Адвокатурата иска от ВКС да преразгледа практиката си

[Melly]

==========================================

Не си ме разбрал правилно - изглежда, че двамата с теб сме от различни породи .

Бъди здрав!

Малеееееееееее каква издръжливост демонстрира само, каквато аз не бих издържала.
Отпочини си, моля те!

[ilian_todorov]

==========================================

Не си ме разбрал правилно - изглежда, че двамата с теб сме от различни породи .

Бъди здрав!

Малеееееееееее каква издръжливост демонстрира само, каквато аз не бих издържала.
Отпочини си, моля те!

Не си държиш на думата! Обеща да приключиш участието си в темата.

[lawchoice]

==========================================

Не си ме разбрал правилно - изглежда, че двамата с теб сме от различни породи .

Бъди здрав!

Малеееееееееее каква издръжливост демонстрира само, каквато аз не бих издържала.
Отпочини си, моля те!

Съгласен съм. Спирам!
Лека вечер!

[ilian_todorov]

Аз също съм на мнение, че една власт не трябва да се меси в работата на друга власт. По тази причина ти зададох въпрос, а не съм изразявал мнение.
Ами поражда проблеми поради "идиотско" тълкуване. Към съдиите от ВКС има високи изисквания и по тази причина се изказвам така остро.
Ако желаеш може на лични.

Не си ме разбрал правилно - изглежда, че двамата с теб сме от различни породи . Държавната власт в РБ е само една , тя просто има три проявления. За допълнителни въпроси следва да се консултираш с твоят адвокат, който евентуално чоже да ти разясни нещата, включително и чрез лични съобкщения. Аз не съм адвокат, а просто участник в този форум, поради което за мен не съществува ангажимент за това.

Бъди здрав!

Защо тогава говорим за разделението на властите - доктрина, според която трите функции на държавното управление са законодателна, изпълнителна и съдебна?
Имам много приятели адвокати, но на голяма част от въпросите ми не са в състояние да отговорят. Така е и тук във форума. Уж много ги разбират нещата, но когато казусът е завъртян ти отговарят уклончиво. Даже и ти се цупят. Има и безпллатен телефон, на който от НБПП ти отговарят на всякакви въпроси в рамките на 20 минути, обикновено със същия (не)успех.
Никъде не съм писал за ангажимент.

[ilian_todorov]

Несериозно е да се коментира нероден Петко, оше по-малко в юридически форум Толкова ли е трудно да се възприеме? Има разписани и обнародвани правила за участие на страните в иницииран съдебен спор - всяка от тях следва да следи за пропуски при осъществяване на правата й пред съда. Не е работа на съдията да поправя пропуските на "правилната" страна. Е, това е трудно да се разбере от българина, понеже той винаги е прав - всичко знае и всичко може...
Вайкането по форуми и търсене на вината у другиго / като твоят казус - на брат ти е осигурена възможността за пълноценно участие в съдебния процес/ не е решение.

Брат ми чака с нетърпение "Петко" да се роди.

https://news.lex.bg/%d0%b2%d1%8a%d1%80% ... %be%d1%89/

[ilian_todorov]

"Петко" се роди. Всъщност започна да се ражда. Очаква се ТР по казуса.
https://news.lex.bg/%D0%A0%D0%B5%D1%88% ... %82%D0%BE/

Нека приемем, че ОСНК на ВКС се съобрази с Европейския съд. Обратното би било абсурдно и нелогично.
Ясно е, че това ще се отрази на висящите дела.
Какво ще стане обаче с приключилите с осъдителни присъди дела?
Излиза, че са осъдени за деяния, които не са престъпления.
Ще имат ли право осъдените да искат пълна реабилитация, ако не им е изтекъл срока за нея и да водят дела по ЗОДОВ? Кой (Кои) ще е ответникът по делото?

