Лекции по Медиация- ВТУ

[tsvnikolaeva]

Здравейте, колеги. Някой може ли да ми прати лекции по Медиация? Или да ми пусне линк, от който мога да си изтегля. Из нет-а не можах да намеря. Благодаря предварително

[jafi_retroto]

По Медиация имам малко записки в ел. форма, но не са достатъчни. Гл. ас. Тянкова ни снабди с комплект от материали, от които да се подготвяме за изпита, но не знам някой да разполага с тях освен на хартиен носител.

[sisi19]

Ако мога да Ви бъда полезна със съвет - погледнете в Pomagalo.com
Успех

[anita_81]

Ако мога да ви бъда полезна имам реферат по медиация при проф.Божана Неделчева.

[glider]

Медиация- способ за извънсъдебно разрешаване на конфликт, спор

Исторически традиции –
Конфликт и начин за неговото разрешаване – основен въпрос при всички спорове. Различни теории:
1. Фройд- Конфликтът е заложен в природата на отделния индивид, проява на неговата агресивност, живот. Инстинкти и слабо се влияе от напредъка на цив-та. До определена степен тази конфл.същност може да бъде ограничена от закона и култ.развитие нанацията. Но под социалното въздействие К могат да бъдат намалени по бр. Иинтензитет или да се увеличат- в зависимост от това дали идивида ги подтиска или има соц.среда да ги генерира /в момента у нас сякаш е така/.
2. Според соц.теория причината за К се състои в начина, по който обществото е организирано. Приема се, че съществуващото деление на класи, касти, етн. Групи, пополов признак и всички др. различни деления са в основата на К.
3. Маркс- корените на К се състои в ик.организация на обществото, която се основава в/у собствеността в/у средствата за производство. Подчертава неизбежността на К м/у отделните соц.-ик. класи, считайки че К може да се реши само с промяна на собствеността в/у средствата за производство. Решението е революция,
4. Формални теории за К- теории, които правят изводи за К, използвайки математически способи за анализ на конфликтите- в тяхната динамика се търси постигане на стабилност и равновесие чрез намиране на пресечни точки.
Как исторически се е решавал К? –
Библията- бог решава К; Новият завет- посредничеството е способ с богати традиции- още в откровението на Павел, пред богомолците в Коринт, където се обръща към тях „не пренасяйте К си в съда, а определете свои хора от общ-то, които да разрешат споровете ви”.
С навлизането на държ.строй се изземва решаването на К от мъдрите хора, къмсъд, който обслужва нечии интереси /на владетеля/.
Конфуциий- решаване на К чрез морално убеждение на страните.
Религията като цяло също е медиатор.
Истор.традиции в Б-я- по време на турското робство-старейшенски съвети, свещенника, защото бълг. граждани не са могли да се съдят в турско съдилище.
За 1-ви път в Б-я медиацията се споменава в енциклопедията на братя Данчови- 1886 г- в Пловдив до 30 –те г,. на 20 в. Най-знатните пловдивчани са посредничали при решаване на спорове м/у сугражданите, наричали са се „ходатаи”, практикували в кантори в центъра на Пл.= на чаршията. Способите за алтернативно решаване на спорове са се развивали в посока от неформални- помирение, спогодба до формални процедури- арбитраж, омбудсман и медиация. С приемане на Закона за медиацията – 2004 г мед. уна се официално уреден способ за извън съд. решаване на спорове у нас,
Мед. възниква в САЩ – 1976 г. на конференция в памет на виден амер.съдия се събират представители на съд. с-ма от всички щати и академични имена с тема „затлачването на съд. с-ма” – тя блокира. Ражда се идеята за институциализиране на др.начини за алтернативно решваен на спорове- мястото им е в съдебната палта- издигната е идеята за „съдебна палата с много врати”, като целта е преди да иска да бъде внесен в съда да се проведе т.нар „предсъдебна среща” на която страните да решат окончателно дали могат да решат спора извънсъдебно или предпочитат да започнат незабавно съдебно производство. Удостоверението от тази среща се представя като доказателство в съда. Впоследствие за някои щати за някои спорове /семейни/ медиациата е задължителна. . Спорът първо минава през медиатор и в някои случаи чк тогава отиват на съд. Постепенно се превръща в нац. политика. У нас е от 5 г. за сега финансирана по проекти от САЩ- още не е осъзната като необходимост и няма никакъв приоритет. Им амного общ. програми на различни сдружения и фондации, които работят за популяризиране на тези способи /ИРС- извънсъдебно решаване на спорове и АРС- алтернативно реш. На спорове/. Много адв. кантори които предлагат компл.услуги- вкл. Медиация и способи за АРС.
Към 2006 г. статистиката показва че сега има повече от 550 центъра за М в САЩ / а преди-150/ от споровете 85% са завършили със спогодба, а 95% от тях са били доволни отрешаването на спора. Причините са : активна подкрепа от държавата; въвеждане като задължителен етап; професионализъм на медиатора; обучение на мед.; формиранена нац. съзнание.

