mi_lena написа:Вашето високомерие също не е много мотивиращо...
Нямам какво друго да кажа, освен: "Каквото повикало, такова се обадило".
Но нека в името на тази "хипотетична колегиалност" с неясно съдържание да продължим дискусията, все пак, и да се придържаме към добрия тон.
Прочетох и двете дискусии, към които ме насочихте, бяха много интересни, емоционални, имаше наистина ценни (за мен) мнения, идеи, препоръчи. Имаше и патос, и огорчение, и гняв, и още много други емоции. Моето лично мнение е, че само емоции не достигат. Проблемът със съдебната система е прекалено сериозен, за да си позволяваме лукса да преливаме "от пусто в празно". Моето лично мнение е (с което не ангажирам никого другиго) е, че проблемът със съдебната система е само едно от проявленията на проблема с цялата правна система, не само съдебната, но и в областта на нотариата, съдебното изпълнение, държавната администрация, адвокатурата, дознанието, нормотворчеството и т.н. Просто проблемите на съдебната система са "върхът на айсберга", защото там е концентрирана същината на правната система, там е "последната инстанция", до която хората достигат, когато търсят имуществено и неимуществено удовлетворение на своите основателни и понякога неособено основателни претенции и въжделения.
Мисля, че е логично преди да тръгнем да търсим решения, преди това да сме наясно какви точно да въпросите. Добре зададеният въпрос съдържа наполовина в себе си и отговора.
Аз лично не съм имал възможност да чета съдебни решния на западноевропейски магистрати. Запознат съм единствено донякъде с практика на Съда в Страсбург и много малко с практика на Съда в Люксембург. Личното ми мнение, сравнявайки техните решения с тези на българските съдилища, е подробното изложение на фактическата обстановка и задълбочената и логична аргументация в тях. При анализа си личи как съдът разглежда и двете гледни точки, като посочва коя приема и коя отхвърля, както и поради какви съображения. Четейки подобно съдебно решение, дори и да не си съгласен с крайните изводи, логиката на разсъжденията всява доза респект, най-малкото към труда на съда. Като пример мога да посоча решението по делото ОМО Илинден с/у България - решението по мое лично мнение е неправилно, защото съдът не изхожда от конкретиката на казуса, с която явно не е чак дотам запознат, а от по-абстрактни принципи. Не всички решения на Съда в Страсбург са справедливи и правилни, но се вижда, че над тях е положен интелектуален труд и съдът е вложил творчество. Там няма да видиш неаргументирано и немотивирано съдебно решение.
Подобни съдебни решения се постановяват и от българските съдилища и е истинско удоволствие същите да бъдат четени. За съжаление има и голям брой решения, които са под всякаква критика. Разбира се, някой би възразил, че рангът на един РС и на Съда в Страсбург са съвсем различни и не можем да искаме същото качество. Подобни аргументи обаче ми звучат несериозно. Това е все едно да кажеш, че не гледаш български футбол, откакто по кабелната са пуснали английски футбол и можеш да направиш разликата. Не можем да се примиряваме с действителността и смирено да повдигаме рамене, оправдавайки се бездушно с българските реланости "Какво да се прави, все пак живеем в България".
Не е нормално едно съдебно определение да се състои от една страница, съдържащо една-единствена фраза: "Искът/жалбата е недопустима. Не е подаден от легитимирана страна/не е налице правен интерес/пропуснат е срокът за обжалване". И толкова. Без разглеждане на конкретния казус, без аргументация, без вникване в изложението и аргументите на страните. Нищо. оставаш с впечатлението, че съдът или го е домързяло да прочете молбата/жалбата, или не положил усилия да ги разбере и вникне в аргментите, или просто...не може. Поради некадърност, нежелание, липса на време дори. Нека молителят/жалбоподателят да си се бори по-нагоре по инстанциите. Съвсем естетвено е човек да си помисли, че възможна причина е и корупция, след като не може да има толкова неясно или безсмислено решение/определение на СЪД.
Не може да има съдебно решение без никакви мотиви и доводи в него. Или и да има, същите са "псевдомотиви", просто пълнеж, защото в действителност разсъжденията на съда нямат нищо общо нито с петитума, нито дори с конкретния казус, и това се вижда много ясно. Или другата крайност - обширно изложение на 10 страници, в които се вадят води от 10 кладенци, започва се от римското право, като се премине през каноническото право, наполеоновия кодекс, галактическия кодекс и т.н., за да се обоснове съществуването и същността на правния институт така, както го възприема съдията. Дори и да е в ярко противоречие с преобладаващата практика. Хубаво е съдията да разсъждава, стига обаче да е по същество. А от 10 страници ти още на втората изгубваш нишката и се чудиш дали съдът се опитва да назидава участниците в процеса за тяхното предполагаемо невежество, или просто обича да словоблудства. Малко фактология, много разсъждения, което води до минимална мотивировка на диспозитива.
Лесно е да прехвърлиш вината за загубеното дело на съда. По-доверчивите клиенти лесно се примиряват, че вината е в съда. Проблемите обаче много често са и у адвокатите, за съжаление - съдът не може да се произнесе по нещо, което не е искано в началото, не може защитата да се сети едва във втората инстанция за доказателства, които съгласно концентрационното начало е следвало да представи още в първата инстанция. Съдът няма как да уважи молба или жалба без аргументи, написана неграмотно и объркано, в която не става ясно нито какво се иска, нито какви доказателства се представят и каква е тяхната относимост към случая.
За съжаление в много от случаите вината е и у самите клиенти, сетили се да обжалват, след като са изтекли всички срокове, и очакват да направиш чудеса, а ако не успееш-вината естествено е у теб или у съда, а не у тях самите. Хората трудно проумяват, че правото не е пластелин или пластмаса и не можеш да го огъваш и нагласяш, както ти се иска, а си има строги принципи и правила. И макар и да съдържа и творчески елемент, то същият не е безкраен като величина. Невинаги има "вратички" и "членчета и алинейки". Просто невинаги адвокатът /а и съдът/ може да защити интереса на клиента си, след като същият е направил достатъчно, за да го увреди.
С две думи, да обобщя, че много се разпрострях /но и емоцията от онези дискусии ми повлия/ - ниска е правната култура на хората, които нито са наясно какви права имат, нито как да ги упражняват. Ниска е правната култура и на много от юристите, вкл. и на магистратите. Затова не бива да очакваме твърде много от правна система, в която навлизат хиляди неподготвени още от университета /а мнозина - и от училище/ хора, с неясни цели и мотивация и още по-неясни компетенции.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.