изпит за адвокати 2018

[ivan_lawyer]

Явно никой не иска да става джедай вече.

Какво има в света - освен хубавите моменти с близките имаме тактика и стратегия.
Например - водеща фирма предлага тест - именно тази според мен глупава форма на изпит - но както и да е - говорим за събирачи на кредити - лукс, щори, кафемашини, бюра, дъра -бъра и като резултат какво - след няколко месеца ги осъждам по състав на Районен съд - това ми е бизнеса - това правя. Не вървят, просто са динозаври.

Не се лъжете по изпити - четете бюлетини, има библиотеки, пишете самите вие статии.

[teogeo]

Поредната глупост - изпит за адвокати. Измислица на лобито на Доковска, що да не я плювна.
Това са шматкарии, провинциални напъни - по същество - това е една пълна глупост.

Човек не се ражда адвокат. Адвокат се става - като това не става с изпити - не. Става с практика, със съвест, с почтеност.

Тези казуси са безсмислени. Свел съм брака на делата си почти както във фабриката на "Мерцедес". Тоест 0 %. Брак на делата - означава - да не правя грешки. Никога не съм държал приравнителни изпити. Но са ме изпитвали - Облигационно - професор Попов, Търговско - Герджиков, Семейно - Цанкова, Наказателно - Стойнов, също Панайотов, Данъчно - Петканов, това са реперите. Не четеш ли на сесия - не ставаш по-късно юрист.

Извинявай, че ще ти го кажа... но писаниците ти индицират ясна умопобърканост. При тази силно противоречива съдебна практика, неясна нормативна уредба и калпаво правораздаване от съдии, които не познават закона, единственият начин да имаш 0% брак на делата е да нямаш такива, т.е. да делиш 0/0. И тук не е въпросът до това дали правиш грешки или не, а това, че въз основа на горепосочените фактори често крайният резултат от делото е непредвидим.

[ivanov_p]

При тази силно противоречива съдебна практика

Дело в Кюстендил, запис на заповед като обезпечение по договор за заем, а всъщност за кредитна линия. ЗЗ е издаден с първият заем, той е върнат, след няколко дни се взема втори, като същият ЗЗ го обезпечава. Категорични решения срещу заемодателят в няколко въззивни инстанции в различни съдилища и задължително такова на ВКС, че един и същи ЗЗ не може да обезпечава следващи задължения, а и в този смисъл е самата фукция на ЗЗ, т.е. разума. Защитата написана по копи пейст на решение на ОС, Ст. Загора по идентичен казус, като се променя само името на ответника, ищецът е същият, сочи се и решението на ВКС. Противоположно решение, както в РС, така и окръжен, а защото сумата е малка решението влиза в сила без ВКС.
Същият съд - тези дни. Издадена ЗИ на банка по 417, ал. 2, цесия след издаването, цедентът, който не е държава, община и банка пуска иск по 422. Категорична практика на ВКС, вкл. и в ТР за недопустимост на такъв иск, специалните права на банката са непрехвърлими с цесията. Адвокатът го заявява в първо заседание, съдийката го погледна отвисоко, обясни му нещо назидателно, от рода - "я не ми губи времето, бе келеш", и даде ход на делото, сега чакаме решение, най-вероятно в същия смисъл. Тук обаче сумата е голяма и ще стигне до ВКС, но ако беше малка, пак при ясна практика, щяхме да загубим делото.

[kalahan2008]

При тази силно противоречива съдебна практика, неясна нормативна уредба и калпаво правораздаване от съдии, които не познават закона, единственият начин да имаш 0% брак на делата е да нямаш такива, т.е. да делиш 0/0. И тук не е въпросът до това дали правиш грешки или не, а това, че въз основа на горепосочените фактори често крайният резултат от делото е непредвидим.

