на контрол по реда за ЗАП, ЗВАС или друг ред, а само по реда на ЗКС? Такива ли са актовете по чл.8 ал.1 т.4 и т.7 от ПОДНС? Такива ли са актовете на администрацията на НС, издадени от ПНС или упълномощено от него лице във връзка с организацията и дейността на администрацията на НС, използването на материалната база и контрола върху издаването на ДВ и другите правомощия по ЗДВ? Само по реда на ЗКС ли подлежат на съдебен контрол за противоконституционност актовете, с които комисиите по чл.79 ал.1 КРБ и чл.17 ал.1 ПОДНС приемат на основание чл.21 ал.1 ПОДНС свои вътрешни правила?
Кои от актовете на президента са административни? Кои от тези актове не подлежат на контрол по реда за ЗАП, ЗВАС или друг ред, а само по реда на ЗКС? Такива ли са указите по чл.102 ал.3 т.5 от КРБ, които са свръзани с чл.1 ал.3, чл.2 ал.6 и чл.3 от ЗА? Такива ли са актовете на администрацията на президентството, издадени от президента или от упълномощено от него лице във връзка с организацията и дейността на администрацията на президентството и използването на материалната база на президентството?
Кои от актовете на изпълнителната власт не подлежат на контрол по реда на ЗАП, ЗВАС или друг ред, а само по реда на ЗКС? Кои от актовете на изпълнителната власт не подлежат на съдебен контрол извън реда на ЗКС? По кой ред се обжалват НП за глоба до 10 лева?
Административни ли са по смисъла на чл.120 КРБ актовете на административните ръководители в органите на съдебната власт? Кои от техните актове не подлежат на контрол по реда за ЗАП, ЗВАС или друг ред, а само по реда на ЗКС? Такива ли са актовете им в случаите на съдебна администрация и по кой ред се обжалват такива актове?

Чл.149 ал.1 т.2 КРБ:
Произтича ли от този член задължение за КС да се произнася по искане за установяване на противоконституционност:
1. На актовете на администрацията на НС, издадени от ПНС или упълномощено от него лице във връзка с организацията и дейността на администрацията на НС, използването на материалната база, с контрола върху издаването на ДВ и другите правомощия по ЗДВ?
2. На актовете, с които комисиите по чл.79 ал.1 КРБ и чл.17 ал.1 ПОДНС приемат на основание чл.21 ал.1 ПОДНС свои вътрешни правила?
3. На указите по чл.102 ал.3 т.5 от КРБ, които са свръзани с чл.1 ал.3, чл.2 ал.6 и чл.3 от ЗА?
4. На актовете на администрацията на президентството, издадени от президента или от упълномощено от него лице във връзка с организацията и дейността на администрацията на президентството и използването на материалната база на президентството?

Чл.19 ал.2 от КРБ.
Съгласно решение № 19 /21.12.1993 по к.д. № 11 от 1993, алинеята се отнася “не само за гражданите и юридическите лица, които са изрично споменати, но и за държавата и общините, когато те действат при пазарни условия, т.е. като частни собственици.”
Произтича ли от тази алинея нормативно ограничение относно монополното еднолично определяне цената на ДВ от ПНС?

Чл.153 от КРБ.
Към настоящата молба е приложено предложение с конкретен текст за промени в КРБ. Произтича ли от чл.153 от КРБ непосредствено правомощие за Обикновено НС да извърши предложените промени или се засягат въпроси от изключителна компетентност на Велико НС?

