Едно доста обективно мнение за работата на съда

[Pink_Floyd]

kalahan2008 и plamen_penev, в случай че имате някакви !-ки и ?-ки по този въпрос, моля, отнасяйте ги към НС, респ. към квазизаконодателите, начело с професора Стамболиев! Но ако смятате, че другата алтернатива на залепването на постоянния или настоящ адрес - по адресната справка, а именно публикация в неофициалния раздел на ДВ, е по-подходящо, започнете активна кампания не само за промяна на закона в тази част, а най-вече за популяризиране на това печатно издание сред българските граждани.

[plamen_penev]

И май не са криви призовкарите...

Неправилно сте ме разбрал, Pink_Floyd!
А употребената от вас дума "квазизаконодатели" намирам за изключително точна! Но то май на нас всичко ни е "квази"... Имаме си нещо като народно събрание, но на думи, нещо като съд, но проформа, нещо като осигурителен институт, но пенсионерите мизерстват, нещо като държава, но зависима...
Имаме си дори и нещо като Конституция! Ама кой я спазва?

[kostadin.iordanov]

Във връзка с призоваването не виждам какъв е проблема да се въведе и телефонното призоваване. След като всички GSM карти сега ще стават идентифицирани, то какво пречи да се разработи процедура, по която Съда да може да изисква телефонния номер на конкретното лице и от там вече да се разговаря с него, провеждането на който разговор естествено надлежно да бъде вписано в съответната деловодна книга с необходимия подпис и т.н. Това дори би могло да се окаже по-евтино от куриерското призоваване. След като GSM картите ще са идентифицирани, то на лицата ще им бъде трудно да лъжат, че не са те на посочения номер

[kostadin.iordanov]

Под идентични казуси имам предвид онези, които не се различават по същество от гледна точка на определени техни основни характеристики, като предмет на спора и т.н., чрез които съответно могат да бъдат идентифицирани като еднакви и следователно възприемани и в единствено число -- като казус. В контекст на примера с „Топлофикация“, мисля че е достатъчно ясно за какво става въпрос

Що се касае до колективния иск, разбира се -- от живущите в един блок, една жалба, от живущите в другия, друга и т.н., докато същевременно за лицата, които не съумяват да се организират вкупом, остава необходимостта да обжалват и индивидуално, нали

Затова обърнах внимание, че проблемът със задръстването на съдебната система с толкова много дела просто не би съществувал ако се преодолее ограничаването на юридическата сила на съдебните актове до страните по съответния спор и само по отношение на даденото дело -- viewtopic.php?p=372586#p372586

[kalahan2008]

Е, ето ти разковничето- в ал.7, особено след измененията.
От как е промяната не се назначават и особени... ама и ние с тези норми пак се мъчим. Протокол, че е залепено уведомлението... и това е. Свят широк и пъстър. Ние сме зависими и от призовкарите- едната брънка някаква.. дори не във веригата.

Става дума за заповеди за изпълнение от април-май 2009г. Мисля, че не е коректно от действията на един призовкар по залепване да следва - ИЛ, изп. дело, запори, възбрани, ПАМ...иди после доказвай, че не ти е връчено надлежно или че не дължиш. Няма логика за исково и изпълнително производство да се изисква особен представител, а за заповедно - не. Мисля, че ме разбираш.

kalahan2008 и plamen_penev, в случай че имате някакви !-ки и ?-ки по този въпрос, моля, отнасяйте ги към НС, респ. към квазизаконодателите, начело с професора Стамболиев! Но ако смятате, че другата алтернатива на залепването на постоянния или настоящ адрес - по адресната справка, а именно публикация в неофициалния раздел на ДВ, е по-подходящо, започнете активна кампания не само за промяна на закона в тази част, а най-вече за популяризиране на това печатно издание сред българските граждани.

