Изпит за адвокат юни 2012

[devva]

Е, при положение, че дори отказваш да четеш, аз нямам повече работа тук. Все пак владението и в последното съдебно решение е у ответниците и затова молителите нямат право на установителен иск. Не виждам къде видя "владеещи молители", но поне вече знам къде е проблемът

ПП
Да, тази практика на съдилищата не е "общозадължителна", но е трайна. Можеш, разбира се, един ден, когато не ти допуснат такъв иск, да обжалваш. Можеш да пробваш и до касационно обжалване да стигнеш. Но отсега да си знаеш, че няма да ти го допуснат, защото практиката в тази насока е непротиворечива, нищо, че не е "общозадължителна".

А можеш да се пробваш и в парламента и да промениш ГПК. Е, тогава, ще призная, че си прав

[datajumanji]

Не се ядосвай!
След 3-4 дни ще се разбере кой крив, кой прав.

Единствените общозадължителни съдебни решения са ТР, всичко останало е насока

[devva]

Не се ядосвам изобщо, колега. Нито пък твърдя, че успешно ще премина казуса. Дори се притеснвам, че за ограниченото време, което имах, не съм се обосновала достатъчно добре и доста от нещата, които мисля сега, не съм мислила тогава. Не написах например, че дори и да се признае за нищожен, договорът пак няма да прекъсне давността... Изобщо не се сетих, но днес, именно пишейки във форума, се светнах, че все пак трябва да се прекъсне владението, а не каквото и да е друго нещо, което ми се струва, че може да се направи само с ревандикация

Просто гледам да поддържам конструктивен спор и дори бих се радвала, ако някой ме обори с аргументация. Подозирам обаче, че е по-вероятно това да стане за НП казус, защото там съм съвсем боса

[datajumanji]

Давността се прекъсва още с подаването на иска и не тече докато не бъде стабилизирано съдебното решение по иска.
След постановяване на съдебното решение започва да тече нова давност и тя всякога е 5 години.

Престани с този ревандикационен иск!

Никъде в казуса не видях да е предявен ревандикационен иск.

[devva]

Ама ти само твърдиш някакви неща, а аргументация липсва. Как ще обориш 116, б. Б??? Да, прекъсва, но ако искът не е уважен, не се смята за прекъснала. Само в моя ЗЗД ли го пише това?

И пак да обърна внимание, че става въпрос за иска относно нейната част. А не този, който е уважен - за частта на съпруга й. То затова и във въпроса изрично си пишеше за коя 1/2 става въпрос

[datajumanji]

кой иск не е уважен?
нали има съдебно решение, значи има УВАЖЕН иск по отношение на процесният имот!!!
Ти сляпа ли си?

ПП
Успех!
Това беше последният ми коментар по темата!!!
Можеш да продължаваш да се самонадъхваш...

[devva]

Ти изглежда мислиш, че щом има една искова молба, значи има един иск - за един имот.

Да, ама не, както казва един мой приятел. Има обективно съединяване на искове, не знам дали си чувал... Аз може да съм сляпа, ама ти май доста неща не си чувал.

Подала е искова молба, с която е поискала:
1. Да се обяви нищожността на сделката по отношение на нейната 1/2;
2. Да изкупи 1/2 на съпруга си по 33/2 от ЗС.

А сега да видим това колко ли иска са

Съдебното решение по данните в казуса казва:
1. Замествам купувача със съпругата по отношение на 1/2 на съпруга.

По отношение на другия ИСК нищо не е казано в казуса. Не за друго, ми щото ако ти кажат, това значи да ти отговорят на предния въпрос от казуса. Аз ще ти кажа, обаче - тоя иск е отхвърлен, щото договорът е действителен

Кое е уважено?????? И за кой имот е прекъсната давността?