Извънсъдебни способи за решаване на спорове /ИРС/
Това е система от техники, предоставени на разположение н алица и организации, подпомагащи управлението на конфликти. Според амер. Тези способи са се изявили през 20-те г, на 19 в, със зараждането на раб. движение- дава възможност да се формират нови способи и да се добавят в бъдеще.
Спорният въпрос все още не е конфликт- ако не се разреши с течение на времето става проблем. Ако неговото разрешаване започне в началото се пести време и пари.
Характеристики на СИРС-
- общо избрана от страните неутрална страна, която дареши спора /независимо как се нарича тя/- по това се различава от съд. спор, където не можеш да си избираш съдия.
- Изключително важно- поверителенхарактер на производството- много малък кръг лица
- Доказателствата, предоставени в тези пр-ва са поверителни- мофат да се използват само ако предоставилата ги страна даде изрично съгласие
- Налице е ефективност при доказване на твърденията- няма ограничение на док.средства / в съда са ограничени от ГПК/
- Избор на представители /най-вече в търг, спорове/
- Гъвкавост в процедурите- страните сами ги избират от възможните
- Контролиране на изхода от спора- по всяко време страните могат да се откажат до подписване на споразумението
- Пестене на вереме и средства
- Страните запазват добрия тон в общуването помец=жду си, което имдава възможност да продължат отношенията си и след приключване на спора. В съда има агресия-ескалация
Видове способи:
1. Преговори- неформален процес – за две или повече страни при наличие на привиден или действителен конфликт за търсене на общо разрешение. При воденето на преговори отправни точки са : сила, права, интереси. Силната страна е тази с доказателствата. Всяка страна има права и приоритети и колко може да отстъпи оттях. Определящи и обединяващи са интересите- да се реши бързо спора с взаимни отстъпки.
2. Медиация- посредник, който не може да налага своя воля- само трансформира волята на страните. Участват само 2-те страни, като най-трудно е да ги накараш да участват в процеса на медиация, а не да постигнат споразумение.

Връзка м/у медиация и клинично обучение.
Клиничното обучение е форма н аобучение на студ.юристи, което се доближава до това на стаж в адв, кантора. Симулативни правни клиники- с неистински клиенти.
1. в кл. Обучение студентът дава правна консултация, медиаторът няма право, както и да изразява становище
2. в КО пъровстепенна е образователната цел, студентите трупат правни знания и формират умения. В мед.- мед. трябва да е добре обучен. Той неможе да си прави експерименти с клиентите- често мед. са двама.
3. В мед. се натрупват повече умения, а не знания, изходът н амедиацията зависи от мед.