Установяване противоречие и противоконституционност.
Чл.3 и чл.5 от ЗВАС с чл.120 и чл.56 от КРБ. Ограничават правомощията на ВАС за контрол върху актове, издадени от администрациите на НС и президентството.
Чл.2 и чл.14 от ЗАП с чл.45, чл.56 и чл.120 ал.2 от КРБ. Свеждат до голяма степен правото по чл.45 от КРБ до споменатата по-горе ситуация “Като си пееш, Пенке-ле ... “. Е или не е индивидуален административен акт актът за установяване на административно нарушение (АУАН), може ли по съдебен ред да се обжалва законосъобразността на АУАН и противоречи ли на КРБ законова уредба на административнонаказателното производство, ограничаващо основни конституционни права.
Чл.13 ал.1 и ал.2 от ЗДВ с чл.19, ал.2 КРБ. ПНС може да определя монополна цена за право на разпространение на ДВ и на другите услуги по еднолично определен неконтролиран от съда ред, ощетяващ потребителите на ДВ, т.е. всички субекти, включително чрез дребнавото определяне продажна цена за право на разпространение на електронния вариант на ДВ, достъпът до който би следвало да е свободен в интерес на познаването и върховенството на закона.
Чл.15 ал.1 и ал.3 от ЗДВ с чл.4 ал.2, чл.19, ал.2 и чл.41 на КРБ поради невъзможност за получаване информация и за контрол върху методиката на образуване и формиране цената на ДВ при монополния безконтролен ред, определен от ПНС, ощетяващ потребителите на ДВ, т.е. всички субекти.
Чл.16 от ЗДВ с чл.19, ал.2 и чл.41, ал.1 на КРБ, ограничаващ начините за разпространение на ДВ и ощетяващ потребителите на ДВ, т.е. всички субекти.
Чл.59, ал.3 от ЗАНН с чл.56 и чл.122, ал.1 и 2 от КРБ поради липсата на процесуален ред за обжалване на НП, с което е наложена глоба до 10 лева.

ПРАВЕН ИНТЕРЕС. Посочените противоречия създават приципна опасност от нарушаване или застрашаване на конституционно установени права и интереси, което налага отстраняване на противоконституционните разпоредби от правния ред и възстановяване върховенството на КРБ.

Специално за ДВ. Конфликтът на интереси между ПНС в качеството му на безконтролен принципал на разпространението на ДВ и предпоставките за ощетяваща данъкоплатците корупционна дейност в рамките на администрацията на НС от една страна и всички граждани на РБ в качеството им на собственик и суверен на държавното имущество и държавната власт, включително интелектуалния продукт на НС, определят правния ми интерес за исканията, свързани с ДВ и със ЗДВ.
В качеството на институтор на повдигнатите въпроси и ако КС ги допусне за разглеждане по същество, желая да бъда конституиран като заинтересувана страна по смисъла на чл.18, ал.2 от ЗКС и да изразя становище с повече аргументи поотделно за всеки допуснат въпрос.

Гр. Варна, 16.03.2004 . . . . . . С уважение: (. . . . . . . . ) /инж. Чолаков/

[Юлиян Чолаков]

Това е стар номер на ВАС, на който се понаучиха адм.отдел. в СГС и в други ОС: “видят” ли недопустимост, разпореждат връщане. “Забележат” ли признаци за неоснователност, в з.з. се произнасят с определение за недопустимост. Ако с ч.ж. успешно се докаже, да речем неправилно установено от съда просрочване на жалбата, съдът си измисля ПРОИЗВОЛНО друго основание, с което да потвърди вече обявената от по-долната инстанция недопустимост. Новото определение не подлежи на обжалване. Така изобщо не може да се стигне до процес, до доказателства, до разглеждане съществото на спора. Това не са изключения, а системна практика. Този извод е направен след продължителна “изследователска” дейност “на живо” в административното правораздаване.

Обсъжданият алгоритъм не ми се е присънил, той е резултат от няколкогодишен целенасочен труд. Затова, за пореден път апелирам към всички юристи със самочувствие на добри професионалисти, да посочат пропуските в него, ако ги има, за да бъдат коригирани. Че подкрепата от по-широката непредубедена публика ще е спонтанна и силна, не подлежи на съмнение

[alexander_tonev]

