Върховни съдии за отстраняване от длъжност

[todorb2000]

Моля, уважаемите участници да не изместват темата на дискусията, която свързана с отстраняването на посочените върховни съдии.
Ще допълня само, че опитни юристи ще се намерят, но добросъвестни никога, защото той или е такъв, или е вече покварен.

[ykovachev]

Оу, ама моля Ви се, Вие пак си четете закона, както Ви изнася.
ЗДТ написа:
"Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.
...
Чл. 4. Държавни такси се заплащат:
а) (изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата..."
Сега, нали, административните такива не ги смятате за административни юрисдикции, надявам се. Все още са съдилища, а не мънички КЗК-та например.
А ако видите текста от ДОПК, дето го цитирах, там пише, че само основанието на таксите следва да бъде определено със закон, за да бъдат те с характер на публични вземания. За размера нищо не се казва - сравнете 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, където наистина се говори "за други вноски, установени по основание и размер със закон".
Е, сигурно за Вас няма никаква разлика, то от висотата Ви на оскърбен гражданин явно всички други (и особено хората, които сме се подготвяли с години да четем и тълкуваме закона и го правим вече от много години) изглеждаме като подли (че и неграмотни) влечуги, вероятно
Много Ви моля, недейте смята, че Вашето тълкуване на българските нормативни актове е над всичко и всички. Извинете за дръзкото ми изказване, щото няма да Ви убеждавам в нищо повече, но на откровени глупости реагирам, вярно, малко по-кротко от инспектора, обаче да се чете всичко както Ви изнася, а не както е написано, е качество по-скоро на политик, а не на гражданин, още по-малко на експерт в дадена област Нищо де, Вие си продължавайте, само малко по-прецизно с бомбастиките кое е тъй и кое - инак.

[todorb2000]

До ykovachev,
Аз се разграничих от това, че споменавам чл.4 от ЗДТ, тъй като в чл.4 са посочени в общ вид за какво се изисква държавна такса, но не е посочена точно, а не фиксирани като наименование на услугата,както тарифа 1 или друга, иначе споделям тезата Ви, че в чл.4 това е описано и чета добросъвестно закона

[kontrol]

todorb2000
Заглавието на ДОПК е малко подвеждащо (което е лошо като законодателна техника - чл. 24 У883). ДОПК не урежда само данъчния и осигурителния процес, ами включва в своя предмет и отм. закони за "събиране на държавните вземания". Има, образно казано, 2 части. Едната (дял ІV) урежда всички публични вземания, но само събирането им. Другата (дял ІІ и ІІІ) доурежда само част от публичните вземания - данъци и осигуровки, относно административното и съдебното установяване на конкретния размер за конкретно задължено лице.
Ако дочетете внимателно и докрай цитирания от Вас чл. 1 ДОПК, ще видите и там този "детайл". Та ДОПК в дял ІV урежда всички публични вземания. А съгл. чл. 162 от същия таксите са вид публични вземания. Така че ДОПК урежда събирането им.
За ЗДТ остава да уреди останалите въпроси по таксите - видове, установяване, а също така може и като специален закон да регулира някои особености спрямо ДОПК и по отношение на събирането им. Мисля, че в темата вече беше обсъждано, че от конституционноправна гледна точка е задължително (т. нар. "резервиране") в закон да бъдат посочени основанията (случаите) за ДТ (и ЗДТ прави това), а размерът им да бъде определен в подзаконов акт (тарифите).

Иначе сте прав, особено като "основоположник" на темата, че не бива да се отклоняваме от нея и нейното заглавие. Затова само накратко ще отговоря на

hidden.
163 е показателен, от една страна, че ДОПК е общ закон. Казано е изрично. Ако това, че урежда всички "публични вземания", а ЗДТ -- само част от тях, не ни е убедило.
Не съм съгласен, че 163 не уреждал "начина на плащане", а само "процесуалния ред на събиране на публичните задължения". Това означава да се приеме, че начинът на събиране на публичните вземания е нещо различно от процесуалния ред за събирането им. Доброволното плащане е вид събиране. Принудителното - също. Това си личи особено ясно и от систематиката на текстовете:
- ДЯЛ ІV "СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ" включва:
--- гл. ХХ "Основни положения" (където е чл. 163)
--- гл. ХХІ "Изпълнение" (където е чл. 178)
--- гл. ХХІІ "Отсрочване и разсрочване"
--- гл. ХХІІІ "Конкуренция"
--- гл. ХХІV "Обезпечения"
--- гл. ХХV "Принудително изпълнение"
--- гл. ХХVІ "Публична продан
--- гл. ХХVІІ "Защита срещу принудителното изпълнение"
--- гл. ХХVІІа ... ЕС
Общите положения се извеждат пред скоби и се отнасят и до особените - чл. 30 У883. Дори да се счита за теоретично грешно, че доброволното изпълнение е вид процедура за събиране, пак трябва да се съобразяваме с идеята на законодателя, вложена чрез подреждането и именуването на подразделенията на нормативния акт, да "приравни" плащането на събиране, за да им даде обща уредба в гл. ХХ.
Освен това изглежда вътрешно противоречиво да се приема, че процесуалният кодекс ще дерогира правила, които били (не ясно какви, но) "непроцесуални". Ако приложното поле е различно, за каква тацитна отмяна говорим? Или пък, ако 163 е само процесуален, то може би би трябвало и съседният 162 да е такъв, следователно да се приеме, че неговата дефиниция за публични вземания не важи за "непроцесуалния" 178 и последният не урежда таксите?