[bvoykov]

От моя гледна точка изглежда да няма начин. Не може да се иска отмяна на влязла в сила присъда, защото е прието тълкувателно решение и дори защото има решение на Съда на Европейския съюз. Основанията за възобновяване на наказателното производство са посочени в чл. 422 НПК, решение на СЕС не е сред тях, но има решение на Съда по правата на "чудесата" (както шеговито го наричаше един колега). Отговорността по ЗОДОВ за незаконно обвинение може да се реазлизира само срещу прокуратурата, не и срещу съда, и то само ако обвиняемият е бил оправдан. Ако има влязъл в сила съдебен акт, признаващ го за виновен, това е пречка, същият трябва да бъде отменен, а щом е влязъл в сила, единственият шанс е по чл. 422 НПК. Нищо не пречи да се опита... но като цяло не виждам да има големи шансове за успех, даже никакви според мен. По същата логика когато някой бъде осъден за престъпление, а след това бъде приет закон, който декриминализира това деяние, то всеки осъден може да иска възобновяване, а такова основание очевидно не е предвидено. Може би би било необходимо от морална гледна точка Народното събрание да приеме закон за амнистията за такъв вид деяния, с което да реабилитира осъдените. Понеже живеем в държава, където народът е жаден за кръв, иска всички да лежат в затвора и всички да бъдат осъдени, всеки подобен ход би означавало политическо самоубийство за каквото и да е към него момент управляващо мнозинство и затова няма да бъде сторено, да не говорим, че има толкова проблеми, на които не им се обръща внимание, че точно с осъдените ще се хванат да се занимават. Последният закон за амнистията е бил някъде от 2007ма година май, ако не ме лъже паметта.

[ilian_todorov]

От моя гледна точка изглежда да няма начин. Не може да се иска отмяна на влязла в сила присъда, защото е прието тълкувателно решение и дори защото има решение на Съда на Европейския съюз. Основанията за възобновяване на наказателното производство са посочени в чл. 422 НПК, решение на СЕС не е сред тях, но има решение на Съда по правата на "чудесата" (както шеговито го наричаше един колега). Отговорността по ЗОДОВ за незаконно обвинение може да се реазлизира само срещу прокуратурата, не и срещу съда, и то само ако обвиняемият е бил оправдан. Ако има влязъл в сила съдебен акт, признаващ го за виновен, това е пречка, същият трябва да бъде отменен, а щом е влязъл в сила, единственият шанс е по чл. 422 НПК. Нищо не пречи да се опита... но като цяло не виждам да има големи шансове за успех, даже никакви според мен. По същата логика когато някой бъде осъден за престъпление, а след това бъде приет закон, който декриминализира това деяние, то всеки осъден може да иска възобновяване, а такова основание очевидно не е предвидено. Може би би било необходимо от морална гледна точка Народното събрание да приеме закон за амнистията за такъв вид деяния, с което да реабилитира осъдените. Понеже живеем в държава, където народът е жаден за кръв, иска всички да лежат в затвора и всички да бъдат осъдени, всеки подобен ход би означавало политическо самоубийство за каквото и да е към него момент управляващо мнозинство и затова няма да бъде сторено, да не говорим, че има толкова проблеми, на които не им се обръща внимание, че точно с осъдените ще се хванат да се занимават. Последният закон за амнистията е бил някъде от 2007ма година май, ако не ме лъже паметта.

За първото не си прав. Аз съм печелил дело по ЗОДОВ (тогава беше по чл. не помня кой по ЗЗД във връзка с Конвенцията за човешките и права и свободи) срещу Прокуратурата и срещу районен съд, но вече такива дела се водят по ЗОДОВ. Осъдих ги солидарно да ми платят определена сума.
Напълно съм съгласен. Лихварите са демонизирани. Една добра дума не съм чул да се каже за тях. Може би защото 90% от тях развалят добрия имидж на останалите 10%.
Може би делото трябва да бъде във връзка с Конвенцията, не мислиш ли? Или пък дело в Страсбуг?

