АЛГОРИТЪМ С ЕФЕКТ НА ТАМЯН

[Юлиян Чолаков]

Във форума моята цел е да обсъждаме правните аргументи, но изказването Ви е толкова емоционално и искрено, че може и да ме заразите.
Уважавам и ценя малките крачки, добросъвестното отношение към служебните задължения, добрия микроклимат, който създава предпоставки за взаимопомощ между колегите, за бързо и качествено обслужване на гражданите. Казвате, че сте млад служител и вероятно не знаете, че Вашите думи удивително ми напомнят за тезисите и официалната линия на Партията преди “демокрацията”. И тогава се разчиташе на добрите и трудолюбиви хора като Вас, като мен, като повечето обикновени хора. Всеки случай на злоупотреба, нарушение или престъпление се обясняваше с капиталистическите отживелици в съзнанието на хората, които щели да отминат и през 1980 Комунизмът щял да бъде окончателно построен: “От всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите.” Но идеологията на комунизма се провали не защото не беше красива и приятна за ухото, а защото разчиташе на съзнанието на хората. Но и тогава, както и сега, ръководителите говореха едно, а вършеха друго и го пазеха в тайна от теб и от мен. И съзнателните хора бяха употребени. Една от най-вредните лъжи и сега е тази, че ако с трудолюбие и всеотдайност в работата си всеки успее сам себе си да оправи, тогава всички ще сме оправени и е естествено дори държавата като цяло да забогатее. За съжаление, американската мечта, че чрез постоянство и работа ти ще успееш, се е изродила в култура, в която никой не носи отговорност за действията си и най-малко управляващите. Сега честното, толерантно и добросъвестно отношение между хората не е печеливша стратегия и много родители сме поставени в абсурдна ситуация при възпитанието на децата си. Но аз искрено искам и ще направя всичко възможно това отвратително положение да се промени.

Сега на въпроса. Основната идея е да се прецакат недобросъвестните политици, т.е. да нямат възможност да говорят едно, а безнаказано да вършат нещо съвсем друго и различно от интересите на обществото.
Сегашното законодателство не осигурява ефективно разкриване и наказване на престъпниците, защото често има пожелателен характер. На 01.09.2004 комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген отново размаха пръст: “България да поправи конституцията си така, че наказателните дела да се решават бързо в интерес на решителната борба с организираната престъпност.” Защо се чака някой друг да ни казва какво да правим?
Голяма част от нормативната база не работи, ЗОДВПГ също. Под акт на държавната власт разбирам всеки акт, издаден от държавен орган – от президента, от НС, от съдебната власт, от МС, от данъчните служби или от селския кмет. Реален минимален размер има, когато границите са “от 5 до 5000 лева”, “от 1 до 3 год”. Реален минимален размер няма, когато границите са “до 5000 лева”, “до 3 год”. Когато долната граница е нула, тогава няма реален минимален размер.
По т.3 - /срок за иницииране от страна на кого.../ - именно, не винаги е ясно от страна на кого. Затова трябва да са посочени
субектите, които могат да инициират търсене на отговорност.
Красивия ялов ЗОДВПГ го прескачам. ЗЗД, в неговия чл.92 е записано: “Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.” Има ли процедура за търсене на неустойка при неизпълнение на клаузи от обществения договор, сключен чрез резултата от изборите? Колко такива дела са спечелени?
На 50 годишната служителка с бумащините темпото й на работа може да се ускори значително с “минимален размер на отговорността” от 0,50 лв на ден за всяка преписка, забавена след определения срок. Може и 0,10 лв /ден. Ако не се справи, съгласно процедурата, отива на “по-лека” работа или в “заслужена” почивка. По-младите ще я заместят, ако проблемът е възрастта.

Наистина ме развълнувахте с Вашия искрен стремеж към съзидателност, човечност и наивна доброта. Ако нещо съм пропуснал, напишете какво, ще се коригирам. Благодаря Ви, че Ви има!

[Юлиян Чолаков]

Г-н Тонев, ако позволите, вече ще ползвам цитати от това Ваше обяснение – много ми харесва. Защо не напишете студия за разрешаване проблема с нормативните неясноти и празноти в правото, при което ще отпадне необходимостта от правоприлагане по аналогия и от тълкувателни решения на ВКС и ВАС? Шегата е 50%, останалото е сериозно.

За разлика от проф. Сталев, проф. М. Павлова счита, че правоприлагането по аналогия не може да се счита за източник на право. Може да се приеме, че то е по-скоро изключение по необходимост, отколкото правило, което да се забранява. Ако се добави неяснотата около термина “източник на правото”, веднага се изяснява, че практическата полза от този теоретичен спор е само за професорите. Отдавна е трябвало същите да насочат усилията си за практическо разрешаване на проблема с нормативните неясноти и празноти, а не само да ги анализират, коментират и ползват за повод да пишат дебели трудове.