за трети път, ще дам възможни отговори за съотношението на ДОПК и ЗДТ относно плащането по банков път, макар че, честно казано, нито един от тях не ми изглежда напълно правно и логически издържан:

ЗДТ буквално допуска плащане (а) в брой и (б) с ДТМ. ДОПК: (б) в брой и (в) безкасово (макар че Вие пишете, че ДОПК допуска само в брой - Ваш № 3; и че начините са 4 - Ваш № 8, то не мисля, че по същество имаме различие тук).

в цит. по-горе дела ВАС приема, на базата на инструкцията, че банковото плащане на ДТ е допустимо, защото било вид плащане в брой (коментирано по-горе);
ДОПК като общ закон* предвижда 2 начина (чл. 178) и допуска специален закон да предвиди "друго" (чл. 163). Е, чл. 2 ЗДТ е това "друго", което дава и трети, специфичен начин - ДТМ, без изрично да изключва дадените от ДОПК възможности.
съществува константна практика secundum/ praeter legem, която допуска банково плащане на ДТ. Тя е допустима, тъй като съответства на целите на закона и, доколкото е доброволна алтернатива, не уврежда интересите нито на държавата, нито на гражданите. Поради това законодателят не е счел за нужно да интервенира буквално в ЗДТ.
Всъщност може би си заслужава да се опита да се плати с пощенски запис по образеца по ДОПК на съд като ЮЛ: тогава съдът или ще трябва да приеме приложимостта на ДОПК и да приеме записа; или ще приеме, че се прилага само ЗДТ, но тогава е възможно плащане само с ДТМ /т.к. предпоставките за "в брой" не са изпълнени/, а не и по банков път; или ще възприеме наречения от Вас "компромисен вариант" (напр. с мотиви като по втората стрелка); е, може и да си изкълчи съвестта като някои от ВАС.

За 178 "алинея" 4: ок, на всеки се случва да не задълбае, особено във форум, но тогава не е препоръчително толкова категорично да се твърди, че няма плащане с пощенски запис по ДОПК. Или че правилото за дерогиране от по-новия закон не се влияе от правилата за общ и специален закон.

*вж. напр. чл. 530 ГПК за съотношението закон - кодекс - мноу гот

[hidden]

Доброволното плащане е вид събиране. Принудителното - също.

"Доброволното осъществяване на дължимия резултат наричаме изпълнение, а изпълнението на паричните задължения - плащане"
("Облигационно право", А.Кожухаров, изд. Софи-Р, 1996г., стр. 142)

Разбира се, освен доброволно, изпълнението може да е и принудително, като осребряването на имуществото на длъжника от публичния изпълнител в този случай е също начин за погасяване на задължението. (чл. 168, т.3 ДОПК). Всъщност плащането е само един от начините на изпълнение на задължението.
Процесуалният ред за събиране, от друга страна, вклюва последователност от процесуални действия, насочени към постигане на целта на изпълнителното производство - погасяването на публичното задължение.
Т.е. "плащането" е целта на "събирането" и става въпрос за две различни неща.

И тъй като усещам, че и по този пункт ще възникне разминаване в тезите ни, нека да се отклоня малко от темата. Посочих като пример специален ред за събиране на общински вземания - чл. 4, ал. 2 ЗМДТ - когато СИ събира местни данъци, процесуалният ред за събиране е този по ГПК, а не ДОПК. Давността е един от способите за погасяване на задълженията, паралелен на плащането и мога да си позволя аналогия, за да бъде разбран. В случаите, когато СИ събира местни данъци, по отношение на института на давността ще следва да приложи ДОПК, а не ЗЗД, независимо че събира по реда на ГПК - просто защото "събиране" и "погасяване на публичното задължение" (т.е. "изпълнение") са две различни неща.
Мисля, че бъркате понятията "погасяване на публичното задължение" (материален институт) и "погасяване на процесуалното правоотношение" (процесуален институт).

в цит. по-горе дела ВАС приема, на базата на инструкцията, че банковото плащане на ДТ е допустимо, защото било вид плащане в брой (коментирано по-горе);
ДОПК като общ закон* предвижда 2 начина (чл. 178) и допуска специален закон да предвиди "друго" (чл. 163). Е, чл. 2 ЗДТ е това "друго", което дава и трети, специфичен начин - ДТМ, без изрично да изключва дадените от ДОПК възможности.

Ако разсъждаваме на тази плоскост, ще достигнем до извода, че понятието "плащане по банков път" в ЗДТ и в ДОПК има различно съдържание - по ЗДТ това е вид плащане в брой, а по ДОПК - безкасово плащане. Съотношението общ-специален закон не може да оправдае подобно съществено концептуално различие.