Понятие за Медиация
Уредено е в чл.2 от ЗМ- доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето, неутрално лице, наречено медиатор подпомага спорещите страни за да постигнат споразумение
1. М е процедура- съвкупност от действия, които се извършват от участниците, структурирани в няколко фази. Те не са абсолютно задължителни с оглед тяхната последователност, но са определени в рамките на закона- напр. първата среща е задължително обща, следващите са индивидуални- на мед. с всяка от страните; заключителната също е обща. Тези срещи могат да се слеят в една, могат и да не преминат през всичките фази, но не можеда има идив. Срещи преди общата. С изкл.на някои особени видове мед.- т.нар. „совалкова медиация” /най-вече в търг. спорове и когато страните физчиески не с епонасят или в межд. спорове, когато страните са мн. Отдалечени.
2. Има доброволен характер- зависи от волята на страните и те могат да се откажат от нея по всяко време
3. има поверителен характер- запазва се в тайна инф.предоставена от страните /дори и от другата страна/ - затворени врати /в съда те са „полузатворени”/
4. осъществява се от трето НЕУТРАЛНО лице, наречено медиатор, който ръководи цялата процедура. Ако той изтърве контрола, изтървал е и медиацията
5. има за цел страните да постигнат споразумение, което обаче не трябва да е самоцел за медиатора- не трябва да се упражнява натиск в/у страните, непременно за спораз-е.

Общи принципи на М:
1. доброволност- зависи от волята на страните и те могат да се откажат от нея по всяко време, както и да си изберат друг медиатор
2. равнопоставеност на страните- няма ограничение от закона, може и по-силната страна с оглед на интереса да направи по-големи отстъпки. Няма призовки, ищец или отвтеник- има само искане за среща на равна основа
3. неутралност- страните си избират медиатор, който е длъжен да им каже, ако познава някоя от тях. Няма интерс от спора им
4. безпристрасност- мед. не проявява пристрастие към страните / ако има съмнение- предлага др. медиатор/ и не налага решение по спора / дори и да не му харесва споразумението/. Ако за споразумението има съмнение за незаконност- препоръчва косултация с адвокат
5. поверителност- разглежда се в два аспекта: вътрешна- отношенията м/у страната и медиатора, при които получената от страната е конфиденциална /той не може да я предава на др. страна без изричното съгласие на предоставилата я страна/; между участниците в медиац. и трети лица- външна поверителност /например дали мед. трябва да сигнализира държ.органи ако научи за извършено или подготвено престъпление ?/

Предимства на процедурата по М
1. висока степен на достигане на същината /корена/ на проблема- страните споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се ангажират сами да участват в разрешаването на спора,
2. удобство- осъществява се в удобно за страните време и място- слвдва динамиката и ритъма на живота, а не създава екстренни ситуации
3. контрол- медиацията принадлежи на страните и те решават как ще се провеждат процедурите- каква ще е последователността времетраенето, периодичността на процедурите, което е абсурдно в съдебното производство.
4. липса на противопоставяне- т.к. е неформален процес, избягва се антагонизма
5. запазване на „резервни” възможности- да се отиде на съд- трябва да се следят и сроковете за това, т.к. те са преклузивни
6. съхраняване на отношенията- спорът се решава на възможно най-ранен етап, когато страните все още не са изострили конфликта
7. възможност за иновативни решения- могат да се търсят творчески подходи при решаване на спора. В съд. пр-во делото завършва с едно решение
8. по-малко разходи- таксите са малки, сесиите са кратки
9. по-малък риск за страните- вероятността да постигнат спогодба е мн. По-голяма