Уважаеми г-н Чолаков, позволявам си отново да се обърна към Вас, защото виждам, че неотклонно отстоявате гражданската си позиция, при това със завидни правни познания и се опитвате с помощта на институциите (вкл. в съдебни производства) да получите потвърждение на идеите си. Достойна за възхищение мисия! Още повече на фона на инертното общество (иска ми се и на мен да имах вашия хъс). Дистанцирам се, обаче, от част квалификациите, които правите в жалбата си до ВАС - особено към президентската институция. Не става въпрос за личността на този или онзи президент. Това е президент, избран пряко от народа. Все пак, заслужава минимум уважение да не бъде наричан с обидни квалификации (това, впрочем, е престъпление, при това от общ характер, вероятно Ви е известно). Ще си позволя едно отклонение, въпреки че знам, че уважавате точната и конкретна мисъл. Авъл Гелий (древноримски автор) бе дал пример за йерархията на ценностите - почитта към родителите е особено важна, но тя трябва да отстъпи пред уважението към институциите - така че, синът-консул не трябва да слиза от коня си, когато минава покрай баща си - това е уважението към институцията!!! А президентската институция олицетворява единството на нацията по Конституция. Пощадете я, моля! (и също така Ви моля да не ме обвинявате в пристрастност към сегашния президент, тъй като мотивите ми са именно такива, каквито ги изложих)...
А сега, на въпроса. Възраженията ми срещу Вашия алгоритъм са относно (както вече посочих) контролната инстанция. Защо смятате, че Конституционният съд ще бъде това звено, което да "затвори" веригата и по този начин да премахне възможностите за злоупотреба (и то само доколкото същите се дължат на неясноти и непълноти в действащото законодателство)? Според мен, цялата система от държавни органи и институции е неефективна, което превръща в неефективна и цялата ни правна система. Конституционният съд (нека дам един груб пример) не може да Ви събере парите от длъжника, ако Вие сте кредитор. Може да го направи съдия-изпълнителят, но него не го е грижа за процесуалните срокове (те, така или иначе, са инструктивни). Много неща в нашата държава, въпреки ясния текст на закона, се уреждат от практиката на този или онзи съд, служител или чиновник. Законът е налице, но не се прилага. А как да се прилага - ако не доброволно, то чрез съд - но в съда делата се разглеждат и решават бавно. Това не е проблем на закона, а на материално и кадрово обезпечаване и, най-важното, на "качеството" на съдиите. Как Конституционният съд ще ни избави от тези проблеми? А имам и доста съмнения към самия КС! Той доказа, че може да взима както чудесно обосновани в духа на Конституцията, правните принципи и справедливостта решения, така и политически мотивирани решения, които противоречат на собствената му практика. Чрез правомощието му да отстранява празноти и неясноти в законите, му даваме още власт, за което няма ганарция, че няма да се злоупотреби. А кой стои над Конституционния съд - никой!

[alexander_tonev]

Нека дам и още един пример - делата по трудови спорове. В момента ВКС е задръстен с такива дела, които се насрочват вече за края на 2006 г. Проблем е, от една страна, тринстанционното производство (което остава при най-важните трудови спорове - делата за уволнение), което е гарантирано от Конституцията (или поне е установено като принцип в процеса). Как тук ще ни съдейства КС? Могат да помогнат (в някаква степен) специализираните трудови съдилища, чието създаване се подготвя. Но дали това е решението? Ефективността на контрола по спазване на трудовото законодателство е най-важното нещо! А там участници са не само съдебните органи, но и администрацията - инспекциите по труда - и неправителствени организации - синдикатите. Само, че те, поради различни причини, не работят ефективно и всъщност въобще не оправдават съществуването си. Цялата борба на синдикатите е да приберат членски внос и, евентуално, да организират някоя и друга стачка с политическа насоченост (въпреки законовата забрана за това!) И освен това събират "такса" за присъединяване към колективния трудов договор от нечленуващи работници или служители (което преди беше забранено в КТ). В едно много важно предприятие (няма да го назовавам) синдикатите, очаквайки големи съкращения, бяха включили в проекта на КТД клауза за сериозни обезщетения за уволнените в резултат на преструктурирането служители. Бордът на предприятието, състоящ се от представители на изпълнителната власт, категорично отказа да подпише с тази клауза - синдикатите гузно си замълчаха и подписаха без никаква клауза за обезщетения!!!! А законът в случая казва, че е налице колективен трудов спор и има възможности за решаването му - включително стачка. Ама това не е в интерес на политиката в този момент (може би, по късно). Срамна работа!!! И какво може да направи тук КС??? За инспекцията по труда положението е абсолютно същото. Преди време, в този форум обсъждахме нейното правомощие по чл. 405а от Кодекса на труда - тази разпоредба никога (или почти никога) не се прилага - въпреки, че прилагането й би създало трудовоправен статут (с цялата следваща го закрила и социално осигуряване) за стотици (може би хиляди) работещи. Вероятно, разпоредбата се нуждае от подобряване (прецизиране), но дори и това да стане - каква е гаранцията, че някой "ще си помръдне пръста" за бедния студент, който полага извънреден труд срещу мизерно заплащане (а уж всеки има право на труд, държавата създава условия за упражняването му и всеки има право на заплащане, съответстващо на извършената работа, на почивка и отпуск, здравословни и безопасни условия на труд и т.н. - чл. 48 от Конституцията - е, нима тези неща ги има на практика?!!).
Разбира се, виждам добре разликата между дадения от мен пример с правото на труд и Вашето предложение за "право на регламентирано управление". За правото на труд не е предвиден надежден механизъм за закрила (на конституционно ниво), поради което същото е по-скоро сродно на "свободите" (свобода на словото, печата, мисълта и пр.). Вие предвиждате конституционен механизъм за гарантиране на това право, чрез контролна инстанция, която следи за непълноти в законите, които регламентират управлението, съчетано с право на конституционна жалба при наличие на такива непълноти/неясноти - т.е. липса на ясна регламентация на управлението. Какъв е, обаче, Вашият механизъм за гарантиране на отговорностите на различните категории длъжностни лица? И сега, както Ви е известно, има Наказателен кодекс, ЗАНН и пр. Но не само несъвършенствата им ги правят неефективни. Много от разпоредбите не се прилагат и никога не са били прилагани - вижте престъпленията просия, скитничество, вземане на откуп срещу даване на съгласие за встъпване в брак (масов обичай при малцинствата), използване на обществена организация за извършване на частна дейност, търговия с влияние (може би, най-разпространената корупционна практика в България, известна като "шуро-баджанащина"), неоказване на помощ без опасност за живота и пр. и пр. (тези ми хрумнаха без да се замислям, има и още, и още). Даже, някои автори предлагат тези текстова да отпаднат, деянията да бъдат декриминализирани, тъй като явно наказателното право не дава ефикасна закрила в тези случаи.