[bvoykov]

Може и да съм прав за първото, кой знае. Ако е било преди измененията в ЗОДОВ за това кой носи отговорност за незаконно обвинение, нормално е да е карано по ЗЗД, защото ЕСПЧ така е задължил България по някои от решенията, да предвиди механизъм и докато такъв не е предвиден, редът остава по ЗЗД. То и сега извън случаите на ЗОДОВ може да бъде съден съдът, но ако не се твърдят обстоятелствата по ЗОДОВ, искът най-вероятно ще бъде отхвърлен като неоснователен, защото съдебните органи имат имунитет към гражданска и наказателна отговорност. Зависи за какво е било делото ти. За разглеждане на дело в разумен срок искът сега е по ЗОДОВ и там може и съдът да отговаря, това е по Конвенцията. Впрочем няма значение дали ще осъдиш съда или прокуратурата солидарно или само един от тях. Искът реално е винаги срещу държавата, въпросът е кой е легитимиран да я представлява по тези дела в този случай. Парите и на съда, и на прокуратурата, идват от държавния бюджет. До ЕСПЧ се стига обичайно след като бъдат изчерпани всички национални способи за защита или ако жалбоподателят докаже, че същите биха били неефективни. Това е на теория, не съм се занимавал с такива дела. Има някакъв, преди беше 6-месечен срок, сега може и да е по-дълъг, може и да е по-кратък, за сезиране на ЕСПЧ от момента на нарушението на правата или изчерпване на вътрешните правни средства. Сега, процедурата най-вероятно е по-формална и по-сложна отколкото пред обикновения български съд и едва ли някой ще си играе да ти дава подробни указания, ако не им спазваш формулярите, но, както казах, с практическите аспекти не съм запознат.
Тук има и други нюанси обаче. Надявам се правиш разлика между Съда на Европейския съюз в Люксембург (наричан за кратко СЕС) и Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Това са две отделни институции, съществуващи въз основа на два отделни международни договора - Договорът за създаването на ЕС или може би Договорът за функционирането на ЕС, и Конвенцията за защита на правата на човека. Последната е създадена от международна организация, наречена Съвета на Европа, в която членуват много повече държави членки, отколкото в ЕС. Примерно, Великобритания не е членка на ЕС, но е член на Съвета на Европа. Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора, Албания - те също не са членове на ЕС, но са членове на Съвета на Европа.
В настоящия случай ти очакваш ОСНК на ВКС да излезе с тълкувателно решение, базирано на решение на СЕС, не на ЕСПЧ. Решението на СЕС, доколкото съм му хвърлил бърз поглед, е във връзка с тълкуване на Регламент за някакви кредитни институции, не е във връзка с установяване на някакви нарушения и то на човешки права. То това е и основната работа на СЕС - да отговаря на запитвания за тълкуване, с оглед установяване противоречия между правото на ЕС и вътрешното право на една държава. Противоречие между правото на ЕС и вътрешното право на една държава членка, не означава и не води автоматически до противоречие между правата по ЕКПЧ и правото на държавата членка. Затова, ако си обърнал внимание, в основанията за възобновяване няма предвидено такова да има при решение на СЕС.
Аз не съм убеден, че правата по Конвенцията по някакъв начин биха влияли върху правото на една държава да третира едно деяние като престъпно или не. Кои права по Конвенцията според теб са нарушени, когато някой е осъден за деяние, считано за престъпно към един момент, а след, примерно 10 години, вече се декриминализира или не се счита за престъпно?

[ilian_todorov]