Pinl_Floyd, няма как да се обърна към проф. Стамболиев, защото, както е добре известно, същият мрази гилдията на ЧСИ. Що се отнася до препращането към НС и активната кампания в полза на ДВ, или аз недовиждам, или на вас Ви се привиждат разни неща /мисля, че е второто/ - никога не съм споменавал ДВ или НС. Не виждам връзка между това, което аз написах, и Вашия апел. В тази връзка, аз също мога да Ви препратя да се обърнете към някои други компетентни институции, но едва ли ще Ви хареса, ако ги конкретизирам
Пожелавам Ви крепко здраве и по-малко мними кредитори, които срещу 20 лв., дадени на някой призовкар, който я има, я няма средно образование и морал, могат лесно и бързо да се снабдят с ИЛ с/у вас, да образуват изп. дело и да Ви запорират и възбранят сметките и имотите и да Ви наложат ПАМ

[Pink_Floyd]

Що се отнася до препращането към НС и активната кампания в полза на ДВ, или аз недовиждам, или на вас Ви се привиждат разни неща /мисля, че е второто/ - никога не съм споменавал ДВ или НС. Не виждам връзка между това, което аз написах, и Вашия апел.

Не сте споменавал, това е безспорно... Разбира се - аз го споменах. И то, за да Ви посоча какъв е другият начин за призоваване, респ. връчване на съдебни книжа, когато адресатът не бъде открит на посочения в адресната справка адрес (ако не чрез залепване, то трябва да е чрез ДВ, Вие какъв друг предпочитате?!). По отменения ГПК се предвиждаше призоваването да се извършва чрез публикация в ДВ - чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), по действащия ГПК - по чл. 47, ал. 1 ГПК - чрез залепване, като при заповедното производство не следва да се назначава от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Тъй като в момента не е предвидена възможност за призоваване чрез ДВ (с една изключително трудно приложима хипотеза), законодателят е предвидил призоваването при неоткриване на адресата на известния адрес (а той е този в адресната справка) да се извършва чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Ако някой не е доволен от този начин на призоваване, да се обърне към НС или към квазизаконодателите като проф. Стамболиев.
След тези разяснения дано да откриете връзката между това, което поставихте в началото, и "моя апел".

[kalahan2008]

Мисля, че има и трети начин - който беше преди юни т.г. - залепване+назначаване на особен прдствител. Не разбирам защо отпадна това, а остана за исковото и изп. производство. Имаше и Решение на КС, Гиньо Ганев оспорваше именно уведомяването чрез залепване, КС каза, че не се нарушават конст. права на ответниците, защото им се назначавал особен представител...е, с тези изменения явно влизаме в противоречие с решението на КС.
Вярно е, че си играем на пинг-понг със съда и НБПП-и двете отказват да назначават особени предствители, с мотива, че не били компетентни (говоря за изп.производство), но това е вече въпрос и на законодателна промяна или някакво произнасяне и от ВКС.

[Pink_Floyd]

И преди изменението на ГПК не се прилагаше чл. 47, ал. 6 ГПК в заповедното производство, в повечето съдилища. Противното би било абсурдно и биха се поставили в неравопоставено положение страните. Не само кредиторът би бил в неблагоприятно положение, тъй като ако се назначаваха особени представители, единствената им дейност би била да направят възражение. А то винаги би било немотивирано, т. е. без да познава дали длъжникът е носител на съответното задължение. Следва исково производство, разноски, изтекли мораторни лихви - да не забравяме и кой ще заплати разноските за особения представител. И представлява ли защита излагане на бланкетно възражение, без да се познават фактите. Само на твърдения на кредитора без да е наясно становището на длъжника. Но както и да е - това е минало.
Тук могат обаче да се поставят много въпроси по заповедното производство, което според мен не е достатъчно прецизирано и създава огромни проблеми, особено при предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК. Никой не се е замислял за тези особености и спецификата на това производство. Но тук не е темата за обсъждане на този проблем.
По втория поставен въпрос - поради изложените по-горе съображения не считам, че новата редакция е противоконституционна. А и в мотивите на Решението на КС никаде не се прави релация между противоконституционността и неназначаването на особен представител.