Етапи в производството по медиация
Най- общо могат да се подредят в следния ред:
1. Започване, иницииране на процедурата:
- отнасяне на спора към медиация- процедурата е доброволна и затова може да бъде инициирана изключително и само от страните. Съдът също може да препрати, когато съдията прецени с оглед поведението на страните и характера на спора , но то също е доброволно. Но не всички спорове подлежат на медиация. Съгл. Чл. 11 от ЗМ всяка една от страните може да започне процедура.
Молбата се изпраща до Център по медиация /който се избере/ или до самия медиатор или до Съда /когато той препраща- в този случай определено лице от съда е упълномощено да отговаря за мед.процедура и то поддържа връзка м/у съда и медиатора/. Молбата може да се отправи устно, по телефон, по поща, факс, е-майл или в изричен писмен вид. Все още не се нае дали ще има процедура, т.к. не се знае дали др.страна ще се съгласи на медиация или самото лице няма да се откаже, когато научи повече за мед.процедура. При този първи контакт с медиатора той трябва да представи себе си, центъра, услугите, които извършва; да представи самата процедура /всеки център има изготвени собствени вътрешни правила, които се спазват стриктно/; да представи тарифата според вида и продължителността на срещите и документите, които страните трябва да подпишат; следва да опише на страната поредността на подготвителните действия и необходимостта тя да съдейства с оглед предоставяне на данни за др. страна по спора. На тази предварителна среща мед. трябва да избягва обсъждане на конкретния спор, защото поражда съмнения за безпристрасност у другата страна. Ако има готови документи мед. трябв ада покани страната да му ги даде. Този подготвителен етап завършва с определяне на дата /евентуална, т.к. се доуточнява с другата страна/ за провеждане на първата обща среща, да се има предвид че бързината не е самоцел- необходимо е време за подготовка
2. Подготовка- независимо от начинът на иницииране, медиаторът трябва:
- да се свърже с другата страна като я уведоми за постъпилото предложение за медиация и дава информация за процедурата
- предоставя списък на медиаторите, от който страната може да си избере. Изборът може да бъде променен, ако другата страна откаже
- съдейства за насрочване на първа среща, т.е спомага страните да уточнят общата среща, но не бива да забравя,че срокът следва да е разумен и достатъчен за проучване
- да предложи място за среща- ако Центърът има свое помещение /неутрално място/. Ако те не искат- може и да се наеме друго
- подпомага обмена на документите м/у страните, ако те желаят да си разменят такива
- запознава страните със споразумението за провеждане на медиацията, което представлява писмен израз на страните, с което те дават съгласието си да участват в медиациация. То е абсолютно задължително за да се започне каквато и да е процедура. Да уведоми страните, че техните представители в медиацията трябва да са изрично упълномощени да участват и вземат решение и да подписват споразумението / !!!!/
- други приготовления- част от същинската подготвителна работа- поредица от действия, които имат важно въздействие в/у страните, като им дава усещане за равнопоставеност в спора- подбира мястот за срещата, подрежда местата за сядане /изключително важно: представител-с/у представител, адвокат- с/у адвокат/. Мед. трябва да проучи целия спор- да се запознае с документите /ако има такива и са представени/; ако спорът е съдебен- да отиде в съда и да се запознае с делото. Да подготви документите, които да представи на страните за подпис преди започван на медиацията /всеки център сам си подготвя документацията- няма особени изисквания за това/. Да подготви встъпителните си думи за откриване на процедурата, съобразени със страните и с техния манталитет- да избере правилния подход, подходящо облекло. Ако прецени да осигури почерпка- вода, кафе.