[alexander_tonev]

Г-н Чолаков, хрумна ми какво все пак може да се допълни във Вашия алгоритъм. Ако даден казус е висящ пред съд, юрисдикция или административен орган и заинтересуваният навежда доводи за непълнота на закона, производството се спира, дава се срок за сезиране на КС, след което се възобновява и решава с оглед отстранената непълнота или неяснота. Би било полезно това да се отнася и за административните органи, защото по ЗНА те не могат да правоприлагат по аналогия, така че законовите празноти в административния процес са особено опасни. Имах един такъв случай с реституция и с поземлена комисия (общинска служба по земеделие и гори).
И все пак. Този начин на преодоляване на празнотите и неяснотите в законодателството няма ли прекалено много да забави процеса? Какво ще стане, ако въпреки решението на КС, Парламентът не приеме съответно изменение и допълнение? Нали някой все пак трябва да задвижи законодателния процес като упражни законодателна инициатива и внесе съответен проект за разглеждане - първо комисия, после в пленум. Ами ако президентътналожи вето? Не става ли "дълга и широка"? Аз си мисля, че трябва да се възстанови прегледът по реда на надзора - да отпадне касационното производство като редовен способ за контрол на решенията, а да има преглед, допускан по преценка от ВС в случаите, когато има законова непълнота или неяснота (контрол в интерес на закона). От друга страна, да се премахне касацията за по-маловажните дела, за да не се претоварват съдилищата. Това би наложило канституционна промяна.
Вижте все пак изказаните вече възражения срещу Вашия алгоритъм, по-конкретно противоречието с парламентарната форма на управление с политически партии, забавянето на процеса и липсата на гаранция за осъществяване на отговорност на длъжностните лица (независимо от предлаганата конституционна поправка). Помислете как би работил мехънизмът на практика, не само в случаите, с които Вие сте се сбълскал!

[alexander_tonev]

Извинявам се за допуснатите правописни грешки - мехънизмът - механизмът. Ако има други, моля за извинение

[Юлиян Чолаков]

