Мога ли да съдя свидтел в НД за неимуществени вреди?

[talaz1]

Имам ли правно и законово основание да заведа ГД за неимуществени вреди: клевета, набеждаване, оронване на доброто ми име и др. срещу свидетели в наказателно дело от общ характер с/у мен, (Чл.194 ал.1 от НК) обвинили ме пред съда и в показанията си пред разследващия орган в престъпление което не се доказа и бях оневинен напълно с краен съдебен акт влязъл в сила?!? Нито едно от твърденията на тези свидетели не се доказа, но техните показания са налични в протоколите от СЗ и в разпитите в ДП?? Освен техните показния с/у мен в протоколите от съдебното и досъдебното производство имам и свидетели които ще потвърдят, че в съдено заседание те ме набеждават в извършване на престъпление, което пак казвам не се доказа и бях напълно оневинен. Показанията си тези свидетели се базират само на видеозаписи с мн. лошо качество без да са ме виждали преди това на живо и по които видеозаписи има множество СТЕ в които експертите са категорични, че не са годни за СТЕ и не могат да бъдат свързан с лицето заснето на записите с мен. Какво трябва да е правното основание за такъв вид дело и доказателствената тежест върху мен като ищец? И какви са шансовете ми да спечеля ако например те завят, че това е тяхно субективно мнение което са изказали пред съда въпреки, че по време на съдебното дирене те категорично заявяват, че са сигурни, че аз съм на видеозаписите и аз съм човека извършил съответната кражба: "без нито едно пряко доказателство което да ме свързва с престъплението" (цитат от мотивите на присъдата)?

[guest1]

Здравейте.
Първо - заглавието на темата е некоректно. Това " Мога ли да съдя .." е жаргонен израз.
Не, вие не можете да съдите - това го прави само съдът!
Вие имате право да подадете искова молба на каквото основание си решите. Това си е ваше право, макар че по този начин се затормозяна системата.
От друга страна - прокуратурата може да повдигне обвинение за "лъжесвидетелстване", но е необходимо показанията , за които свидетелят е признат за виновен да са в пряка причинна връзка с резултата по съдебното решение. А вие казвате, че въпросните показания са игнорирани.

[kpts_]

Една жалба в Прокуратурата, пък каквото стане.
Ама посетете адвокат все пак. Поне поговорете с него кратко!
На делото предполагам сте имали защитник.

[dimist]

Първо напишете един правно издържан сигнал до прокуратурата, за да провери дали е налице лъжесвидетелствуване. Ако бъдат осъдени за това, ще има успех и гражданското дело. Иначе забравете

[talaz1]

ТОВА получих от известна адвокатска кантора чрез безплатна онлайн консултация:

По отношение на показанията на свидетелите. Може да се предяви иск по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане. Основният елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правно значима ценност от категорията на естествените права. Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в, ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията /. За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните стандарти за морал.

Обида би била налице, в случай, че използваните от свидетелите изрази са унизителни за честта или достойнството на ищеца. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не представлява обида. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Използваните изрази могат да представляват мнение, оценка, коментар относно субективните възприятия на свидетеля делото, по което същата е дала показания като свидетел.

При клевета изпълнителното деяние се осъществява чрез разгласяване - довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия обстоятелство, което не е вярно. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. Позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, както е установено в случая.

Следва да имате предвид, че свидетелите в процеса не могат да извършат престъпление по набедяване, тъй като чрез даването на неверни твърдения като свидетели извършват друго престъпление – лъжесвидетелстване.