3. Първа обща среща – на нея медиаторът трябва да се яви по-рано, да провери изпълненили са всички подг.действия. Срещата започва с встъпителни думи- медиаторът се представя и пита отново дали искатнего за медиатор. Трябва да се говори бавно, ясно. Първо се обръща към страната, подала първа молбата като обяснява зашо се обръща първо към нея и я поканва да се представи. Проверява пълномощията /при ЮЛ- актуално състояние, адвокат- пълномощно, лична карта/, Важно е да се уточни как страните прдпочитат медиаторът да се обръща към тях- по фамилия, с малки имена, с длъжност.... Медиаторът е длъжен да каже колко пъти и по какъв повод е разговарял със страните откъде /ако/ ги познава, за да се избегне конфликт на интереси. Следва да представи самата мед.процедура-принципи, етапи. Да се определи времетраенето на срещите и е желателно да се определи колко ще говори всяка от страните. Предоставя споразумението /за медиация/ за подписване от страните.
Медиаторът може да запознае страните предварително с фактите и обстоятелствата по делото, които са му станали известни по повод на спора /напр. от съдебно дело/- кратко резюме. След това дава думата на страните да изложат своите гледни точки в рамките на уговореното време. След всяко изложение той перефразира, което се нарича „сверка с действителността”, за да се убеди че правилно е разбрал казаното. Послед- другата страна. След това страните започват да спорят- реплика- дуплика ...
Основните задачи са: да се определят спорните въпроси; да се контролира поведението на страните- чрез реплики да се „изпуска парата”. Мед. задава отворени въпроси към страните, за да поддържа диалога, да ги накара да разказват, защото само в хода този разказ той може да извлече информация, която след това да използва за насочване на разговора към постигане на споразумение. Ако страните откажат да разказват, ако се прекъсват и се карат е безсмислено да продължава общата им среща- медиаторът спира до тук и ги наки на индив. Срещи. Възможно е и в рамките на една обща среща да премине цялата медиация, ако страните не желаят индив.срещи и са изразили готовност да постигнат общо споразумение. А може да искат още една обща среща след време, за да размислят. Ако има индив, срещи е добре те да са в същия ден- страните се изчакват.
4. Индивидуални срещи- лична и повреителна- м/у медиаторът и всяйка една от страните. Причини за провеждането й могат да бъдат:
- за разсейване на гнева- предприема се когато напрежението м/у страните се е изострило- медиаторът прекъсва „разговорилнята” и предлага индив. Среща
- когато комуникацията м/у страните е затруднена- те отказват да предосавят информация, предлагат едно и също
- за да се проведат важни обсъждания по спорните моменти, които ще се включат в бъдещото споразумение- дава се възможност на страните да се подготвят, привличайки и др. специалисти в мед-та
- насрочва се когато има шанс да се генерират различни варианти на споразумение
Как медиаторут да преодолее нежеланието на страните за индив. Срещи?
Той трябва още във встъпителната част да обясни за възможността им; да обоснове тяхната цел – да остане насаме със страната за да получи конфиденциалн аинформация; да създаде довери в страните за безпристрастност и поверителност.
Провеждане на ИС- мед. спазва няколко основни принципа:
1. да спазва регламента за времетраенето на срещата- еднакво за всяка страна
2. да изгради доверие във всяка от страните. Да говори бавно, да умее да слуша много;
3. да насърчава страните с невербална комуникация /кимане на глава/
4. да си води записки; дазадава насочващи въпроси- „правилно ли съм разбрал, че ....”
Медиаторът може да си позволи да бъде директен в най-голяма степен, откровен по отношение на переспективата за споразумение- подрежда точките по важност, за да може страната да ги прецени. След приключане на ИС задължително трябва да попита- каква част от получената инф-я може да сподели с другата страна. ИС с другата страна протича по същия начин и със същото времетраене.
В края на ИС мед. може да е изправен пред 2 варианта: да поиска нови индив. срещи /техния брой не е огранияен/ или да се върне към обща среща, която е по-скоро събиране за да се определи по-нататъшния ход на мед.процедура. Страните чрез медиацията търсят бързина, нямат интерс да отлагат. Може и това да е заключителната обща среща
5. Заключителна среща
Страните да уточнят окончателния текст на споразумението- ако са дали съгласие за това и да се уточнят детайлите. Може обаче и да завърши без постигане на спор., ако интересите на страните са противопоставени и не могат да се споразумеят. Но ако страните са подобрили тона в общуването си, това означава, че мед. е постигнала целта си, т.е. страните могат извън медиацията впоследствие да подпишат споразумението. Могат да изложат споразумението в съдебно заседание, когато искат Съдът да го потвърди /превръща се в спогодба по ЗЗД/. Възможно е да бъде заверено нотариално. Важно е страните да са убедени, че те сами са постигнали това споразумение.
В края на процедурата медиаторът е длъжен да запази конфиденциалност /да унищожи документите/- докато адвокатът трябва да ги пази