[todorb2000]

Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.

(2) Публични са държавните и общинските вземания:

1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;

2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;

3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;/т.3 обхваща таксите, които държавата или общината налага по своя воля, защото това са публични услуги, които засягат интересите на много хора или това са обществените услуги, като водоснабдяването, сметосъбирането, защото те се уреждат по инициатива на публичен субект, какъвто е държавата или общината, докато подмяната на личен документ не е публично задължение, а частно задължение, защото започването на административната услуга става по волята на частен субект-физическо лице или юридическо лице на базата утвърдена тарифа. Така, че вземание имаме тогава, когато държавата или общината по своя инициатива са действали и после и вършват събиране на вземанията, тъй като са предприели действие в обществена полза. При издаването на лични документи нямаме заплащане на вземане на държавата, а имаме заплащане на такса за извършване на административна услуга, защото административната услуга започва по волята на частен субект. Това е съществената разлика.
ДОПК урежда публичните вземания под формата на данъци, осигуровки и такси, по които държавата е инициатор на вземането, докато ЗДТ урежда частните вземания на държавата под формата на такси.
........................................................................................

[kontrol]

Тодоре,
НЯМА 2 понятия за такси - таксата винаги е плащане за услуга. Държавната такса е за услуга, установена със закон. Няма значение дали тази услуга е по-доброволна или по-принудителна. За личните документи - ти си *длъжен* да ги имаш и длъжен да ги смениш, идентификацията засяга интересите на цялото общество. За съдебните "услуги" - те са единственият начин да постигнеш определени цели (има и други, но са криминализирани). ДОПК изрично причислява таксите към публичните вземания и всички видове такси се уреждат от ДОПК (и ЗДТ). Разпоредба в обратен смисъл няма. Поначало една дума има еднакво значение във всички закони.
(Не е държавна такса цената, която частно дружество събира за водоснабдяване и т.н. Ти и водата си я ползваш по свое желание.)

hidden
От значение е, че ДОПК счита и урежда (пряко или като фикция, приравняване) доброволното изпълнение за вид събиране (чл. 178 е в дял "Събиране"). Затова общата разпоредба на чл. 163 се отнася и до него. Но дори да възприемем обратното, че 178 ДОПК и ЗДТ са изцяло материални, вторият пак проявява действието си на специален закон.

За примера: Не виждам връзката със ЗМДТ. Там случаят е следният: ДОПК е общият закон и определя реда за събиране. Допуска специален закон да уреди друго. (1) ЗМДТ е специален закон. Той урежда такова друго. Допуска само "принудителното изпълнение" да се извършва и по изпълнителния процес на ГПК. Нито ДОПК, нито ЗМДТ (нито релевантен текст на ГПК) обаче препращат към ЗЗД. Ето защо той не е приложим. (2) ЗЗД на собствено основание не е специален закон, че да дерогира ДОПК.
Друго е положението в случая: ДОПК е общият закон и определя реда за събиране, в т.ч. доброволно. Допуска специален закон да уреди друго. ЗДТ е специален закон и урежда такова друго. Допуска "доброволното изпълнение" да се удостоверява и посредством платежни инструменти, различни от квитанции и банкови бележки.

Прави се разлика между погасяване и прекратяване в материалното право. Що се отнася до процесуалните отношения, като че ли обикновено се говори за прекратяване. Но ако я оставим настрана:
Да, процесуалното отношение по повод събиране на вземания е различно от материалното отношение по тяхната дължимост. Първото може да се прекрати с погасяване на второто, след необходимите удостоверявания, оспорвания и т.н., а така и без реалното погасяване (невъзможност за принудително изпълнение) на вземането. Нямам желание да влизам в спора дали давността е процесуален или материален институт - значението й е двояко.
Да, материалното задължение може да се прекрати/ погаси чрез различни способи - чрез реално изпълнение, чрез принудително изпълнение, чрез сурогати (напр. прихващане), без изпълнение (напр. опрощаване). Да, изпълнението е само вид погасяване. И да, чрез плащането се осъществява изпълнението на определен вид задължения - парични.
Когато държавата участва в събирането и установяването на изпълнението, дори когато то е доброволно, тези действия са процесуални. Разграничаваме погасителния ефект (че дължимият резултат е удовлетворил интереса или е постъпил в патримониума на кредитора), от действията, чрез които се постига този резултат - начините на изпълнение. Когато вторите се извършват по определен ред и форма (бланки на МинФин, единна/транзитна сметка), за да бъде установен от държавата първият, то има процесуален момент (както и доказателствата). Лошо изпълнение, несъобразено с правилата за събиране, не постига на практика целения ефект - погасяването (макар че подлежи на връщане). Нали точно такъв е проблемът в темата.

Трите обяснения (стрелкички) по-горе (разширителното тълкуване на ВАС; чрез специалния закон; за допускането от практиката) са отделни, изключващи се и очевидно не подлежат на съчетаване. Така че не са единна плоскост, още по-малко мое твърдение, в която да откриваме противоречия. Плащането по банков път има единна характеристика. (Както съм посочил, схващането на ВАС подлежи на критика, и тя е направена по-нагоре в тази тема.)