Коментарите на ivan-lawyer в този дух не са от вчера. Първоначално си мислех, че са някаква специфична проява на странното му чувство за хумор, но от един момент нататък той започна твърде често да се самохвали и това ми направи впечатление. Дори съм му правил забележка - никаква промяна. Единственото разумно обяснение е, че или наистина си вярва /дано да не е така/, или просто използва адвокатския рекламен трик "Аз съм велик адвокат, ще спечеля всяко дело" и сваля звезди на клиентите. На който, между другото, учудващо много хора се хващат. При огромния брой адвокати в страната (около 13 хиляди) конкуренцията е сериозна, клиентите са стиснати, адвокатските хонорари им се виждат големи, а слуховете за провалени от адвокатите дела внасят голяма доза недоверие към адвокатското съсловие. Хората са учудващо наивни и отиват при първия срещнат или препоръчан адвокат, а липсата на каквато и да е правна култура не им дава основа да преценят дори и повърхностно компетентността на адвоката.
Уви, мнозина хора просто искат да бъдат излъгани - "Давате ли ми гаранция, че ще спечелим?"; "Какви са шансовете да спечелим?". Това не е математика, суперкомпютърът "Дълбока мисъл" от романа "Пътеводител на галактическия стопаджия" ще бъде изобретен чак след 2 милиарда години и може би ще може да дава точни прогнози за бъдещото човешко поведение (което не се подчинява само на разума, но и на емоциите). В един съвършен свят адвокатите са професионалисти и могат да предскажат изхода от делото само въз основа на известните в началото на процеса доказателства, а съдиите са безпристрастни и не се поддават на емоциите и нагласите си. Уви, ние не живеем в такъв свят.
Истината е, че никой адвокат не може да дава гаранция на клиента си за успешен изход, тъй като това зависи не само от усилията и качествата на адвоката, но и от доказателствата, процесуалното поведение на ответната страна, както и от компетентността на съдията. Това са напълно непредвидими фактори /като изключим може би доказателствата/, за които може да се съди предварително само по косвени данни. А въз основа на недостатъчно информация не може да се направи сигурна прогноза, все едно да предскажеш дали ще има земетресение след 2 години.
Такива адвокати-нострадамуси като ivan-lawyer сигурно като се напият, звънят на бъдещите си клиенти

По темата за периодичните изпити за адвокати - съгласен съм, но с две уговорки:
1. Такива периодични изпити е редно и честно да има за всички юридически професии. Противно на внушенията, че адвокатите са най-големите некадърници в юридическата система, реалността е тъжна - некомпетентността е горе-долу на едно и също ниво както в адвокатурата, така и при магистрати, нотариуси, съдебни изпълнители и т.н. Просто адвокатите най-много и се набиват на очи.
Ето ви пресен пример от тези дни - определение с рецепта за ориз с шафран:
https://www.facebook.com/inventermind/p ... 0475774937

2. Специализацията. Сложните обществени отношения, постоянно променящата се нормативна база и съдебна практика изискват малко или много известна специализация на практикуващия юрист. Това го има както при адвокатите, така и при съдии, правни преподаватели и др. Един вече специализирал се в гражданското право юрист трудно ще постигне върхови постижения в наказателното право. И обратно. Разбира се, има и такива, които твърдят, че разбират от всичко, но моето мнение е, че който разбира от всичко, всъщност не разбира от нищо.
Дори в рамките на отделните отделения на ВКС и ВАС има специализация. Тук по-добре да не отварям темата за т.нар. "случайно разпределение на делата", което не е докрай въведено в България, но реалностите са такива. Например във ВАС данъчни дела се гледат само от I и VIII отделение и това е безспорен факт.
При адвокатите е същото. Не можете да очаквате един специализирал се във вещното право адвокат да знае достатъчно задълбочено и несъстоятелност или въздушно право. За себе си смея да твърдя, че имам доста задълбочени познания в някои области и не чак дотам такива - в други области. С наказателно право не се занимавам, но пък в областта на въздушното право например съм запознат с почти цялата съдебна практика на СЕС по Монреалската конвенция и Регламент 261/2004.
Изпити - хубаво. Но къде отива специализацията?
Лесни рецепти за трудни въпроси няма. Освен за ориз с шафран.

[n_ikito]

Ако адвокатските хонорари станат резултантни, може и да се саморегулира гилдията.