Споразумението в медиационния процес
В ЗМ е предвидена отделна глава 5, която в рамките на два текста определя правната рамка на Споразумението- тя е твърде широка и предоставя голяма възможност на страните както при определяне на формата, така и по определяне на съдържанието.
1. Съдуржание на споразумението- увод, дата, място
- индивидуализация на страните и медиатора
- описание на спора- характер /вещен, семееен, търговски/; конкретно описание на предмета му /напр. неизпълнение на Договор за строителство.../
- да съдържа изричното изявление, че страните са постигнали това споразумение доброволно
- съдържанието на договореното м/у страните- техните права и задължения
- брой на екземплярите- 2 или 3 / един за медиатора, ако страните не възрзяват/
- подписи на страните
2. Формални изисквания – чл. 16 от ЗМ – устна /не е надеждно/; писмена; писмена с нотариална заверка на подписите; може да бъде потвърдено от съда, т.е. да се превърне в съдебна спогодба /когато спорът е висящ в съда/. Каква е юридическата му сила? Ако не е потвърдено от съда не може да е изпълнително основание, но от практиката- т.к. то е доброволно се изпълнява.
Ако има влязло в сила съдебно решение за плащане- държавните такси, съдебни разноски трябва да се платят, ако има други суми- по тях страните могат да се споразумяват, макар че до изтичане на погасителната му давност то си остава с юридическа сила.
Основният извод относно действието на Споразумението е че то обвързва страните само по спора и не може да се противопостави на трети лица /доколкото ТЛ могат да се пораждат само права/.
Споразумението няма да има действие, т.е ще бъде нищожно, ако то противоречи на закона, заобикаля го или накърнява добрите нрави /принцип от ЗЗД/
В САЩ, ако се потвърди от арбутър има изпълнителна сила.
Има ли право медиаторът да бъде свидетел в по-късен процес, ако споразумението е било устно? Уредено е по различен начин в различните страни, но преобладаващия отговор е „не”
Медиаторът следва да обясни отново на страните,че това споразумение принадлежи на тях и изпълнението му зависи изцяло от тяхната воля. Той трябва да попита страните доброжелателно как точно възнамеряват да го изпълнят- тала показва морална отговорност за изпълнението му.
Медиаторът не трябва в никакъв случай да подписва споразумение, кооето противоречи на закона или закоето има съмнение, че някоя от страните цели измама.

Правно положение на медиатора.
Чл. 8 от ЗМ- определя кое лице е М. Нашият закон е либерален и няма ограничения извън тези на ЗЗД:
- само дееспособно ФЛ /без специална долна или горна възрастова граница/
- не трябва да е осъждан за престъпление от общ характер или да е лишаван от право да упражнява професия или дейност
- да е завършил курс за обучени епо медиация и да е вписан в единния регистър на медиаторите към Мин. на правосъдието
Допълнителниизисквания относно реда за вписване- гл. 3 от Наредба ном. 2- свидетелство за съдимост, декларации / не може да е е в правораздавателната система- съдия, прокурор/- документите са посочени в сайта на МП. Мед. трябва да притежава високи морални и нраствени качества, които най-общо са уредени като правила за поведение /етичен кодекс/ в Наредба 2

Задълженния и отговорности на намедиатора
Медиаторът НЕ МОЖЕ:
да дава правни съвети; да проявява пристрастност или споведението си да буди съмнение относно своята безпристрастност; не може да съобщава на др. участниците в медицията или на трети лица факти и обстоятелства относно спора.
Медиаторът е ДЛЪЖЕН:
Да се съобразява с мнението на всички страни по спора в хода на мед.процедура; да се оттегли сам, ако възникнат обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата неутралност, независимост и безпристрастност.
Действия на мед. в хода на самата процедура:
Да информира страните / за всичко- начало, край/; да изисква съгласието им за участие в процеса; да гарантира че е неутрален и безпристрастен чрез действията си; да изясни спора /същината н апроцеса/; да уточни със страните взаимно приемливи възможности за спогодба; да насрочва и организира срещите;

Предмет на медиация
Могат да бъдат спорове от различен характер, а именно- чл. 3 от ЗМ:
Граждански; търговски; трудови; семейни; някои административни, без да бъдат изчерпателно изброени. Може и в случаи. Предвидени в НПК- тогава когато законът допуска да се постигне спогодба м/у сраните. В новия ГПК изрично е предвиден текст, който създава вузможност за препращане към медиация при сем.спорове по отношение на помирителното заседание при развод по исков ред.
Неподхдящи за медиация спорове са например: производства по налагане наобезпечителни мерки; дела за гражданско състояние /промяна на име, др. лични данни/; по отношения на действията на съдия-изпълнителя /но може да има споразумени за плащане на части, което да спре изпълн.дело; за исковете по чл. 70, 71, 74 от ТЗ /за някои решения на Общото събрание, които подлежат на контрол за законосъобразност от съда/; в случаите когато търговецът е зпаднал в неплатежоспособност / т.к. до 30 дни трябва да се открие производство по несъстоятелност/
В рамките на изготвяне на оздравителния план /на кредиторите/ може медиаторът да изиграе свързваща роля. МОже да се прилага при всички договори по ЗЗД /за наем, за изработка /