[todorb2000]

Изгладихме "неравностите". Благодаря за констуктивния диалог помежду ни.
А сега да продължим спора за уволнението за съдиите, моля Ви

[error]

.....
А сега да продължим спора за уволнението за съдиите, моля Ви

И за мен е интересно, дали ще продължат да обслужват славната ти кауза или не

[todorb2000]

.....
А сега да продължим спора за уволнението за съдиите, моля Ви

И за мен е интересно, дали ще продължат да обслужват славната ти кауза или не

Гафът на съдиите е очевиден, защото председателят на Адм.съд-Хасково показа по безспорен начин, че въпросната Инструкция 6 е била отменен акт към датата на постановяване на съответните съдебни актове.

[todorb2000]

РЕШЕНИЕ

№ 1851
София, 07.02.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от председателя АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело № 10919/2010. Document Link Icon


Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Бойчев от гр. Хасково срещу решение № 291 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 128/2010 г. на Административен съд – гр. Хасково.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
/***********************************************************************************************************/
Решението на Хасковския административен съд е правилно и в частта, с която е осъдил жалбоподателя да заплати на РУСО – Хасково разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 150 лв. В тази му част то е изцяло съобразено с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, според което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната (оспорващият) дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В развилото се пред Хасковския административен съд производство директорът на РУСО е бил представляван от юрисконсулт, поради което и в изпълнение на посоченото тълкувателно решение правилно този съд е присъдил на РУСО юрисконсулско възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК. Позоваването в касационната жалба на чл. 120, ал. 1 КСО, според която разпоредба за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, е неудачно. Пенсионерите са освободени от заплащане на държавна такса за заведените от тях дела по глава осма на КСО, но не са освободени от заплащане на разноски по тези дела и още по-малко са освободени от отговорност за разноските, които е направила и се дължат на другата страна по делото.
/Съгласно чл.2, ал.1 АПК има друг нормативен акт, регламентиращ специален тип жалбоподател-пенсионери или осигурени лица. Законодателят ги е извел от общия ред, указан в чл.143 от АПК. Пенсионерите и осигурените лица не задължени за разноски по дела, водени съгласно глава Осма"Спорове" от КСО. Законодателят им дал права на разноски, но не им вменил задължения предвид социалния характер на нормативкия акт. Визираното тълкувателно решение е дадено поповод искане на главния прокурор за съдебна практика, свързана с прилагането на АПК, но не и чл.120 от КСО. Ето още един пример за Александър Еленков, че трябва да бъде уволнен. Като председател на състава дава лош пример. Абе тези съдии така са я подкарали, че все едно другите "трева пасат"/
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 128/2010 г. на Административен съд – гр. Хасково.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Александър Еленков
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Атанаска Дишева
/п/ Тодор Тодоров
А.Е.

[todorb2000]

РЕШЕНИЕ

№ 1851
София, 07.02.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от председателя АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело № 10919/2010. Document Link Icon


Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Тодор Георгиев Бойчев от гр. Хасково срещу решение № 291 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 128/2010 г. на Административен съд – гр. Хасково.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
/***********************************************************************************************************/
Решението на Хасковския административен съд е правилно и в частта, с която е осъдил жалбоподателя да заплати на РУСО – Хасково разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 150 лв. В тази му част то е изцяло съобразено с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, според което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната (оспорващият) дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В развилото се пред Хасковския административен съд производство директорът на РУСО е бил представляван от юрисконсулт, поради което и в изпълнение на посоченото тълкувателно решение правилно този съд е присъдил на РУСО юрисконсулско възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК. Позоваването в касационната жалба на чл. 120, ал. 1 КСО, според която разпоредба за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, е неудачно. Пенсионерите са освободени от заплащане на държавна такса за заведените от тях дела по глава осма на КСО, но не са освободени от заплащане на разноски по тези дела и още по-малко са освободени от отговорност за разноските, които е направила и се дължат на другата страна по делото.
/Съгласно чл.2, ал.1 АПК има друг нормативен акт, регламентиращ специален тип жалбоподател-пенсионери или осигурени лица. Законодателят ги е извел от общия ред, указан в чл.143 от АПК. Пенсионерите и осигурените лица не задължени за разноски по дела, водени съгласно глава Осма"Спорове" от КСО. Законодателят им дал права на разноски, но не им вменил задължения предвид социалния характер на нормативкия акт. Визираното тълкувателно решение е дадено поповод искане на главния прокурор за съдебна практика, свързана с прилагането на АПК, но не и чл.120 от КСО. Ето още един пример за Александър Еленков, че трябва да бъде уволнен. Като председател на състава дава лош пример. Абе тези съдии така са я подкарали, че все едно другите "трева пасат"/
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 128/2010 г. на Административен съд – гр. Хасково.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Александър Еленков
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Атанаска Дишева
/п/ Тодор Тодоров
А.Е.