[devva]

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 654 ОТ 05.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1851/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1851 описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.05.2010 г. по гр. д. № 88/2010 г., с което АС Пловдив е отхвърлил исковете на В. Т. срещу Т. П. и [фирма], при участие на трети лица - помагачи на ответника Държавата - чрез Министерство на правосъдието и Агенцията по вписванията, с правно основание чл. 440 ГПК и чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателката - В. Д. Т. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси, които са решение в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалван.
Ответниците Държавата - чрез Министерство на правосъдието, Агенцията по вписванията и [фирма] в писмени становища поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 11.11.2009 г. по гр. д. № 214/2008 г. на Хасковски ОС, е отхвърлил предявените от В. Т. искове срещу Т. П. и [фирма], при участие на трети лица - помагачи на ответника Държавата - чрез Министерство на правосъдието и Агенцията по вписванията, с правно основание чл. 440 ГПК и чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на [фирма], че правото на собственост върху УПИ-І/117 в кв. 29 по плана на [населено място], с построените в него сгради, предмет на изпълнително дело № 352/2008 г. на ЧСИ, не принадлежи на длъжника Т. П., както и за осъждане на банката за сумата 32 000 лева обезщетение по чл. 440, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД и сумата 6 751,78 лева лихви за забава за времето от 08.06.2008 г. до 03.11.2008 г. Установено по делото, че по гр. д. № 884/2007 г. на РС - Хасково е прогласена нищожност на дарение, извършено с нот. акт № 43/1997 г. на нотариус при РС - Хасково, с което В. Т. е дарила на Т. П. процесното място, поради липса на съгласие, тъй като не е подписано от надарения. Установено е по делото, че на 08.06.2007 г. при вписана искова молба за нищожност на дарението на 23.05.2007 г. Т. П. е учредил в полза на О. договорна ипотека върху имота срещу получен кредит от 32 400 лева, който не е върнал е образувано изпълнително дело по искане на О. срещу имота. При тези данни съдът е приел, че дарението не е породило вещно прехвърлителния си ефект, но О. с насрещен иск по чл. 134 ЗЗД е направила възражение за изтекла придобивна давност в полза на Т. П., който съдът намерил за основателен. Прието е, че тъй като настоящият иск по чл. 440 ГПК е предявен от жалбоподателката на 03.11.2008 г., а Т. П. е владял имота още от 17.06.1997 г., когато е извършено дарението, то го е придобил по давност през 2007 г. Съдът не е приел за основателно възражението на В. Т. за прекъсване на давността с исковата молба за прогласяване нищожност на дарението
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по процесуални и материалноправни въпроси, които са решение в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: по процесуалните въпроси за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото, за разпределението на доказателствената тежест при направено възражение за придобиване на недвижим имот по давност, за възможността възражение за придобивна давност да бъде направено с иск по чл. 134 ЗЗД от кредитора на лицето, в чиято полза се претендира изтичането на такава и за възможността предявен иск по чл. 26 ЗЗД да прекъсне течението на придобивната давност с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД, както и по материалноправния за точното тълкуване на понятията "корпус" и "анимус" като предпоставки, които следва да се установят за придобиването на недвижим имот по давност. Представя решение от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904/1994 г. на ВС, в което е прието, че давността не се прилага служебно, а е нужно изрично позоваване, решение от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5214/2007 г. на ВКС в което е прието, че е необходимо изтичане на 10 годишен срок за да се придобие по давност, решение от 12.12.2008 г. по гр. д. № 461/2008 г. на ОС Ямбол в което е прието, че владението е налице, когато се упражнява лично или чрез другиго, с намерение да се държи веща като своя, решение от 03.07.2000 г. по гр. д. № 555/1999 г. на ВС, в което е прието, че с иск по чл. 134 ЗЗД член кооператора може да упражни права на Ж. по отношение на трети лица, решение от 06.06.1973 г. по гр. д. № 982/1973 г. на ВС в което е прието, че при иск по чл. 134 ЗЗД имуществото се присъжда в полза на длъжника, а не на кредитора, който води иска, решение от 08.05.2009 г. по гр. д. № 5878/2007 г. на ВКС, в което е прието, че следва да се проведе пълно и главно доказване, за да се уважи иск по чл. 79 ЗС, решение от 04.06.1966 г. по гр. д. № 689/1966 г. на ВС, за това, че придобива давност се прекъсва както с предявяване на осъдителен иск за владения от ответника имот, така и с установителен такъв, но за собственост, решение от 31.10.1983 г. по гр. д. № 2288/1983 г. на ВС, в което е прието, че давността се прекъсва с предявяване на иск, решение от 18.02.2009 г. по гр. д. № 5397/2007 г. на ВКС в което е прието, че давността се прекъсва с предявяване на граждански иск в наказателния процес, решение от 18.11.1975 г. по гр. д. № 1718/1975 г. на ВС в което е прието, че давността се прекъсва и с предявяване на иск пред орган, на който спора не е подведомствен, решение от 27.06.2000 г. по гр. д. № 689/1999 г. на ВКС в което е прието, че давността се прекъсва с подаване на исковата молба, а не с вписването й, в същия смисъл е и решение от 27.09.1955 г. по гр. д. № 5610/1955 г. на ВС.