[lawchoice]

По темата за периодичните изпити за адвокати - съгласен съм, но с две уговорки:
1. Такива периодични изпити е редно и честно да има за всички юридически професии. Противно на внушенията, че адвокатите са най-големите некадърници в юридическата система, реалността е тъжна - некомпетентността е горе-долу на едно и също ниво както в адвокатурата, така и при магистрати, нотариуси, съдебни изпълнители и т.н. Просто адвокатите най-много и се набиват на очи.
Ето ви пресен пример от тези дни - определение с рецепта за ориз с шафран:
https://www.facebook.com/inventermind/p ... 0475774937

2. Специализацията. Сложните обществени отношения, постоянно променящата се нормативна база и съдебна практика изискват малко или много известна специализация на практикуващия юрист. Това го има както при адвокатите, така и при съдии, правни преподаватели и др. Един вече специализирал се в гражданското право юрист трудно ще постигне върхови постижения в наказателното право. И обратно. Разбира се, има и такива, които твърдят, че разбират от всичко, но моето мнение е, че който разбира от всичко, всъщност не разбира от нищо.
Дори в рамките на отделните отделения на ВКС и ВАС има специализация. Тук по-добре да не отварям темата за т.нар. "случайно разпределение на делата", което не е докрай въведено в България, но реалностите са такива. Например във ВАС данъчни дела се гледат само от I и VIII отделение и това е безспорен факт.
При адвокатите е същото. Не можете да очаквате един специализирал се във вещното право адвокат да знае достатъчно задълбочено и несъстоятелност или въздушно право. За себе си смея да твърдя, че имам доста задълбочени познания в някои области и не чак дотам такива - в други области. С наказателно право не се занимавам, но пък в областта на въздушното право например съм запознат с почти цялата съдебна практика на СЕС по Монреалската конвенция и Регламент 261/2004.
Изпити - хубаво. Но къде отива специализацията?
Лесни рецепти за трудни въпроси няма. Освен за ориз с шафран.

По отношение на съдебната власт са предвидени процедури за оценка професионалните качества на магистратите - както първоначално, така и периодично атестиране. Примерът, който си посочил обаче намирам за неудачен. Изобразеното на снимката не представлява валидно съдебно определение, липсват подписите на членовете на състава, който го е постановил. Това че някой вероятно е пестил хартия /в което няма нищо лошо / или пък е допуснал грешка, ползвайки вече изписани с текст листове, за да разпечата определение по негово дело не може да бъде вменено във вина нито на съдебния състав, нито на съдебните служители.
Реалните проблеми в адвокатурата и органите на съдебната власт са достатъчно много, че да си създаваме измислени такива. Също така противопоставянето между различните съсловия не решава, а само задълбочава проблемите им. Това, в крайна сметка, се отразява негативно на всички.

[kalahan2008]

Адвокатите също преминават през задължително обучение през ЦОА "Кръстьо Цончев". Само че записването за семинарите става на принципа "Първият по време е първи по право". Т.е. за смислените БЕЗПЛАТНИ семинари местата се запълват светкавично, а места има само за платените.
Много бих се радвал НИП да организират обучения и за адвокати, тъй като за мен ЦОА "Кръстьо Цончев" не успява да се справи.
Няма пречка да се въведе атестиране за адвокатите като за магистратите. И в държавната администрация има ежегодно атестиране. Знам как се случава тази атестация там - отрицателна оценка се пише изключително рядко. Не знам какъв е процентът на отрицателните оценки при атестирането на магистрати. Доколкото съм запознат, се взема предвид и броят на отменените и потвърдените актове. Но напоследък хората все по-рядко проявяват желание да обжалват и се примиряват много лесно, защото не вярват в справедливостта и не им се дават излишни пари за държавни такси и адвокатски хонорари.
Не виждам как ще се справят органите на адвокатурата с атестирането на толкова много членове.
Според мен броят на дипломираните юристи /респ. и на адвокатите/ по никакъв начин не съответства на нуждите на "пазара на труда". На практика университетите са принудени да приемат всеки, който е пожелал да стане юрист, а след това и да му дадат диплома, защото трябва да има хорариум /и работа/ за преподавателите, а демографската криза снижава драстично броя на кандидатите. Критериите се завишават пък след това драстично при следващите специализирани изпити за магистрати, адвокати, нотариуси, ЧСИ, синдици и т.н.
С мълчание проблемите не се решават, а само се потулват. Трябва да се говори за тях. В самата Конституция е залегнало правото на свобода на словото и мисълта, а само да таиш в себе си нещата, без да ги манифестираш външно, е напълно безсмислено и ненужно. Има предложение за наказателна репресия за критики срещу съдебната власт - все още не е прието на законодателно ниво, доколкото ми е известно.
Думите ми може да не се харесват, но поне казвам това, което мисля. Съжалявам, но в спора се ражда истината. Без спор тя не се ражда.
Примерът, който дадох, беше с хумористична насоченост. Разбира се, че е по-важно съдържанието на съдебния акт, а не формата.