[kontrol]

Тодоре,
І. като правиш интерлинеарни глоси - разграничавай ги ясно: ако боядисваш, боядисвай с един цвят само забележката; иначе се ограничи само до слагане в скоби. Прочее, най-добре е цитатите да не се накъсват. От много шарения читателят се губи.
ІІ. Решението гласи така:

Решението на Хасковския административен съд е правилно и в частта, с която е осъдил жалбоподателя да заплати на РУСО – Хасково разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 150 лв. В тази му част то е изцяло съобразено с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, според което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната (оспорващият) дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В развилото се пред Хасковския административен съд производство директорът на РУСО е бил представляван от юрисконсулт, поради което и в изпълнение на посоченото тълкувателно решение правилно този съд е присъдил на РУСО юрисконсулско възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК. Позоваването в касационната жалба на чл. 120, ал. 1 КСО, според която разпоредба за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса, е неудачно. Пенсионерите са освободени от заплащане на държавна такса за заведените от тях дела по глава осма на КСО, но не са освободени от заплащане на разноски по тези дела и още по-малко са освободени от отговорност за разноските, които е направила и се дължат на другата страна по делото.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА ...

Освобождаване от държавна такса
Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.
(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.

Между закона и решението няма разминаване. Таксите, образно казано, са само вид разноски. Изключенията се тълкуват стриктно.

Пенсионерите и осигурените лица не задължени за разноски по дела, водени съгласно глава Осма"Спорове" от КСО.

Това в кой чл. го пише? Никъде.

ІІІ. Що се отнася до основния казус по темата, той, доколкото става ясно, е отнесен до компетентния орган, който ще прецени (а) дали има нарушение, (б) дали са налице другите предпоставки за наказване, и при наличие на тия двете: (в) какво да бъде наказанието (не непременно уволнение). Да се коментира, няма особен смисъл (извън някакво морално "заплюване", извънзаконово, което мен не ми е присърце).

[inspectora]

Но най ме зарадва, че и АС-Хасково приема (като мен) че И 6 е отменена.

Изх. №564/25.02.2011г.
ДО
Тодор ****** Бойчев
с адрес град Хасково, 6300
ж.к. „****” бл. **, вх. *, ап. **
e-mail: t_boychev@abv.bg
Относно: Заявление, заведено с рег. № 2/ 18. 02. 2011г.
След като разгледах първия поставен от Вас въпрос, Ви отговарям, че ...
По втория поставен в заявлението въпрос, а именно липса на диференциране на съществуващите в Административен съд- Хасково начини за заплащане на държавните такси, съобразно определените в Инстукция № 6 по Закона за държавните такси размери, Ви уведомявам, че Инструкция № 6 не е действащ нормативен акт. Последната е отменена с публикуваната в ДВ, бр. 12 от 1980г. Наредба № 4 за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет. От своя страна и Наредба № 4 за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет е била отменена /ДВ, бр. 67 от 1996г./, като към настоящия момент липсва действащ подзаконов акт, издаден въз основа на Закона за държавните такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
АДМ. СЪД- ХАСКОВО: Т. ТОЧКОВА

Контрол, ти очевидно си нямаш идея от право ... нямаш идея, подобно Тодорчо, кой кой е, кое какво е ... Ще му кажа на АС-Хасково като го видя, че е приел, че инструкцията е отменена

Просто ще падна от смях вече с вас двамата ...

Апропо, не знаех, че съдиите имат право да дават правни консултации ... но знам ли ... в Хасково може да имат други закони ... /ако това, което е пейстнал тука Тодорчо е вярно де ... щото се съмнявам малко .../

Колеги, да знаете - преди да заведете дело в АС-Хасково - едно "запитване" до Председателя - съдия Точкова, за да сте наясно предварително как ще приключи делото ... съдия Точкова ... и то в качеството и на административен ръководител = АС-Хасково ... както виждаме ... а и дава "консултации" ... а и няма нужда да е в кафето - може съвсем официално по ел. поща ... явно ...

Много мъка имало по тоя свят ... Боже!

Тоше, оня ден пак те даваха по талавизора - даже и Дянков дадоха - човекът и той си каза за ДТМ, че можело да се плаща с тях ... само където ставаше въпрос за ДТ за документ за самоличност към МВР ... тъй де - НЕсъдебна власт ...

П.П.: А съдия Точкова /не я познавам и нищо лично към нея, моите уважения - сигурно е много добър съдия/ за това е съдия в АС-Хасково, макар и председател на съд /а не във ВАС ... поне за момента/, щото все още трябва да има някой, който да и отменя актовете, ако евентуално са незаконосъобразни /а явно има такива, съдейки от знанията и за действието на законите/ ...

... а доколкото помня ВАС май беше по-горестоящ съд на АС-Хасково, или бъркам ... и имаше малко разлика между Решение/Определение на СЪД и отговор на писмо, макар и от адм. ръководител на съд ... ама както и да е ... аз какво ли разбирам от право ... в сравнение с Тодорчо и Контролчо ...

Отивам да чета Конституцията, че явно нещо са я променили ... Колеги, от кога съда се произнася с писма по заявление с поставени правни въпроси ... а не с решения/определения ...