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените за разглеждане въпроси въззивният съд е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 290 ГПК в решения: решение 01.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 536/2009 г., І т. о., ТК, решение от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2008 г., ІV г. о., ГК, решение от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 802/2009 г., ІІ г. о., ГК, решение от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2008 г., ІІІ г. о., ГК, решение от 04.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 637/2009 г., І г. о., ГК и решение от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., ІІ г. о. на ВКС. В същата е прието, че процесуалната легитимацията на ищеца при иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД произтича от това, че той действа не като титуляр на материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник (съищец), чието бездействие заплашва удовлетворяването на вземането. Няма конкретни съображения, че приетото от въззивния съд по легитимацията на [фирма] като процесуален субституент не съответства на други разрешения в установената съдебна практика, респ. че липсва разрешение на този въпрос, или даденото разрешение в практиката е неправилно и следва да бъде променено.
По поставения въпрос за точното приложение на чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД в трайната и задължителната практика на ВКС /в цитираните по-горе решения/ е прието, че същата разпоредба би имала отношение в хипотеза, когато е предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, като се прекъсва неговата придобивна давност, какъвто не е настоящия случай. Прието е също така, че по отношение на това дали е изтекла придобивната давност и за кого следва да се съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК /чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.)/, според която при постановяване на решението съдът взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, т.е. съдът следва с оглед останалите данни по делото за това кой и за кого владее имота да съобрази дали придобивната давност е изтекла към датата на постановяване на съдебното решение, както е постъпил и въззивния съд в обжалваното решение. По този въпрос правилно, в съответствие със съдебната практика, въззивният съд е приел, че давността се прекъсва само с предявяването на иск за собственост срещу владелеца, който впоследствие е уважен от съда и предявяването на иск по чл. 26 ЗЗД срещу праводател на ответника не прекъсва давността.По материалноправен въпрос - за признаците на владението, въззивното решение не противоречи на посочената по-горе съдебна практика. Тези признаци най-общо са посочени в чл. 68 ЗС - упражняване на фактическа власт върху една вещ с намерение за своене. В теорията и съдебната практика е прието, че владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Приема се също, че владението е спокойно, когато не е установено с насилие или не се оспорва с насилие. Въззивното решение не противоречи на съдебната практика, в която се изброяват признаците на владението. Придобиването на право на собственост по давност е оригинерен способ, с оглед на което е необходимо да се демонстрира по отношение на всички намерението да се свои вещта, като владението не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, респективно да не са смущавани от предявявани от трети лица претенции. Именно в този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение.
В съответствие с практиката, намерила израз и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - от 07.07.2010 г. по гр. д. № 231/2009 г. ІV-то г. о. на ВКС и решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 2480/2008 г. ІV-то г. о. на ВКС, е даден отговор и на въпроса за разпределението на доказателствената тежест, именно, че "всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения". Това означава, че всяка страна - ищец, ответник, трето лице - помагач, заинтересуваната страна и др., която прави твърдение (довод в исковата молба или жалба, и възражение), следва по несъмнен начин, с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, да докаже това свое твърдение.
В разглеждания случай по процесуалните и материалноправни въпроси жалбоподателката не излага аргументи относно приложимостта на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се сочи конкретни доводи, за това че разгледаните от въззивният съд въпроси са от значение за точното прилагане на закона, т.е. за еднообразното му тълкуване, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. Няма конкретни съображения, че приетото от въззивния съд не съответства на други разрешения в установената съдебна практика, респективно, че липсва разрешение на този въпрос, или даденото разрешение в практиката е неправилно и следва да бъде променено.
На особения представител на ответника по касационна жалба Т. С. не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства да са направени такива в настоящето производство.
Предвид изложените съображения, съдът


ОПРЕДЕЛИ:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.05.2010 г. по гр. д. № 88/2010 г. на АС Пловдив, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по жалба на В. Д. Т.