Заглавието на чл. 47 е “Връчване чрез залепване на уведомление”. Той има осем алинеи. Основен анализ се налага на първата от тях, чието съдържание трябва да бъде възпроизведено дословно. Останалите пет, като изключим ал. 7 и ал. 8, уреждат последиците от залепване на уведомлението.
Член 47, ал. 1. Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея; ... ал. 7. Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщение за подпомагащата страна; ал. 8. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения за свидетел, вещо лице и неучастващото в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а ако няма достъп – чрез залепване на съобщение.
Тук се налага пояснение. Да се връчат книжата значи да се даде възможност на страната in solidum да ги получи. Друго е съдържанието на понятието съобщение – чрез него се уведомява адресатът, че са извършени действия на съда или противната страна, без да се доставя фактическото държане на относимите към спора книжа. Но да се залепи, а не връчи уведомлението, значи да се фингира (като че ли са връчени).
Тъкмо тук се поставя въпросът, нарушава ли се равенството на страните и правото на защита на ответника да участва в процеса.
Член 47, ал. 1 има за цел да реши трудностите при първоначално връчване на исковата молба и приложенията към нея. От съдържанието му се вижда, че връчването чрез залепване на съобщение е особен способ да се противостои на възможността ответници, които поради служебна заетост или недобросъвестност целят да отложат началото на процеса. Никой не би се наел да твърди, че проблемът не съществува и той не засяга интересите на другата страна. Той прераства в безизходица за ищеца при условие, че ответникът има постоянен или настоящ адрес – тогава призоваване чрез “Държавен вестник” не може да се осъществи според чл. 48, ал. 1.
Очевидно не е достатъчно да се каже, че равенството е вътрешно присъща част на правото. Налага се да се отчете неговото конкретно проявление в гражданския процес. Феодалното право и процес са приемали, че хората са различни и следователно имат различни права. Съвременното право се гради на презумпцията за равенство на хората пред държавата и законите. Но макар и равноправни, хората се различават помежду си. Правото трябва да отчита тези различия – например, то се отнася различно към почтения и нарушителя, трудилият се по-продължително трябва да получи по-висока пенсия и пр. Отнасянето на хората като към равни има предели. Оттук следва техническият смисъл на равенството. Доведено до логическата си крайност, ако случаите са различни, то ще доведе до нееднакви резултати.
Тъкмо тази разлика е отчетена в оспорената разпоредба, защото процесуалното положение на ищеца и ответника се различава съществено. Ищецът в преобладаващия брой случаи е заинтересован по-бързо да реализира претенцията си. Напротив, не винаги ответникът съдейства за бързото приключване на спора - “никой не иска да го съдят”.
Заглавието на чл. 43, ал. 2, е “Начин на връчване”. Последното изречение на ал. 2 предвижда съдът да разпореди връчването да се извърши чрез залепване на уведомление. Прилагането на този начин е свързано с предвидения в чл. 47 ред и не е в противоречие с принципа за равенството на страните в процеса, тъй като не се отнася само за ответника по делото. Тази възможност е предвидена и за ищеца, и за подпомагащата страна, по отношение на всяка от страните, когато връчването се извършва чрез упълномощен по делото адвокат, както и за допълнително встъпилите и привлечени страни, свидетели, вещи лица и трети неучастващи в делото лица - чл. 47, ал. 7 и 8. От изложеното се налага изводът, че връчването при условията на чл. 43, ал. 2 изр. последно и чл. 47 е въведено като способ за осигуряване на развитието на съдебния процес при невъзможност книжата да бъдат връчени по реда на чл. 45 и чл. 46 и под контрола на съда, т.е. не е налице твърдяната в искането противоконституционност.
Връчване на адвокат – оспорен е чл. 51, ал. 2 в частта “връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва”.
Адвокатът е представител на страните по пълномощие в рамките на определената му представителна власт. Наред с това по силата на закона той не може да откаже получаването на съобщението, освен след оттегляне или отказ от пълномощие. Доколкото е налице първата предпоставка (пълномощник по договаряне или по закон) и в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1.
Тук не става дума за първоначално връчване на ответник, защото дотогава се предполага, че няма упълномощаване. Следователно разпоредбата се отнася до страните по делото, които са наели адвокати. От тази гледна точка разпоредбата не прави разлика между адвокат на ищеца и адвокат на ответника. Затова проблемът с нарушаването на равенството в твърденият от омбудсмана смисъл не се поставя.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 е в смисъл когато връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или юридическото лице или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва. Връчването чрез залепване на съобщение се припокрива с хипотезата на чл. 47, ал. 1, която, както се каза, не е противоконституционна.