[Melly]

Ти пък сега, подробности разни. Може да се е завързала неформална крепка дружба.

[todorb2000]

Ти пък сега, подробности разни. Може да се е завързала неформална крепка дружба.

Мелли,

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО
Г-жа Теодора Точкова
E-mail: has@admsudhaskovo.org

Копие:Висш съдебен съвет

Заявление

от

Т**** Г***** Б****, гр. Хасково, ж.к. “*****”, бл.**, вх.*, ап.**, e-mail: *****@abv.bg


Относно: 1.Писмо с изх. №2232/18.11. 2010г. по описа на Административен съд-Хасково и
2.Издадени документи по административни дела по адм. дела 418 и 424 за 2010г. по описа на Административен съд-Хасково


Уважаема г-жо Председател,
Запознах се с поредния Ваш отговор, посочен в гореуказаното писмо. От прочита на писмото у мен отново възникнаха въпроси, които искам да задам с настоящото писмо.
На основание чл.41, ал.2 от Конституция: „Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.”
Като административен ръководител на държавен орган-Административен съд-Хасково, желая, да ми отговорите на следните въпроси, съгласно чл.41, ал.2 от Конституция, а именно:

1. Вие казвате: „Както изложих в свое писмо изх. № 2168/ 11. 11. 2010г., плащането с пощенски запис на суми за държавни такси не е редовно плащане по смисъла на чл. 2 от Закона за държавните такси, поради което не съществува и задължение за определяне на служител, който да отговаря за постъпили в съда покани за получаване на пощенски преводи.”

Но в т.2/Сумите, които постъпват в съдебните учреждения или по сметката им в Българската народна банка и Държавната спестовна каса, в зависимост от техния произход и предназначение се делят на държавни приходи, бюджетни и извънбюджетни./ от ПРАВИЛНИКА ЗА ФИНАНСОВАТА И СЧЕТОВОДНАТА ОТЧЕТНОСТ НА СЪДЕБНИТЕ УЧРЕЖДЕНИЯ, издаден от министъра на правосъдието, Обн. ДВ. бр.91 от 14 Ноември 1958г./не е отменен/, е записано, че сумите, които постъпват в съдебните учреждения или по сметката им в Българската народна банка и Държавната спестовна каса, а не да плащаме на частни търговски банки?
Подзаконовият акт е гъвкав нормативен акт и позволява постъпване на парични суми и не по сметка в банка. Така, че има правната възможност, да извършвам плащане на ръка с пощенски запис. Никъде не е забранено, че това не може да стане.
Преднамерено се подтикват гражданите, да внасят такси в частни банки с високи комисионни, но по-важното е, че Вие като административен ръководител не съблюдавате нормите, указани в посочения от правилник и ограничавате правата на гражданите, да избират по-социалния елемент, лишени от възможността да внасят парични суми в БНБ, която не е приватизирана.
Съгласно чл. 7. (1) от Закона за държавните такси (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) „Контролът по правилното определяне и събирането на таксите се провежда от ръководителите на съответните държавни органи и бюджетни организации и съдилищата. Финансовите органи и органите на Агенцията за държавна финансова инспекция извършват ревизии по правилното определяне и внасяне на държавните такси”, като в т.ч. е и Вашата административна инстанция.

А) Желая, да узная по какъв механизъм е определена банката, обслужваща Административен съд-Хасково?

2. Вие казвате: „Наред с това, поради факта, че действащата редакция на Закона за държавните такси предвижда плащането на държавните такси да се извършва по банков път /арг. б. "в", изр. VІ- то от Изменение на Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.)/, то именно това обстоятелство продиктува проверката за внесени държавни такси да се прави по банковата сметка на съответния съд.”

Но в Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.) е записано, че само суми над 51 лв. по държавни такси се превеждат по банков път, цитирам: „Държавните такси за суми над 51 лв. се внасят в Българската народна банка, а там, където няма банков клон - в клоновете на Държавната спестовна каса.” , съгласно ИЗМЕНЕНИЕ на Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.), а не в ТБ „Инвестбанк”, например.
Съгласно чл.117, ал.1 от Конституцията: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.”
От практиката на съда, която наблюдавам, се вижда, че съдиите от подопечния Ви административен съд защитават преди всичко интересите на държавата и юридическите лица, а правата и интересите на гражданите са оставени на произвола на съдбата, като подлагат на банково разплащане суми по държавни такси под 51 лв.. За мен това си е форма на тирания с риск, да засегна, когото и да е било.
А) Желая, да узная защо не се диференцира плащането на държавните такси Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.)?

3. Вие казвате: „Законът за пощенските услуги предвижда принципна възможност за изпращане на пари, чрез пощенски парични преводи, извършвани от лицензирани оператори, какъвто безсъмнено е „Български пощи” ЕАД. Въпреки наличието на подобен способ за превеждане на суми, регламентирайки изрично и лимитативно начините за заплащане на държавни такси, законодателят не е уредил възможност за изпращане на суми за държавни такси чрез пощенски запис.”