Може и да съм прав за първото, кой знае. Ако е било преди измененията в ЗОДОВ за това кой носи отговорност за незаконно обвинение, нормално е да е карано по ЗЗД, защото ЕСПЧ така е задължил България по някои от решенията, да предвиди механизъм и докато такъв не е предвиден, редът остава по ЗЗД. То и сега извън случаите на ЗОДОВ може да бъде съден съдът, но ако не се твърдят обстоятелствата по ЗОДОВ, искът най-вероятно ще бъде отхвърлен като неоснователен, защото съдебните органи имат имунитет към гражданска и наказателна отговорност. Зависи за какво е било делото ти. За разглеждане на дело в разумен срок искът сега е по ЗОДОВ и там може и съдът да отговаря, това е по Конвенцията. Впрочем няма значение дали ще осъдиш съда или прокуратурата солидарно или само един от тях. Искът реално е винаги срещу държавата, въпросът е кой е легитимиран да я представлява по тези дела в този случай. Парите и на съда, и на прокуратурата, идват от държавния бюджет. До ЕСПЧ се стига обичайно след като бъдат изчерпани всички национални способи за защита или ако жалбоподателят докаже, че същите биха били неефективни. Това е на теория, не съм се занимавал с такива дела. Има някакъв, преди беше 6-месечен срок, сега може и да е по-дълъг, може и да е по-кратък, за сезиране на ЕСПЧ от момента на нарушението на правата или изчерпване на вътрешните правни средства. Сега, процедурата най-вероятно е по-формална и по-сложна отколкото пред обикновения български съд и едва ли някой ще си играе да ти дава подробни указания, ако не им спазваш формулярите, но, както казах, с практическите аспекти не съм запознат.
Тук има и други нюанси обаче. Надявам се правиш разлика между Съда на Европейския съюз в Люксембург (наричан за кратко СЕС) и Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Това са две отделни институции, съществуващи въз основа на два отделни международни договора - Договорът за създаването на ЕС или може би Договорът за функционирането на ЕС, и Конвенцията за защита на правата на човека. Последната е създадена от международна организация, наречена Съвета на Европа, в която членуват много повече държави членки, отколкото в ЕС. Примерно, Великобритания не е членка на ЕС, но е член на Съвета на Европа. Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора, Албания - те също не са членове на ЕС, но са членове на Съвета на Европа.
В настоящия случай ти очакваш ОСНК на ВКС да излезе с тълкувателно решение, базирано на решение на СЕС, не на ЕСПЧ. Решението на СЕС, доколкото съм му хвърлил бърз поглед, е във връзка с тълкуване на Регламент за някакви кредитни институции, не е във връзка с установяване на някакви нарушения и то на човешки права. То това е и основната работа на СЕС - да отговаря на запитвания за тълкуване, с оглед установяване противоречия между правото на ЕС и вътрешното право на една държава. Противоречие между правото на ЕС и вътрешното право на една държава членка, не означава и не води автоматически до противоречие между правата по ЕКПЧ и правото на държавата членка. Затова, ако си обърнал внимание, в основанията за възобновяване няма предвидено такова да има при решение на СЕС.
Аз не съм убеден, че правата по Конвенцията по някакъв начин биха влияли върху правото на една държава да третира едно деяние като престъпно или не. Кои права по Конвенцията според теб са нарушени, когато някой е осъден за деяние, считано за престъпно към един момент, а след, примерно 10 години, вече се декриминализира или не се счита за престъпно?

Точно заради нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срой беше делото, но по онова време не беше промен ЗОДОВ и трябваше по ЗЗД във връзка с Конвенцията. Виждал съм и решение на РС май беше Нова Загора как осъжда ВКС на това основание.
Накратко, така нареченото лихварство само по себе си без влогонабиране не престъвлява банкова дейност и по тази причина, "лихварите" не са извършили престъпления по чл. 252 от НК. До 2020 г. практиката на ВКС е била непротиворечива и неправилно се е приемало, че лихварството е банкова дейност. По тази причина от 2005 г. до 2020 г. са осъдени неправомерно много хора. Брат ми е един от многото пострадали и то не чак толкова много сравнение с други, които са осъдени ефективно и са им конфискувани имотите. Става въпрос за променени човешки съдби заради неправилната практика на ВКС и неразбирането му, кое е банкова дейност. ВКС прилага неправилно закона, като нанася вреди на много хора, част от които са вече покойници, например Стоян Александров. Тези много хора един от които е брат ми или техните наследници, нищо ли не могат да направят според теб?
Сега брат ми чака Решение по ТД номер 1 от 2020 на ОСНК, което беше спряно заради очакваното решение на СЕС. Образувано е заради противоречива практика на ВКС през 2020 година дали лихварството е престъпление.