Г-н Тонев, благодаря Ви за въпросите, които поставяте. Изясняването на детайлите е важно не само за участниците в обсъждането, но и за читателите.
Уважавам всички държавни институции и особено изброените в КРБ. Там се разграничава институцията Президент на Републиката от лицето, което я представлява. Затова са предвидени условия и процедура за предсрочно прекратяване пълномощията не на самата институция, а на представляващото я лице. На някои е изгодно да отъждествяват двете неща , но единството на нацията се олицетворява от институцията, а не от лицето. Георги Седефчов е избран за президент пряко от народа, за да му служи. Но моята и не само моята преценка е, че той излъга избирателите си. Той не е социален президент. Той предаде интересите на народа си и затова е национален предател. Това е причината да настоявам за процедура импийчмънт за нарушение на КРБ и за държавна измяна.
За сега няма признаци този високорейтингов господин да се е засегнал на “национален предател”. Той е с голям пост и малко сърце, малък е като човек. Гузен е и няма кураж да се защити публично. Затова, ще използвам квалификации, а той ще мълчи и като частно лице, и като президент. Защото аз рискувам малко, той всичко. Аз не виждам какво друго мога да направя, той няма какво да каже. Аз съм заострил вниманието на главния прокурор и ВКП за необходимостта прокуратурата да извърши проверка дали съм нарушил закона, наричайки го национален предател. Г-н Първанов продължава да мълчи като еди си какъв, защото знае, че е точно такъв. Въпреки всичко, ако пиша писмо до президента, обръщението отново ще е “уважаеми”.

ЗА ВЪЗРАЖЕНИЯТА. Разбира се, правната система е само част от цялата неефективна система от държавни органи и институции. Прав сте, положението изглежда безнадеждно “задръстено”. Алгоритъмът и КС няма да сложат в джоба на длъжника пари, с които той да се издължи на кредитора. Но за действията на съдия изпълнителя може да се предвиди ефективна процедура, която да му даде право и да го задължи в срок да установява и обявява действителното финансово състояние на длъжника. Ако след някакво вземане-даване съдът установи, че едната страна е нередовна, за нея би следвало да отпадне и данъчната тайна. Този “прозрачен” режим може да продължи до окончателното издължаване. Разбира се, алгоритъмът не дава готови решения на проблемите, но подтиква към тяхното разрешаване. А да се оптимизира по посочения начин процедурата за действията на съдия-изпълнителя е само една спонтанна идея за разрешаване на конкретния проблем.

Съгласен съм, че законът е налице и не се прилага. Не съм съгласен, че проблемът е по-малко в закона и повече в “качеството” на съдиите. Кучето бяга според тоягата, съдията – според закона. И според сроковете в него. Съдията се бави, защото няма причина да се старае. Няма надежда за поощрение, няма страх от наказание или конкуренция, принцип кариера не прави. Положението с прокурора и чиновника е същото. С алгоритъма ще се създаде механизъм за търсене на отговорност, конкурентна среда и положението ще се промени.
КС съд не може да отстранява, а само да установява несъответствия на законите с КРБ. Такова отстраняване е работа на НС. И сега приеманите закони не трябва да противоречат на КРБ, не виждам как може да стане голяма злоупотреба. Все пак, решенията на КС се публикуват и четат от много хора.

АЛГОРИТЪМЪТ НЕ Е ПАНАЦЕЯ. Описаните възражения приемам като опасение, че алгоритъмът няма да постигне идеален 100%-в резултат. За разлика от математиката и несбъднатите мечти, в ежедневието няма идеални неща. Искам да се промени съотношението между хаоса и реда, между злото и доброто. Крайностите трябва да се избягват. За да е една система саморегулираща и еволюираща (саморазвиваща и самоусъвършенстваща се), оптималното съотношението между “черните” и “белите” ангели в нея трябва да е между 1:3 и 1:2, може би точно 1:2,618. Вервайте ми! :))

Очаквам 50-80% ефективност (обективна и субективна), която да се достигне за няколко години. Това означава действието на алгоритъма да се усети след няколко месеца, но вредата от корупция и престъпност, генериращи бедност, да намалее 2 до 5 пъти едва след няколко години. Резултат очаквам не само като цифри в доклади, а като субективно усещане на хората, изразено в общественото мнение.

[Юлиян Чолаков]

Трудовите спорове са отделен, но характерен проблем, от който по аналогия могат да се правят и по-обобщени изводи. Безработицата разгевезява работодателите, а неясната нормативна база им позволява безнаказано да лицемерничат и злоупотребяват. Много от ощетените търсят съдебна защита и генерират дела. Проблемът със задръстването с дела по трудови спорове няма да го решат специализираните трудови съдилища - все едно да изгребеш морето. Както и омбудсманът няма да защити гражданите от престъпността. Както и държавата няма да забогатее, ако чакаме всеки да спечели от тотото или от телевизионна игра с SMS-и. В условията на безработица за съдилищата и ВКС е супер да са задръстени от работа. За МВР и прокуратурата е супер да има престъпност за преборване. Но за обикновения данъкоплатец не е.