[lawchoice]

...
С мълчание проблемите не се решават, а само се потулват. Трябва да се говори за тях. В самата Конституция е залегнало правото на свобода на словото и мисълта, а само да таиш в себе си нещата, без да ги манифестираш външно, е напълно безсмислено и ненужно. Има предложение за наказателна репресия за критики срещу съдебната власт - все още не е прието на законодателно ниво, доколкото ми е известно.
Думите ми може да не се харесват, но поне казвам това, което мисля. Съжалявам, но в спора се ражда истината. Без спор тя не се ражда.
Примерът, който дадох, беше с хумористична насоченост. Разбира се, че е по-важно съдържанието на съдебния акт, а не формата.

Запознат съм с предложението, за което пишеш. Надявам се обаче, че ще се съгласиш, че с примерът, който си дал, сам сипваш масло в огъня на привържениците на подобни идеи.
Аз съм склонен да приема хумористичната му насоченост, защото в случая изобщо не може да се говори за съдебен акт, поради вече изложените от мен съображения. Пък и рецептата ми припомни едни отминали времена - студентските ми години.

Въпросното "определение" обаче е било споделено над 400 пъти, а пък коментарите към снимката затвърждават убеждението, че целта е била да бъде осмяна работата на съда. Никой не се замисля, че в съдебната система работят и честни хора и тяхната мотивация не е обвързана само и единствено с материален интерес. Пустата му заплата няма как да компенсира ограниченията в личния живот и неудобството /или по-точно срамът/ от това да споделиш на някого какво работиш. Напуснат ли и те корабът, не знам...

Колкото до качеството на атестациите, има хора които отговарят за това. Не е мястото, работата им да бъде коментирана тук. Би могло само да се отбележи, че катарзисът в подобни сфери от обществения живот е процес, който не се случва от днес за утре. Важно е да бъдат създадени необходимите условия за обективното му протичане, като по отношение на съдебната власт считам, че такива са налице. Субективният фактор може да бъде избегнат едва ако упражняването на подобни функции бъде възложено на изкуствения интелект .

[kalahan2008]

Надявам се обаче, че ще се съгласиш, че с примерът, който си дал, сам сипваш масло в огъня на привържениците на подобни идеи.