[carmen_q]

Мисля, че трябваше да преустановиш спора с господина още когато започна да ти говори в среден род ("какво си се захваналО с този ревандикационен иск"). Истината е, че дори да беше НАПЪЛНО прав, няма никакво основание да подхожда към теб с подобен снизходителен, обиден тон. Но изглежда според него не само ти, но и цялата гилдия да ВКС сте учили "странно право", след като оборва практиката на ВКС с убийствения аргумент, че ТОЙ мисли различно.

[devva]

Хубавото е, че заради господина намерих цитираното определение. Подкрепих си тезата, ама нямаше да е зле да я напиша и на казуса

Аз по принцип имам добро отношение към хората, та съм отдала това "О" на клавиатурна грешка Той с мен може да си спори, колкото си иска, но в крайна сметка безпредметно. Не мен трябва да убеждава в "правотата" си. Не знам доколко той самият убеди себе си, но аз си се убедих

[DEKAH]

Решение № 661 от 28.VII.1987 г. по гр. д. № 454/87 г., II г. о.
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 11/1987 г., стр. 21
чл. 26, ал. 1, чл. 188 ЗЗД, чл. 33 ЗС, чл. 19, ал. 1 ЗСГ
Договорът за продажба на чужда или съсобствена вещ не е нищожен само поради обстоятелството, че продавачът не е собственик на цялата вещ и не е поканил съсобственика да изкупи неговата част.
------------------------
Ищецът и първата ответница са бивши съпрузи. По време на брака им тя придобила недвижим имот. След прекратяване на брака, продава същия на втория ответник чрез Общинския народен съвет по реда на Глава втора от Закона за собствеността на гражданите. Ищецът претендира, че продажбата е нищожна, понеже не е поканен да изкупи частта на съсобственицата и е продала и неговата част от имота. Съдилищата са възприели правната теза на ищеца и са уважили иска.
Възприетото правно становище е незаконосъобразно. Съгласно чл. 26 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или на държавния народностопански план или които ги заобикалят, както и договорите, които накърняват социалистическия морал, договорите върху неоткрити наследства, тези с невъзможен предмет, ако липсва съгласие или предписаната от закона форма, основание, привидните договори и тези, които излизат извън предмета на дейност на социалистическа организация. Предметният договор не е такъв. Страна по него не е социалистическа организация, нямаща предмет на дейност продажби на недвижими имоти. Има основание - платената цена. Сключен е в предписаната от закона нотариална форма. Изразена е воля от страните да се продаде и да се купи. Не се отнася до неоткрито наследство. Спазен е редът и изискванията на Глава втора от ЗСГ с изключение на чл. 19, ал. 1 ЗСГ . Други нарушения на закона не са констатирани. Не е нарушен държавният народностопански план, нито социалистическият морал. Не е извършено заобикаляне на закона.
Нарушението на чл. 33, ал. 1 ЗС и чл. 19, ал. 1 ЗСГ не е в противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД . За тези случаи законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС , според който, ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с купувача. Правото на изкупуване от съсобственика води до извод, че сделката не е нищожна. Изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на изкупуване, защото съсобственикът продавач остава собственик на своята част.
Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия с тълкувателно решение № 14/1977 г. е разяснил, че и при продажба на дял от съсобствен имот по реда на Глава втора от Закона за собствеността на гражданите, ако Общинският народен съвет е пропуснал да покани съсобственика да изкупи обявената за продажба част, заинтересованият съсобственик може да упражни по съдебен ред правото си на предпочитателно изкупуване, като встъпи в правата на купувача при условията на чл. 33 ЗС и чл. 39 ППЗСГ .
Продажбата на чужда вещ или съсобствена с друго лице също не е нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД . В чл. 188 ЗЗД е указано, че продавачът отговаря пред купувача, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, което могат да противопоставят на купувача. Според чл. 189, ал. 1 ЗЗД , ако продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД . Щом законът дава правна възможност за разваляне на продажбата, това показва, че тя е действително между страните по договора за продажба. Посочени са и неблагоприятните последици за продавача, ако купувачът бъде съдебно отстранен.
Следователно договорът за продажба на чужда или съсобствена с трето лице вещ не е нищожен само поради обстоятелството, че продавачът не е собственик на цялата вещ и не е поканил съсобственика да купи неговата част.