[alexander_tonev]

Радвам се, г-н Чолаков, че успявате да вкарате и хумор в дискусията. Предполагам, това се дължи на "опита ми" за философстване по поставения от Вас проблем. Опитах се да изложа своето виждане, да анализирам предложението Ви... Винаги съм уважавал хората с идеи много повече от тези, които ги анализират и критикуват. Затова в часовете по литература съм се старал по-скоро "да усетя" автора, а не да следвам "шаблоните" на литературната критика. Явно, в тази дискусия съм подходил прекалено суховато и абстрактно-теоретично, та съм предизвикал насмешката Ви. Вероятно, съм Ви досадил със своите "поучителни слова", когато аз самият мога да науча много повече от Вашия житейски и професионален опит.
Отново подчертавам, причината за това е стилът ми на писане. Същевременно, държа да подчертая, че не се опитвам да преписвам учебници, а да приложа (както постъпвам в работата си) това, което съм научил от своите преподаватели и основно от правната литература ("качествената" такава).
А въпросът за правните източници въобще не съм засягал. Засягате го Вие, което само по себе си показва, че без познаване на теоретичните постижения (особено) в такава наука, каквато е правото, напред не може да се върви. По-скоро изразих становище във връзка с аналогията като техника, използвана при ПРАВОПРИЛАГАНЕТО, а не при нормотворчеството. Когато говорих за аналогията, имах предвид следната разпоредба от Закона за нормативните актове:
"Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. "
Въпреки остарелия език на нормативния акт, тази разпоредба създава правната основа за преодоляване празнотите в законодателството. И именно затова поставих въпроса - как ще разграничим случаите, при които решаващият орган ще правоприлага по аналогия, от случаите, когато трябва да сезира КС. И понеже това може да се превърне в нов източник на съмнения и двусмислици, не следва ли да се забрани аналогията и да се отмени цитирания текст (затова дадох примера с Френската революция, забранила тълкуването на закона - принципът "Съдията е живият глас на закона" е бил доведен до крайност)? Мисля, че този въпрос не е "само за професорите"!!! И нека, все пак, отдадем заслуженото и на професорите - на покойния Борис Спасов, например (и на многото преди него - нека спомена само Петко Стайнов - "бащата" на административното правосъдие у нас).

[alexander_tonev]

А сега, ако позволите, цитат от Вашето изказване: "Ако се добави неяснотата около термина “източник на правото”, веднага се изяснява, че практическата полза от този теоретичен спор е само за професорите." Нека само посоча, че т.нар. "източници на правото" са разглеждани още в древноримската юриспруденция под понятието "извори на правото" /fontes iuris/. С това искам да Ви кажа, че откак има правна наука, съществува понятието източници на правото. Това, че някой е злоупотребявал с него, не означава, че трябва да го отричаме.
Нека не подкопаваме основите на правото - всяка наука си има своя "азбука" и свои принципи, без които не е наука, а съвкупност от факти, правила и хипотези. "Не е виновна колата, виновен е коларят, който я кара".

[Юлиян Чолаков]

Извинявайте, нито съм искал да подкопавам основите на правото като наука, нито да наранявам или омаловажавам труда на хората, които се занимават професионално с него. Шегата си е шега, но Вашето обяснение на предложението наистина ми харесва. Сам не бих се сетил да го изрека с тези думи.

[cleo]

ух оматах се в теоретечните Ви разработки
Все пак имам Въпрос:
Ще налагате санкции - доколкото разбрах глоби на служителите, които с действията си/респ. бездействието си/ са забавали адм. преписка по молба на гражданин /заинт. лице/, за която в закон или подзаконов НА е предвиден срок за изпълнение/произнасяне/
Само, че санкцията се налага с оглед реализирането на админ.наказ. отговорност на нарушителя, кой ще е адм.налагащия орган - работодателя му ли, та нали те са в трудовоправни отношения???
Малко ми звучи като пожелание към шефа да ми наложи наказание за нещо за което сам той ме е накарал да го бавя???
Колкото до наивитета - отдавна се разделих с него, нямам илюзии за състоянието на системата...
По коментара за пролетарии съединявайте се и капитализма е вреден май... Това го пропуснах имах по важни дела от това да бъда бодро чавдарче ...
Аналогии може да правим колкото си искаме - аз си позволих да коментирам предложения от Вас модел на управление по отделни предложения, а не като цяло
Като цяло признавам си Томас Мор би Ви завидял

[Юлиян Чолаков]

Първо, нека не забравяме, че работодател е народът, а държавната власт, трите плюс представителната, се състои от наемници. Идеята е да се напомни на наемниците, че са наемници и да се прецизират трудово-правните им отношения с работодателя. Това може да стане, като, се уточнят задълженията им в нарочна “длъжностна характеристика” от една страна, а от друга, като в “трудовия им договор” се включат клаузи за неустойка, обезщетяваща вредите при неизпълнение. Така ще се подобри съществено “трудовата им дисциплина”, много са се разхайтили. Тук визирам всички наемници, които наричаме ръководители или началници. Особено тези по върховете.

“Малко ми звучи като пожелание към шефа да ми наложи наказание за нещо за което сам той ме е накарал да го бавя???” Това сравнение много ми допадна. С тази разлика, че не става въпрос за “пожелание към шефа”, а за “задължение на шефа”. Ако не наложи наказанието, самият той ще бъде наказан. Едва ли шефът ще нареди на някого нарочно да бави каквото и да е, щом и той “ще го отнесе”.

Томас Мор не го познавам лично, не е от нашия клас. Казват, че бил честен, неподкупен и справедлив юрист, който не е имал “щастието” и опита да живее в условията на “социализъм” или “демокрация”, а само си е мечтаел за тях. Докато го прецакат. Както прецакаха всички нас. Коментарът за “пролетариите и капитализма” си струва да бъде прочетен. Изобщо не карам никого да бъде “бодро чавдарче”, каквото съм бил и аз, а точно обратното.

[Юлиян Чолаков]

Иван Костов хареса обсъдените тук предложения за промени в Конституцията. Той обеща ДСБ да ги вземат предвид при изготвянето на предизборната си програма. Да видим как ще ги преценят и останалите кандидати за изборите.