П.П.
Виж какво намерих по въпроса.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ИСКА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, ПРИКЛЮЧИЛИ СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ?
Интересен е въпросът, касаещ възможностите за възобновяване на наказателни дела, които са приключили със споразумение.

Всъщност, сключването на споразумение е един от най – често срещаните способи за приключване на наказателни дела, като също толкова често те се одобряват дори и в случаите, в които не са налице законовите основания за това. Тъй като сключването на споразумение е един изключително лесен и бърз способ за приключване на наказателното дело както за прокуратурата, така и за защитата, и съда, не е необичайно одобряването му от съда да стане формално и без неговите параметри да бъдат обстойно прегледани.

Как обичайно се стига до сключване и одобряване на споразумение, което не отговаря на законовите основания за това?

Извършено е престъпление, за което е повдигнато обвинение. Разследващ полицай или прокурор „съветва“ обвиняемия, че е по – добре да сключи споразумение, за да получи по – ниско по размер наказание. Обвиняемият се подвежда и прави изявление в този смисъл. Назначава му се служебен адвокат, който просто подписва споразумението, а съдът формално го одобрява, като в изключително редки случаи обръща внимание на материалите по делото и параметрите на споразумението. Впоследствие, обаче, се оказва, че по делото има толкова сериозни нарушения, че е имало възможност да бъде получена оправдателна присъда.

Именно в тези случаи може да се поиска възобновяване на наказателни дела, приключили със споразумение – когато споразумението противоречи на закона или морала.

Противоречие със закона е налице тогава, когато напр. липсва престъпление (деянието е малозначително, извършено е при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост и др.), обвиняемият не е негов извършител и др.

[bvoykov]

Възможно ли е да се иска възобновяване на дело, приключило със споразумение? Да, естествено, че е. Прави се на практика както от осъдения, така и от прокуратурата. Последното възобновено, което видях, беше по искане на подсъдимия, общо-взето за простотия, допустима и съществуваща само в българския наказателен процес - щото осъденият бил обвинен за извършено на 18.07.2023 г. (примерно) деяние, а в споразумението пишело, че деянието било извършено на 17.07.2023 г. За прокуратурата съм срещал практика да иска възобновяване, когато при сключено споразумение за хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК са пропуснали да наложат наказанието "обществено порицание"... щото файда от него пък има въобще, у моя роден край уж се изпълнява, като се прочита по някакво местно радио, което аз даже не знам какво, къде и кога предава. И беше допуснато, разбира се.

Преди да се отговори на въпроса обаче дали са налице основанията за възобновяване, включая и "противоречие" със закона, първо трябва да направим проверка за допустимост и тука е мястото, където всички надежди умират, защото не са налице сроковете по чл. 421, ал. 3 НПК. Осъденият може да направи искане за възобновяване в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК. Т. 4 ти е решение на ЕСПЧ. Стана ясно, че такова няма, има решение на СЕС. Отиваме на т. 5 - 421, ал. 3 ни казва в шестмесечен срок от влизане на съответния акт в сила, който неколкостотно е изтекъл най-вероятно понастоящем, т. 6 е за екстрадиция и няма никакво отношение. Това е положението.

И не мисля, че грешката за повечето от тези години е била все в "телевизора" на ВКС. Законите се приемат от Народното събрание, то има и способността и правомощие по Конституция да заличи негативните последици от приеманите от него нормативни актове. Е, последиците от "колективизацията" по времето на социализамЪт, е направен опит да се уредят чрез законите за реституция. Проблемът с осъдените става със закон за амнистия, не чрез съда и искания за възобновяване. Съмнявам се при криминализирането на "лихварството" в този му вид, през който е станало през 95-та година, да се е влагал по-различен смисъл от страна на авторите му от този, по който ВКС е действал до 2020 г., защото в "зората на демокрацията" все пак е имало някакъв що-годе разумен синхрон между властите в таз държава по отношение законодателство и съдебна система. Сега положението е пускаш един закон, без да спазиш изискванията на ЗНА, а те кога ли са били спазвани, без да съобразиш основни принципни положения в правото, а той съдът да каже как трябва да се прилага, не става така, това е все едно да туриш квадратни колелета на една кола и да очакваш, че те сами ще се напаснат в кръгли в хода на движението. Съдебната система няма никаква власт в таз държава, а всички очакват от нея да прави чудеса.