Алгоритъмът не лекува пряко вредните последици, а пораждащите ги причини. Неизброимите трудови спорове са следствие от нормативната база и често са свързани с уволнения и неизплатени заплати. За работодателите е супер през август да плащат аванс за месец март. Супер е да не внасят здравни и социални, но да се води, че са ги внесли. А защо да не обременят работника и с данъчни задължения, вписвайки в служебната бележка за доходи начислените за заплата суми, които не са изплатени? При това, без да носят отговорност за подправяне на документ по чл.308 НК. Супер е да минават за разходи тези начислени, но неизплатели заплати, които и не възнамеряват да изплащат. Супер е да се уволняват работници заедно с начислените им, но неизплатени заплати и на тяхно място да се назначават други будали, незапознати с нормативно уредената “процедура” да се работи без заплащане. За работодателите е супер, но за търсещия работа не е.

За мен е очевидно, че първопричина за задръстването с дела по трудови спорове отново са пропуски и неясноти в нормативната уредба. Забавянето в съда е следствие, устройващо и без друго привилегированите работодатели. Алгоритъмът би помогнал за прецизиране на нормативната уредба, за недопускане и изчистване на дължимите за заплати суми, за осигуряване равнопоставеност пред закона и двупосочна възможност за търсене на отговорност.

Защо много от разпоредбите на законите не се прилагат и никога не са били прилагани? Защото имат пожелателен характер, защото няма механизъм за контрол върху органите, контролиращи прилагането.
Магистратът и чиновникът се бавят, защото няма причина да се стараят; крадецът краде, а убиецът убива, защото никой не ги вкарва в затвора. Толкова е просто!
Какъв ще е механизмът за гарантиране отговорностите на различните категории длъжностни лица? Процедурата ще се регламентира прецизно в закон. Правомощията на КС няма да се променят. Новото е, че КС ще играе ролята на един голям жълт картон, който всеки данъкоплатец ще може да показва на управляващите.

[alexander_tonev]

Но, г-н Чолаков, така излиза, че топката е отново у НС, откъдето идват най-големите проблеми, а именно некачественото законодателство. Вие сам признавате, че основният регулатор на отношенията в обществото е законът, а не Конституцията. Дали Вашата идея, залегнала в Конституцията, ще бъде надеждно подкрепена от съответни закони? Ако, да речем, има празноти в приети закони, Вие създавате процедурата. Ами, ако ВЪОБЩЕ няма такива закони? Народът /чрез свои организации/ няма законодателна инициатива, нямат такава инициатива ВКС, ВАС и Адвокатският съвет /не че много биха се напънали, но поне във ВКС се разработват добри тълкувателни решения, които могат да се ползват за проектозакони/.
Контрол му е майката, наистина е така. В САЩ - този огромен конгломерат от народности и нации, групи, класи и клики - правната система функционира ефективно, защото я има системата на checks and balances - контрол на много нива - един контролиран субект, контролен орган - контролен орган на контролния орган - контролен орган на всички контролни органи - съд. А съдията не е с имунитет, избиран е от електората по места /говоря за по-нисшите инстанции/. Освен това, обществеността участва много активно в процеса - чрез съдебното жури - както по наказателни, така и по граждански дела /в по-значими случаи/. Ама и хората са обществено ангажирани и искат сами да допринесат за своето благоденствие. А тук - съдебните заседатели спят в залите!!!

[Юлиян Чолаков]

Алгоритъмът се отнася и за административните органи. Нали и те са органи на държавната власт?

По изказаните вече съображения срещу алгоритъма – парламентарната форма на управление и цялото структуриране на властта остават непокътнати, отговорността на длъжностните лица ще се регламентира в закон. 100%-ва гаранция за осъществяване на отговорността няма, но ще има “несимволичен” напредък. Има една забележка за ал.3 от dimizz1 (17-08-04 20:49), която никой не пожела да коментира. Той предлага в ал.3 да се добави “или подзаконов нормативен акт”?

Мислил съм много как би работил механизмът за случаите, с които съм се сблъскал. Текстът на предложението е съобразен с тези практически случаи. За обсъждане на случаи, с които не съм се сблъсквал, съм помолил за съдействие вас, юристите, защото имате по-широк поглед върху проблемите. Ако в настоящото обсъждане се включат повече юристи, би могло да се обсъдят и повече практически случаи.