Решение № 10 от 22.02.2008 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 1742/2007 г., 17-ти гр. с-в, докладчик председателят Иван Анастасов
чл. 108 ЗС чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС чл. 79, ал. 2 ЗС
Владелецът е добросъвестен, когато владее на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Оформеният с нотариален акт договор за покупко-продажба несъмнено е основание, годно да направи купувача собственик. Обстоятелството, че продавачът не е собственик, не обосновава нищожност, която е абсолютна пречка за добросъвестност на владението.
Давност не тече само през времетраене на съдебен процес, имащ за предмет решаване на спор за собственост между собственика и владелеца (или на иска против владелеца, произтичащ от правата на собственика върху имота по чл. 59 или чл. 45 от ЗЗД). Давността се прекъсва с подаване на исковата молба от собственика или с предприемане на каквито и да било други действия за защита на правото на собственост, но само при условие, че тези действия са насочени спрямо владелеца и целят да бъде преустановена или поне да бъде смутена фактическата му власт.
Заплащането на дължимите данъци и такси, макар и да представлява действие по управление на имота, не прекъсва придобивната давност, тъй като не е насочено към защита на правото на собственост или опазване на неговия обект.

Решение № 649 от 1.VII.1993 г. по гр. д. № 477/92 г., I г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1993 г., стр. 7
чл. 79, ал. 2 ЗС
Добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик, става собственик, ако упражнява фактическата власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона.
Според чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Праводателят на молителя В. А. - неговата майка, не е останала собственица по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, защото не е владяла имота непрекъснато явно, несъмнено, с намерение да го свои за себе си. Не е установено по делото и такива доводи не са правени, че преди 1970 г. наследодателят и съпругата му да са изоставили владението върху имота и да са го предали и на дъщеря си (традицио). Не е установено съглашение, по силата на което, след като наследодателят и съпругата му са предали владението, а след това те да осъществят същото от нейно име.
Наистина по силата на чл. 70, ал. 1 достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а според чл. 2 на текста добросъвестността се предполага до доказване на противното. Молителят А. е придобил собствеността от несобственик. Но за да го придобие по давност, след като е налице юридическото основание - нот. акт, той трябва да владее имота непрекъснато в продължение на пет години, както разпорежда чл. 79, ал. 2 ЗС. Само тогава, когато упражнява сам това владение, след изтичане на давностния срок той става собственик на имота. По делото не е установено, че той е владял имота било сам, било чрез другиго по силата на договор за мандат или друга правна сделка в продължение на пет години. Напротив фактическата власт върху имота му е упражнявана от наследодателя, а след неговата смърт от съпругата му. Щом като никога не е упражнявал владението върху имота, той не е станал собственик.

Решение № 1124 от 19.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2001 г., IV г. о.
Собственост и право, бр. 10/2002 г., стр. 18
чл. 109 - 121 НДИ (отм.) чл. 79, ал. 2, чл. 108 ЗС
Продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна. Владението на купувача по такава сделка е добросъвестно, защото е получено на правно основание - действителна сделка. И когато не е знаел, че продавачът не е бил собственик, той би могъл да придобие недвижимия имот на основание петгодишно давностно владение, считано от датата на извършената сделка.

