от nikodim77 » 14 Сеп 2024, 20:52
Здравейте,
Моето виждане по темата при така представените обстоятелства, обуславящи и поставения въпрос, е че е напълно възможно (макар и трудно) да бъде уволнен служител на МВР (полицай).
Вече в един от отговорите на bvoykov, е посочено кои нарушения са "тежки" с цитата от съответната заонова норма. Ако в заповедта за уволнение на служителя, визиран от ilian_todorov не е отразено друго (за което той не знае или премълчава), то приемам, че същата е основана именно на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Но тази норма по своята същност е препращаща към т.нар. „Етичен кодекс за поведение….” (ЕКПДСМВР). Според мен, една от нормите в кодекса, която приемам, че е в релация с поведението на служителя, описано като „взимане на множество заеми…, включително и от колеги, е тази на т.13, б. „г”, която сочи: „лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот”. Но нарушаване на това правило само по себе си не би следвало да се приема като тежко нарушение по смисъла на чл. 203…, а на такова по 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. В този смисъл, ако бяха само заемите от колеги, то щях да съм категоричен в мнението си, че не може да бъде уволнен служителят по това основание. Вярно, че това е един доста нелицеприятен момент в който и да е колектив, не само в силовите структури, както за самия колектив така и за преките ръководители. Бил съм и на ръководна позиция именно в правоохранителна структура, и най-ми е било неприятно да ме занимават колеги, с това, че са дали на колегата „Х” заеми и той не им ги връщал. Обстановката на работните места в такива случаи си биваше „тагва”…
Но във въпроса на поставилия темата се открива и обстоятелството, че служителят е вземал заеми и от външни за ведомството лица, както и от финансови институции, което на свой ред следва да разгледам като деяния, предполагаемо обуславящи т.нар. „уронване престижа…”
Морал, добри нрави, уронване престиж, чест и достойнство, обида…, и множество термини, въведени в правото, но за които няма кокретни дефиниции, са такива, които са предмет на субективна преценка от решаващ орган… В конкретния случай, за да е налице уронване престижа на службата, следва действията считащи се за такива – уронващи, да са сосъществени пред лице или кръг от лица, външни за професията, и с тяхното знание, че същият е полицай и се позовава на това си положение с оглед да спечели тяхното доверие. Ако вземе заем премълчавайки, че е служител на МВР е едно. Но, ако вземайки заема отчете, че е служител и може да му се вярва, и че като такъв ще върне в срок заема, а не го стори, то тогава може да се приеме, че е налице злоупотреба с доверие, водещо до уронване на престиж. И въпреки последното ми съждение, все пак сме в правен форум и поглеждайки мение на специалисти и налична СП, то ще цитирам абзац от ТП № 3 от 07. 06. 2007 г. на ВАС, в който се казва:
„С разпоредбата на чл. 28 от Закона за държавния служител (ЗДС), който е общ закон, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Принцип на дисциплинарната отговорност е, че такава се следва само ако служителят при, по повод, във връзка с изпълнение на служебни задължения е допуснал виновни нарушения на служебни задължения. По отношение на полицейските служители обаче законодателят не е спазил този принцип докрай. От цитираните разпоредби на чл. 28 от ЗДС, чл. 209 и чл. 234 от ЗМВР (отм.) може да се направи извод, че с оглед задачите и дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Следователно дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по други действащи в държавата закони (извън ЗМВР) или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по действащия Кодекс на труда, като нарушенията на установения обществен ред представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност”
Видно от текста на ТП, че и съдът приема и говори за дължимо поведение не само по служба, но и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата, като по-нантатък съдът посочва и морално укорими действия, не свързани с изпълнение на служебни задължения. В този смисъл като такова морално укоримо поведение би било прието и некоректното и непочтено заемополучаване.
Все пак лично аз, бих обжалвал една такава заповед за уволнение, защото в ЕКПДСМВР има само два текста, за които би могъл да се „закачи” издателят на заповедта, които са т.13, б. „г” и т. 42 (чието разглеждане в този случай въобще е под въпрос). За т. 13 по-горе вметнах, че не би трябвало да се счита за тежко нарушение, но в съвкупност и с т. 42, вече последната дума ще е на съдебния състав, разглеждащ жалбата, като тук би натежало и обстоятелството за „самотна” майка…
Отклонявайки се от темата ще поясня, защо поставих кавичките на „самотна”:
Писал съм го и друг път – следното:
„Не ми се впуска в полемики, или да разгръщам пост на тема – психология и родителски алибализми, но не споделям становището, определящо родител, който сам се грижи и отглежда детето/цата/ си като „самотен”. Има огромна разлика между „сам” и „самотен”!!! Едното е чувство, което се презумира поради редица обстоятелства, а и защото така е залегнало в народопсхологията - закостенялата. Да бъдеш сам е действие, тоест да осъществяваш дейности сам. Докато да бъдеш самотен е усещане, съзнание – чувство. То не може да ти бъде вменено, не може никой да те определя като такъв, освен ако ти не го покажеш, манифестираш, изразиш по явен – недвусмислен начин. Когато един родител, отглеждащ САМ своите рожби, но от това се чувства щастлив, деен е, труди се, и плодовете от неговата грижа са позитивни…, ееее няма как да приема този родител да бъде отъждествяван като САМОТЕН!!! Има доста примери за родители, които полагат грижи за децата си, но нямат подкрепа от никого (напълно сами, без мама, тати, брат сестра…),обаче те са щастливи, и децата им също!”