Не, всъщност показвам несъстоятелността на подобни идеи. В света на интернет (първата крачка към създаване на изкуствения интелект) фактическите ограничения над свободата на изразяване стават все по-трудно постижими (вкл. и чрез социалните мрежи). Светът на Оруел не е предвиждал съществуването на виртуална реалност, главният герой Уинстън променя съдържанието на публикации в хартиени вестници, а не интернет страници. Може би (авто)цензурата е постижима и във виртуалното пространство (аз самият съм принуден да се автоцензурирам тук). Може би комисията, която ще търси очернящи съдебната система мнения, ще се интересува и от анонимни участници в най-четените правни форуми. Анонимността в България е много относително понятие.
Според мен участието в съдебен процес се е превърнало в хазартна дейност с много неизвестни, като руска рулетка. Дори и законът да е пределно ясен, дори и да има ясна и трайно установена съдебна практика (например относно осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит като признание на дълг), дори и да са представени доказателства с материална доказателствена сила (сертификати от лицензиран орган), се оказва, че това няма никакво значение. В редица случаи няма никакво значение какво пише в закона, каква е трайната съдебна практика, какви доказателства са събрани. Накрая винаги може да се очаква изненада. Може например съставът да бъде сменен произволно /без случайно разпределение/. Тук обективните предпоставки за катарзис липсват, защото според върховната съдебна инстанция това не се отразява на валидността на решението на долната инстанция.
Може например във втората инстанция да бъде назначена нова експертиза, която да даде отговор на въпроси, на които вече е даден отговор в първата инстанция, от същото вещо лице. И това вещо лице изведнъж да прояви амнезия и да промени първоначалните си изводи. Може във втората инстанция вещото лице да тръгне да събира нови /но не нововъзникнали/ доказателства, каквито страната не е представила и съдът да ги допусне, лишавайки другата страна от възможността да възрази за преклузия или неистинност. Може съдът да реши, че преклузията може да се тълкува в широк смисъл - по едно дело, а по друго дело - в тесен смисъл.
Може съдът просто да подмине мълчаливо най-съществените доводи на едната от страните, но безкритично да преповтори доводите на другата страна. Много неща могат да се случат и те все будят учудване. Когато не можеш да намериш разумно обяснение, единственото рационално такова е, че има външно или вътрешно влияние върху "вътрешното убеждение". Как ще бъде наречено, няма значение - в общата съвкупност на алогизъм, ирационалност и необяснимост границата между различните "субективни фактори" се размива. Защото истината е, че не съществува орган, който да контролира "вътрешното убеждение на съдията", освен евентуално ако има горестояща инстанция и тя евентуално няма притеснения да се конфронтира с долустоящия съдебен състав, за да не му повлияе на атестацията и кариерното израстване. ИВСС е приел, че няма правомощия да се занимава с правилността на съдебните актове, дори и когато са "очевидно неправилни". Затова ако цената на иска е под 5000 лв., окръжният съд коли и беси, а ВКС дори и не разбира. Но дори и да е над 5000 лв. /за граждански спорове/, идва тежката "цедка" на производството по допустимост на касационната жалба, на чийто вход с бляскави букви е изписано "Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate".
Истината е, че в повечето от случаите съдебните актове са правилни. Но дори и останалите % не са никак малко, защото обикновено това са дела с голям материален интерес и фактическа и правна сложност, а колкото по-голям е материалният интерес и колкото по-сложно е делото, толкова по-несигурен е крайният резултат. Предполагам, че така е навсякъде, не само в България. Очевидно не в България е измислена сентенцията "A good lawyer knows the law, but the best lawyer knows the judge". Но ми се иска да не е така.
Къде са тези обективни фактори за катарзис? Защо никой не ги вижда? Защо не се обясняват на обществото /а и на юристите/? Някакъв таен план за спасяване на правосъдието ли има или просто е видим само за този, който има нужните сетива? Признавам, аз ги нямам, а искам да прогледна. Искам да видя светлината в тунела и се надявам това да не е идващият насреща влак.
Спасението на давещите се е дело на самите давещи се, а за тях освен да викат с надеждата евентуално да бъдат чути, друго май не остава. Освен да си включват арбитражни клаузи и да бягат от държавния съд като дявол от тамян.

[lawchoice]

Надявам се обаче, че ще се съгласиш, че с примерът, който си дал, сам сипваш масло в огъня на привържениците на подобни идеи.

Не, всъщност показвам несъстоятелността на подобни идеи. В света на интернет (първата крачка към създаване на изкуствения интелект) фактическите ограничения над свободата на изразяване стават все по-трудно постижими (вкл. и чрез социалните мрежи). Светът на Оруел не е предвиждал съществуването на виртуална реалност, главният герой Уинстън променя съдържанието на публикации в хартиени вестници, а не интернет страници. Може би (авто)цензурата е постижима и във виртуалното пространство (аз самият съм принуден да се автоцензурирам тук). Може би комисията, която ще търси очернящи съдебната система мнения, ще се интересува и от анонимни участници в най-четените правни форуми. Анонимността в България е много относително понятие...

Коментарът по отношение на въпросната кулинарна рецепта не може да бъде приравнен на конструктивна критика към дейността на съдебната власт. Дори и от въпросната снимка е видно, че рецептата за приготвяне на ориз с шафран не е част от съдържанието на съдебния акт. Ясно е, че за чуваемост, в подобни хипотези, дори не може да се говори. Те илюстрират единствено и само заяждане, от което никой не ще намери реална полза. Съвсем друг би бил въпросът, ако определение с подобно съдържание е било прието /подписано/ от мнозинството от тричленния съдебен състав. Именно затова акцентирах върху подписването /формата/, а не върху съдържанието на акта.

Къде се касае за вътрешно убеждение и къде не - е въпрос на конкретна преценка по конкретния казус. Историята помни случаи на самозабравили се магистрати /неспособни да разграничат вътрешното убеждение при прилагането на закона от неправомерно поведение, осъществяващо състави на длъжностно престъпление по НК/, така че всичко зависи от конкретните данни. В правовата държава, към която се стремим, не е допустимо администрацията /ВСС и ИВСС/ да се занимават с пререшаване на решени по недлежния ред от съда въпроси. Не бива да се забравя, че процесуалните закони предвиждат възможност за възобновяване на приключили вече съдебни производства.