[DEKAH]

Такава "манджа с грозде" са ви спретнали и с двата казуса. Гражданският е лесен, просто трябва да се направи ясно разграничение с всички институти, които са засегнати.
Прекратяване на СИО, Съсобственост, Продажба на чужда вещ, Добросъвестно/недобросъвестно владение, Преявяване на иск от съсобственика, нищожност, унищожаемост...
За всички неща има подробна съдебна практика.
Много са важни подробностите в казусите, тъй като едно камъче може да преобърне колата.

Пожелавам успех на всички колеги!

[devva]

Съгласна съм с колегата DEKAH.

Без да искам да се заравяте в практиката по наказателния казус, имате ли мнение по него? Аз лично не открих решения, които да ми вършат работа.

Гражданскоправният и на мен ми се видя лесен, когато си "нарисувах" фактите по делото и разграничих едното от другото. И като се има предвид, че изобщо не съм чела ГП за този изпит, освен прехвърляйки старите тестове, направо съм доволна. За наказателния, обаче, изобщо не ми се мисли каква манджа с грозде съм си спретнала сама, а по НК уж четох малко практика поне... пффф

[meandar]

Сделката по продажбата навъпросния апартамент е относително недействителна. Относителната недействителност предполага действителна правна сделка, която поражда желаните правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са зищитени от нормата на закона т.е лицата с конккретен материален интерес. В настоящия казус такова лице е съпругата. За нея недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от нея (съпругата).
По въпроса дали установителния иск е допустим - искът е недопустим поради липсата на правен интерес. В тази посока има съдебна практика в изобилие.
По въпроса относно прекъсването на давността - имайте предвид, че не всеки иск прекъсва давността. Само петиторен иск, и то за право на собственост прекъсва придобвната давност, защото при него се установява винаги право на собственост.

[vaniaoz]

Здравейте,
напълно съм съгласна с мнението на колегата meаndаr, с едно допълнение , че не само петиторен иск може да прекъсне придобиваната давност , но и установителен за право на собственост.
А по наказателния казус мисля,че е кражба с разбиване на прегради.Има ли са намерение да открадната писмото.Защо решихте, че няма материална стойност , според мен струва поне 10 000 лв?
Абсолютно НЕ споделям тезата, че е възможно да има неизбежна отбрана.

[nikiiita]

Моите отговори по казусите са почти идентични с тези на колегата Девва. Мисля си, че няма кражба по отношение на писмото, точно защото изискването е да се отнеме чужда движима вещ. В случая не може и дума да става за това, че писмото е чуждо на Бисер и Петрана ли бяха. Това си е лична тяхна кореспонденция, която на това отгоре противозаконно е попаднала в ръцете на Илия. Убедена съм, че по отношение на него не може да става дума за кражба и съответно липсва общ умисъл за такава. Иначе си има противозаконно нахлуване в чуждо жилище, чрез използване на сила. И там Петрана е помагач, защото не участва в самото изпълнително деяние. Съответно за кражбата на парите, отговорност носи само Бисер и въпреки нахлуването с взлом, не е взломна кражба, защото липсва умисъл за такава...

[devva]

Това, че писмото е на Петрана... напрво клони към самоуправство И тази мисъл прекоси по някое време главата ми, ама набързо...

Писмото само по себе си няма стойност 10 000 лв., въпреки че и тази линия на разсъждение заслужава внимание... Не знам, и до момента не знам коя е правилната квалифиация

[nikiiita]

Да, и аз се замислих за самоуправството, но не се реших да го напиша..

[devva]

Не е самоуправство, в случая не се оспорва от съседа, че писмото си е нейно. Дотук добре

[DEKAH]

Нямам време да пиша по наказателния казус. Ще кача малко практика и членове от НК, които според мен може да ви помогне да намерите решение на казуса.

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:
1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа, пакет или други подобни;
2. вземе чуждо, макар и отворено, писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;
3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение,
се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.


Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Решение № 137 от 5.07.2007 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 143/2007 г., НК, докладчик съдията Румян Жеков
Относно престъплението ПРИНУДА
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението изнудване се изразява в упражняването на принуда, чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го склони към определено поведение, т. е. принудата се осъществява в две форми - употреба на физическо насилие спрямо пострадалия, включително причиняване на телесни увреждания, и в заплашване, изразяващо се в психическо въздействие, което може да се изрази в застрашаване с бъдещо деяние, което излага на опасност живота, здравето, честта, имота или имотно състояние на друго лице, на което той държи. При изнудването деецът упражнява сила или заплашване с цел да склони пострадалия към определено действие - да извърши, да пропусне или да претърпи нещо - противно волята му. Това определя и наличието на причинна връзка на това последващо поведение на пострадалия в резултат на употребената сила принуда в двете и форми. Именно така оказаната принуда мотивира пострадалият да извърши или не акт на имуществено разпореждане, като по този начин причинява имотна вреда на себе си или на другиго. Поведението на дееца следва да е създало основателен страх у изнудвания, че деянието може да бъде осъществено. Престъплението по чл. 214 НК е резултатно - изнуденият предприема поведение, което по своето правно действие причинява имотна вреда на пострадалия или на друго лице. За да е налице наказателният състав по чл. 215 НК, деецът трябва да знае или да предполага, че вещите - предмет на обвинението, са придобити от другиго чрез престъпление или друго противозаконно деяние.

Тълкувателно решение № 36 от 3.IV.1961 г. по н. д. № 16/61, ОСНК
ПО ВЪПРОСА ДАЛИ Е ВЪЗМОЖЕН ОПИТ ЗА КРАЖБА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ СЕ ОПИТА ДА ОТНЕМЕ ПРЕДМЕТИ, КОИТО НЕ СЕ ОКАЖАТ НАЛИЦЕ.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 212
чл. 18 ,чл. 194 НК чл. 251 НК
Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като е наченато изпълнението на престъплението, независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена.
------------------------
За да се произнесе, Върховният съд, ОСНК, взе предвид:
Поначало наказателна отговорност поражда завършеното престъпление. Деянието трябва да съдържа всичките елементи на определен състав, включително и престъпния резултат. При известни условия обаче то запазва своята обществена опасност, въпреки че резултатът не е настъпил. Това е така, когато деецът е наченал изпълнението на престъплението, но независещи от него обстоятелства са осуетили настъпването на резултата. Обществената опасност на опита следователно се заключва в това, че външни, независещи от волята на дееца причини са осуетили завършването на престъплението. Престъпният резултат щеше да настъпи, ако не бяха се намесили тези причини.
От този основен критерий трябва да се изхожда, когато следва да се разреши въпросът за наличието на наказуем опит.
Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни или други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като например той е проникнал в помещението, разбил е желязната каса, бръкнал е в джоба и пр., независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена. Ако там имаше такива вещи, кражбата щеше да бъде довършена. А в това се изразява и обществената опасност на деянието.
В случая не е налице следователно липса на обект на престъплението. Обект има. Предметът на кражбата обаче случайно не се е намирал на това място.
Обстоятелството, че е възможно в джоба или в касата да не се окажат пари в конкретния случай, не отнема на деянието характера на опит за кражба нито от обективна, нито от субективна страна.
От обективна страна деянието е насочено към отнемане на чуждо имущество с намерение противозаконно да се присвои. Обикновено на такива места се държат пари. И ако в конкретния случай там е имало пари, престъплението щеше да бъде довършено.
От субективна страна умисълът на дееца е насочен към същото.

Решение № 268 от 18.V.1995 г. по н. д. № 131/95 г., II н. о., докладчик председателят на отделение Стефанка Стоянова
СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО Е НАЛИЦЕ И КОГАТО ВСЕКИ ОТ СЪУЧАСТНИЦИТЕ ИЗВЪРШВАЙКИ ЧАСТ ОТ ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ Е СЪЗНАВАЛ ПРЕДХОЖДАЩИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ДРУГИЯ СЪУЧАСТНИК
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1996 г., стр. 4
чл. 20, ал. 2 ,чл. 195, ал. 1, т. 4 и 6 НК
Съизвършителство по чл. 20 НК има не само когато всеки от съучастниците участвува в извършването на дейности, очертаващи всички елементи на престъплението, но и когато той осъществява само отделни елементи на престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници извършват другите елементи на престъплението.