Техники на медиация
В хода на медиац.процес може да възникнат редица пречки, които да попречат на нейното ефективно провеждане: например: страните имат нереално очакване в медиацията; настъпи срив в отношенията им; имат скрити планове; търсят лично отмъщение, използвайки медиатора.
В тези случаи за медиатора е важно да изхожда от няклоко концепцуални цели на медиацията:
- проц. по медиация е процес на подпомагане на преговори, а не процес за превъзпитаване на страните
- трябва да разрешава конфликта чрез управление на процеса попостигане на споразумение
- с оглед постигане на споразумение да насочва страните към взаимно поемане на задължения
Да се ръководи от етични правила и норми
Похвати за постигане на тези цели:
- да се проучи добре случая, фактите и обстоятелствата
- мед. трябва да проявява сучувстие към проблемите на страните, без да губи своята безпристрастност; той трябва да показва на страните че е съпричастен към проблемите им
- трябва да има въображение- да гледа творчески на проблема, за да насочи страните към варианти на генериране на споразумение
- да умее на убеждава с различни начини- чрез факти или статистика; емоционално; разионално /чрез логични разсъждения/; авторитарно /демонстриране на власт- той командва тука- той трябва да е САМО ЕДНО ниво бад участниците в процеса/
- следва да умее да отвлича вниманието, но само когато се налага
МЕДИАТОРЪТ Е МАНИПУЛАТОР!!!!!
В хода на медиацията медиаторът в никакъв случай НЕ ТРЯБВА :
- да дава оценки за страните или техните представители, дори да е поискано на индив. среща
- да излиза извън предложенията на страните като внася свои елементи и ги предава на другата страна
- да излага сам свои предложения, без да ги е извлякъл от контекста н аразговора
- да се пази от негативни емоции по време на медиацията
- да не се пазари със страните
- да не забравя за сроковете
- да не насочва вниманието извън птроблема

Програми за насочване към медиация:
- държавни- като част от нац.политика, които трябва дасе разработват и осъществяват от ресорното министерство /у нас това е Мин. на правосъдието, където се води регистъра/
- обществени- на отделните организации, чрез които може да се съчетава медиацията с др. сходни област / образование; търговска палата/
- бизнес програми- всички въпроси, свързани с насърчаване на търг.отношения в определен бранш
- образователни – университети, средни училищ

[glider]

ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА
Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октмври 2006г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Приложно поле
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.

Понятие за медиация
Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Предмет на медиацията
Чл. 3. (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.
(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.
Организация на медиацията

Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.

Глава втора.
ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА
Доброволност и равнопоставеност
Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.

Неутралност и безпристрастност
Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.
Поверителност
Чл. 7. Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.

Глава трета. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА
Общи изисквания

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. има разрешение за постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3) Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът за одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5) Когато лицето - кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Единен регистър на медиаторите

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:
1. име, единен граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора;
2. заличаване и отписване на медиатора;
3. организацията, в която е обучен медиаторът;
4. промени в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(3) Единният регистър на медиаторите е публичен.
(4) Лице, вписано в Единния регистър на медиаторите, заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им.
(5) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, министърът на правосъдието издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(7) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Такси

Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, които обучават медиатори, в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

Правила за поведение на медиатора

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.

Задължения и отговорност на медиатора

Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ
Откриване на процедурата

Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
(3) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.

Участници

Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.

Действия на медиатора
Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
(2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност.
(3) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
(4) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Основания за спиране на процедурата

Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медиация.

Основания за прекратяване на процедурата
Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
1. с постигането на споразумение;
2. по взаимно съгласие на страните;
3. при отказ на една от страните;
4. при смърт на страна по спора;
5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора.
(2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
(3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Глава пета.
СПОРАЗУМЕНИЕ
Форма и съдържание
Чл. 16. Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора и подписите на страните.

Действие на споразумението

Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.
(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Нищожно е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.


успех

[kalinpetrovbg]

лелеее, не знаех, че ви карат да го учите това Медиация...