[Гост.]

И преди изменението на ГПК не се прилагаше чл. 47, ал. 6 ГПК в заповедното производство, в повечето съдилища. Противното би било абсурдно и биха се поставили в неравопоставено положение страните. Не само кредиторът би бил в неблагоприятно положение, тъй като ако се назначаваха особени представители, единствената им дейност би била да направят възражение. А то винаги би било немотивирано, т. е. без да познава дали длъжникът е носител на съответното задължение. Следва исково производство, разноски, изтекли мораторни лихви - да не забравяме и кой ще заплати разноските за особения представител. И представлява ли защита излагане на бланкетно възражение, без да се познават фактите. Само на твърдения на кредитора без да е наясно становището на длъжника. Но както и да е - това е минало.

Извинете, че ще разводня темата, но и сте прав и не съвсем. До измененията при нас назначаваха особен представител. Правилно според мен, не че е меродавно мнението ми.
Бланкетно било възражението, казвате, ала ГПК не указва да е задължителна аргументация. Всъщност и самото заявление за издаване на ЗИ е само едно ТВЪРДЕНИЕ( не задължително придружено с писмени доказателства). Та, нещо ми убягва, но къде видяхте неравнопоставеност? Кой е по-равен според Вас? Кредиторът с неговото ЗИЗИ или длъжникът, комуто презумирахте дълг, с неаргументираното си възражение( ако и когато го има)?
Всъщност ще се съглася- оценила съм по достойнство липсата на здрав разум по отношение законодателното творчество и безмислието на това производство. По ред причини няма по-добро от старото исково производство.
Липсва възражение, издава се ЗИ и се подхожда към ИД. А длъжникът дори и не знае... тези дребни детайли. Но, след като твърдите, че е налице нарушаване правото му на защита... няма като как да се съглася, че е налична и спекулация.

Тук могат обаче да се поставят много въпроси по заповедното производство, което според мен не е достатъчно прецизирано и създава огромни проблеми, особено при предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК. Никой не се е замислял за тези особености и спецификата на това производство. Но тук не е темата за обсъждане на този проблем.
По втория поставен въпрос - поради изложените по-горе съображения не считам, че новата редакция е противоконституционна. А и в мотивите на Решението на КС никаде не се прави релация между противоконституционността и неназначаването на особен представител.

Цялото заповедно създава проблеми.

ДВбр. 42- 05.06
Решение по КД № 4-16.06.
А колко конституционни съдии гласували с особено мнение.

[Pink_Floyd]

Не желая да се връщам към вече изяснената тема - ако не е чрез залепване на уведомление, трябва да е чрез "уведомяване" в ДВ. Това е, кой е по-добрият вариант? Вие четете ли ДВ, аз не. А едва ли длъжниците на "Топлофикация". Ако желаете да бъда по-краен, всеки да си е изпълнил административното задължение да си вписва актуалния постоянен или настоящ адрес.
По втория въпрос - назначава се ОП, той естествено трябва да направи възражение без да е наясно с фактите. Какво упражнява той - лично право на длъжника. Кой има право да упражнява чужди лични права, макар и имуществени. Да, няма да съм формалист, за да черпя доводи от това, че заповедното било уредено в изпълнителното производство и затова се различавало много от исковото. Ясно е, че и двете производства са насочени към установяване на съществуването на твръдени права. Но все пак, както стана известно едно дълго повтаряно клише, заповедното производство е насочено към установяване на обстоятелството дали твърдяното вземане е спорно или безспорно. Как ще разбере ОП дали то е спорно?! Ясно е, че не може! Затова не трябва да бъде назначаван ОП в заповедното производство, в какъвто смисъл е и законодателната промяна. Би било обаче по-разумно, ако длъжникът не бъде открит на адресите по адресната справка, да се указва на заявителя на предявява иск по чл. 422 ГПК без възражение, а в това производство да се назначава особен представител на ответника. Но това е де леге ференда. Днес е такъв законът. Ако имате някакви възражения - както казвам, обръщайте се към НС и квазизаконодателите. Трябва да знаете от моя опит, те се отнасят крайно ревностно към своя продукт, макар и да съзнават колко глупости са сторили. Просто не желаят да признаят грешките си, а и дори не ги съзнават, защото не им се е налагало да работят с голяма част от действащия ГПК. Но както казваше Стамболиев - "Нека първо да пуснем това "хулиганче", новия ГПК, на улицата, а след като извърши белите, да му мислим!" Колко бащински звучи, нали?!