С две думи - пътят е друг - чуваемост и експертиза при отстраняване на реалните проблеми както на съдебната власт, така и на адвокатурата.

[kalahan2008]

С две думи - пътят е друг - чуваемост и експертиза при отстраняване на реалните проблеми както на съдебната власт, така и на адвокатурата.

Съгласен съм, но за да има чуваемост, трябва да има диалог, а такъв аз не виждам между съдебната система и адвокатурата. Има говорене през медиите, но това не е диалог, а насрещни монолози.
Аз тук мога да изложа няколко предложения, но веднага ще се намерят хора, които да се заядат с мен. Интересното е, че диалозите в този форум, дори и когато се стига до сериозни кавги, имат някакъв смисъл.
Например:
Преди 10-на години имаше сериозен спор между двама потребители (и двамата бяха съдии) по въпроса дали предявяването на частичен иск спира давността за цялото вземане. Вече има образувано тълкувателно дело 3/2016 г. на ОСГТК по въпроса.
Преди време поставих в една тема въпроса за привилегията на ипотекарен кредитор по ипотека, вписана след възбраната, като се позовах на едно конкретно решение на САС. Впоследствие този въпрос беше включен и разрешен с ТР по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК.
Примерите са много. Тъжното е, че начинът, по който се поставят въпросите, става чрез интернет, а не, както според мен е редно - на общ форум на представителите на различни юридически професии и заинтересовани лица, където въпросите да се обсъждат спокойно и разумно и да се търсят прагматични решения.
Например онзи ден от МП ми препратиха въпросник на E&Y по въпроси за производството по несъстоятелност. Този въпрос е важен и от политическа гледна точка, тъй като приемането на България в ERM II и банковия съюз е свързано с решаване на проблемите в производството по несъстоятелност. Всяка година изпращам мнение и до Световната банка по проекта Doing Business, който се чете и от ЕК. Но реално никога никой от съдебната система не ме е питал с какви проблеми съм се сблъсквал и какви решения предлагам. Изглежда се счита, че проблеми не съществуват или че те ще се разрешат от само себе си.
Затова според мен поставянето на проблемите има смисъл, тъй като това е първата крачка към намирането на решения.
Наблюдавам този форум от 11 години и според мен след множество кавги, скандали и ненамеси на модераторите в този форум останаха много малко юристи, а множеството са неюристи, които задават въпроси и на които рядко някой дава смислени отговори. За съжаление юристите носят същото ниво на морал, култура и възпитание, каквото носят повечето хора в нашето общество. При липса на морал и вътрешни задръжки дори и най-съвършеният закон не може да помогне.

Коментарът по отношение на въпросната кулинарна рецепта не може да бъде приравнен на конструктивна критика към дейността на съдебната власт. Дори и от въпросната снимка е видно, че рецептата за приготвяне на ориз с шафран не е част от съдържанието на съдебния акт. Ясно е, че за чуваемост, в подобни хипотези, дори не може да се говори. Те илюстрират единствено и само заяждане, от което никой не ще намери реална полза.

Може и да е заяждане, не знам...нямам отношение към конкретния правен спор и от тази гледна точка не мисля, че е заяждане с конкретния съдия /видях само, че е от ОС Пазарджик/. Не съм правил и коментари във ФБ, от където е линкът, а коментарите са на други колеги. Но такъв тип коментари са ежедневие и се учудвам, че не знаеш. Негодуванието от качеството на правораздаването е масово сред адвокатите и клиентите - къде основателно, къде не. Такова негодувание има и от адвокатските услуги от страна на клиентите. Убеден съм, че такива коментари има и сред съдийската общност по повод на адвокатите. Убеден съм, че съдиите са се начели на какви ли не глупости от страна на адвокатите. И аз съм чел множество такива преди, когато адвокати са жалели моите действия. Виждал съм правната действителност в България от множество гледни точки, затова мога да дам що-годе обективно мнение.
В съдебна зала нееднократно съм бил прекъсван и унижаван от съдиите, независимо че по закон на адвоката се дължи уважение като на съдия. По закон мога да правя всякакви доказателствени искания и съдът е длъжен да ме изслуша първо, преди да се произнесе по основателността. Онзи ден бях грубо прекъснат нееднократно от председателя на състава в СГС и се наложи да помоля да ми бъде дадена възможност да изложа доказателствените си искания - каквото право законът ми позволява, а и правото на защита го повелява. Но не мисля, че трябва да се моля на съда да ми разрешава да упражнявам процесуалните си права, още повече, че изобщо не става въпрос за злоупотреба с право, а си беше най-обикновено искане за експертиза.
Не знам как ще става диалог и ще има чуваемост при такъв тип взаимоотношения.