[ilian_todorov]

Възможно ли е да се иска възобновяване на дело, приключило със споразумение? Да, естествено, че е. Прави се на практика както от осъдения, така и от прокуратурата. Последното възобновено, което видях, беше по искане на подсъдимия, общо-взето за простотия, допустима и съществуваща само в българския наказателен процес - щото осъденият бил обвинен за извършено на 18.07.2023 г. (примерно) деяние, а в споразумението пишело, че деянието било извършено на 17.07.2023 г. За прокуратурата съм срещал практика да иска възобновяване, когато при сключено споразумение за хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК са пропуснали да наложат наказанието "обществено порицание"... щото файда от него пък има въобще, у моя роден край уж се изпълнява, като се прочита по някакво местно радио, което аз даже не знам какво, къде и кога предава. И беше допуснато, разбира се.

Преди да се отговори на въпроса обаче дали са налице основанията за възобновяване, включая и "противоречие" със закона, първо трябва да направим проверка за допустимост и тука е мястото, където всички надежди умират, защото не са налице сроковете по чл. 421, ал. 3 НПК. Осъденият може да направи искане за възобновяване в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4-6 НПК. Т. 4 ти е решение на ЕСПЧ. Стана ясно, че такова няма, има решение на СЕС. Отиваме на т. 5 - 421, ал. 3 ни казва в шестмесечен срок от влизане на съответния акт в сила, който неколкостотно е изтекъл най-вероятно понастоящем, т. 6 е за екстрадиция и няма никакво отношение. Това е положението.

И не мисля, че грешката за повечето от тези години е била все в "телевизора" на ВКС. Законите се приемат от Народното събрание, то има и способността и правомощие по Конституция да заличи негативните последици от приеманите от него нормативни актове. Е, последиците от "колективизацията" по времето на социализамЪт, е направен опит да се уредят чрез законите за реституция. Проблемът с осъдените става със закон за амнистия, не чрез съда и искания за възобновяване. Съмнявам се при криминализирането на "лихварството" в този му вид, през който е станало през 95-та година, да се е влагал по-различен смисъл от страна на авторите му от този, по който ВКС е действал до 2020 г., защото в "зората на демокрацията" все пак е имало някакъв що-годе разумен синхрон между властите в таз държава по отношение законодателство и съдебна система. Сега положението е пускаш един закон, без да спазиш изискванията на ЗНА, а те кога ли са били спазвани, без да съобразиш основни принципни положения в правото, а той съдът да каже как трябва да се прилага, не става така, това е все едно да туриш квадратни колелета на една кола и да очакваш, че те сами ще се напаснат в кръгли в хода на движението. Съдебната система няма никаква власт в таз държава, а всички очакват от нея да прави чудеса.

Мдааа, прав си. Срокът е изтекъл. Молбата е недопустима.

Тук грешиш. Промените в НК през 1995 г. бяха заради фараоните ограбили много хора чрез пирамиди. НС тогава не е имало намерение да наказва лихварите. Следователно и ВКС е трябвало да се досети, че точно това е била идеята на тази промяна. Още повече, че през 2009 г. има официално писмо от Борис Велчев (гл. прокурор), Симеон Дянков (фин. министър) и Цветан Цветанов (вътр. министър) с която се пита председателят на БНБ дали предоставянето на кредити срещу лихва представлява банкова дейност. Отговорът на Иван Искров е, че не представлява. Значи лихварството не покрива чл. 252 от НК. Какво да направи НС? Много ясен и точен е законът.