[Pink_Floyd]

Но както казваше Стамболиев - "Нека първо да пуснем това "хулиганче", новия ГПК, на улицата, а след като извърши белите, да му мислим!" Колко бащински звучи, нали?!

Или както често казва една колежка (бивш конституционен съдия): "Що ли не пуснахме една подписка да им ги съберем тези пари на квазизаконодателите, пък да не пипат ГПК-1952"

А "Не всичко е пари, приятелю!", макар че имаше недоволни възгласи от "българска страна", че на австрийските "другари", демек експерти им изплащали на час тройно по-висока надница, ставка и пр. възнаграждение. Не смятам, че има нещо лошо да получаваш добро възнаграждение за добре свършена работа. Обаче питам се - как "възложителят" е приел работота и защо не е имал възражения и дали когато се проявяват "скрити" дефекти, "незабавно" ще възрази и да иска поне отбив от възнаграждението.
Според мен, особено при Стамболиев, наравно с парите е било и да блесне неговият академичен гении - "Долу робство и тиранство, т. е. Силяновски и Сталев, всички на оружие, т. е. час по-скоро да приемем съвършенния ГПК", а после ако ни упрекват, ще го защитаваме ала Матросов - ама не на "амбразурата", а на семинари и в университети. А само някой да е посмял да се изкаже негативно за това творение на величавия човешки дух и разум, дори и да нямаме аргументи, винаги ще прекъсваме събеседника с израза - "Ти не ми говори какво всъщност казва законът, защото Аз съм го писал!".

[portokal]

Би било обаче по-разумно, ако длъжникът не бъде открит на адресите по адресната справка, да се указва на заявителя на предявява иск по чл. 422 ГПК без възражение, а в това производство да се назначава особен представител на ответника. Но това е де леге ференда.

И аз така мисля.

[Pink_Floyd]

Момчета, както сте я подкарали, опасността никога да не различите истините от лъжите е огромна. Така не се дебатира, а се заформя един спираловиден кръг от взаимни обвиняния и хули. "А, истината и лъжата са кръг и в него кръг съм Аз", Гео Милев.

[GeorgiKERELOV]

Момчета, както сте я подкарали, опасността никога да не различите истините от лъжите е огромна. Така не се дебатира, а се заформя един спираловиден кръг от взаимни обвиняния и хули. "А, истината и лъжата са кръг и в него кръг съм Аз", Гео Милев.

Това за смесването на истините с лъжите много ми хареса. В тази връзка си помислих, че медиатор много наподобява на медиум, особено когато е дегизиран в съдебни одежди.

[plamen_penev]

Pink_Floyd каза:
Момчета, както сте я подкарали, опасността никога да не различите истините от лъжите е огромна.

Така е Pink_Floyd... Но поне се опитваме да ги различим.
Лично на мен ми е омръзнала демагогията и празните приказки между два поредни скандала в съдебната ни система. Преди време ексминистър Тачева сума време приказваше как ЩЯЛА да заведе дело срещу ВСС за нарушаване на Конституцията... Направи го, едва след като ние гражданите го заведохме пустото дело...
От приказки файда няма. Трябват действия!

[GeorgiKERELOV]

От приказки файда няма. Трябват действия!

Трябват действия, но няма - объркал си нещо географските ширини и дължини, plamen_penev. То тука на един анонимен форум ги e страх да си развържат езика, та представяш ли си на улицата, пред съдебната палата, а не дай си Боже, и вътре в самата съдебна палата. Ужас !