Напротив законодателят е уредил правната възможност за изпращане на суми за държавни такси на ръка чрез Инструкция № 6 по Закона за държавните такси, където е предвидено плащане на ръка чрез квитанции, а това дали парите ще бъдат донесени от съответното лице или чрез пощенски запис, е въпрос на избор, като цитирам: „Държавните такси от 21 до 50 лв. включително се заплащат срещу квитанции, издавани от квитанционна книга, на касиер-платеца или специално посочено лице със заповед от ръководителя на учреждението.” Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.).

Така, че няма наложена нормативна забрана под формата на текст, да не се изпращат парични суми с пощенски запис до Административен съд-Хасково.

А) Желая, да узная защо, въпреки, че няма изрична забрана за плащането на пари на съда до 50.99лв. вкл. по Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.), съдебните власти от Административен съд-Хасково не приемат поканите, отправени от мен, като мой законен избор и право?

Прилагам: Писмо с изх. №2232/18.11. 2010г:
Изх. №2232
18.11. 2010г.
ДО
Т**** Г**** Б****
с адрес град Хасково, 6300
ж.к. „**** бл. **, вх. **, ап. **
e-mail: *****@abv.bg

С постъпило по електронната поща на Административен съд- Хасково заявление, входирано под номер 5307/12. 11. 2010г., поставяте допълнителни въпроси, породени от отговорите, дадени Ви по заявление вх. № 4477/ 08. 09. 2010г.
На първия поставен от Вас въпрос, Ви отговарям, че в Административен съд- Хасково няма определен служител, който да отговаря за постъпили в съда покани за изпратени с пощенски запис суми на името на председателя на съда. Както изложих в свое писмо изх. № 2168/ 11. 11. 2010г., плащането с пощенски запис на суми за държавни такси не е редовно плащане по смисъла на чл. 2 от Закона за държавните такси, поради което не съществува и задължение за определяне на служител, който да отговаря за постъпили в съда покани за получаване на пощенски преводи.
На втория поставен въпрос, Ви отговарям, че задължението на съдията- докладчик да следи за постъпването на сумите за държавни такси по делото произтича от чл. 6 от Закона за държавните такси. Цитираната разпоредба предвижда, че отговорните длъжностни лица за неплатените по тяхна вина такси или платени в по- малко се задължават да платят същите и се наказват с глоба до троен размер. Тъй като именно конкретният съдия- докладчик следи чрез проверка на представения документ по чл. 151, т. 3 от АПК за платената държавна такса, когато такава е дължима, последният се явява и длъжностно лице, адресат на горепосочената норма. Наред с това, поради факта, че действащата редакция на Закона за държавните такси предвижда плащането на държавните такси да се извършва по банков път /арг. б. "в", изр. VІ- то от Изменение на Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.)/, то именно това обстоятелство продиктува проверката за внесени държавни такси да се прави по банковата сметка на съответния съд.
По поставеният въпрос по т. 3, б. „а” от Вашето заявление, Ви препращам към изложеното по първия въпрос, тъй като двете запитвания се припокриват в пълна степен.
По последния отправен въпрос, след като взех предвид действащото българско законодателство и направените от Вас в заявлението твърдения, намирам, че действително Законът за пощенските услуги предвижда принципна възможност за изпращане на пари, чрез пощенски парични преводи, извършвани от лицензирани оператори, какъвто безсъмнено е „Български пощи” ЕАД. Въпреки наличието на подобен способ за превеждане на суми, регламентирайки изрично и лимитативно начините за заплащане на държавни такси, законодателят не е уредил възможност за изпращане на суми за държавни такси чрез пощенски запис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АДМ. СЪД- ХАСКОВО: /П/ /Т. ТОЧКОВА/

4. На какво законно основание съдии от Административен съд-Хасково издават указания/разпореждания/, като изрично указват да се указват пари по сметка на съда.

В чл.2 от Закона по държавните такси/ЗДТ/ не е посочено плащане по банков път, като се има предвид нормата по чл.2 от ЗДТ, която не е променяна през последните 20 и повече години, а именно се е третирало плащане с държавни таксови марки, плащане с квитанция в съда и банков превод в БНБ, а сега се третира само плащане по банков път, дори и когато трябва да се внесе сума порядъка на 10/десет/ стотинки.
Ето издадени документи:

http://dox.bg/files/dw?a=ccb607caa7

Уважаема г-жо Председател,
Желая, да ми отговорите на горепосочените въпроси, съгласно чл.41, ал.2 от Конституция.

С уважение:/електронен подпис/ Т**** Б****



Доколкото съм запознат административните ръководители са измежду лицата, които осъществяват контрол по събирането на държавните такси/чл.7 от ЗДТ/, и в това си качество същият е длъжен да отговаря на различни питания, които са в контекста на чл.41, ал.2 от Конституцията.

А ето отговора на административния ръководител Точкова

Изх. № 564 ДО

25.02.2011г. Т**** Г***** Б****

с адрес град Хасково, 6300

****************************

e-mail: t_boychev@abv.bg


Относно: Заявление, заведено с рег. № 2/ 18. 02. 2011г.