[lawchoice]

Може и да е заяждане, не знам...нямам отношение към конкретния правен спор и от тази гледна точка не мисля, че е заяждане с конкретния съдия /видях само, че е от ОС Пазарджик/. Не съм правил и коментари във ФБ, от където е линкът, а коментарите са на други колеги. Но такъв тип коментари са ежедневие и се учудвам, че не знаеш. Негодуванието от качеството на правораздаването е масово сред адвокатите и клиентите - къде основателно, къде не. Такова негодувание има и от адвокатските услуги от страна на клиентите. Убеден съм, че такива коментари има и сред съдийската общност по повод на адвокатите. Убеден съм, че съдиите са се начели на какви ли не глупости от страна на адвокатите. И аз съм чел множество такива преди, когато адвокати са жалели моите действия. Виждал съм правната действителност в България от множество гледни точки, затова мога да дам що-годе обективно мнение.

Какво решение предлагаш? Проблемите всички си ги знаем. Не всички обаче са разрешими с магическа пръчка /промяна на нормативната уредба, чрез разни нововъведения или пък чрез внасяне на готови практики отвън/. Големият проблем се корени в задклавиатурното устройство. Има както бурета с барут, така и тротилови пресовки. Демек първите трябва да бъдат възпирани, а вторите насърчавани. Кой трябва да върши тая работа - наивниците, обитаващи златната среда?. Защо обаче да го правят - от любов към професията, от огорченията или мотивирани от нещо друго? Как университета или НИП ще те научи да отстояваш авторитетът и градиш доверието в системата, след като все още си с ученически манталитет и очевидно нямаш изграден характер, камо ли балансиран такъв. Слушаш и правиш това което каже началника/преподавателя - справка темите в този форум, публикувани във връзка с ежегодните конкурси за младши съдии/. Това са все въпроси, които са относими към един предходен период от развитието на конкретния кандидат за магистрат или пък вече встъпил в длъжност магистрат и чието решаване няма как да се случи на инициирани форуми с юридическа насоченост.

В съдебна зала нееднократно съм бил прекъсван и унижаван от съдиите, независимо тези че по закон на адвоката се дължи уважение като на съдия. По закон мога да правя всякакви доказателствени искания и съдът е длъжен да ме изслуша първо, преди да се произнесе по основателността. Онзи ден бях грубо прекъснат нееднократно от председателя на състава в СГС и се наложи да помоля да ми бъде дадена възможност да изложа доказателствените си искания - каквото право законът ми позволява, а и правото на защита го повелява. Но не мисля, че трябва да се моля на съда да ми разрешава да упражнявам процесуалните си права, още повече, че изобщо не става въпрос за злоупотреба с право, а си беше най-обикновено искане за експертиза.

Като участник, макар и с по-малък стаж от теб, съм се нагледал на подобни оплаквания в този форум. За съжаление, нито веднъж не видях обоснован от приложените документи, че действително не са получили правосъдие по вина на съда. При това положение, какво предлагаш да стори горната инстанция или съответната комисия, която е натоварена да следи за спазването на Етичния кодекс на магистратите. В конкретният случай, за който пишеш, без доказателства /протокол от проведеното с.з./ за конкретно неприемливо поведение от страна на съдебния състав подобни твърдения са голословни. Нямам намерение да хвърлям камъни в чужди градини. Напълно осъзнавам, че системата си има своите черни овце. Но всеки сам следва да се грижи да обезпечи твърденията си с годни за преценка доказателства. Иначе, няма как да се очаква готовност за конструктивен дебат. Както е казал народът - Каквото повикало, такова се обадило... Може би в друг - идеален свят би било различно, но сме принудени да живеем в реалността...

Весело посрещане на празниците!

[kalahan2008]

Каквото и да предлагам, все тая. Твърде е късно вече.
Весели празници и на теб.