След като не може да има възобновяване, поне едно дело по ЗОДОВ няма ли основание да заведе? Прокуратурата и ВКС му съсипаха живота.

П.П. Доколкото знам въпреки противоречивата практика на ВКС, висящо ТД и решение на СЕС, прокуратурата продължава да преследва лихварите. Има нови дела за лихварство.

[ivan_lawyer]

Това ми стана интересно за лихварството, аз Мартин Божанов ми беше детска игра, по скоро - баща и син Митеви - те са по-опасни, аз съм се борил тогава - впрочем - клиентът ми получи Базедова болест - директно - то някакъв ужас.

Обраха го лихварите, ето това са тези хора - дава пари - смуче и така.

Твърдо против съм и срещу Банките - там пък какво е - там пък какво е - там пък какво е - там пък какво е.

Това е развихреното въображение на Салвадор Дали, да речем, аз не съм виждал кредит върху кредит и кредит заради кредит и т.н.

Това е неприятна "игра" от страна на държавата, неслучайно имахме подигравателно отношение към Прокурор Борис Велчев - впрочем - как стана така изведнъж от преподавател - Глав.

[ilian_todorov]

Това ми стана интересно за лихварството, аз Мартин Божанов ми беше детска игра, по скоро - баща и син Митеви - те са по-опасни, аз съм се борил тогава - впрочем - клиентът ми получи Базедова болест - директно - то някакъв ужас.

Обраха го лихварите, ето това са тези хора - дава пари - смуче и така.

Твърдо против съм и срещу Банките - там пък какво е - там пък какво е - там пък какво е - там пък какво е.

Това е развихреното въображение на Салвадор Дали, да речем, аз не съм виждал кредит върху кредит и кредит заради кредит и т.н.

Това е неприятна "игра" от страна на държавата, неслучайно имахме подигравателно отношение към Прокурор Борис Велчев - впрочем - как стана така изведнъж от преподавател - Глав.

Мартин Божанов е бил разследван за измами, защо го слагаш към лихварите? Между тях има и измамници, и насилници, и изнудвачи, и побойници, но чисто лихварската дейност би трябвало да не се преследва от закона. Ей заради такива хора, които петнят даването на заеми, обществото има негативно отношение към лихварите. Слагат всички под един знаменател.
Кои са тези баща и син?
Без банки не може. Аз пък съм против ниските лихви на банките по кредитите. Добре си даваха навремето по 4-5% лихва по депозитите...

[ivanov_p]

Мнениеот ivanov_p » 14 Май 2020 09:01 am
Ясно е, че практиката на ВКС е несъобразена със законодателството, но е трудно да се направи нещо, защото нашето наказателно право отдавна загуби всякаква връзка с основите на наказателното право и правния разум. От колегията са задали правилен въпрос, макар да е очевидно, че предоставянето на собствени средства не е банкова дейност, която има два елемента - набиране и предоставяне.
В основата на самото тълкуване на ВКС е залегнала абсурдната теза, че нищожността на договора води до неговата действителност и тя поражда правни последици за страните, от тук нататък няма никакъв смисъл да се говори за право въобще, още по-малко за връзката му с наказателната колегия на ВКС.

Новото тълкувателно, прието след като от СЕС са ни нашокали канчето, на йота не променя мнението ми, че съвременното българско наказателно право е загубило всякаква връзка с основите на наказателното право и правния разум.
Аз лично отдавна съм го зарязал и даже не чета за него по вестниците, а и човек не трябва да се занимава с тази гнусота, особено след като виждаме как едната страна в процеса, държавното обвинение, всъщност е престъпна шайка за която трябва да се приеме поредния Закон за изтребление на разбойниците.
Брат ви да опита и да жали всичко, без значение предвидено ли е в закона или не. Даже ако трябва да заведе искове срещу прокуратурата и съда за унищожаемост на споразумението по чл. 27 ЗЗД. Ще му отхвърлят всичко, на след това да жали и това, та до Страсбург, СЕС или където му е мястото.