След като разгледах първия поставен от Вас въпрос, Ви отговарям, че обслужващата сметката на Административен съд- Хасково банка е определена при съблюдаване на дадените от Висшия съдебен съвет Указания за годишното приключване на бюджетните сметки на органите на съдебната власт и при спазване на приетите от ВСС критерии за избор на банки за обслужване на органите на съдебната власт.

По втория поставен в заявлението въпрос, а именно липса на диференциране на съществуващите в Административен съд- Хасково начини за заплащане на държавните такси, съобразно определените в Инстукция № 6 по Закона за държавните такси размери, Ви уведомявам, че Инструкция № 6 не е действащ нормативен акт. Последната е отменена с публикуваната в ДВ, бр. 12 от 1980г. Наредба № 4 за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет. От своя страна и Наредба № 4 за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет е била отменена /ДВ, бр. 67 от 1996г./, като към настоящия момент липсва действащ подзаконов акт, издаден въз основа на Закона за държавните такси.

На третия поставен въпрос, Ви отговарям, че в действащото законодателство, регламентиращо начините на заплащане на държавните такси /чл. 2 от Закона за държавните такси/ и способите за извършване на плащания към бюджетни предприятия, каквото по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството е и Административен съд- Хасково /Глава Трета от Указание на БНБ и МФ 3- 13009 Обслужване на сметки на бюджетни предприятия и бюджетни плащания, прието на основание чл. 6, ал. 6 от Наредба № 3 от 16. 07. 2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/, не е предвидено, че държавни такси могат да бъдат заплащани, чрез пощенски паричен превод. Посочвайки лимитативно начините за заплащане на държавни такси и за извършване на плащания към бюджетни предприятия, законодателят е изключил всички останали възможни способи за превод на парични суми, включително и изпращане на пари, чрез пощенски парични преводи.

По четвъртия поставен от Вас въпрос, Ви отговарям, че съдията- докладчик, на когото е разпределено дадено административно дело, е длъжен за следи за представен документ за платена държавна такса, когато такава се дължи /арг. чл. 151, т. 3 от АПК и чл. 6 от ЗДТ/. Именно поради това задължение на конкретния съдия- докладчик, последният на основание чл. 158, ал. 1, вр. чл. 151, т. 3 от АПК има правомощие да укаже на жалбоподателя да острани допуснатата нередовност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

АДМ. СЪД- ХАСКОВО: Т. ТОЧКОВА

[todorb2000]

До kontrol,

И аз съм против оплюването. Да си ме видял, да оплювам?

[error]

И аз съм против оплюването. Да си ме видял, да оплювам?

[inspectora]

И аз съм против оплюването. Да си ме видял, да оплювам?

Със своите действия цитираните съдии от ВАС са нарушили ... Конституцията на Република България ... Считам, че с противоправните си действия горецитираните съдии причиниха значителни вреди в имуществено-правната сфера на българските граждани ... горепосочените съдии нанесоха тежки последици, уронващи авторитета и доверието в съдебната система на Република България като цяло.

... посочените съдии са пристъпили закона и са ограбвали гражданите ...

Посочените актове на въпросните съдии са висша форма на корупция ...

Ти или не съзнаваш какво говориш, или имаш някакви "странни" /меко казано/ светоусещания ...
... не, ти никого не си оплюл ... та ти оплю 20 съдии от ВАС /поименно/, ВАС, съдебната система като цяло, изобщо цялостната институционална структура на управление на настоящата държава ...

Просто ще падна ... да не говорим как "селективно" "признаваш" тоя или оня за прав, в зависимост от това дали споделя мнението ти, без оглед на позицията му - в случая говоря как "даваш вяра" на писмото на Точкова относно действието на инструкцията /което писмо няма, ама абсолютно никаква, правна стойност - не е нито съдебен акт, нито нормативен, нито административен, нито пък е някакъв вид сделка, т.е. гражданскоправен акт, а е просто едно писмено мнение по правен въпрос, при това съвсем не се заблуждавай, че е официално, щото му липсва един елемент, за да е официален документ, но това е отделна тема .../, а не на една камара съдебни актове на ВАС - това не е оплюване, това е ... не знам как да го нарека ...

... по-лошото е, че нещата доста загрубяват вече, щом някаква си провинциална съдийка си позволява /с уговорката, ако е вярно/ индиректно да компрометира актове на по-висш от "нейния" съд ... на всичкото отгоре с печата на институцията, която представлява ... айде, ако е нейно мнение като юрист, или като съдия - ок, как да е ... ама да сложиш отдолу името на съда под документ, който не е решение или определение /или друг акт, който институцията има право да издаде/ ... просто не знам вече какво се случва в тая държава ...

Аз по-скоро бих се замислил за сезиране на ВСС за действията на Точкова ... това е недопустимо, което си позволява да прави ... Как ще ми обяснява с правни становища от името на съда? ... на всичкото отгоре "влизайки в полемика" с влезли в сила актове на ВАС ...

Абе там в Хасково да нямате някакви замърсители на водата, или въздуха ...?

[todorb2000]

Melly,
Я кажи си тежката дума