Именно, топката е и ще е в НС, нали сме парламентарна република. По тактически съображения, нека не обсъждаме правото на законодателна инициатива - такова искане би срещнало сериозни контрааргументи и ще се разфокусира обсъждането на основната идея. И сега всеки може да се срещне с депутат в приемния му ден и да се опита да ползва неговото право на законодателна инициатива...

[cleo]

Изчетох почти всичко, г-н Чолаков поздравления за гражданската Ви позиция, но имам един въпрос - не разбрах каква е основната Ви идея - намаляването на корупуцията, ограничаване на адм. регулиране или изменения в КРБ, които да доведат до създаване на възможност физ. и юр. лица да сезират КС или нещо съвсем различно от това?
Защото :
1. Отговорността на длъжностните лица е рагламентирана в Закон и сега...
2. "(1)Всеки има право на регламентирано управление. Нормативните празноти и противоречия се отстраняват." - Всеки има право и сега. Второто изрчение - това е принцип, който си съществува и сега - какво ще постигнете като го запишете в КРБ
3. "(2)Отговорността на управляващи и управлявани е строго дефинирана. "- тя е дефинирана и сега - ЗОДВПГ,
4. "(3)За всеки акт на държавната власт има определени със закон: 1.процедура и срок за изпълнение; / / За кой АКТ НА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ няма, между другото какво имате предвид под АКТ на Държавна власт - административен акт ли?/
2.субект, вид и реален минимален размер на отговорността за неспазването на процедурата и срока; /какво значи реален минимален размер - така изключвате приложението на ЗЗД, няма такова понятие като реален минимален размер на имуществена отговорност!!!!/
3.субекти, процедура и срок за иницииране на отговорността. /срок за иницииране от страна на кого.../ процедура съществува Моля Ви прочетете ЗОВПГ, ЗЗД и
ЗАКОН за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
Извинете ме за разхвърляното изложение, но и аз като Иван/ ужасно ми напомня този Иван за един колега от Пловдив, както и да е/ съм на мнение, че разписването на нови принципи в правото няма да е от полза - нека да правим малки крачки всеки един от нас всеки ден - аз претендирам да съм млад служител в държавна администрация и не се опитвам да променя системата изцяло знам, че е НЕВЪЗМОЖНО, но променям колегите си, създавам правила за тези, от които зависи моята работа, стремя се да не бавя нито една преписка, да не връщам нито един гражданин и учудващо, но успявам. Щом мога да променя мнението и систамата на работа на колеги с 30 ГОДИШЕН СТАЖ в администрацията, без да се налга да ме уволняват, значи и Вие можете и всеки един друг. Сблъсквам се с безумия разбира се, но времето коригира и тях.
Ядосвам се обаче, че напоследък всеки се хваща за КРБ, добре ще я промените и какво от това - как ще накарате 50 годишна служителка, която седи срещу Вас на гишето и трупа бумащини и Ви бави да работи по нов начин - като й сложите минимален размер на отговоността й ли?

[alexander_tonev]

Уважаема Клео,
ще се опитам да Ви обясня идеята на г-н Чолаков, след като се опитах за себе си да я изясня. Неговата идея почива на презумпцията (до голяма степен правилна), че неефективността на правната система се дължи на празноти и несъвършенства в процесуалната форма, в която се отливат и реализират предвидените материални права и задължения за гражданите и държавните органи. Законът възлага определени задължения на длъжностните лица, но отговорността, която следва в случай на неизпълнение на тези задължения не осъществява превантивен и възмездяващ ефект, тъй като се реализира трудно и в повечето случаи въобще не се реализира. Идеята да се закрепи конституционно "право на регламентирано управление" е да се превърне това във водещ принцип при законотворческата дейност на НС и, защото е субективно конституционно право - всеки гражданин да може да въздейства и спомага за осъществяването му на практика. А това г-н Чолаков предлага да става, като Конституционният съд обявява с решение наличието на празнота в закона - това ще представлява противоконституционност, тъй като не е съобразено с правото на регламентирано управление, т.е. нарушена е Конституцията при наличието на празнота в приет от НС закон. След обявяване на тази противоконституционност, НС следва да отстрани празнотата в 3-месечен срок. Предвидена е процедура и при висящ спор пред държавен орган /напр. съд/. Друг е въпросът доколко КС е независим орган, доколко НС ще отстрани действително празнотата, ще трябва да се забрани аналогията при правоприлагането и т.н.